Когато днес започнах да пиша този пост, осъзнах, че досега не сме пускали рецепта със свинско месо (умни тагове). Факт е, че свинското месо не е сред най-полезните храни на света, но пък е вкусно. А и приготвено по малко по-здравословен начин, си е направо ОК от тази гледна точка.

Рецептата, която пускам днес, няма кой знае каква история. Онзи ден си умряхме от смях с Магдалина, докато мъдрехме какво интро да и напишем. Тя предложи да кръстя рецептата "Свински ребра Путанеска" и да разкажа как докато баба ми била в Тайланд по важни дела, една проститутка и споделила рецептата за тази чудна гозба. Е, за жалост историята не е така бляскава и няма корени в детството ми - баба ми не е била в Тайланд и не е готвила със сос Хойзин.

Истината е, че преди 2 години сестра ми ми подари книга, в която видях за първи път споменат този въпросен сос, смесица от ферментирала соя, чесън, оцет, чили и сладки картофи, и оттогава много ми се иска да го пробвам. И така докато не видях бурканче Хойзин да си седи кротко на рафта в Пикадили - оттам нататък е ясно.

Ето ви продуктите да си направите едно освежаващо и вкусно азиатско ястие. Трябват ви:

1 кг. обезкостени свински ребра

За соса:

1/2 чаша хойзин сос
1 скилидка чесън
1/3 чаша соев сос
1/2 ч.ч. мед

За гарнитурата:

1/2 кг. замразен зелен боб
черен сусам
50 мл. соев сос
1 лъжица кафява захар.
1 лъжица сусамово олио
1 скилидка ситно нарязан чесън

чаша ориз с къси зърна

Приготвянето на тези ребра е много лесно, но изисква малко време за мариноване на месото, така че е добре да сте подготвени. Смесвате всичките продукти за соса в голяма купа и потапяте късовете месо в нея. Колкото по-дълго се маринова, толкова по-добре, но е хубаво да постои в маринатата поне 2 часа. След това изваждате месото, поставяте го в тава, постлана с хартия за печене, и го пъхате в добре загрята фурна на около 200 градуса. Пече се до златисто, след което се обръща, за да добие коричка и от другата страна. От време на време се маже със самия сос с помощта на готварска четка.

Гарнитурата към тези ребра е добре да е семпла. Оризът се сварява на пара без овкусители - нека оставим вкуса на ребърцата да обере точките по внимание. Но както повечето азиатски меса, и това няма да мине без простичко приготвен зелен зеленчук (как хубаво го казах), който да му прави компания.

И така, слагаме зеления фасул в малко вряща подсолена вода докато омекне - 3-4 минути, не повече, защото ще се развари, а трябва да е леко хрупкав. Отцеждаме фасула и загряваме тиган, в който слагаме сусамовото олио. Когато е добре загрято, изсипваме чесъна и фасула и бъркаме енергично, за да не загорят. 1-2 минути след това добавяме захарта и соевия сос и разбъркваме хубаво. Оставяме да покъкри още 3-4 минути, докато течноста се изпари. Накрая поръсваме със сусама и готово.

П.С. Днес "Нож и виличка" става на точно една година. :) Гореописаното не е празнично като торта, но изглежда добре и е вкусно - така че става и за подобен повод, пък и печеното прасенце си е класика в жанра.

Крис

От месец и половина съм влюбена във филма "Рататуй" и плъшока-готвач Реми. Освен любител на кулинарията, аз съм и запален киноман и тази невероятна анимация на Пиксар направо ме заплени. По тази причина бях решила да сготвя рататуй, но докато от всякакви задължения се наканя, циганското лято отмина, доматите станаха отново пластмасови, а аз си останах с желанието да приготвя нещо френско. Не много гурме, а семпло, вкусно и ароматно. Подходящо за студеното време и за чаша червено вино - първото от тазгодишната реколта мелнишко, което всяка година ни носят от Виногради. А тази година според местните хора е изключителна и поне от 10 години не е имало такова вино.

И с първия сняг се сетих - ще направя салата от леща с пушени гърди и винегрет от дижонска горчица. Преди доста години бях на разменни начала от училище на гости на френско семейство във Версай, точно по коледните празници. Тъкмо тогава беше паднал доста рехав снежец, който обаче беше голямо събитие за района и майката реши да ме изненада с нещо типично френско и зимно - леща с пушени гърди. Аз, разбира се, от учтивост не и казах, че у нас доста често ядем леща и е едва ли не национално ястие. Жената отвори една консерва сварена леща, подгря я на котлона, насипа отгоре вакумираните нарязани пушени гърди и заля със сос от туба. Понеже беше края на 93та, доста се впечатлих от това, че всичко е готово, а и беше много вкусно, но впоследствие никога не позволих да ме увлекат полуфабрикатите и измамната леснота и бързина, заради които страда вкуса на ястията.

И така, продуктите:

300 грама леща
250-300 грама пушени гърди
1 чушка
1 морков
1 голяма глава червен лук
4-5 скилидки чесън
дижонска горчица (или някаква на зърна)
балсамиков оцет
зехтин
риган
копър
пипер смес
сол

Лещата се сварява и се оставя настрана, докато се приготвят останалите продукти.

