Но мога да се посмея на една от по-некадърните статии в news.bg

Днес ми пратиха линк към покъртителния случай:

Две седмокласнички си прерязаха вените заради секта

С интерес надникнах да видя за какво иде реч, все пак, не са много сектите по нашите ширини. Няма да коментирам заглавието, което е връх в българската журналистика, но не в благоприятен смисъл.

Отварям и чета следното.

2 седмокласнички от II ОУ в Благоевград си прерязаха вените с бръснарско ножче, като по този начин спазили ритуала на сектата ЕМО.
Инцидентът станал, след като те приели идеите на нашумялото в последно време младежко движение. Девизът на 14-годишните Мишел от 7 "а" и Нели от 7 "б" бил "Кухнята, ножът, вените, край на проблемите!".
Директорът на II ОУ "Димитър Благоев" в Благоевград Хр. Манчев и заместничката му Г. Паскалева свикаха спешно родителите и им обясниха тревожната тенденция, обхванала главно 14-годишните ученици.
Информацията е на вестник "Струма".

Да си призная, почувствах се като професор Вучков (на който е време някой да му каже, че сутеньорският вид е демоде) - "Слушам и не вярвам на очите си."
Това, някой да пусне Гугъл или Уикипедия какво точно е Имо, личи си, че никой не е направил.
Имо е суб-култура, а не секта. По същия начин, както метълите, готите, смъкнатите и пр. подобни.

Статията не обяснява нищо. Само описва, че някакви мичета са си прерязали вените. Оцелели ли са, какво е станало с тях, види се, не е интерес на читателя и нищо не е споменато. Какво представлява споменатата секта, кои участват в нея, това също никой не го касае. Бомбастичните новини са ограничени до некадърните опити да си прережат вените, заради проблемите си.

Какви мерки са взети, не е казано. Как са реагирали роднините също. Това изолиран случай ли е, също не пише. Читателят остава неинформиран, статията е абсолютно безсмислена и безполезна. В края на некадърното писание е споменато, че информацията е заета от в. "Струма". Значи е имало къде да пзовънят и да разпитат за подробности. Или е прехвърляне на отговорнстта "те толкова написаха, ние толкова преписахме"?

Имо-културата навлиза доста в българските среди и както едно време беше с готите и издигането на личните проблеми и смъртта в култ, това се повтаря на нов глас. Черният грим, абсурдните прически, бижутерията и тъмните цветови съчетания създават един ужас по софийските улици, които са повече смешни, отколкото взимани на сериозно.

Но това, което много хора пропускат покрай глупостите е, че това са нестабилни и объркани деца. Така че може би проблемът е не толкова в децата, колкото в това, че те се чувстват объркани, неразбрани и изолирани. Но пък и кой им обръща внимание, наистина?

Както двете девойчета ще разберат на гърба си, проблемите не свършват, а започват, защото раните от рязано болят и зарастват бавно. Нищо де, ще порастнат и ще се научат. Ако оцелеят до тогава.
Изобщо, статията е една от причините да си блъскам главата в плота на бюрото и да се питам "защо, защо, защо искам да ставам журналист??"

Чували ли сте за Раел? Създателят на сектата Раелитяни и на корпорацията „Клонейд", която твърди, че вече е клонирала човек? Преди известно време във Всяка неделя имаше интервю на живо с него и последователката му Бриджит Боаслие. Тъй като още не са показали клонираното бебе, другите учени ги обвиняват в лъжа. А и Клонейд трябва да крият мястото, където извършват опитите си, защото нееднократно са били гонени и лабораториите им са били конфискувани от властите.

Истинското име на Раел е Клод Ворилон. На младини е бил автомобилен състезател, после - спортен журналист, пробвал се е и в музикалния бизнес като певец - издал е албум.

На 13 декември 1973 г. животът му се променил. Докато се разхождал сам извън града, ненадейно срещнал извънземни. Създанието, което осъществило контакт с него, той описва така: „...малко по-високо от четири стъпки, с дълга черна коса, бадемови очи, маслинена кожа и излъчваше хармония и хумор." Тук - на официалната страница на Раелитяните може да прочетете повече за тази среща и последиците от нея.

След това Клод Ворилон създава сектата си и сменя името си на Раел. Започва да събира пари и да строи мисия, където „нашите създатели" да осъществят контакт с нас (на първата снимка горе).

Когато в света се заговаря за клониране и се появява първият клониран организъм - овцата Доли, Раел провижда, че е настъпил неговият час. Решен да успее на всяка цена, той не пести сили да привлича хора (особено богати) за каузата си. Намират се такива, които инвестират големи суми в начинанието му. С парите Раел наема учени, основава Клонейд и започва работа, за да се стигне днес до тук.

Защо ви разказвам за Раел?

Нито имам положително отношение към сектите, нито имам такова към хората, решени да получат своето на всяка цена.

Но историята е интересна.

