Вече по същество обещах в тази статия да няма нито една снимка за това прилагам следните две:
[gallery]
На пръв поглед снимките са случайно избрани и нямащи никаква връзка помежду си, но не е точно така.Това са първите две изображения, които глупавата търсачка GOOGLE ивади преди 5 минути при търсена дума "смисъл".На втори поглед снимките все още са случайно избрани и нямащи никаква връзка по между си а глупавата търсачка GOOGLE е по-глупава отколкото си мислим, но не е и така.
Снимките въобще не са случайни и имат дълбока и органична връзка по между си.Не много краткия и колкото е възможно по-скучен анализ, който смятам да направя ще даде възможност на всички да разберат връзката между четките за рисуване и белота.
Бързам да предупредя, че в този анализ ще бъдат цитирани абсолютно хаотично факти от исторически и всякакъв друг характер без нужното проучване и претенции за каквато и да било автентичност.В много от от случаите те ще са неточни и предизвикващи насмешка и омраза у хората които се осланят единствено на фактите и за, които всяко твърдение независимо от темата и сериозноста му трябва да бъде подплатено със знания, нещо прочетено и даващо право за спор или просто изявление. За мен не са важни конкретните данни, а само елементарната логика на нещата - даваща възможност да се разбере всичко на този свят - стига да е правилна. (не съм сигурен, че моята е но ако не е и фактите са безполезни )

Ясно е че няма да се впускам в по-подробни описания на по-горните снимки от чисто визуален или естетически характер, а ще побързам да има лепна по един етикет  и да ги използвам като повод да напиша това което вече съм си намислил още преди да ги намеря.
Нека да кажем по-просто че четките за рисуване символизират (о, колко е клиширано това) изкуството а четворката белот  консуматорския,материалния и лишен от духовното живот (а това още повече).
Още от дълбока древност дребните маи са хвърляли киреч върху асфалта молейки се за по-високи доходи...но нека не почваме толкова отскоро, а да се съсредоточим като начало върху ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ.
В следствие на ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ е възникала цялата вселена, нашата планета и самите ние (хората) отначало без разум и водени единствено от първични и животински инстинкти без възможност да разговаряме по между си да ходим на кафе, бар, театър, работа, пикник или просто сред природата.Без възможност да караме коли, влакове, кораби, самолети, ракети или просто да я караме някак си.Без възможност да се ухажваме по-романтичен начин, да си говорим за времето, да си разказваме приказки, да си рецитираме стихотворения  или просто да се псуваме.