Пушените гърди се нарязват и се запържват до зачервяване в малко зехтин. Знам, че това не е особено полезно, но за сметка на това е адски вкусно и подходящо за снега и виното.

В мазнинката, останала от пушените гърди се задушават нарязаните на кръгчета лук, чесън и чушка, и настъргания морков.

Междувременно приготвям винегрета от няколко лъжици балсамиков оцет, 2 супени лъжици дижонска горчица, ригана, пипера и солта. Когато всичко е готово, върху предварително отцедената леща изсипвам задушените зеленчуци, бекона, наръсвам с нарязан на дребно копър и заливам с винегрета.

И така, салатата е готова за поднасяне с хубаво вино и отделно нарзяно отделно сирене. Надявам се Антон Его да не напише много критично ревю :)

М.

Баничката е най-класическата закуска у нас. Аз обичам да хапвам баница и за вечеря, с гъсто кисело мляко или айрян (за закуска я предпочитам с боза).
Напоследък много рядко попадам навънка на наистина хубави банички - или са заводски, или са правени с толкова малко любов и толкова странни продукти, че най-често резултатът е неприятна тежест в стомаха.
Не знам защо живея със спомените, че едно време баничките бяха други. Спомням си как на ъгъла на Раковска, между Френската и Славейков имаше баничарница, в която печаха на място баничките, но много бързо след 90та я затвориха. Опашките бяха огромни и ние редовно закъснявахме за час, само и само да си купим от тях. За капак не ни пускаха в сградата на гимназията със закуски, и наставаше едно диво криене в джобовете на престилките, което водеше до мазни петна и трохи и докарваше майките ни до лудост.

Та по причина, че вече никъде не мога да открия точно тези банички от моето детство започнах често да правя банички от купешки кори, с няколко яйчица, сирене и едно пакетче масло. За Нова Година с Крис сложихме в половината баница с късмети сушени домати (какво светотатство) и стана страхотно, някак си сушеният домат идваше като бонус късмет към всичките бебета, коли и прочие покъщнина.
Бих правила и със спанак, праз или зеле, но досега не съм се наемала с това, може би заради момента с бланширането.

За сметка на това онзи ден реших да пробвам нова комбинация с пушен бекон, сметана и още нещо и резултатът, не само според мен, но и според дегустатoра, беше чудесен.

Продукти:
1 пакет кори за баница
Зехтин
1 яйце

За плънката
200 гр. пушен бекон
4 яйца
100 мл. заквасена сметана
50-100 гр. пармезан
2 пера пресен лук
1 чаена лъжичка горчица
Пипер черен или смес

Беконът и лукът се режат на дребно, даже могат да се пуснат в блендер, към тях се добавят сметаната, яйцата, настъргания пармезан или каквото друго сиренце има, горчицата и пипера и сместа се разбърква добре.

Намазвам тавата със зехтина (може и масло, но с бекона и яйцата в комбинация ще стане бомба), и в нея редя навитите на рулца банички, в всяко от които съм сипала по 3 лъжици плънка.В моята тава се събират 9-10 банички, точно колкото са корите в едно пакетче.

Накрая намазвам с едно разбито яйце и пъхам в силно нагорещената фурна.
Баничките са готови след като придобият червеникаво-кафяв цвят.
Заедно с една купичка гъсто кисело мляко става страхотна вечеря (може закуска или обяд).
И ако някой някъде е намерил баничарница с хубави банички, да казва.

М.

Простотията, която коментираха блогърите по света, е в това да продаваш свинска шунка на евреи, които по принцип не ядат свинско, а още по-малко на празника като Ханука, на който се приготвят традиционно постни ястия.

Разбира се, страстите се завъртяха и около това доколко строго спазват евреите религиозните предписания (особено тези в Америка, голяма част от които открито демонстрират атеистичните си предпочитания) и доколко яденето на шунка е в разрез с религиозните и етнически традиции.

За мен, независимо дали човек е горещо вярващ и строго спазва религиозните предписания или е умерен атеист, който се опитва да спазва ритуалите по-скоро като национална традиция, отколкото от религиозен плам (каквито сме повечето българи), да продаваш свинско на евреи по повод Ханука си е голяма простотия - все едно да предлагаш тлъсти пържоли на българи специално за Великите пости!

Това, обаче, което американските колеги не забелязаха, но не можа да убегне на моето зорко око е малкият надпис с цената на шунката. Забелязвате ли думичката "лв." след цифрите и знаете ли в кои държави се използва?

Точно така! Само в България!

Интересно как тези етикети са попаднали у производителя на шунка и са станали основа за международен религиозен скандал? Друг куриозен факт е, че американците поставят знака за долар преди цената и така този етикет става напълно неразбираем - хем цената е в долари, хем в левове! Добре, че братята американци не знаят нищо за нас и най-вероятно не са обърнали внимание на факта, че шунката се продава в левове. :-)

Важното е, че сме отново в централните новини и, както е казал поетът, "и ний сме дали нещо на света". Ние наистина притежаваме уникални способности. Не случайно е измислен вица за българина, който продавал хладилници на ескимосите, коли на японците и компютри на американците. Сега вече ще станем известни и с това, че можем и шунка на евреите да продаваме.

Направо се изпълвам с патриотизъм и национална гордост!