Месни заговезни. Този празник е с подвижна дата, осем седмици преди Великден и винаги в неделя. Тази година е на 2.3.208 г. Вечерта на М.з, в семеен кръг се слага обредна трапеза с месни ястия /обикновено кокошка/ и се заговява. В събота преди М.з. всички българи извършват поминални обреди в чест на мъртвите- задушница.

Сирна неделя. Тази година е от 2 до 9.3.2008 г. В народните представи се смята за лоша и опасна за здравето на хората и за реколтата. Най опасни са крива сряда и крив петък. С.н. се свързва с опрощаването между близки и роднини за изречени думи и сторени грешки. На прошка се ходи вечер-по-млади у по-възрастни, синове и дъщери у родители, младоженци у кумове; целуват ръка и след размяна на обичайни реплики правят обща трапеза.

Сирни заговезни. Тази година е на 9 март, седем седмици преди Великден и от него започватВеликденските пости. Заговява се вечерта на С.з. в кръга на близкородни семейства. За трапеза се приготвя винаги баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки. До самата вечеря трябва да завърши обряда прошка, за което имате цялата С.н. По време на вечерята е известен обичаят хамкване: на калчищен канап или мартеница, окачен на гредата на тавана, се вързва сварено обелено яйце или халва или въглен, залюлява се в кръг и всеки се стреми да улови с уста окаченото. Основен елемент на С.з. е заговезнишкият огън, който в различни форми е познат навред. Разпостранени са огромните огньове по високите места около селото, палени привечер от ергени. В същото време по-малки  огньове из селото се палят от малките момчета. Друга форма на заговезнишки огън - разцепена в единия край пръчка , където се привързва  слама, запалват я и въртят пръчката описвайки кръг. По някои места момчета и ергени хвърлят запалени стрели. Около огъня основните участници са момите и ергените. Те прескачат огъня; чернят лицата си със сажди; изпълняват с висок глас разни наричания - еротични, за здраве и плодородие; насочват огнени стрели към дворовете на моми и близки, придружавайки ги с подобни наричания. Изпълненията на тези действия носят състезален характер. Огънят се прескача от всеки-мъже, жени и деца. Счита се, че огънят има очистителна и профилактична функция-прескочиш ли го, няма да те хапят бълхи през лятото. На С.з. се играе последното зимно сключено хоро-буйно с високи подскоци. От С.з. до Велик ден не се играе хоро и не се вдигат свадби.

До края на годината ще има още два пъти заговезни:

31 юли-Богородични заговезни преди поста.

14.ноември-Коледне заговезни преди поста.

Купете си бяла халва и кори за баница. С огньовете умната за да не стане беля. И най-важното-поискайте прошка.

Добавено: На този сайт:http://5ko.free.fr/bg/easter.php може да видите на кои дати през ХХІ век са датите на католическия и православен Великден.