стихотворения « WordPress.com Tag Feed

Това е орисията ти, поете

Диана — Tue, 08 Jan 2008 12:05:46 +0000

Това е орисията ти, поете

Да започваш вечно от начало

Да вървиш с лице към ветровете

И да виждаш черното във бяло

Това е орисията ти, поете

Щом искаш да раздаваш от душата си

Но хората унили и заети

За друго са подложили ръката си

Това е орисията ти, поете

Щастлив да си сред свойте волнодумия

Да вярваш, че за теб звездите светят

И да вървиш към тях по тънка струна

Заглянуть в любовь

fossil — Thu, 15 Nov 2007 18:42:07 +0000

Серые очки медленного дня.
Выключаю газ, и сажусь читать.
Где-то там внутри, лезет из меня
Девочка без глаз. - Кем ты хочешь стать? -
Я ее спрошу. А она в ответ,
Говорит, скрипя иглами зубов -
Отпусти меня! Дай увидеть свет,
Сквозь дверной проем заглянуть в любовь. -
Кем ты хочешь быть? - Повторяю я. -
Если выйдешь, то, жить ты будешь где? -
Отраженьем птиц меркнущего дня,
Буду пить ничто, в стынущей воде...

22.11.1995

40120-061118-957253-74

КОМА

bamboletka — Fri, 18 Jul 2008 19:30:44 +0000

КОМА

Душата ми е в кома и кърви -
Парче пространство във вакуум от мечти.
Затворник на мълчанието още чакам аз да дойдеш ти.
Умират някъде звезди.

Телефонът е врата от камък.
Бездънна пропаст - любовта.
Живота - сянка от изгаснал пламък.
Неизбежно чужда твойта красота.

ДЪЖД

bamboletka — Fri, 18 Jul 2008 19:25:18 +0000

ДЪЖД

Дъжд вали, и навсякъде вода.
И в нас уви, а в гърдите тишина.
По-самотна е нощта
и те няма във съня.

И не знаеш Ти,
и аз не зная
дали начало е
или пък беше края.

Любовта не е от глина,
но я мачкаме с мечти.
Не разбрах къде замина.
Докога ли ще вали?

Съдби една през друга тичат
и никоя не знае за къде.
Случайно някои се пресичат
и търсят заедно море.

Слагаме на всичко рамка,
а живота си върви,
сърцето тъне в дрямка
и дъжда вали, вали...

Жигосани от спомена за устните,
във опит да избягаме от себе си,
опитваме да скрием раните
поравяйки любовни ребуси.

Ровейки във кошчето на времето
изваждаме парченца минало.
Дъвчем забравили за бремето
и се надяваме да ни е имало.

Водата уж е мека,
А прогризва канари.
Защо изобщо е човека?
Може би за да вали...

МЪСТ

bamboletka — Fri, 18 Jul 2008 19:23:51 +0000

МЪСТ

Слънцето небосвода напуска - ангелът в мене тъгува,
облаци черни се спускат - дяволът в мене пирува.
И душата раздвоена се лута ту обича те с ангелска страст,
ту облак изпраща и срутва теб в моята дяволска паст.

Вилнея в мойта стихия заклевам те-мой ще си ти,
правя дяволска черна магия и срутвам твойте измамни мечти.
Обичах те с любов прекрасна сърце на ангел аз ти подарих,
но съществува днеска мъст опасна за ангела,когото ти уби.

Ще стана облак и ще завали, дъжд от ярост черна ще излея
ще разбереш душа на ангел как боли, а аз над твоята невярна ще се смея.
И облаците тихо ще отминат и слънце ангелско ще грей,
и мислите за тебе ще загинат душата ми свободна ще живей.

Зрелость

fossil — Wed, 09 Jul 2008 20:33:32 +0000

Шумят ветра.
Небо опрокинулось,
И деревья склоняются к земле.

Всё просто.
Перемены всегда не очень заметны.
Но сердце стучит по-другому.

Это - зрелость.

07.06.2008.

40120-061118-957253-74

С тёплым животом

fossil — Fri, 02 May 2008 07:03:01 +0000

Не на небо и не в землю
Я уйду потом.
И ни дьявола, ни Бога
Буду я любить.
Я усну, обняв кого-то
С тёплым животом,
Чтоб не ждать, не знать, не верить,
Не хотеть, не жить.

