Католицизма познава поне трима светци с името Валентин, и тримата мъченици, отговарящи на една и съща дата — днешната. Единият живял през втората половина на 3 век и бил епископ на Интермамна (днешен Терни), който понесъл мъченичество и бил погребан на Виа Фламиния. Вторият (за мен най-мистичният и любопитен от тримата) е един мъченик от Африка, за който не се знае почти нищо. Третият бил римски свещеник от 3 век, сиреч съвременник на първия. По ясни, предполагам, исторически особености на съвремието му, последния бил поизтормозен от римляните и погребан на пътя Виа Фламиния (римски път от Рим до Ариминум, дн. Ремини, Италия), само че не до своя съименник. Него именно някога тачели на днешния ден католиците, а днес продължават да тачат и много други.

Св. Валентин бил презвитер, загинал по заповед на император Клавдий II Готски на 14 февруари 270 г. (или 269 г.) в Рим. Канонизиран е около 496 г. от папа Геласий І. Този Геласий се проявил като много находчив и съобразителен човек. Младата по това време църква се нуждаела от утвърждаване и какво по-добро от това езичеството да бъде изтикано по мирен път — чрез средствата на културната пропаганда и ревизионизма. Краят на януари и началото на февруари били много важни за няколко групи езичници.

По това време Част от мощите на презвитер Валентин се съхранявали в родния му град Терни, а част от тях — в църквата „Св. Антоний” в Мадрид. През 19 век мощи на св. Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на църква в Дъблин, Ирландия, много посещавана на 14 февруари.

Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието е много стара. Това време на годината винаги представлявало превала на зимния цикъл за южните народи и е натоварен с богата обредна символика. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера, символ на висшия брачен съюз.

На 14 февруари в Древен Рим пък чествали празника Луперкалий в чест на Луперк (или Фаун-Луперк), староиталийския бог на плодородието, пасищата и стадата, относителен еквивалент на гръцкия Пан. Римската иконография го изобразява полугол и облечен в козя кожа. Тогава се падал последния месец на римската година и като годишен превал, този празник бил от ключово значение за космическия цикъл. Луперк си имал посветени 12 жреци, избирани из римските родове Фабии и Квинкции. Те принасяли в негова жертва кози пред свещената му пещера Луперкал. След това пиели вино и започвали да тичат голи из улиците на Рим, надянали прясно одраните кози кожи, като докосвали всеки, който срещнали. Козелът, като отколешен символ на половата мощ и плодородието, служел като благословител за многодетно семейство и безпроблемно раждане на много млади жени. В християнската традиция козята символика пряко кореспондирала със образа на андрогина Мендес, който католиците осмисляли като образа на Сатаната.

На този ден чествали и богинята на брака, любовта и жените Юнона. Според традицията девойките оставяли любовни послания на специално място, а юношите трябвало да изтеглят писмо, след което започвали да ухажват авторката му.

Но и друг особен празник се падал в този месец. В неговото начало на 1 и 2 февруари (днес на 2 февруари, когато по стар стил у нас честваме Петльовден) се падат съответно празниците Имболк и Кендълмас от ирландския календар (днес чествани и от уиканите на 2 февруари). Имболк е един от четирите големи огнени празника в езическия ирландски календар и ознаменува първите наченки на пролетта, начало на растеж и прераждане на природата.

Кога, все пак, Валентин става патрон на влюбените!?

Няма да ви занимавам тук с многобройните легенди за Св. Валентин. Те са предъвквани многократно. Накратко казано — векове наред няма и следа от тази традиция, докато, както твърди проф. Джак Орух (Jack Oruch, "St. Valentine, Chaucer, and Spring in February", Speculum, 1981, p. 535.), идеята за нея не се появила в Parliament of Foules на небезизвестният Джефри Чосър, писател и поет, автор на „Кентърбърийски разкази”. Така, твърди Орух, се появила тази традиция.

Джоузеф Камбъл пък прави интересен паралел с някои индийски обредни традиции и даже посочва връзка с традицията на духовния брак на валентинските гностици от 2 до 4 век в Александрия, които се пренесли в Южна Франция, като привежда и интересен цитат от книгата „Трубадурите” на Джон Ръдърфорд.