От тогава до днес разбирането на човека за смисъла на живота му не се променило ни най-малко и си остава абсолютно едно и също - живота няма смисъл или ако има ние поне не можем да го разберем със сигурност .Всички неща които човек в днешно време може да прави за разлика от първобитните си роднини са само опити да осмисли живота си.Хората мислят(е все пак те мислят), че притежават нещо повече от другите същества на планетата и го наричат разум.Те вярват, че разума ще им помогне... разбира се да осмислят живота си и за разлика от неудухотворените и в днешно време със статут на предмети други обитатели на планетата наречени животни  те ще успеят да се докоснат до просветлението свише и пълното разбиране на всичко около себе си от което са част и причина да съществува по начина по който съществува.
Общо-човешкия стремеж към осмисляне на съществуванието сам по себе си не е достатъчен за поява на изкуство.Разбирането на хората за себе си, като уникална и висша форма на живот в познатата им действителност им дава основание да приемат съществуването си като даденост и както вече казах причина за съществуването на всичко останало, затова те започват да се възприемат като отделни единици (личности) и търсенията им са изместени от смилъла на човешкия живот като цяло, към смисъла на всеки един човешки живот спрямо другите.(многократното повторение на някой думи като съществуване, осмисляне, живот ,човешки ...и т.н.  беше неизбежно за мен в опита ми да изразя мислите и идеите си и ако някой го намира за дразнещо няма абсолютно никакво значение)
Както всички други животни и хората имат заложена способност за приспособяване към заобикалящата ги среда с цел оцеляване и всички различия  в тази среда за всяко едно отделно човешко същество - независимо  дали по-големи или формални - ги карат да действат по различен начин в еднакви или подобни обстоятелства, като целта си остава същата - оцеляване.Начина на действие на всяко едно човешко същество за определено обстоятелство - обуславен от заобикалящата го среда и чисто физическите му особенности - наричаме "навик" (за това и обичам да казвам, че няма лоши хора а само лоши навици) а също така и "държане", когато говориме по-общо за по-общите, често повтаряеми, по-бързо променящи се и не толкова определящи за оцеляването обстоятелства.Когато говорим за по-определящите за оцеляването обстоятелства начина на действие на всяко едно отделно човешко същество вече не е обуславен само от заобикалящата го среда и чисто физическите му особенности а и от навиците и държането му в по-малка степен и се нарича "човешка черта".Различията в човешките черти обуславят различните "човешки характери", които са съвкупност от всички черти на всеки един отделен човек.Мястото където се акумулира, развива и променя човешкия характер се нарича "човешка душа".Душата е най-сложното понятие което хората с успели да измислят, по-сложно и от квантовата механика и ядрената физика взети заедно, по сложно от най-сложните неща на този свят взети заедно.Причината е, че душата не съществува самостоятелно като бял облак някъде вътре в човека успявайки да се скрие от ренгените и опитните хирурзи, а представлява цялото съдържание на най-сложната машина "човешкия мозък", който  съхранява контролира и управлява цялата информация определяща всички действия на всяко едно човешко същество.Това съдържание е толкова обхватно относително и неподлежащто на описание, че може да бъде предадено единствено с определени изразни средства.Един път предадено така то може да бъде рабзрано само от хора които знаят смисъла и особеностите на тези изразни средства или поне на други подобни.Сборът от всички изразни средства които могат да бъдат използвани за предаване на неща които са част от човешката душа се нарича изкуство.Изразните средства които човек използва за да разбере случващото се в собствена му душа се наричат чувства.Много хора които владеят изразните средства на изкуството използват тяхната пленителна красота и мощна сила само за да забавляват манипулират и извикват чувства у хората които са превърнали осмислянето на живота си в обикновенно запълване(на тях ще се спрем след малко) и по този начин комерсиализират изкуството.Важно е да се знае, че изкуството е чисто егоистичен акт и неговата единствена цел е всяко едно отделно човешко същество да успее да предаде на много други своята собствена душа и по този начин да осмисли живота си увеличавайки своята  значимост като личност, оказвайки влияние върху много други личности и запазвайки автентичноста си и своята уникалност.Подтикът у човека да твори изкуство се ражда вследствие на наличието в душата му на много повече от това което може да се разбере и оцени без изразните средства на изкуството.Това много повече се нарича талант.Погрешно е според мен разбирането, че таланта е вродена способност за боравене с изразните средства на изкуството, тази способност е част от физическите особенности на човека и се оформя и доразвива с много тренировки.Талантът е нещо много по-сложно, комплексно и позволява на хората които го притежават да разбират всички изразни средства на изкуството.
Разбира се заобикалящата среда сама по себе си е много динамична и постоянно променяща се, което съответно води в най-голяма степен до промяна в навиците и държането на всяко едно човешко същество в по-малка степен до промяна в отделните му черти и в най-малка степен до промяна в характера му.Фактът, че всяко едно човешко същество съставлява част от заобикалящата среда на другите човешки същества и само по себе си променяйки се променя и средата на другите прави разбирането на отделните хора и заобикалящата ги среда абсолютно невъзможно ако се вземат предвид само по-повърхностните - "навици и държане".Противно на тази логика много от хората се опитват да разберат другите и да осмислят собственото си съществуне сред тях обръщайки внимание  главно на точно тези фактори не съзнавайки колко временни и подлежащи на постоянна трансформация са те.Още повече придобиването на определени навици и държане и контактуването с хора имайки определени такива се превръщат в основна цел на тяхното съществуване.Това ражда консуматорското общество, а основната цел в живота на хората които го съставляват е да консумират и придобиват навиците и държането на другите чиито навици и държане одобряват ,харесват или намират за забавни.(въпреки, че те са обуславени от тяхната собствена заобикаляща среда и физически особенности )Консуматорското общество е затворен и самоосмилящ се кръг които намира смисъла на съществуването си в самия себе си и превръща осмислянето на живота на хората които го съставляват в обикновенно запълване.Тяхната цел става единственно да запълнят живота си до момента в които по една или друга причина няма да успеят да оцелеят.Така нареченото забавление е обикновенно запълване на живота и може да бъде практикувано в определени случаи а може да е една от основните цели в човешкия живот както е с хората съставляващи консуматорското общество а една от основните особенности на тези хора е, че не поемат отговорности към други човешки същества.В тази връзка искам да отбележа ,че е абсолютно погрешно да се смятат за част от въпросното общество хората които цял живот имат за цел само да издържат  семейството си (независимо дали работят тежка физическа или финна умствена работа, професията и заниманията на човека не определят еднозначно съдаржанието на неговата душа и начина по който осмисля живота си) и да осигурят на децата си едно или друго нещо защото това означава че те осмислят живота си водени от любов или спазвайки отговорности или и двете към други човешки същества.
Ето защо основната причина за възникването на консуматорско общество са хората които комерсиализират изкуството, без да е задължително те да са част от него.