Сильный, мягкий, неподвижный,
В свете золотом,
Дай мне лечь в тебе поближе,
С тёплым животом.
Позабыть. Не знать. Не верить.
Не болеть. Не лгать.
Не любить. Не лицемерить.
Не творить. Лишь спать.

15.06.1998

40120-061118-957253-74

Чтобы ходить

fossil — Wed, 30 Apr 2008 07:52:23 +0000

Когда появится чувство,
Что я уже отмучился,
Своё получил,
Когда не скажет никто -
Ты ещё научишься,
И нет больше сил,
Я вырву любовь и брошу
К Твоим ногам,
В "не быть".
Я лягу на крест, подставлю
Руки гвоздям,
"Чтобы ходить".

12.09.1996

40120-061118-957253-74

Cкудные аплодисменты

fossil — Thu, 17 Apr 2008 08:29:08 +0000

Тишина.
Только
Хлопают крыльями
Птицы,
Исчезая
Меж складками
Штор-облаков.

И хрустят
Леденцовые,
Ангелов,
Лица
На зубах,
Истекающих кровью,
Волков.

5.11.1991

40120-061118-957253-74

Две кратки стихотворения

SickBoy — Fri, 04 Apr 2008 18:57:02 +0000

Да бе,няма ташак.Аз да седна да пиша стихотворения.Доста интересно явление.Ениуей,ето ги,надявам се на един-два коментара.И се надявам че ще забележите метафоричността и в двете,преди да ме обвинявате в словоблудство(макар че може малко)

Клати си тя циците
и аз я гледам там
не ми пука какво казват критиците
кура ми се вдига сам.
Разтваря си краката и ми показва
путка
космите на задника ми парят
шоколад милка
ям от нейния клитор
луната се усмихва,хората се маят.
И се скри луната
показа се слънцето
тя си затвори краката
и усмихна се детенцето.

енд дъ секънд уан....

Аз бях сам под дъжда
чудех се накъде да поема
преглътнал гордостта
нямаше нищо да взема.
Мислех си къде е тоз Кивот
кулата от слонова кост
моето страдание,моят живот
живот,безмерно прост.
Гризях
Луната
умрях
в планината.

Бях с много хора,но с малко човеци
и курвите ми показваха увиснали цици
и жътварите прекрасни моята песен поеха
и разбраха
какво иска поета.

Стабилизатор 246

fossil — Fri, 04 Apr 2008 09:41:15 +0000

1-ая стадия

Плещется тёплое молоко,
Воды ночной реки.
Сбросив одежду, войти легко
В кожу чужой руки,
В мягкую складку немой волны.
Кровью внедриться в кровь.
Губы твои обнажены,
И не роняют слов.

2-ая стадия

Путаясь в нитях мокрых волос,
Двигаюсь, как во сне.
Твой поцелуй в мою шею врос,
Мёдом потёк по мне.

20.03.1994

40120-061118-957253-74

Глаголы

fossil — Wed, 26 Mar 2008 07:30:14 +0000

Глаголы голы,
Полны иголок.
Твой голос душит.
Твой голос колок.
Нет слов - нет полок.
Опущен полог.
Запущен счётчик,
И я не лётчик.
Да, я не мальчик.
А ты не зонтик.
Ты просто болтик.
Ты вкручен в гайку.
В консервной банке
Лежишь, ржавеешь.
Себя жалеешь,
Как деньги в банке.
Тупеешь, млеешь, зреешь.
Звереешь и дуреешь.
Дерёшь больное горло,
Все зря. Кругом глаголы.

21.06.2003 Майнц (Mainz)

40120-061118-957253-74

В стадии размножения

fossil — Fri, 07 Mar 2008 07:20:12 +0000

Четырнадцать сломанных
Стальных иголок.
Я знаю,
Когда ты - голый
Внутри,
Твоё, детально прорисованное желание
Начинает биться,
Качая кровь осуществления.
Смотри,
Кругом твои лица!
Лица будут литься,
В стадии размножения.
Как звери
В красивом теле
Отовсюду стучат в двери,
Так, обычно проходит время.
Не давай им веры!
Уничтожь их семя!
Их семь, и они - семьи,
Верно?

