„Плоският свят”

В една не толкова далечна галактика, но на порядъчно разстояние от погледа и на най-мощния телескоп, си съществувал „двуизмерен свят”. Плосък като лист хартия, само дълъг и широк. Не обезпокоявал никого и нищо и най вече изобщо не подозирал, че паралелно съществуват и други светове.

Жителите населяващи „Плоския свят” , свободно се придвижвали по неговата повърхност, или по-точно казано в неговата повърхност, досущ както сенките, които не са способни както да се издигат, така и да се спускат под повърхността.

Не е нужно да подчертавам, че „Плоските” жители: „линии”, „триъгълници”, „квадрати” и „кръгове”, изобщо несъзнавали тази си неспособност, най-вече защото идеята за трето измерение, т.е височина, не преминавала през ума на никого. Или почти на никого…
Но за това по-късно…

„Плоските” жители обаче, имали, не толкова плосък социален ред. Държава формирана на пирамидален принцип и както вече се досещате, те нямали от къде да знаят това. Това което със сигурност знаели, че съществува естествен закон, по принципа на който всяко мъжко чедо се раждало с една страна повече от баща си, ако баща му е поне „квадрат”, а не презрян и социално изпаднал „триъгълник”.

Семействата на тия, чиито деца, се раждали толкова „многостранни”, че в крайна сметка нямало как да ги отличиш от „кръг” с просто око, били най- високо в йерархията. Те формирали кастата на „кръговете” или, на така наречените от самите тях - „монарси”.

Интелектуална разходка с един "Квадрат"

Някъде там, в този свят, далеч от дворцовите интриги и разкош, но в близост до многолюдното си семейство, живеел в скромна и спретната къща, един, на външен вид съвсем обикновен, но изненадващо ерудиран „Квадрат”.

„Квадратът” преподавал математика и припечелвал допълнително с частни уроци.
От време на време, съвсем безплатно, хвърлял едно око в домашното на своя племенник – на вид съвсем обикновен „Шестоъгълник”.

А вечер пред камината, на чаша грог, дискутирал основните понятия в алгебрата и приложението им в геометрията.

В един съвсем обикновен ден, започналия банално разговор, предизвикан от чувствата на вина, които винаги съпътстват обилна и вкусна вечеря, се завъртял около „килограмите”. В стилистиката на „Плоския свят”, по-коректно е да се каже, че разговора засегнал числената стойност на квадратните сантиметри на „Квадрата”.

Чичото, който бил всичко на всичко три на три сантиметра, се опитал по ефектен и образен начин, да покаже на своя племенник, как действа аритметиката в геометрията. Демонстрирал, че стойността на неговото „лице” може да се установи и като се повдигне една от страните му на втора степен.

И така, без да иска, се натъкнал на алгебричния израз на своето геометрично съществуване, което се изписва така: 3 на втора степен.

Племенникът развълнуван и зашеметен от демонстрацията, размахал разпалено ръце и на висок глас се включил:
-Чичо,ти си ме учил как се повдигат числа на трета степен:
Можем да допуснем тогава, че и 3 на трета, трябва да има някакъв геометричен смисъл, как може да изглежда той?

„Квадратът” сбърчил вежди из под очилата си и с вялост и отегчение промърморил инертно:
-Никак … 3 на трета не означава нищо. Поне в геометрията това не означава нищо, защото геометрията има само две измерения.
И върнал темата в самото и начало:
-Ето ако изместим една точка с три сантиметра, ще се образува три сантиметрова отсечка – една от моите страни. Можем да я обозначим с числото 3. А ако отсечката от три сантиметра преместим на още три сантиметра паралелно на себе си, ще се появи моята снимка: квадрат със страни 3 см. Аритметично можем да го изразим като 3 на втора степен.

