Не ме притеснява и следният цитат:

"Нека да си подбираме само цитатите [от Библията], които ни харесват, да ги тълкуваме извън контекст, за да отговарят на очакванията ни за добро, свобода и човечност.Моля?!? Когато видя едно лайно, аз го окачествявам като лайно, а не се опитвам да намирам в него орнаменти и красиви форми, които му придават художествена стойност.".

Вярно е, че изказът излиза доста от рамките на добрия вкус и би обидил около два милиарда души, ако последните говореха български. Но авторът просто предлага своя позиция- в случая буквализъм- по начин който е намерил за удачен.

Притеснителното е, че повечето хора достатъчно либерални да сравняват Библията с лайно биха осъдили жестоко всеки, който говори за техните каузи и вярвания по подобен начин. Ако вярваш в свободното слово,  трябва  да преглътнеш, че съществуват Боян Расатевци, които говорят глупости по телевизията, че повечето религии осъждат аборта като убийство и че много хора са против алтернативните начини на живот.  Ако, обратно- и за мой ужас- приемем, че известна цензура е наложителна, то тази цензура трябва да се отнася за всички и тогава трябва да уважаваш убежденията на другите.

Преди няколко месеца губернаторът на Ню Йорк, активен борец срещу проституцията, подаде оставка след като беше спипан с една от жриците на спазарената нежност. Той каза: "Оттеглям се, защото не успях да изпълня това, което изисквам от другите".

Че защо да не мога? Хората говорят със себе си през цялото време...Разликата между всички, е че едни го дават по-дискретно (т.е. говорят със себе си когато са сами), а други не се съобразяват с околните и дори си пеят на глас.

Във влака, когато пътуването е на дълги разстояния, а не може да се спи от шумното тракане, неприятната миризмата, носеща се отвсякъде ти пречи да дишаш спокойно, книгата също не е интересно занимание, особено когато разбеснели се от хормоните teenagers, крещят, сякаш току-що са открили викането като вариант за оцеляване, а музиката от mp3-та едва се чува....какво друго остава освен да си попее човек на глас. И когато точно успее да чуе собствения си глас, недоволна бабичка прави зла физиономия и отбелязва сърдито : "Момичеее, пееш си на глас!"

Какво му е лошото на пеенето на глас. То също е вид говорене със себе си. Помага също за успокояване на нервите след злостната забележка на дадената дама. Е, какво ни остава освен да си пеем на ум. Ама защо да го правим, след като имаме свобода на словото.. Защо трябва да НЕ си покаваме емоциите, когато можем......защо да ги таим в себе си? Кажете, мадам- а Вие затова ли сте толкова сърдита, понеже през целия си живот сте се опивала да бъдете сдържана и да криете всичко дълбоко в себе си...? А старата дама мълчи и нищо не казва. Бяха ми казали някога, че мълчанието е знак на съгласие.

Сега, когато си вървя по улиците, пак си пея на глас, дори вървя в танцова стъпка. Интересно, че всички ме мислят за луда. Защо ли ....? Хората трябва да изразяват щастието си, когато са щастливи, тъгата-когато нещо ги притеснява. Ако продължаваме да крием всяко едно чувство, било то радост или не точно щастие, колко още ще се отчуждим от хората около нас и колко повече ще се отчуждим от самите себе си. Смисълът на живота се губи - да намерим себе си, да опознаем себе си чрез външния свят. Как бихме могли да постигнем това, ако винаги вървим със затворени очи, скръстени ръце и наведени глави.

Аз ще продължавам да си пея на глас и ще танцувам вместо да вървя. Ще търся себе си и ще откривам  света. А вие, мадам, продължавайте така тихо да ненавиждате всичко около вас- светът ще се върти, а вие не..., а вие не .....

 Всички , 27 страни, членки на ЕС са класирани в първите 50 места с изключение на България и Полша, които са съответно на 51 и 56 място. Доклада ни нарича "лошите момчета на ЕС". За повече подробности посетете:

http://www.rsf.org/article.php3?id_article=24021