Малко хора са я чували.

И най-вече, защото го използвах за злодея в моя роман. Преиначих историята му, името му, и го направих „лошия".

„Дали ќе се наложи младите во Бугарија да ја изучуваат трансцеденталната медитација“? – е прашање кое деновиве беше поставено на еден бугарски православен портал. Искрено, немаше ни да го прочитам текстот да не се случеше меѓу првите редови да го забележам звучното име на големиот режисер Дејвид Линч. Имено, Линч е член на меѓународната делегација пристигната во Софија на 09.11.2007, дојдена „со цел да пропагира обука по трансцедентална медитација, како дел од образовниот процес на младите“. Програмата ќе биде воведена на експериментално ниво и ќе вклучи „300 студенти, кои се доволни да ја променат државата – кон просперитет и кон ликвидирање на деликвенцијата и агресијата“, вели Линч.

Текстот понатаму на долго и широко објаснува како ќе изгледа програмата, при што на крајот – и тоа е тоа што ми падна во очи и ме кандиса да го напишам постов – се дава ставот на редакцијата по прашањето. Без да цитирам специјално – во напишаното е видливо едно преувеличување на целата работа. Веднаш се започнува со апокалиптичниот „филм“ дека децата во училиштата утре ќе мораат да го учат тоа, дека „од образованието треба да се спаси она што останало од него“, дека треба да се започне света војна (или што веќе беше) против неранимајковците кои пошле да ни ја трујат младината...

И не малку содржини со слични „бууу(рни)“ наслови можат да се прочитаат по православните веб презентации. Нагласениот став од типот „ние православните од едната страна и блудниот свет, кој на секој начин гледа да ни ја разнебити верата, од другата страна“ – прилично е индикативен. Од каде таа потреба секогаш да се бара вината во некој друг? Дали трансцеденталната медитација, „глобалистичките вештици“ и „индиските стапчиња“ се виновни што ние не си ја знаеме верата? Дали можеби ние не си бараме надворешни оправдувања за сопствената млакост и мрзливост? Зошто огромното мнозинство на православните кои живеат во западниот „глобализиран“, „секуларизиран“ и „пост-христијанизиран“ свет – не се опседнуваат (подвлекувам – „опседнуваат“ – а не просто „ангажираат“) со ваквата „проблематика“? Тие се пораснати во тој свет, го живеат и гледаат дека тој не е просто црн или бел. Самите ние ги нанесуваме боите на светот во кој живееме. Самите ние ја имаме задачата да го „пресоздаваме“ светот, да го облагородуваме, да го обожуваме.

Кога младите луѓе (кои се цел на дејностите на хетеродоксните религиознии и псевдорелигиозни организации и групи) би знаеле дека во Црквата е сè што им е потребно, кога Црквата и животот во неа би им биле блиски – воопшто не би ни помислиле на трансцедентални медитации, скиентологии, саи-баби, дедовци и други дрн-дрн-будалаштини. „Подобро е да се спречи отколку да се лечи“ – затоа и не е поентата во тоа луѓето да се испоплашат од „стравотиите на овој свет“, туку благовремено да им се помогне да го познаат животот на Црквата и да земат учество во него. И ако веќе треба да се даде став, тој став не бива да биде произнесен во некаков дефанзивно-апокалиптичен тон, туку од него да звучи неикажливата сила на љубовта на Црквата кон сето создание. Кога стравот ќе биде заменет со здрава загриженост, а омразата со искрено сожалување – тогаш Христовата сила навистина станува познатлива во нашите зборови и дела – и силно привлекува кон себеси. И тогаш, кога човек вистински ќе заживее во Христа, кога ќе ја вкуси полнотата на љубовта и радоста на таквиот живот – тогаш далеку потешко ќе може да биде залажан и завлечен од стихиите на овој свет. Тие просто нема да го интересираат.

Ставаше дума за това, как мъжът бил недоволен, че ЦЪРКВАТА му била взела всичко, а не му дала нищо. Че ПАСТОРЪТ не се движел по нормите, които сам проповядвал. Обясняваше, че на следващата сбирка щял да постави този въпрос за обсъждане и евентуално да иска да се смени пасторът. Не си спомням жената какво отговаряше - с нищо не ми е направила впечатление явно.

Доколкото знам в Русе има малка католическа общност. Има доста мюсюлмани. Православните християни и атеистите са преобладаващата част сред населението. Също така знам, че ортодоксалната и католическата църква не "вземат" нищо от вярващите...Има и доста секти, като поне за мен най-известната е тази на адвентистите. Мисля си, че тези алтернативни учения започват да вземат доста големи размери, щом до там се възприемат за обичайни, че вярващите в тях говорят свободно и на висок тон за убежденията си. А преди криеха принадлежността си към сектата.

Още същия ден бях забравила вече за чутото в тролея, но коментарът на MacTeP в темата за виртуалните църкви, ми напомни за случката.