сигурно на повечето хора вече им е писнало да ядат сварени яйца. вкусни са, няма спор, ама всеки ден по нам си колко на брой яйца да ядеш и в един момент имаш чувството, че започваш да кудкудякаш :mrgreen:

у нас e същото положение.

ето защо извадих от хладилника:

няколкото сварени яйца паднали в бой с биячите,
отворена кофичка с кисело мляко (отново пекнах една болярска питка, и о, чудо, онзиденшната питка не е била случайност, днес също се получи! хванах им цаката аз на тези питки :-D ),
чисто новичка майонеза,
едни недоядени кисели краставички в полупразен буркан
и няколко скилидки чесън.

в подходяща купа изсипах киселото мляко и майонезата, сложих сол, смлях с пресичката малко чесън, добавих обелените и нарязани сварени яйца. накрая прибавих и нарязаните на ситно кисели краставички, разбърках добре.

сипах си от мезенцето в една купичка, сложих за разкош малко кашкавал и го хапнах с голямо удоволствие :mrgreen:

определено ще добавя остатъка от кашкавала в яйченомайонезеномлечната разкошотия, така и така трябва да се яде.

ако батето има късмет, като се събуди от следобедната дрямка, може да си хапне и той. (добре, че не пия ракия, тогава щеше съвсем да го е закъсал) :mrgreen:

Предстоят няколко почивни дни.

За мен и семейството ми Великден, наистина означава много.

Празнуваме възкресението на Исус Христос. Благодарение на това възкресение за всеки човек има вечен живот в рая. Нужно е само да се покае за греховете си и да повярва, че Исус Христос е Бог, част от Светата троица.

Преди 14 години майка ми получила брошура за Исус Христос от свой ученик . На последната страница имало примерна молитва. Тя се помолила една вечер, за това Бог да се разкрие в живота й. В къщи имахме картина на Исус. Същата вечер моята майка вижда силна светлина да излиза от картината и при допир усетилa топлина. От картината се появява мъжка ръка, която приканва към себе си.

Учен съм да се отнасям със респект към духовните неща. Когато на сутринта с брат ми чухме историята, знаехме, че не е измислица или преувеличение. От тогава семейството ни се опитва да живее според Божиите принципи. Те са записани в Библията.

Християнството не е мъртва религиозност, правила или историческа традиция.

Христос живее днес чрез всеки, който вярва в него. Няма други алтернативи, богове или форми на висш разум. Самият Христос подчертава това  в евангелието на Йоан 14 глава : 6 стих

„ Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отец, освен чрез мене.”

Това е същината на празника !

Голяма работа, че от 40 яйца, 16 са се счупили при варене.

Какво от това, че цените на агнешкото и салатите са се повишили с 30 %

Забравят се задръстванията в навечерието на празника.

Всичко избледнява при сравнение с вярата във Всемогъщия Бог.

Предстоят няколко почивни дни.

За мен и семейството ми Великден, наистина означава много.

Празнуваме възкресението на Исус Христос. Благодарение на това възкресение за всеки човек има вечен живот в рая. Нужно е само да се покае за греховете си и да повярва, че Исус Христос е Бог, част от Светата троица.

Преди 14 години майка ми получила брошура за Исус Христос от свой ученик . На последната страница имало примерна молитва. Тя се помолила една вечер, за това Бог да се разкрие в живота й. В къщи имахме картина на Исус. Същата вечер моята майка вижда силна светлина да излиза от картината и при допир усетилa топлина. От картината се появява мъжка ръка, която приканва към себе си.

Учен съм да се отнасям със респект към духовните неща. Когато на сутринта с брат ми чухме историята, знаехме, че не е измислица или преувеличение. От тогава семейството ни се опитва да живее според Божиите принципи. Те са записани в Библията.

Християнството не е мъртва религиозност, правила или историческа традиция.

Христос живее днес чрез всеки, който вярва в него. Няма други алтернативи, богове или форми на висш разум. Самият Христос подчертава това  в евангелието на Йоан 14 глава : 6 стих

„ Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отец, освен чрез мене.”

Това е същината на празника !

Голяма работа, че от 40 яйца, 16 са се счупили при варене.

Какво от това, че цените на агнешкото и салатите са се повишили с 30 %

Забравят се задръстванията в навечерието на празника.

Всичко избледнява при сравнение с вярата във Всемогъщия Бог.

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно - пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини - на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит - задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово - цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя - с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

2 гол. картофа

1 краставица

2 домата

60гр. макарони

2,3 яйца

1 филия хляб

(може да се сложи по желание кашкавал, шунка, маслини, сирене....)

Приготвяне:

Сваряваме картофите, яйцата и макароните.  В купа режим краставицата, доматите. Филията хляб я режем на малки купчета и в предварително загрят тиган с олио ги запържваме до златист цвят, до образуването на крутони. Прибавяме сварените макарони, нарязаните на кубчета картофи и омешваме салата с олио и сол на вкус. Отгоре нареждаме яйцата на филийки.