В заключение искам да отбележа че порива за написването на тази статия бе чисто артистичен.Темата е много по сложна и дълбока и има много други важни фактори  и аспекти които са определящи за действията на хората.Оцеляването не означава само един човек да е жив а и да придобие това което му е необходимо за да съществува според собствените му разбирания които са динамични и променящи се както заобикалящата го среда и физическите му особенности.За това и действията на един или друг човек при дадени обстоятелства с цел оцеляване зависят и от разбиранията му за самото оцеляване.

Дълго време ме нямаше в блога. И не само в този. Даже някои хора загрижено ме попитаха какво става, за което им благодаря сърдечно. Те си знаят кои са :-)

Съчетанието на безкраен грип със смъртта на майка ми направо ме извади от равновесие. Не само бях измъчвам от тежки мисли и чувства покрай тежката за мен загуба, но имах и моменти, в които не можех нито да дишам, нито да преглъщам, затиснат от болестта.

Животът, обаче, продължава. Ако човек се поддаде на мрачните мисли, скоро изпада в депресия и това не води до нищо добро. Затова реших, че вече е крайно време да се захвана с работа и да обърна малко внимание на "стоката", както обичам да наричам блоговете си. :-) (В нашето село така наричат домашните животни, които се отглеждат за ядене, като кокошки и овце например)

Реших, че едва ли може да се намери по-подходящо заглавие за моето завръщане в блога от заглавието на култовия албум и песен на AC/DC. Напоследък не съм им голям фен, но реших, че това заглавие отразява точно моите чувства в момента.

Всъщност, албумът е много добър, може би най-добрият в цялата им кариера. Тъпото е, че за последните 28 години нищо по-интересно не можаха да измислят. За сметка на това имат хубави тениски. И хубави фенки (поне така изглежда в тяло). Да им се неначудиш на фенките какво намират в такава застаряваща и доскучаваща група като AC/DC, ама на - носят техни тениски.

Е, не очаквайте кой знае какво гръмко завръщане - все същия съм си и все толкова съм глупав, както и преди. Единственото, което отново ми беше припомнено тези дни, беше, че всички сме тленни. Смъртта идва безпощадно и не пита дали си депутат, пенсионер, елитен блогър или обикновен педераст. Всички сме равни пред нея. И не е зле често да си го припомняме.

Когато се вкопчим в някой дребен битов проблем, когато заслепени от амбиция се катерим със зъби нокти нагоре по кариерната стълба или когато преследваме слава или успех в бизнеса, мисълта за смъртта е онзи отрезвяващ шамар, който ни кара да преосмислим живота си и да подредим приоритетите си наново.

Животът е кратък и е наистина глупаво да го хабим за дреболии. Тъжното е, че често го забравяме това и се заглавичкваме в дребните проблеми от ежедневието, а "пробуждането" обикновено е много болезнено.

Мисля, че си направих правилните изводи. Времето ще покаже дали съм научил нещо от този урок. Връщам се отново в живота и се надявам, че един ден, като си тръгна от него, няма да съжалявам за нищо.

Този пост беше малко объркан, но такива са и мислите в главата ми. Обещавам, че следващите ми постове ще са по-оптимистични и по-жизнеутвърждаващи (каква дума, а?).