28.04.1997

40120-061118-957253-74

Роман

fossil — Wed, 27 Feb 2008 07:06:09 +0000

Она писала роман.
На кухне ритмично
Капал кран.
В её голове
Привычно шептал
Внутренний голос.
Бог молчал.

Она любила
Их всех подряд.
Ей было не жаль
Ни грешного тела,
Ни больной души,
Ни Бога, который
Внутри молчал.

III

Она резала
Своё лицо.
Уродовала
Кухонным ножом.
Орудовала
Отчаянием
Последних дней.
Вся её комната,
Весь этот город,
Весь мир
Был заражен
Грехом.
И её Бог,
Теперь,
Смеялся над ней.

16.03.1995

40120-061118-957253-74

Библиотечный самец

fossil — Thu, 21 Feb 2008 07:30:42 +0000

Книжная пыль
И морские звезды.
Кандалы обручальных колец.
У полок застыл
Здоровый и грозный -
Библиотечный самец.

Дрожал, как спасал.
Он гладил обложки
Заброшенных старых книг.
И нежно врастал
Волосами кожи...
И бережно рвал их.

06.12.1997

40120-061118-957253-74

Я живу, я живу, я живу

fossil — Wed, 30 Jan 2008 18:18:22 +0000

Я лежу в ванной,
В мутной воде.
"Где?"

Капает кран.
Колеблется свет.
"Нет."

Голос Его
Царапает дверь.
"Зверь."

Выдернул пробку.
Начался слив.
"Жив."

7.11.1995

40120-061118-957253-74

Мило дневниче

нощна птица — Fri, 25 Jan 2008 18:48:27 +0000

Наскоро попаднах на стари дневници и снимки. Така е като имам да върша нещо неприятно- занимавам се с всичко друго, но не и с него, поне докато не стане крайно наложително да взема мерки, за да се вместя в крайния срок. И все ми излиза душата накрая. Но последният момент е моят момент! Пък и как ми се отдават импровизациите... :)

Спомням си съвсем ясно първия път, когато започнах да си водя дневник. Въпреки забраната на нашите, тайно гледах "страшния" сериал "Туин Пийкс", а после [за още по- голям ужас на родителите ми] прочетох "Тайният дневник на Лора Палмър", изпъстрен с истории за наркотици, секс, мастурбация и окултизъм. Мда, твърде много информация за едно хлапе с и без това прекалено будно въображение :) Та... бях събрала другите момичета от блока вкъщи и ги инструктирах да отворят специално приготвените тетрадки [от онези белите, тънички, с широки редове] пред себе си. По команда, малките ни ръчички започнаха да препускат през редовете в чувствени описания на нашите лични срещи с Боб- "Днес видях Боб на стълбите пред къщи...", "Днес Боб се появи на прозореца ми...", "Боб дебне под леглото..."... Това бяха опияняващи дни, в които бяхме страшно горди, че си имаме тайни дневници. Не че тайните ни дневници бяха тайни. А и ентусиазмът ни бързо угасна :)

След това, в по-горните класове на началното училище, реших отново да си направя дневник. Дневници. Да, няколко, така че всяка история да може да се доразвива в следващия. Ако в първия дневник записвах горе-долу истината ["Днес с Апостол се разминахме в коридора"], то във всеки следващ историята се доукрасяваше така, че на мен да ми звучи по-добре ["Днес с Апостол се разминахме в коридора и ръцете ни се докоснаха", "Днес с Апостол се разминахме в коридора и косите ни се вплетоха", "Днес с Апостол се разминахме в коридора, той спря, после се затича към мен и ме целуна"].

Пубертетските ми дневници също наброяваха няколко, все в цветни момически тетрадки с розови листа, като там истината идваше малко в повече. Особено на майка ми, която тайно ги четеше! Редуваха се романтични периоди с откровено нимфомански [преброих 6 влюбвания за 1 седмица на море], тук-там някое и друго депресарско вписване. Няма да копирам абзаци, защото вярвам, че за всички тийнейджърски деяния трябва да бъдем освободени от отговорност и никога, при никакви обстоятелства, да не си се натякват :))) но помествам две показателни стихотворения от бурните ми 16 години:

[романтичен период]

Ще успея ли да изпреваря капките

и да те целуна

преди да са отмили устните ти?