Шестоъгълното хлапе прекъснало чичо си и пак запяло същата песен:
-След като една точка се премести с три сантиметра и така създава отсечка от три сантиметра, която може да бъде обозначена с 3, и ако една отсечка от 3 см. бъде изместена паралелно на себе си и така създава „квадрат” със страна 3 сантиметра, който може да бъде обозначен като 3 на втора , то би трябвало един „квадрат” с дължина на страната 3см., по някакъв начин ( въпреки, че не мога да си представя как), да може да се премести паралелно на себе си и тогава ще се получи нещо ( въпреки, че не мога да си представя какво), което във всяка посока ще е с размер 3 см. И то би трябвало да се обозначи като 3 на трета степен.

Един кошмарен сън

-Отивай в кревата!
казал разстроения безпричинно чичо:
-Главоблъсканиците ще ти докарат само тревоги, не и знания! Стига глупости и напразни философствания!

Навън здрача почернял и се превърнал в непрогледен мрак. Чичото и племенника се отправили към покоите си, където в топлите завивки потърсили спокойствието на съня.

Но не винаги те спохождат сънища по поръчка. Понякога да те е страх да си легнеш ако заподозреш къде ще те отведат.

Точно това и станало…

„Квадратът” засънувал…

Внезапно се оказал в един „едноизмерен свят”, чийто жители били или „точки” или „линии”. Те се движели по една „линия”- напред и назад. Тази „линия” Те наричали свой свят. За жителите на „Линейния свят” идеята за движение наляво и надясно, вместо напред и назад било нещо, което те изобщо не можели да си представят.

Както сами се досещате, „Квадратът” безкрайно се развълнувал. Пошлял се наперено, след което хукнал настойчиво и без право на отказ, да търси, аудиенция при „най-големия” в „Линейния свят”.

След поредица странни срещи с низше стоящи същества, много неразбираеми речи и преобладаващо ръкомахане от двете страни, съдбоносния прием бил уреден и уречен. В мигът на срещата между нашият герой и „Най-дългата черта” - най-висшият монарх в „Линейния свят”, „Квадратът” с гордост и прозиращо в тона, фино презрение, заразказвал за невероятното си пътуване и най-вече за своя собствен свят- там от където бил дошъл.

Кралят разбира се го обявил за умопобъркан.

Сблъсквайки се, с така твърдата му неразубедимост, загубилият търпение, безсилен и гневен ”Квадрат”, се развикал отчаяно:
-Защо напразно си хабя думите? Трябва да знаеш, че аз съм крайния завършек на твоето непълноценно същество. Ти си линия. Аз съм линия от линии, които в моят свят се наричат „квадрат”. И самият аз, колкото и да разсъждавам върху това, съм нищо в сравнение с големите благородници от моя „Плосък свят”, там, откъдето съм дошъл, с надежда да просветя твоята необразованост.

Кралят и неговите точковидни и чертичковидни поданици се нахвърлили към „Квадрата”, заради агресивното му поведение и най-вече, заради налудните му и смехотворни изявления. И тъкмо в този момент звъннал спасителния часовник, като с това върнал „Квадрата”, в плоската действителност на неговия собствен свят.

Извън земните са сред нас!

Потен, разстроен, с туптящо от възбуда и страх сърце, все още под въздействието на съня, бедният „квадрат” забълнувал в полусън:
-„Племенникът ми е глупак, казах аз, 3 на трета не може да има еквивалент в геометрията”.

Както се казва математиката може да побърка всекиго!

Облекчение, а не поука от собствения сън, връхлетяла клетия „Квадрат”, който парадоксално се натресъл, на същото успокояващо заблуждение, от което се опитал да освободи краля на „Линейния свят”.

Спокойствие разляло топла лекота в плоското му тяло.
Отпуснат и усмихнат, с бледо лице – три на три, той фръцнал отсечка в плоското легло.

И тъкмо забравил за кошмара, внезапно се разнесъл глас:
-Момчето не е глупак и 3 на трета има очевиден геометричен смисъл.

Ето това вече не можело да е истина!

Изтощен „Квадратът”, ощипал силно, равната си страна, и с изкривен от болката поглед започнал да идентифицира източника на гласа.