! Може да се слага сос "Тартар" за да е по вкусно, ако намерите такъв !

Истината е, че авокадото е рядко хранителен продукт, наблъскан догоре с всевъзможни полезни витамини и минерали. От него се правят голяма част от пастите на астронавтите, а при подходяща и въобще несложна кулинарна подготовка се получава удивително вкусна и питателна салата, подходяща като гарнитура към риба, пиле, или просто като салата към вездесъщата ракия.

Какво ни е небоходимо?

• 3 узрели авокадо (за четирима души). Как да разберем кога авокадото е най-добро? Лесно. Узрялото авокадо е меко, по лъскавата му зелена кора има тук-таме дребни черни точици.
• 1 праз
• сол
• зехтин
• лимонов сок (прясно изцеден). Най-удачно е лайм.

Както се сещате, нищо особено. Просто авокадото се обелва, което, напук на Звездев и Ути е наистина просто като фасул занимание. На зрялото авокадо кожата му се смъква подобно на праскова, просто е забелва в единия край и лесно с ръка "одираме" целия... плод. Тук-таме може да си помогнем с картофобелачка. Цепва се на половина, костилката се отделя с помощта на ножче и режем останалата месеста част на кубчета. Празът се накълцва на съвсем ситно, смесва се с авокадото, подправя е със зехтин, лимонов сок и сол на вкус и е готово за консумация. И ако кажете, че не ви харесва, значи просто сте успели да се омажете в направата на нещо толкова елементарно! :twisted:

От месец и половина съм влюбена във филма "Рататуй" и плъшока-готвач Реми. Освен любител на кулинарията, аз съм и запален киноман и тази невероятна анимация на Пиксар направо ме заплени. По тази причина бях решила да сготвя рататуй, но докато от всякакви задължения се наканя, циганското лято отмина, доматите станаха отново пластмасови, а аз си останах с желанието да приготвя нещо френско. Не много гурме, а семпло, вкусно и ароматно. Подходящо за студеното време и за чаша червено вино - първото от тазгодишната реколта мелнишко, което всяка година ни носят от Виногради. А тази година според местните хора е изключителна и поне от 10 години не е имало такова вино.

И с първия сняг се сетих - ще направя салата от леща с пушени гърди и винегрет от дижонска горчица. Преди доста години бях на разменни начала от училище на гости на френско семейство във Версай, точно по коледните празници. Тъкмо тогава беше паднал доста рехав снежец, който обаче беше голямо събитие за района и майката реши да ме изненада с нещо типично френско и зимно - леща с пушени гърди. Аз, разбира се, от учтивост не и казах, че у нас доста често ядем леща и е едва ли не национално ястие. Жената отвори една консерва сварена леща, подгря я на котлона, насипа отгоре вакумираните нарязани пушени гърди и заля със сос от туба. Понеже беше края на 93та, доста се впечатлих от това, че всичко е готово, а и беше много вкусно, но впоследствие никога не позволих да ме увлекат полуфабрикатите и измамната леснота и бързина, заради които страда вкуса на ястията.

И така, продуктите:

300 грама леща
250-300 грама пушени гърди
1 чушка
1 морков
1 голяма глава червен лук
4-5 скилидки чесън
дижонска горчица (или някаква на зърна)
балсамиков оцет
зехтин
риган
копър
пипер смес
сол

Лещата се сварява и се оставя настрана, докато се приготвят останалите продукти.

Пушените гърди се нарязват и се запържват до зачервяване в малко зехтин. Знам, че това не е особено полезно, но за сметка на това е адски вкусно и подходящо за снега и виното.

В мазнинката, останала от пушените гърди се задушават нарязаните на кръгчета лук, чесън и чушка, и настъргания морков.

Междувременно приготвям винегрета от няколко лъжици балсамиков оцет, 2 супени лъжици дижонска горчица, ригана, пипера и солта. Когато всичко е готово, върху предварително отцедената леща изсипвам задушените зеленчуци, бекона, наръсвам с нарязан на дребно копър и заливам с винегрета.

И така, салатата е готова за поднасяне с хубаво вино и отделно нарзяно отделно сирене. Надявам се Антон Его да не напише много критично ревю :)

М.

В чест на Октоберфеста, който приключи преди няколко дена реших да направя нещо типично и характерно по повода, въпреки че досега никога не съм ходила нито на феста, нито в Германия. За сметка на това съм голям любител на бирите, вурстчетата и зелето по немски (за това съвсем скоро).

След известно чудене си харесах рецепта за салата по баварски с боквурстчета (вурстове по традиционни рецепти се намират в повечето големи супермаркети у нас), която по думите на приятели е почти автентична.

И като любител на колбасите няколко думи за боквурста:рецептата за него е измислена още през 1889 година от Рихард Шолтц в Берлин и традиционно се приготвя от свинско или телешко, но на места го правят от пуешко, пилешко и даже риба. Използваните подправки са бял пипер, червен пипер и копър, като най-често вурстчетата се опушват, преди да станат готови за консумация. Поднасят се топла горчица и задължително с бок бира, сварени или на скара, или както в случая, в салата. Но пак задължително с бира!

