И днес Н. се прояви като същински телепат и ми ги подари съвсем същите. Сега си седят на бюрото ми и им се радвам. Чакат да се прибера вкъщи да се сгуша в леглото, за да се нахвърля жадно на староанглийския и очарователния превод на Валери Петров.

Май този пост беше по-скоро от типа на фръц-фръц, но пък горещо препоръчвам да се прочетат и обещавам, че ще ги сканирам (набера на ръка, защото си е грехота да измъчваш такава книга със скенер), че да ги има в Мрежата. Най-вероятно ще са при Борислав, така че очаквайте линк.... някога.

Мерси... :)

Доволно Е.