BGBusiness e издание на BGBusiness Developement Center, което "поименно достига до 4500 ръководители на водещи ... компании, Министри, Зам..министри..." и вся осталная и цели най-общо казано да им предостави полезна и строго специализирана информация (предполагам за бизнеса).

За негово нещастие, бюлетина или списанието, там каквото е, попадна и в моите ръце, моя милост като виден стопански ръководител и ето какво видях:

"Бюлетинът" включва 2 страници астропрогноза, тест "Подхожда ли ви службата?", как се постига сила на замаха със стика за голф, новите седем чудеса на света, представяне на Хонкконг като туристическа дестинация, стил на живот и лукс (запознаване с известни модни дизайнери), как да дегустираме виното, когато го поръчаме в ресторант, кои са Рокфелер и Карлос Слим и малко пълнеж за маркетинг, реклама и мениджмънт в стил "как да стана мениджър за 45 секунди", явно безкрайно необходима информация на водещите политици и бизнесмени в държавата.

Това удоволствие е с невероятен печат и оформление, с шрифт около 16, а ако не го получите поименно и безплатно, 72те страници струват 5,90. Ха-ха.

Въпросният дивелъпмънт център не ме грабва по никакъв начин с предложения сбироток от статийки и картинки, май трябва да се огледат наоколо в другите платени и безплатни издания по темата.

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

1. Да изучавам света.
2. Да усъвършенствам уменията си за писане
3. Да градя личната си марка.
4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

Това на снимката е почти подреден куп преса, която махнах най-сетне от нощното ми шкафче, което заедно с книгите беше започнало да се оформя като хеопсовата пирамида от напечатана хартия. В интерес на истината, това което ме впечатли е прозрението, че последните месеци четивата ми значително са се разнообразили и като че ли има проблясъци на медийния пазар, поне в областите, които ме интересуват.

Доскоро Капитал, Дневник и Едно бяха единственото, което ставаше за четене. По малко Пари и Кеш, съвсем спорадично и това е. Е да, имаше служебния Fortune, Economist и Newsweek от избрани репове, цялата информация в мрежата, но ми липсваше погледа върху България, без в картинката да плуват Гоци и Боци, Зипо, Тошо, Божидар Димитров и стоте интелектуалци.  Слава Богу, появиха се и доста он-лайн медии и блогове, които малко по малко започнаха да запълват празнината и глада за качествена информация, поднесена добре и относително независима, но аз съвсем олд скуул обичам сутрин в събота и неделя да пия кафе с нещо на хард копи за четене (леле колко чужди думичики в едно изречение). В интерес на истината, започнах да чета и изброените три мои български фаворити в нета, така и така ставам към 6,30, до 7 преглеждам новото в Дневник, в събота изчитам Капитал, който си купувам само ако тръгна нанякъде, като броя на снимката, който остана от ходене до Рударци по-миналата седмица, а Едно прехвърлям набързо като излезе, защото напоследък се оказва, че само две-три статии ме интересуват действително, явно вкусовете ми мутират с възрастта и не виждам смисъл да изхабя толкова хартия.

Отскоро обаче започнах да чета Business Magazine, на Кеш (това даже си го купувам) и Business Week (за това имам служебен абонамент), което е в приятен формат и обем като за края на седмицата, общо-взето има достатъчно информация за нещата, които ме интересуват, включително анализи за България, което може да се каже, че ми допълва картинката, така че да е почти пълна, въпреки че не винаги съм съгласна с другарите от ИПП и IW. Подборът на оригинални материали също бива.

Чета и списание Меню, тъй като кулинарията ми е хоби, но тук съм много пристрастна и няма да изливам пак възхвали. Понякога преглеждам Бакхус, но само в частта за ресторантите, нямам много отношение към вината и цялата култура към тях (ами като не мога да пия, така става накрая).

За сметка на кулинарията нямам кой знае какво отношение към женските списания, единственото което съм си купувала някога е първия брой на Elle, от чисто любопитство, попадали са ми Eva (тук е имало добри неща, засягащи феминизма, ЛГБТ проблеми и тн.т.), Grazia и Beauty, но просто няма какво да прочета в тях. Или пък да има, е максимум две страници на брой, което ги слага в графа "загуба на време". Въпреки това, общото ми впечатление е, че качеството им се повишава с времето и вече стават за четене не само във фризьорските салони от разни девойки, за които върха на изпитанието е да направят тест "Той Пижо или Пенда е в леглото?".

Взех си обаче новия брой на Amica и да, определено е нещо качествено ново в сегмента. Грабнаха ме две статии, за новите млади в България и за нощния живот в края на 70те, както и фотосесията на Кайл Грейди, през обектива и очите на който София изглежда един наистина красив и европейски град. Накара ме да се почуствам добре, с надежда че градът ми някой ден ще престане да е мръсен, разхвърлян и мрачен. Само едно - момичета, Кейт Харинг е мъж, и е по-скоро Кийт, като Кийт Ричардс, един от тримата големи на поп-арта заедно с Рой Л. и Анди У.

Не знам дали ще продължа да го купувам, въпреки че адски ми харесва, положението е като при Едно - твърде много хартия/малко четиво за мен, ако не изчитам 2/3 от обема на едно книжно тяло, просто не намирам смисъл да си го купувам. Някой ден, когато ботокса започне да ме интересува повече, отколкото макроикономиката ще си купувам и такива списания.

Иначе служебно чета Строителството Градът, списание Камиони в частта му за строителна техника, Ютилитис и Логистика, а от тази седмица излиза и Строителен бизнес, в което има доста интересни неща.