През 1969 г. католическата църква започнала да премахва от календара си празниците с чисто легендарен характер и Валентинко минал под ножа. Макар да е почитан като светец в католическата църква, днес той не присъства в официалния обреден календар, освен у традиционалистично настроените католици, които, по разрешение на папа Бенедикт ХVІ от 2007 г., ползват римския календар от 1962 г. (след реформите на Йоан ХХІІІ) или други по-стари версии.

Толкова за него. Днес все пак, мисля аз, не е специален ден заради Валентин. Нямам нищо против влюбените. Но не смятам, че е нужен специален ден, за да кажеш на някого по специален начин, че го обичаш, да си романтичен и пр.

Има обаче още нещо около днешната дата. По стар стил у нас днес се празнува Трифон Зарезан. Но аз няма да кажа „Честит имен ден на именниците”, защото именниците празнуваха на 1 февруари. По нов стил тогава (вижте бързо православните календарчета) БПЦ чества Св. мъченик Трифон.

Този светец е роден в Мала Азия в много набожно християнско семейство. По това време римски император бил Гордиан, който обаче не преследвал християните. Неговата дъщеря полудяла и никой лечител не могъл да й помогне. По това време Трифон вече се славел с молитвите си, които правели чудеса. Тогава Гордиана (дъщерята на императора) поискала Трифон да дойде да й помогне. Едва 17-годишен Св. Трифон бил доведен в Рим. Той помогнал на императорската дъщеря и Гордиан го наградил богато. Дали в Трифон имало нещо необикновени или всеки 17-годишен младеж е можел да успокои бесовете на Гордияна — с това тук няма да спекулираме. Продължаваме нататък.

Скоро на римския престол седнал Декий Траян. Той се наел, от скука ли, от що ли, да изкорени християнството и наредил всички християни да се върнат към езичеството. Убивал, разбира се, отказващите да го сторят. Донесли на управителя на източните римски земи — такива добри хора винаги се намират — за чародееца-християнин Трифон и той го заловил и замъкнал на съд в Никея. След безплоден спор с Трифон, управителя наредил да бъде окачен на дърво и бит с тояги. Били юношата жестоко три часа. Свалили го окървавен, затворили го, а управителя заминал по административни дела. Като се върнал отново попитал Трифон отрича ли се от вярата си. След като Трифон отказал отново, управителя наредил да заковат гвоздеи в краката му и започнал да го развежда бос из заснежените улици на града. Трети път изправили Трифон на съд. След трети неуспешен опит да бъде върнат към езичеството управника на провинцията наредил да бъде обезглавен. Трифон сам положил глава на топора и изричайки благодарствена молитва за Божията милост просто предал Богу дух. Палачите останали без работа в този ден. Трифон бил погребан в родното си село Комсада, близо до град Апамия, Фригия.

В обобщение на казаното дотук — именния ден на Трифоновци е деня на св. Трифон, който Българската православна църква чества на 1 февруари. Трифон Зарезан е празник на виното, отзвук от древните тракийдски дионисиеви чествания. Днес, мисля, не е специален ден и заради Св. мч Трифон.

Днес е специален ден, защото на днешната дата, 14 февруари, през 869 г., 50 дни след замонашването си, починал Св. Константин Кирил Славянобългарски, създател на кирилицата, с която ние, или поне някои от нас, пишем днес.

Този факт е масово пренебрегван, масово забравян. И докато на обикновените миряни им е повече от простено, не намирам оправдание за медиите, които ден и нощ тръбят, че днес бил празника на любовта, че днес бил празника на Трифон, че днес бил празника на виното. Ровят се, търсят, пишат, разказват и въобще намират какви ли не чувани и нечувани факти свързани с всички други възможни празници, но не си спомнят за този, с чиято азбука пишат на родния си език.

Любовта празнувам всеки път, когато чуя или кажа „Обичам те” на любимия човек. Празника на Трифон мина. Днес, според древната традиция, празнуват лозарите и винарите, ама аз не съм нито лозар, нито винар...

Сам папа Адриан отдал чест на Философа, извършвайки погребението му в църквата „Св. Климент Римски”. А ние го забравяме опиянени по евтината комерсиална тинейджърска мода на американците (защото те именно реабилитират позабравения Валентин през 19 век). Не че има нещо лошо в идеята за този празник, но все пак...

Толкова за народната памет и патриотизъм на българина.