Обичайте се и бъдете щастливи! Посрещнете утрешния ден с усмивка и шега. :-)

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

08.02.2008 

/Фили/ Критики към България заради нереализирания напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност съдържа появилият се в началото на седмицата доклад на Европейската комисия за напредъка на страната. Макар да е междинен и да не води пряко до възможност за налагане на санкции, докладът предизвика раздвижване сред политическия елит, включително до решение на опозциионните партии за искане на четвърти поред вот на недоверие на правителството.

Според доклада на Европейската комисия от юли миналата година насам в България има 51 обвинения за корупция и само 20 осъдени. Не са достатъчни мерките за борба с корупцията по високите етажи на властта, но също в местната власт, образованието и здравеопазването. Безмитните магазини по границите са развъдник на корупция и елемент от схемата на организираната престъпност в страната.

“Критичният междинен доклад на Европейската комисия е истински вот на недоверие към сегашното правителство и още една причина това действие да бъде предприето от опозицията още през тази седмица” – каза във вторник Екатерина Михайлова, заместник председател на опозиционната партия Демократи за силна България.

Йордан Бакалов от СДС пък заяви, че “в доклада на Европейската комисия много възпитано ни се казва, че за една година нищо не сме направили”. “С всеки доклад Европа ни казва, че продължаваме да имитираме реформи. Не може да сме доволни, когато ни казват, че има минимален напредък и “някакви” усилия” – допълни Бакалов.

Опозицията отхвърли също като несериозно обяснението на управляващите, че критиките в доклада се дължат просто на недобра комуникация и съответно липсата на най-новата информация за реалния напредък на страната в критикуваните области.

Това доведе и до постигането на общо решение на всички опозиционни партии в Парламента, включително Българска нова демокрация, новосфорирана група на отцепилите се от НДСВ депутати, наистина да поискат вот на недоверие, внасянето на който се очаква през другата седмица.

Правителството не изглежда твърде притеснено от ситуацията, защото все още разполага с мнозинство от общо 151 гласа в Парламента, при необходими 121. В същото време обаче положението му не е и твърде розово, защото, освен пред външни, кабинетът е изправен и пред вътрешни проблеми заради очакваната смяна на министри от квотата на НДСВ, министри, за които се смята, че са близко свързани с отцепниците от жълтата партия. 

- Пламен, ясна ли е вече точната формулировка на вота и какви са очакванията за развитието на ситуацията? 

- Формулировката все още не е ясна, Фили. От опозицията казаха, че ще я оповестят през другата седмица, за да не може на предстоящото в събота и неделя разширено заседание на съвета на тройната коалиция управляващите да съгласуват единна линия на противодействие. Това не звучи особено сериозно, но и едва ли точната  формулировка на вота е най-важното в случая, защото темата така или иначе е известна.

Що се отнася до очакванията, най-общо казано – и опозицията, и управляващите, а и политическата публика е наясно, че вотът и този път няма да мине. Във връзка с това вероятно и в Европейския съюз са наясно, че съществена промяна към подобряване на ситуацията в критикуваните области едва ли може да се очаква поне в годината до следващите парламентарни избори, докато това правителство е все още на власт.

Вотът няма да мине по много причини, една от които е самият му характер. Имам предвид казаното в един журналистически коментар тези дни, че корупцията и мафията са престъпления по законите на страната и с тях пряко, като конкретни случаи и механизми, трябва да се занимават други органи, а не Парламента. “От друга страна пък, допълва се в коментара, опозицията нямаше как да не поиска този вот”.

Наистина изглежда, че “нямаше как”, ако се съди по бързината и единодушието, с което опозиционните партии в Парламента постигнаха съгласие. Освен това за отбелязване в случая са още два факта.

За първи път в такава по-сериозна обща опозиционна акция се включват депутатите от новосформираната парламентарна група Българска нова демокрация. Бившите отцепници от НДСВ, за които правителството твърдеше, че най-вероятно ще продължат да го поддържат по важните въпроси, и за които опозицията на практика не знаеше какво да мисли, сега демонстрират еманципирано поведение. Дали това е заради желанието им да изпъкнат и да завоюват известни позиции в дясно-центристкото пространство, дали е заради желанието да се консолидират вътрешно и съзнанието, че такава консолидация не може да се случи, ако продължат да следват мнозинството, дали заради нещо друго, но тяхната позиция е налице и отук нататък ще продължи да играе политически значима роля.