От безплатните определно Една седмица в София - успяват да поддържат ниво и Freestyle, другото не става, насъбрано от нета и напечатано в книжчица е кофти формула, новините са претоплени и скучни.

Малко хейтване: големи минуси за Мениджър и Его (легендата трябваше просто да умре от свръхдоза, както правят всички), слугуването на силните на деня може да е добра тактика в краткосрочен план, но в дългосрочен губиш точно аудиторията, в която се целиш. Чичо Гечо, който чете Труд и псува всички маскари няма да си ги купи, дори да сложат Б.Б. (кой има повече корици - той или Кейт Мос, quizz на седмицата) или пък Гоце с вълчи труп на първа. Засега предполагам си ги купуват разни псевдо-юпита, които се движат по траекторията Радомир - аграрен туризъм в мениджмънта - костюм в офис в София - ипотека - пенсия като среден управленски кадър и които изпитват силна завист към Главата, Батков, Татков, Гергов и прочие герои на нашето време.

Този пост стана обширен и досаден, а е само за нещата които ме интересуват и чета (голи каки, футбол, формулата, лов и риболов - за всеки има по нещо, просто за тях не ми остава време), така че ако се присетя за други разни неща, ще продължа по-нататък.

Уебсайт: http://www.mylife.bg
MySpace: http://www.myspace.com/mylifemag

Знам, че това не е най-важното за едно интериорно списание, но много ме издразни:
1. Реклами

Наш дом- отварям и започвам да отгръщам страниците- реклама, реклама, реклама...реклама... и така до 20-та страница. После започна редуване статия (на едната страница), реклама (на съседната).

Brava Casa- страниците само с реклами са няколко в началото и не дразнят толкова, после има и из списанието, но не са концентрирани и наистина не дразнят. Освен това голяма част от рекламите са под формата на статии и носят малко повече информация, понякога доста полезна, от чисто графични реклами без текст. Не че бих прочела статия- стилът Мартинели, но това си е лично отношение.

2. Съответствие корица-съдържание

Наш дом- какво ме примами на корицата- "Металът", едва ли не като тема на броя, подчертано по-голямо заглавие от останалите. Е голямо търсене падна докато стигна до темата и тя какво се оказа- няколко страници с нахвърляни снимки на предмети от метал. Голяма част от тях не бяха нови за мен. Примамка 2 не ме излъга- снимката на корицата беше част от единствения, или хайде да не съм толкова крайна- един от малкото, заслужаващ внимание инериор.

Brava Casa- няма изненади. Темата на броя е представена от три интериора, интерпретиращи я по различен начин. Снимките за кориците не винаги са най-интересното (но това си е до вкус), което е добре, защото имаш стимул да разглеждаш и не получаваш най-доброто в началото. Нещо като някои трейлъри на филми, в които са събрани най-интересните моменти от филма и ти дават лъжливи надежди, а се оказва, че е било достатъчно да си останеш с трейлъра.

3. Рецензии за филми- не се сещам имаше ли го в Наш дом, но това ме дразни в Brava Casa. Не намирам, че имат място в специализирано списание. Или ако има рубрика за филми, то нека фокусът да е върху декорите например.

4. Съдържанието

Наш дом- не искам да давам заключения на база един брой. Може броят да е слаб, но бях много разочарована. От едно доста дебело списание (т.е. платила съм си много страници, мастило, дизайн) имаше един интериор, който разгледах подробно (този от корицата) и още няколко статии (например тази за музея на модерното изкуство, Люксембург). Домът на Георги Лозанов?! Извинете, ама кое е по-важно известното име или дизайнът? Да, важно е какъв човек живее в този дом, отразява се на цялостната атмосфера, но става ли за показване в специализирано списание е по-важният въпрос според мен.

Brava Casa- харесва ми, че показват български интериори на ниво. След като се зачета в текста например откривам, че това прекрасно място се намира в Пловдив, Тракия (т.е. комшии са ми ;) ). Естествено има броеве, в които не се зачитам много, не заради нивото на представените интериори, а понякога просто защото са далече от моят стил и вкус. Харесва ми, че обръщат внимание на детайлите по всякакъв начин- в отделни статии, при представяне на интериорите, както и при изборът им предполагам.

5. Печат- не знам каква е разликата в печата на двете списания, не разбирам от това, но при разгръщане на Наш дом миризмата на мастило, на ново списание, беше толкова силна, че ми прилоша, а и страниците не бяха никак приятни на допир.

6. Целта- може би редакторите си поставят различни цели, поне такова е моето усещане на база съдържанието

Наш дом- пълно е с конкретна информация, дори и мнoгoто реклами, а има и рубрика "КОЕ, КЪДЕ, КОЛКО" с цени. На мен лично това не ми е приоритет. Все си мисля, че ако това ти е професия, не е нужно да научаваш цени на точно определени стоки (пак с цел реклама) от списанията. Дали това означава, че списанието е предназначено за хора търсещи бързи решения, които по необходимост се занимават с интериори, хора на които това им е хоби, и които биха се интересували как изглежда апартамента на Георги Лозанов например.

Brava Casa- пълно е с идеи, или поне аз това получавам от списанието.

С две думи: от време на време имам съмнения дали си купувам правилното списание за интериор и дизайн на пазара. Определено Brava Casa е моето списание (и не, не са ми платили за реклама).

Другото много добро списание е МД, но то е по-тясно специализирано за мебелен дизайн.

*през цялото време става въпрос за българското списание