Днес България сякаш е сътворила някакво свое си социално-икономическо чудо - инфлацията бележи сериозен ръст, производителността на труда и доходите са все така мижави, но цари социална идилия, на която и в Скандинавия биха завидели. Премиерът обещава ръст на всякакви заплати, синдикалните лидери целуват на митинг знамето на най-голямата от управляващите партии, а съсловията вадят юмруци от изтъняващите джобове, за да ги размахат на лошия Стоичков.

В основата на това разбирателство между управлявани и управляващи, разбира се, е така дискутираната и обещавана "актуализирана управленска програма" на тройната коалиция. В която основен акцент, уверява ни премиерът Станишев, ще е социалната политика. Мине, не мине ден и той все за нея говори, консултира я със синдикати и коалиционни партньори...

Няма съмнение, че т. нар. социален вектор ще определя основната тема в публичното говорене през последната година от мандата, която самият Станишев нарече предизборна. Извън обилното говорене са налице и "реални" действия - скачат заплатите на медиците, после и планирано за всички заети в бюджетната сфера, за пенсионерите ръстът ще е по-голям от предвиденото, ако има пари, наесен пак... Няма съмнение, че пари ще се намерят, както и поне два пъти през пролетта догодина, за да се надява тройната коалиция на слънчево изборно лято.

"Социалните" предизборни намерения на БСП са не толкова укорими, ако бяха подплатени и с други икономически мерки и не противоречаха на собствената й политика, провеждана три години. Но не са, поради което новият социален вектор си е чиста бутафория.
Най-напред да си припомним основния мотив, с който бе отказано увеличение на учителските заплати миналата година - защото

няма пари, или ако има, те ще напомпат инфлацията

През декември при вътрешноведомственото разпределение на гигантския бюджетен излишък се оказа, че пари има, а отсега е ясно, че ще има и през настоящата. Но по-важно е отражението на увеличението на доходите върху инфлацията. Ако миналата година тя гъделичкаше портфейла, днес удря стомаха.

Спряна ли бе инфлацията, след като доходите бяха замразени? Не. Същевременно сега при ударен ръст на цените кабинетът се готви да развърже кесията. И какво се промени оттогава - инвестициите ли се увеличиха, производството ли, качеството на труда? Или пък цените на петрола няма да се покачват?

Явно преди година времето не е било подходящо за ръст на доходите, защото не е било в навечерието на най-важните избори.

Правителството тотално се обърка и в намерението си да подхожда "приоритетно". Преди година обясняваше пазарно: "не може да има пари за всички, първо едните, после другите..." Днес става ясно, че по социалистически ще има за всички, по малко. Учителите например с право могат да бъдат сърдити, че са жертва на тази социална политика, защото бяха оставени с мизерни заплати да изнесат на гърба си тежка реформа със съмнителен резултат.

Увеличението на доходите само по себе си не е от полза, ако не се притисне инфлацията и се увеличи покупателната способност. Поскъпването в България зависи главно от международните пазари. Но не само. Антиинфлационните мерки, за които се говори от доста време, останаха на книга. Няма нито един сериозен опит да се разбият картелните споразумения, които очевидно съществуват в няколко бранша. Но още по-очевидно

картелите добре си плащат, за да не бъдат закачани

Отделно акцизната тесла през 2008 г. направо разфасова бюджета на домакинствата. Скокът на акцизите не бе компенсиран от намаляването на други данъци, а дори бе съчетан с поскъпване на енергоносителите.

Покрай въвеждането на плоския данък правителството обещаваше, че ще накара частния бизнес да вдигне по някакъв специален начин заплатите, така че хем да няма инфлация, хем да бъдат компенсирани хората с най-ниски доходи. Възнагражденията скочиха лекичко главно поради търсенето на кадри. Но така просто няма как реалната инфлация (която е доста над официалните 12%) да бъде покрита от доходите.