Това бил гласът на един особен посетител, който на пук на болката, продължавал да говори и не само, а твърдял че е дошъл от „Обемния свят”.

Свят, който не можем да си представим. Свят който има 3 измерения.

И подобно на това както квадратът в собствения си сън се е мъчел, така сега посетителят се опитвал да му отвори очите, как се създава триизмерна действителност и в сравнение с нея колко ограничен изглежда „Плоския свят”. Точно както квадратът се представял пред краля на „Линейния свят” като линия от линии, то и посетителят се самоопределил като кръг от кръгове, които в неговия свят се наричали „кълбо”.

Това обаче „Квадратът”, естествено не можел да разбере, тъй като виждал своя посетител като кръг и то кръг, с много особени и необясними свойства.
Този кръг имал нахалството да расте и намалява, да се свива до точка или да изчезва напълно. Ето така:

Принуден, без избор, злочестият „Квадрат” заслушал обяснението на странния гост:
-Тук няма нищо забележително. Аз съм безкрайно число от кръгове, чийто диаметър нараства от точка до моя обем и които са насложени един върху друг. Когато се придвижвам в твоя двуизмерен свят в началото ти не ме виждаш от твоята „плоска” гледна точка. След това ти се явявам като точка, в момента когато докосна повърхността. Постепенно ставам кръг, като непрекъснато се увеличавам, докато диаметърът ми започне отново да намалява и накрая не изчезна съвсем.

За пътят "Извън"...

Добро обяснение стига да има кой да го чуе. Но никой не може да чуе това, за което не е готов да слуша!
В същия ред на мисли, обяснението на „кълбото”, нищо не обяснило на треперещия от ужас „Квадрат”, освен факта, разбира се, че някакво същество се е намъкнало, в добре заключената му къща. Което той рано или късно щял и без това да разбере, под натиска на очевидното.

Някъде, дълбоко вътре, в математическата глава на „Квадрата”, се появила обяснителна мисъл за проникването на кълбото, която засягала понятия като- „от горе”, с които той нямало от къде да разполага и идеята за „горе” му била толкова чужда, че нямало как да я проумее и не смеел да повярва.

Накрая, „Кълбото” не видяло никакъв друг изход, освен да вземе „Квадрата” със себе си в „Обемния свят” и да му придаде опит, който ние днес бихме нарекли „трансцедентно преживяване”. Така се случва с необикновените неща, появяват се на най-обикновени места.

За да не хукнете за речник и да се разсейте, „трансцендентно” от латински означава „излизащ извън нещо”; във философията, обозначаващ термин за „лежащото извън пределите на познанието”.

С това се опитвам да ви приближа към състоянието, в което изпаднал горкият „Квадрат”, когато се опитал да обясни какво преживял в „Триизмерния свят”.
-Неописуемо спокойствие ме обхвана отвсякъде. Беше нещо като път, нещо като светлина, тунел... главозамайваща, ужасна гледка, която нямаше нищо общо с виждането: Аз виждах линия, която не беше линия, пространство, което не беше пространство, бях „Аз” и едновременно с това, не бях „Аз”. Когато отново си възвърнах гласа, изкрещях със смъртен страх: „Това или е лудост или е адът!

-Нито едното, нито другото:
Отвърнал, неуместно спокойният глас на „Кълбото”.
-Това е познание. Съществуват три измерения! Отвори си отново очите и се опитай спокойно да погледнеш.

Не обяснил,обаче, как се гледат спокойно, три измерения накуп!
Кълбовидна му работа!

След това трансцедентно преживяване, събитията придобили трагикомичен ход.

Опиянен от виденията, съпътстващи навлизането в една напълно нова действителност, „Квадратът” поискал да изследва тайните на все по-висши светове – царствата на „Четирите”, на „Петте” и на „Шестте” измерения.

Но „Кълбото” въобще не искало, а и не можело, да слуша тези безсмислици:
-Няма такъв свят. Идеята ти е напълно немислима.
Заразмахало обръчи то!

