семеен-кодекс « WordPress.com Tag Feed

"НЕ" на педерастките семейства!

citizen — Thu, 17 Jul 2008 07:50:15 +0000

Отново за педерастите

Днес Dir.bg ни информира, че "Комисията за защита от дискриминация (КЗД) направи предложение до парламента за промени в Семейния кодекс, които да дадат право на хомосексуалните двойки за съвместно съжителство."

Потресен съм. Кому е нужно подобно нещо, и то при положение, че обществото не е готово за подобна мярка? Нямам нищо против педалите, нека правят каквото си искат. Тяхна работа си е, аз ги приемам за хора с отклонения, или ако искате - с деформации. Като деформирани, майката природа им е отнела нещото, заради което съществуваме на планетата - възможността да се размножават. Точка. От еволюционна гледна точка те са ненужни - с видимата им полова демонстрация, която не позволява продължение на потомството.

Н мразя педалите, нито ми пречат. Но съм силно възмутен ипритеснен от перспективата педерасти да осиновяват деца. Това не мога да понеса. Трябва да си пълен идиот, за да разрешиш подобно нещо, и то в България, където има хиляди зарязани деца.

На тези дечица им трябва внимание, обич, грижи, спокойствие, мама и тати. Не двама педали. Не тежки дни в детската градина, когато трябва да обясняват, че нямат мама, а двама татковци. Не искам такива деца да бъдат осакатявани в училище от подиравките на съучениците си.

Смятам, че всяко дете има право да има на кого да каже "Мамо".
Мамо. Нещо много по различно от тати. Преставям си ония нефелници Азис и Китаеца - кой по-точно е майката? В каква среда ще живее детето, което те оня тлъст гей припозна? На какво ще го научат? Кой ще му даде - ако е момче - пример за мъжко поведение? Кка ви звучи от устата на Дим Дуков, Мариус Куркински, Азис, Евгени Ватманчето - "Дръж се като мъж", или "мъжете трябва да защитават..."

Ужас. Побеснявам и се разтрепервам. Работа на мама е да помохне на дъщеря си при първия месечен цикъл. Работа на мама е да избере първият сутиен. Мама, не тати.

Спирам...и се страхувам.
Понеже в парламента е пълно с педерасти в прекия и бувалния смисъл, също както и съдебната система.
Ужасявам се, че те могат да разрешат осиновяване от еднополови двойки.

Като общество достатъчно сме се изложили с факта, че си захвърляме децата. За съжаление нашето племе не може да отгледа малките си. С какво те заслужават подобна съдба? Защо трябва да се сблъскват и с подобни "родители"?

Не искам да си помисля за това, колко е важно е възпитанието. И как възможността такива деца да станат педали е огромен. И как са възможни един куп крайно неприемливи ситуации, като сексуално насилие и т.н.

Чудя се къде ли е нашата си Църква, която да ни брани от подобни неща? Къде ни е общественото мнение?

Още по темата:
42% от българските мъже са правили секс с мъж

Детски права : Родителски права

Pippilota Mentolka — Thu, 27 Mar 2008 08:28:15 +0000

Тези дни дочувам, че все по-близо е приемането на новия семеен кодекс - нещо, което аха се случва от 2-3 години. Вчера даже по новините изрекламираха, че деца изоставени в дом и непотърсени от родителите им повече от шест месеца ще могат да бъдат осиновявани, съответно да се отнемат правата на родителите им, без да се иска разрешение от тях (подписване на декларация за отказ от родителски права). Аз искрено ще приветствам тази мярка, която ще спаси поне малка част от децата изоставени по институциите. За друга част нищо няма да се промени - родителите им ще продължават да идват на тридесет и първия ден от шестия месец, за да се подпишат, че обичат детето си и просто временно са възпрепятствани в отглеждането му. И така осемнадесет години.
Но за първата, щастливата, категория искам да ви разкажа.
Случи се преди година да присъствам на една среща с британски адвокат да науча две истории. Човекът е адвокат в нещо като "детски съд" където се изслушват деца когато се отнася до отнемане на родителски права и неща от този род. И той разказа следното:
Преди време във Великобритания е съществувал същият проблем - Родителите на детето са абсолютните носители на правата му. Каквото и да е поведението на родителя в обществото, каквото и да иска детето... родителя стига да кажел, че си иска детето, то му било връщано.
Случило се обаче веднъж така, че едно момиченце (забравих името, за това да го наречем Мари) било родено от самотна майка със съмнителни позиции в обществото. Майката била безотговорна и когато детето станало на 2 години тя просто драснала нанякъде и зарязала Мари, за която властите така или иначе се чудели какво да правят, тъй като майката го "неглижирала", казано на български - зарязвала когато й скимне без да се грижи за него.
Тогава се появила лелята на Мари, която гарантирала пред властите на Нейно кралско височество, че ще полага грижи, ще отглежда и възпитава дъщерята на сестра си.
И всичко било прекрасно за Мари и леля й до един ужасен ден, някъде около шестия рожден ден на детето.
Тогава, сякаш от небитието, се появила майката на Мари и си поискала дъщерята. И тъй като родителските права винаги са с предимство пред всички други, Мари била дадена на майка си. Това станало въпреки протестите на лелята и Мари, че са свикнали една с друга, че между тях се е създала емоционална връзка като майка и дъщеря, и въпреки, че през четирите години родната майка на Мари не я е потърсила нито веднъж.
Мари била отведена от майка си в някакъв апартамент приличен на коптор, където живеела на семейни начала с мъж, който очевидно бил пияница като партньорката си.
И така за "a couple of months" - няколко месеца, а не "два", както го превеждат някои - когато Мари била намерена мъртва, пребита до смърт от партньора на майка си.

И тогава системата в Британия се разтресла от смъртта на едно шестгодишно момиченце. Решила да вдигне тежките си кости и да промени столетната си традиция в тази област, за да не страдат най-беззащитните от разбирания, останали от времето на Кромуел. Пък тук...
...плъхове ги гризали и в домове ги отглеждали, докато чакат Семейния кодекс. Дано да дойде скоро, че истории като на Мари тук май изобщо не звучат стряскащо, ама хич.