Вторият факт е свързан с позицията на партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, която, според резултатите от проведените през миналата година избори за евродепутати и за местна власт, както и според проучванията за обществените нагласи, се счита за най-голямата политическа сила в страната. Въпреки че партията няма свои представители в Народното събрание, Борисов официално се обяви в пордкрепа на вота и дори призова за свикване на национален протестен митинг пред Парламента в деня на неговото провеждане. 

- Какъв е интересът на ГЕРБ в случая? 

- Подобно действие се вписва в територията на дясно-центристкото политическо пространство, към което ГЕРБ отдавна се стреми. Освен това тези дни партията предприе сериозна стъпка по отношение на своето официално утвърждаване във външнополитически план – вчера в Испания форум на Европейската народна партия гласува за приемането на ГЕРБ в ЕНП. Така че очевидно Бойко Борисов добре разбира нуждата от видима активност в този момент. Както впрочем я разбира и цялата опозиция. 

- Каква е позицията на управляващите по въпроса за вота? 

- Управляващите в лицето на министър-председателя Сергей Станишев заявиха вече, че вотът няма как да мине. Те все още имат сравнително стабилно парламентарно присъствие и от чисто техническа гледна точка наистина няма от какво да се притесняват. Премиерът каза всъщност, че единствената цел, която опозицията си поставя с този вот, е да пробва за пореден път здравината и сплотеността на управляващата коалиция и да се опита за пореден път да вбие клин в нейното единство.

Донякъде вероятно Сергей Станишев има право. При положение, че през последните дни все повече се засилват очакванията за смяна на поне трима министри и петнадесетина заместник-министри от квотата на НДСВ, апетити да се пробва здравината на коалиционното единство няма как да не се появят.

Информацията за смяна на министри излезе от анонимен източник, близък до Симеон Втори и според тази информация царят е поискал от Сергей Станишев да бъдат сменени министрите на отбраната, образованието и държавната администрация заради тяхната близост с отцепниците от партия Българска нова демокрация. Изглежда обаче предложението среща известна съпротива от страна на министър-председателя и се очакваше на съвещание утре и другиден в Хисаря съветът на тройната коалиция да проведе важни разговори по темата. Дали до такова обсъждане изобщо ще се стигне в сегашната ситуация, когато се подготвя вот на недоверие, или поне временно въпросът ще бъде отложен, засега е трудно да се каже. При всички случаи обаче за пореден път се натрапва впечатлението, че – случайно или не – винаги когато се зададе видимо по-сериозна критична ситуация за правителството, отнякъде се появява повод за вот на недоверие, който всъщност сплотява управляващите, вместо да задълбочи кризата. 

- Пламен, като говорим за тези развития ми прави впечатление фактът, че един европейски въпрос, какъвто е напредъкът на реформите в България, на практика се трансформира в последствия и коментари, които са изцяло във вътрешен план. Така ли е наистина? 

- Съзнанието, Фили, че напредъкът на България е не само български, но и европейски въпрос, в смисъл – въпрос, който пряко засяга развитието и стабилността не само на страната, но и на целия Европейски съюз, проблясва очевидно у много малко хора тук в момента. Може би за това е необходимо човек да има по-общ и по-широк поглед, а също - да не се страхува да погледне нещата от такава позиция.

Направи го например българският еврокомисар Меглена Кунева, която по повод изтеклата първа година от еврочленството изрази съжаление, че в България все още не се води дебат по общоевропейските теми, че все още “живеем с миналото, а не с бъдещето, като дори не живеем и с настоящето на  Европейския съюз”.

Кунева се застъпи също за обществена активизация по темите, засегнати в междинния доклад на Европейската комисия, като каза, че всеки сигнал за корупция трябва да притеснява обществото и добави: “Няма смисъл страната ни да очаква тези неща да бъдат посочвани отвън”.

Както е ясно обаче, въпросът за смисъла подлежи на твърде субективни тълкувания и  затова от една страна правителството си позволява да обвинява всеки друг, само не и себе си за създадената ситуация, а от друга – крехкото гражданско общество не намира сили да види и защити своята собствена смислена позиция.