[постдепресарски, забавно ироничен]

Като бездомен пес съм

с мартеница на врата,

сложена по снизхождение

от някой минувач.

Пес със мартеница.
И все пак, пес.

От късното ми пубертетство пък датират окултните дневници, в които преобладават най- невероятните сънища на света, гледания на Таро, странни случки и запознанства :) Трудно ми е да позная дори почерка си от преди този период. Сякаш нещо се случва тогава. Спомням си, че станах много силна и се разделих с мазохизма и всички мъже, които се хранеха с него. Мъжете... Мммда, те преобладават във всичките ми дневници! Толкова различни и все пак, толкова подобни. Преди няколко години една странна позната ми каза, че всичките ни мъже си приличат, защото у нас е заложен конкретен образ, който търсим цял живот. Спираме се на определени мъже, защото те приличат на този образ и се явяват като камъчета, упътващи ни по пътя към Него. Тази идея много ме уплаши. Замислих се какво обединява всички мъже в живота ми, за да подредя пъзела. Не успях тогава. Може би трябва да опитам отново :)

16- годишната аз четеше доста. И си събираше хубави неща. Като това стихотворение на Недялко Йорданов, изровено от най-пламенния и болезнен дневник в най-прашния шкаф:

Неочаквано настроение

Запомни тази нощ!

Тази нощ беше пълна със юли.

Тази нощ в онзи малък, почти неочакван хотел.

Тази стая със прашната лампа, с перденцата тюлени.

Този трик с трите стари легла- и банален, и смел.

Беше тихо съвсем-

с дъх на дъжд и на нещо зелено.
Вън, на пръсти, слухтеше градчето зад тъмния джам.
Запомни тази нощ
и лицето си странно, смутено,
и тавана над теб- мълчалив, четвъртит и голям.
Колко чудно наистина-
да откриеш, че имат пак смисъл
позабравени вече, романтични, познати неща,
за които хе някога там, преди време, си писал
и си скитал, и даже си плакал самотен в нощта.
Запомни тази нощ!
Поздрави я!
Кажи й:
"Почакай.
не си тръгвай така, а добра, повторима бъди.
Идва утрото.
Скрий се на моето куфарче в мрака,
за да идваш понякога
с дъх на дъжд, с дъх на скрити звезди.".
И вземи тази нощ.
Открадни я.
Хвани я, когато
като плаха жонгльорка, тя се люшне по светлата тел,
за да знаеш, че пак по кафявия път на земята
тя ще дойде при теб
в един град,
в един малък хотел.

Някои хора се срамуват от това, което са били. Други завещават дневниците си на своите деца или издават мемоари. На мен винаги ми става малко тъжно като разгръщам страниците. Затова ги скривам от себе си. А на определени периоди някоя тетрадка се появява от нищото и прекарвам часове в ентусиазирано четене. ОБИЧАМ момичето, което бях. Иска ми се да го прегърна и да му кажа, че всичко става все по-хубаво с времето. А после да наведа глава и да скрия порозовелите си бузи, защото толкова рядко се сещам за него. И защото съм забравила голяма част от приключенията.

Днес малко от нас си водят дневници. Няма ги цветните тетрадки, които да носим със себе си навсякъде, в които да пишем разпалено припичайки се на слънце лятото, на някоя поляна, сред скалите или излежавайки се в леглото. Днес хората не споделят. Днес хората са механизъм, който не си позволява да почива, за да остане насаме със себе си. Е... някои пишем блогове :)

Ключ

fossil — Sun, 20 Jan 2008 09:46:38 +0000

Ржавеет ключ в холодной луже,
И всем не до него.
Ты говоришь - Бывает хуже,
А это, ничего. -
Ты говоришь - Ключи роняют
И в грязь, и даже в снег. -
Ты говоришь - Ключи ломают.
А ржавчина - не грех.
И жить легко в осколке неба,
Где стынут облака, -
Ты говоришь, а в луже не был,
И не ржавел пока.

22.08.1994

40120-061118-957253-74

Янтарь

fossil — Mon, 31 Dec 2007 16:05:09 +0000

Мой мед.
Мой янтарь.
Я, как насекомое, внутри.
Камень в глубине камня.
Я обнимаю тебя,
Целую твою шею.
И в моем сердце умирает женщина,
И рождается мужчина.

