06.07.2007 

/Фили/ По всичко личи, че летните месеци, както неведнъж е ставало през последните години, ще бъдат използвани от политиците в България за прегрупиране на силите и за изчистване на натрупани стари противоречия. Първото действие – прегрупирането на силите – в случая се налага заради факта, че това време всъщност е период между отминалите избори за депутати в Европейския парламент в края на май и предстоящите избори за местни органи на властта наесен. Първите в страната европейски избори всъщност очертаха една доста различна от досегашната картина на политически съотношения в държавата, картина, която основните политически играчи надали биха искали да се повтори и на местните избори.

Неслучайно още през юни две от главните партии в управляващата тройна коалиция – Българската социалистическа партия и Националното движение Симеон Втори, които получиха сериозни удари в кампанията за евродепутати, проведоха конгреси с основна цел консолидация и затягане на редиците. А в известен смисъл – и концентрация  на партийната власт. Техните лидери къде повече, къде по-малко успешно, се опитаха да се освободят от пречещи им вътрешнопартийни фактори.

Симеон Втори например поднови почти изцяло състава на партийното ръководство на НДСВ, като намали в него тежестта на тъй нареченото юридическо лоби и, въпреки разразилите се скандали, очевидно преодоля засилващата се тенденция в партията към напускане на управляващата коалиция.

Лидерът на БСП Сергей Станишев пък, по преценката на всички наблюдатели, успя елегантно да се освободи от тежката си досегашна зависимост от двамата свои партийни заместници – бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и министърът на вътрешните работи Румен Петков. 

В същото време почти месец в страната се отлагат наизбежните вече правителствени промени, след като двама министри и поне четирима заместник-министри бяха освободени или сами напуснаха своите постове.

Доста сериозно се нажежава ситуацията и около уволненията и назначенията в някои от специалните служби, след като министър-председателят Сергей Станишев обяви преди време намерението си да бъде създадена Агенция за национална сигурност – орган под контрола на правителството, който да координира дейността на службите. Коментатори се питат дали и доколко отношение към тази тема има и разразилият се напоследък скандал около Националната служба за охрана, скандал, който пряко засегна и президента Георги Първанов. Според служител на НСО, при това с чин подполковник, службата е набирала и използвала по непозволен начин информация за охранявани от нея политици. 

- Пламен, случайно ли е, че всички тези немаловажни промени се случват през един политически не особено активен сезон, какъвто е лятото? 

- Ако забелязваш, Фили, всички изброени от теб дотук събития се отнасят до активност, проявявана от страна на управляващи политици и партии. И изобщо не мисля, че времето за това е избрано случайно. Не знам как е в Австралия например, но според моите наблюдения тази тенденция – управляващите да разчистват собствените си авгиеви обори именно през лятото - се наложи в политическия живот на България някъде след 2001 година, когато на власт дойде правителството на Симеон Сакскобургготски. Популисткият стил на управление, утвърдил се именно тогава, явно отчита дори и такива фактори като намалената обществена чуваемост, намаления граждански интерес към случващото се през тези месеци. А августовската парламентарна ваканция обикновено съвсем размива нещата и наесен вече скандалите, недоволствата, аргументите и контрааргументите, са някак позабравени, позаглъхнали, някак всичко започва сякаш отново..... 

- Ако това е вярно за решаването на вътрешнопратийните кризи, то отнася ли се и до промените в правителството например? 

- А каква е разликата? Имам предвид “каква е разликата” не от традиционната чисто политическа гледна точка, а от гледна точка именно на управляващите в момента в България.

Ако лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски не просто иска да се задържи във властта, а и да има думата му някаква тежест при предстоящите неотложни правителствени промени, той трябваше с цената на всичко да изолира хората, които в собствената му партия настояват за оттегляне от управляващата коалиция. Но замяната на досегашния царски фаворит Пламен Панайотов с новия царски фаворит Милен Велчев всъщност беше не толкова вътрешно-партиен акт. Вътре в партията Симеон така или иначе може да прави каквото си иска. Тази замяна демонстрира пред коалиционния партньор БСП, че Симеон наистина владее ситуацията и е “лоялен” към властта – в най-общ смисъл, разбира се.

Факт е например, че министър-председателят Сергей Станишев първо изчака промяната в НДСВ да стане публично категорична и след това за пореден път отложи промените в кабинета с нелепия аргумент, че не е могъл да консултира тези промени с коалиционните си партньори, тъй като Сакскобургготски трябвало непременно да присъства на някаква аристократична сватба. Планирано било още отпреди година. Сякаш нечия сватба може да бъде по-важна от правителството на България. Но такива са реалностите в страната.

