Самодивата е очарователно и смущаващо същество. При срещата си с нея, повечето мъже полудяват и прекарват целия си живот в копнеж за нея. Други, обаче, не само че запазват разума си, но успяват да се оженят за самодивата, която се оказва учудващо адаптивна и заживява на село като сръчна домакиня и грижовна майка и съпруга. За някои мъже това е щастливият край на приказката, но за други е началото на семейна драма. Самодивата скрива разкошната си коса под забрадка, но запазва самодивската си премяна като моли мъжа да не я унищожава.

Предполагам, че се срещат мъже които приемат спокойно това условие и си живеят живота, но повечето се изпълват със съмнения и страхове. За да сложат край на тревожността си, повечето от тях изгарят самодивската премяна, за да са сигурни, че съпругата им ще остане завинаги у дома.

Това, обаче, се оказва илюзия, и съпругата е съкрушена и си тръгва. Макар да тъгува за семейството си, тя избира свободата – това е нейната природа. Предполагам, че има самодиви които остават. И те, и семействата им, прекарват останалата част от живота си в тихо отчаяние.

Възможно ли е мъжът да е истински щастлив и да не се тревожи ако жена му запази самодивската си премяна, или само аз си въобразявам, че се срещат такива мъже?

ако те кефя, гласувай тук

ако пък те интересуват феите, тук