Декабрь, 2000

40120-061118-957253-74

Любовь и страх

fossil — Sun, 09 Dec 2007 18:22:56 +0000

Незнакомое небо хмурится,
Хищно пенится в берегах.
Я иду по какой-то улице,
Утопая в своих шагах.

Вот, я все потерял снова.
И лежат на моих губах,
Как проклятье, всего два слова,
Как проклятье - Любовь и страх.

30.05.1994

40120-061118-957253-74

Анатом

fossil — Mon, 03 Dec 2007 19:48:27 +0000

Крючочки цепляются за крючочки.
Мальчики ищут девочек.
Девочки ищут ласку,
И находя ее в себе,
Отдают всю понапрасну.

В палате лежит проститутка,
И кроет благим матом.
А рядом с ней, улыбаясь,
Стоит совесть-анатом.
Он режет ее душу,
Играючи изучает,
И говорит, - Было бы лучше,
Но лучше книг не бывает.

Санитарка смывает солнце.
Здесь и так слишком много пыли.
Страх и глупость стирают лица,
Пусть хоть кто-то скажет, что были...

Я кричу. Я умираю,
Доходя до ручки, до точки.
И срываю с души, срываю
Омерзительные крючочки.
Вместе с грязной пустой кровью,
Гнойно бьющей из ран рваных,
Ты меня покидаешь, словно
Одержимость, блаженных в Храме.

22.02.1996

40120-061118-957253-74

Маргинал

fossil — Thu, 29 Nov 2007 18:36:21 +0000

Я стою в середине воздуха,
Улыбаясь, как наркоман.
Я синтезирую плоть из духа,
Интеллигентов из обезьян. -

Правда, скажи, это странно?
Мы курим здесь в коридоре...
Мужик пьет воду из-под крана,
А в глазах его плещется море.
Женщина поправляет юбку,
Снимает с нее нитку... -

Возьми телефонную трубку,
И слушай музыку Шнитке... -

Книги, столы, бумаги...
Компьютер. Лицо, как слепок.
Я чувствую, как мы наги.
Мы все состоим из клеток.
Мы всё придумали сами. -

Я в это уже не верю, -
Ты скажешь, слова бросая,
Окурком, за черной дверью.

16.12.1996

40120-061118-957253-74

(П)объркани мисли

Francesca — Mon, 26 Nov 2007 20:59:27 +0000

Планове нямам,

без мисъл живея;

Ако дойде промяна -

да дойде – и с нея

ръка за ръка

ще се хванем отново,

душа до душа –

па макар и сурова.

Исках те – мой си.

Докога ли? – Не зная,

животът ти двойнствен

спрях да гадая.

За мен си единствен,

за теб съм поредна

и колко безмислен

е денят. За последно

към тебе поглеждам,

но не безразлично,

поглед послед –

е, за мен е трагично.

И колко ли пъти

си мисля за края –

боли ме отвътре

и да си призная –

не вярвам, че има

в живота пътека,

денят ще е зимен...

„Пази се, полека!”,

животът е хубав,

но не и за мене –

по- руса и глупава

с едно измерение.

Настоящие

fossil — Wed, 21 Nov 2007 10:48:44 +0000

Настоящие мужчины
И настоящие женщины
Гуляют парами,
Страдают парами,
И любят, и лгут,
Изменяют друг другу,
Пока не станут старыми.

Набивают желудки
Кухонными сплетнями.
Оперируя пищу,
Моделируют мысли.
Отдаваясь друг другу,
Ходят по кругу
Бесполезной тоскливой жизни.

17.01.1997

40120-061118-957253-74

Улыбка идиота

fossil — Mon, 19 Nov 2007 13:26:09 +0000

Я хочу любить кого-то.
Я хочу зачем-то жить.
Как улыбка идиота,
Я хочу тебя дразнить.

Я хочу висеть над миром,
Улыбаясь из петли.
Быть сияющим и сирым,
Голым золотом петлиц.

Слизывать с погонов жемчуг,
И трещать в паху по швам,
Жить в твоих морщинах вечно,
Превратив казарму в храм.

02.01.2000

40120-061118-957253-74