Но тъй като „Квадратът” преставал да настоява, разгневено „Кълбото” го хвърлило отново в теснотата на „Плоския свят”, където вече мястото му се намирало под въпрос.

Поуката

Тук поуката от приказката е съвсем реалистична.

„Квадратът” решил, че е предопределен за славната и настоятелна задача, да просвети „Плоския свят” във вярата на трите измерения.

С времето обаче, му било, все по-трудно да съживява спомените си за трите измерения, които в началото изглеждали толкова ясни и незабравими.
Много скоро, той бил заловен от инквизицията на своя „Плосък свят”.
Вместо да свърши на кладата той бил осъден на вечен арест в една лудница.

За подръжка на демокрацията, веднъж в седмицата, идвал най-висшия „Кръг”, т.е „висшия духовник”, за да се осведоми дали се е подобрил. И всяка седмица, бедния „Квадрат” не можел да устои на изкушението, да се опита да убеди „Най-висшия Кръг”, че действително съществува трето измерение, на което той поклащал глава и го оставял за още една седмица затворен.

Основанията

„Плоският свят” най-вече е един опит, ясно и просто, в приказка за „мислещи”, да представя „относителността” на „действителността”.

Историята на човечеството показва, че няма по-абсурдна и деспотична идея от „налудността” за „ универсална действителност”.

Най-голямата опасност се крие в последствията, които произтичат, и то логично изведени, от това „налудно” предположение.
Тук визирам най-вече това, което се предлага като закон, докато грубо отрича принадлежността си към понятия, които трябва да се нарекат „собствена гледна точка".

Способността да се живее с относителни действителности, с въпроси, които нямат отговор, със знанието, че не знаеш нищо и с парадоксалните несъзнавъности на екзистенцията, това именно е същността на човешката зрялост и произлизащата от нея търпимост към другите.

Където тази способност липсва, без сами да го съзнаваме, започваме да живеем тъпо и безотговорно и само от време на време, сетивата ни са подразнени от лютивия дим на някоя пищна клада или ужасяващия звук на падаща гилотина.

Посвещения

Идеите в тази приказка не са мои. Те принадлежат на математиката, физиката, астрономията, психологията…

Аз създадох само начина по-който тази история да стане максимално достъпна и да се разпространява на широко, така, че да стигне до всеки.

За първи път тези идеи са описани в една книжка, която никога не съм виждала - „Плоската страна – фантастична история в много измерения” Абот, 1952 г., която пък от своя страна е спомената в „Плитката на Мюнхаузен” на Пол Вацлавик, която книга вече съм чела. Там авторът ползва тази история, за да илюстрира теориите си, като си помечтава да се появи някой, който да я превърне в приказка за „мислещи”, и ако може мащабно да я разпространява, за да достигне познанието до повече хора. От години отлагах това, ето сега дойде ред да отдам нужната почит.

Най-вече посвещавам тази „Приказка в много измерения” на моят най-добър приятел Боби, който, една зла вещица го омагьоса, като го превърна в „най-добър програмист!”

Този текст може да прочетете в оригинал в блога Under The Smoke Shadow: Приказка в много измерения

]]> http://bgnetguy.wordpress.com/2008/01/24/%d0%91%d0%b8%d0%bb-%d0%93%d0%b5%d0%b9%d1%82%d1%81-%d0%b8-%d0%a1%d1%82%d0%b8%d0%b9%d0%b2-%d0%94%d0%b6%d0%be%d0%b1%d1%81-%d0%b2-%d0%93%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%95/ Thu, 24 Jan 2008 15:22:31 +0000 bgnetguy http://bgnetguy.bg.wordpress.com/2008/01/24/%d0%91%d0%b8%d0%bb-%d0%93%d0%b5%d0%b9%d1%82%d1%81-%d0%b8-%d0%a1%d1%82%d0%b8%d0%b9%d0%b2-%d0%94%d0%b6%d0%be%d0%b1%d1%81-%d0%b2-%d0%93%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%95/ Не точно, но подобно на блиц интервюто на Господарите, паралелното лингвистично изследване проведено от Тод Бишъп върху начина на изразяване на тези две икони на технологичния свят цели ние да разберем малко повече относно това, какво представляват те всъщност, как мислят и как биват възприемани от другите.

