СЛЕДПРАЗНИЧНИТЕ МИГОВЕ, ЕБАСИ!

Празниците, зная аз прекрасно,

няма нищо просто, нито ясно.

щом свършат като буря - изведнъж

мъка идва - здраво ти се дръж.

Питаш ли ме как съм, знай,

ще кажа само аз – познай!

Всичко през което трябваше да мина

стопи ми нервите като камина.

A живот и здраве догодина -

да е същата картина!

И догодина, че и занапред

празници все ще има,

но с мъката ще се размина

и ще гледам с надежда все напред, все напред.

И да се правя, че за празници нехая

най-приятно ми е точно в този период

да покажа на всички какъв съм идиот.

(не че те принципно не знаят...)

Но се справям аз почти чудесно.

щото никак даже не е лесно

да го крия за през цялата година

и да лъсна ухилен, като на картина

И да пъшкам няма полза, затова

зная, от небето захар не вали,

но все пак никога не сме сами!

Давай смело със изправена глава!

Забележка: Грознописа е, защото реших да пиша с дясна ръка :)

И специални поздрави за co-author-а