Впрочем, по подобен начин могат да се разгледат и вътрешните промени в БСП, направени на пленум през миналата седмица, след като малко по-рано извънреден партиен конгрес даде съответните правомощия на лидера Сергей Станишев. Станишев изчака да нареди първо вътрешнопартийния си пъзел, а че заради това две от българските министерства, при това във важни сектори като икономика и правосъдие, вече повече от месец се управляват на автопилот, сякаш се оказва факт без особено значение. 

- А как се вписва в подобна схема скандалът, подхванат от подполковник Николай Марков? Като служител, макар вече бивш, на Националната служба за охрана, той обвини НСО, че е събирала и използвала по нерегламентиран начин информация за охранявани политици. При това наистина пряко бе забъркано и името на президента Георги Първанов, за когото бе заявено, че се е ползвал от тази информация?  

- Ако си спомням добре, Фили, през миналата година, точно по това време, около президента избухна един друг скандал, свързан с български специални служби. Скандалът беше по повод някогашното сътрудничество на Георги Първанов с бившата Държавна сигурност като агент Гоце. Така се случи, че до есента, когато бяха президентските избори, тази история потъна някъде толкова дълбоко в и без това не особено активното съзнание на българското гражданско общество, че Първанов стана първият български президент, спечелил втори президентски мандат. Това, разбира се, е само аналогия, но смятам, че в нея има и доста поводи за размисъл.

Сегашният скандал, започнат от подполковник Николай Марков, има поне две нива на развитие, които някъде под повърхността изглежда се преплитат.

Едното ниво са самите твърдения на Марков, че НСО събира и използва по нерегламентиран начин информация за български политици. Такива твърдения не се появяват за първи път в публичното пространство, но досега те винаги са оставали висящи. Самата НСО по статут има информационно-аналитично звено, което очевидно няма как да изпълнява своите функции, ако не събира и анализира данни, подавани от неговите собствени служители. Същественият въпрос в момента е дали наистина има случаи на целенасочено събиране на подобна информация, от която да се е възползвала впоследствие не самата НСО за нейните преки ангажименти като охранител, а политически фигури като президента Георги Първанов за някакви политически цели? Мога да се обзаложа, че, дори и да се стигне наистина до съдебен спор, доказателства за такова нещо всъщност никога няма да бъдат извадени и в този смисъл Георги Първанов ще извлече дивиденти от ситуацията като един невинно нападан и без основания обвиняван човек. По-важните стойности на случващото се обаче се намират именно във въпроса за регламентите, за законовия статут, по който работи НСО. Както и въпроса за това на кого службата ще бъде подчинена и в бъдеще.

В момента няма специален закон, който да регламентира дейността на Националната службата за охрана. Тя е само спомената като съществуваща в преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили, а цялата и дейност се извършва според някакви вътрешни правилници, с които изглежда никой не е напълно наясно т.е. тя се намира изцяло извън граждански контрол. Не – казват хората от НСО. Всъщност президентът като върховен главнокомандващ на армията е и наш принципал, а какъв по-добър граждански контрол от върховния гражданин на републиката? Който при това е и надпартиен?

Само че, поне в България, твърдението за надпартийност на президента е нещо като твърдението за смъртта на Марк Твен т.е. силно преувеличено. А твърдението пък, че покрай другите си ангажименти президентът намира време и да контролира изтънко делата на НСО, може да буди само горчиви усмивки.

Така или иначе обаче – службата е в пряко подчинение на президента и това положение не беше променено през последните седемнадесет години. Дали той я контролира? Дали я използва по някакъв друг начин? Дали не прави нищо от това? Важното в случая е, че тя е “неговата” служба.

Но с напредването на времето и развитието на демократичните процеси в страната нещата не могат да продължават така и вече е на дневен ред, може би до края на годината, приемането на специален закон, който да регламентира цялостно дейността на НСО. Точно в този момент обаче министър-председателят Сергей Станишев не само лансира, но и изглежда съвсем сериозен в намерението си да създаде една Агенция за национална сигурност, която да прибере под обща шапка редица специални служби. Обща шапка, но.....това е шапката на самия министър-председател.

А един такъв скандал като случващия се в момента, който май има леко оперетен привкус, не само ще напомня, а ще стане повод дори многократно да бъде изтъквано, че НСО все пак е най-добре да си остане президентска служба. Още повече, в този скандален момент премиерът няма как да не подкрепи президента, защото той, както стана дума и по-горе, най-вероятно е един невинно нападан и без основания обвиняван човек. И толкова надпартиен, че няма нищо общо с бившата си партия БСП.         

Podade q. FIN.

Получена на 13 април 2008, 15:08:34.

Повече инфо - по-късно!