С помощта на две тулчета: 1. Таг клауд мейкър и 2. Лингвистичен анализатор, Тод наскоро е записал изявленията на Гейтс и Джобс по време на организираните от двата гиганта технологични експа, съответно писи доминираното Consumer Electronic Show и на Apple - Macworld. Резултатите са следните:

Без паника! Следват разяснения и анализи:

"Средно думи в изречение" е показател за това от колко думи се състоят изреченията в речта на оратора. Счита се, че колкото по-дълги са изреченията, толкова по-неразбираемо става говоренето/писането на един човек. В това отношение е странно защо маркетинговия мозък на Джобс използва изречения с цели 5 думи по-кратки от инженерния на Гейтс. Това маркетинга и продажбите са си лаладжии по природа.

"Лексикална наситеност" е показател, който измерва четливостта на даден текст. Това се прави като се измерва колко различни думи от 100 казани/написани са ни били нужни, за да се изразим. По правило текст с лексикална наситеност над 60% (на 100 думи, 60 са неповторени) се счита за трудно достъпен. Текст с лексикална наситеност под 40% се счита за фасулски лесен и достъпен. Макар и двамата да са под 40%, отново се вижда тенденцията Бил Гейст да затруднява повече слушателите/читателите си. Не само използва по-дълги изречения, но и използва повече на брой уникални думи.

"Сложни думи" са думи, състоящи се от 3 или повече срички. Пример за проста дума: ЛЮ-БОВ. Пример за сложна дума: ИН-ТЕР-НЕТ. При софтуерните инженери нещата са обърнати, простата дума е сложна за тях, а сложната - проста (no offense, bro :-) . Бил Гейтс отново ги навързва по-дълги едни такива комплицирани.

"Сложност на изказа" е доста сложносъставен :-) показател, който се опитва да покаже, колко години обучение (по щатски стандарт) трябват на слушателя/читателя, за да разбере без проблеми изложения текст. В това отношение Бил Гейтс направо закопава публиката - цели 3 години повече зубрене се изискват, за да разбереш големия Бил.

ВНИМАНИЕ РОДНИ БЛОГЪРИ!

Това, че вече знаем кой се изразява по-достъпно от двойката Гейтс-Джобс е ок, но дайте да видим ние нещо от това можем ли да спечелим или за пореден път ще се нафрашкаме с ненужно инфо :-).

Аз лично пробвах тулчето за лингвистичния анализ и ви казвам, че кърти.

Ако искате направете следното:

1. Имате текста на вашия пост.

2. Прекарвате го през конвертор кирилица --> латиница тук.

3. Пейстнете латинизирания текст тук и вижте, доколко е достъпен и разбираем.

За този пост картинката е следната:

Общ брой използвани думи: 419
Уникални думи: 244
Брой изречения: 32
Средно думи в изречение: 13.14 Яху! почти като мистър Джобс.
Сложни думи: 96 (22.91%) Бива...
Лексикална наситенсот: 58.23% Хмм...
Сложност на изказа: 14.40 Хм!

Притесних се дали не съм много неразбираем и реших да чекна някои постове на блогъри от моята мрежа в pinga: ladyvera, milena, ntpavlov.

Направих го и чудо!!! Проумях, защо съм харесал постовете им и защо съм ги добавил като приятели. Всички са с интереси, тематика и най-вече СЛОЖНОСТ НА ИЗКАЗА близки до моя. За всички трябва да си с поне 14 години образование, за да можеш да ги разбереш до степен достатъчна, за да им се насладиш :-)

Уникално, казвам ви!

Пробвайте и вие - its fun :-)