Напоследък управляващите са го ударили на молба към бизнеса: "вдигайте заплатите, направихме доста за вас" (визира се главно намаляването на осигурителната тежест). Но вместо да му се молят, могат да го освободят от ред излишни бюрократични процедури, от монопола в цели сектори и от "партийната лепта" за най-печелившите бизнеси - все начинания, които биха спестили на фирмите ненужни разходи, за да им останат средства за производство и заплати. Те не дават бързи предизборни резултати, но пък са в основата на една доста по-далновидна социална политика.

--------------------

Здравейте на всички!

Както обещах - помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

- Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него - 2 пъти повече!
- Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
- Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас - те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков

Дете на държавата е - през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял. На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за Интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна). Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобелево , по специалността си е намерил работа само докато е бил на стаж. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен - изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера. Лично аз останах с много добро впечатление от него по време на разговора,който проведохме, той има качества, които рядко се срещат събрани в една личност. Е, вярно понякога изпуска пълния член, но и аз го правя… Ето какво ме трогна:

Знаеш ли когато бях безработен каква работа си търсих? - да се грижа за някого... без значение за какво заплащане... Стар човек... А отсреща ми казаха - "Ма вие сте момче?". Как аз сега да разбирам това? Какво? - не мога да пазарувам, да почистя, да сготвя, да постеля легло... Да прегърна човека?
Когато исках да се върна при майка ми исках само едно - нейната обич, нищо друго! Тривиално - но това е истината!
Кажи ми какво има в едно семейство, защото аз не знам!

По закон и майка, и баща на Иво и всички като него е държавата, а преди два месеца неформално тя се отказа от тях. След навършване на 18 години тя “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване, там имат само 3 месеца да намерят стабилна работа с достатъчно заплащане,за да се изхранват и да плащат квартира. Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най - ниският етаж в йерархията, съответно за най - ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинституциализират, но защо в тези срокове? Представете себе си. Една година ви остава до завършване на училище, 3 до 6 месеца за да напуснете “центъра” и цял живот да се опитвате да плащате наем. А ако лицето бъде уволнен по една или друга причина и не може да си намери работа? Има някакви законови норми, вярно е - 1 месец преди уволнение служителят трябва да бъде уведомен, или да му бъде изплатено обезщетение. С тези пари ще може да си плати наема и да поживее месец, докато си намери нова работа. Но нима е възможно цял живот да не стои човек без работа и то в България? А и не говорим само за четирите ЦВН - та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по - висока безработица. Представете си какво става, когато някои от тези сираци останат без работа за по - дълго. Не могат да платят наема, гонят ги, нямат роднини, няма при кого да отидат, освен при новия им приятел - улицата. Веднъж на улицата,човек рядко успява да си намери работа, да плаща наем, да живее нормално.

Кажете ми как си представяте момчето от снимката, заслужила уважението на потребителите на най - големия форум в България, а и не само, на улицата с одеялото, сред кашоните? Дори ми е трудно да го напиша. Как си представяте някое от младите семейства от тези домове в нечии вход? Как? Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги В дълбокото, за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от депутатите, гласували това постановление “286″,са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска рулетка?

Благодаря ви, не ви искам магистралите, искам хората като Иво да имат покрив по - твърд от картон.Полезни линкове:
Координационната тема в www.horata.eu, където може да помагате/давате идеи за решение на проблема.
Статия по въпросът в http://mogilino.wordpress.com/
Темата на Иво в data.bg
Сайта на "Министерството на труда и социалната политика"

Линк към препубликацията на Симион Патеев.

Една по - разчустваща статия по въпроса...  

П.п. Иво и негов съквартирант си търсят жилище по възможност в Люлин до 150 лева месечно.
П.п. Аз лично смятам да разкрия историята на тези хора пишейки до националните медии, Народни представители, институции и други заинтересувани, както и не се учудвайте, ако скоро видите статията в някои по - реномирани блогове.