Ето и рецептата за салатата, като необходимите продукти са:

1 килограм картофи
2 парчета боквурст
5-6 кисели краставички
250 грама стерилизирани гъби
1 средна глава червен лук
1 ябълка
1 кутийка майонеза
2-3 лъжици горчица с хрян
пипер смес
сол

Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на кубчета. След това се добавят към предварително нарязаните на лентички кисели краставички и червен лук. Гъбите и ябълката нарязах на кубчета по мое усмотрение, но и ябълката може да бъде нарязана на лентички.
Отделно разбърках майонезата с 3 лъжици горчица с хрян, смления пипер и солта. С така приготвения сос се заливат нарязаните продукти. Салатата се разбърква добре и е готова за хапване.

А за да спазя традицията, я поднесох със Столично Бок.

Преди няколко години бях безкрайно изненадана да разбера, че бурания може да бъде ястие, приготвено с кисело зеле и боб, или пък с лапад, ориз и кисело мляко. У нас винаги буранията е била салата с гъсто кисело мляко или катък и печени червени чушки.

Като малка, преди почти 30 години нашите ме експедираха непрекъснато в Ловеч, където ме гледаше прабаба ми Станка, тъй като баба ми и дядо ми още работеха. Задачата да приготви обедите се падашe на баба Станка, която умееше да приготвя куп вкусни неща, и знаеше хитрини, които аз до ден днешен използвам. Едно от нещата, което всички обичаха през лятото беше буранията, но прабаба ми я приготвяше само като донесяха отнякъде катък или биволско кисело мляко, защото не можело с рядко мляко, а както някои може би помнят, по онова време имаше един вид кисело мляко в магазина, най-често рядко и воднисто (как се избираше мляко в стъклено бурканче е тема на един друг разговор, добре че не ми се налага вече да прилагам техники за избиране на мляко, бира без утайка и какво ли още не). Много често ядяхме буранията като основно ястие, с няколко филии топъл хляб и до ден-днешен като ми замирише на печени червени чушки, се пренасям в късното лято в Ловеч, където прабаба ми, несвикнала на тесни пространства - тъкмо ни бяха съборили къщата, печеше чушки на котлон на балкона.

Затова и кръстих буранията "по ловешки", а необходимите продукти са:
половин килограм червени чушки
едно бурканче биволско кисело мляко (на Пършевица е 300 мл)
3-4 скилидки чесън
магданоз
олио
сол

Чесънът се счуква с малко сол в хаванче и се добавя към киселото мляко. Прибавя се и нарязания магданоз и няколко капки олио. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху опечените и нарязани чушки, докато са още топли.

Така приготвенято ястие има нужда само от 1-2 филии топъл хляб, а апетитът се увеличава с яденето.

М.

Имам чувството, че зеления боб е пренебрегван за сметка на зрелия, който по света е царя на варивата. Това си е истинска несправедливост според мен, тъй като и зеления вариант на фасула може да се използва в безброй манджи и салати.
Освен това може да се консервира в буркани от баби и свекърви, като от това не губи почти нищо от прекрасния си вкус.

Поради натоварения график, за който не спирам да мрънкам от няколко поста насам за малко да пропусна не само пресните картофи, ами и зеления боб, а да се закъснее с готвенето му е много драматично - шушулките стават толкова целулозни и невъзможни за дъвкане, че са в състояние да възхитят всеки маниак на тема "фибри в менюто". Е, и аз почти да постигна това здравословно съвършенство - повече целулоза в ястието, отколкото каквото и да е било друго (мога да изобретя обаче хляб "Бобус" от попреминал зелен боб, сигурно ще стане хит).
Не успях, хванах вероятно последния свеж зелен боб, който направих на салата (предвид адските горещини е трудно да се готви каквото и да е било друго).

Необходими продукти:

Около 500 грама зелен боб
150 - 200 грама овче сирене
100 грама бадеми
4-5 скилидки чесън
Зехтин
Балсамиков оцет
Кафява захар мусковадо
Пресен босилек
Сол

Зеленият боб се почиства, като се изрязват крайчетата на шушулките, а самите те се нарязват на парчета с дължина около 1 - 1,5 сантиметра.
Бобът се сварява в леко подсолена вода, като след като стане готов, водата се отцежда и се оставя да изстине.
Сиренето се нарязва на кубчета и се смесва с охладения фасул.

Междувременно бадемите са счукват в хаванче или се нарязват на дребно. Също на дребно се нарязва и чесъна (той обаче не се счуква или пресова).
В тиган се загряват зехтина, оцета, 1 чаена лъжичка захар и сол на вкус. Когато сместа кипне, към нея се добавят бадемите и чесъна и се оставят да поврят малко - около 1-2 минути.
Врялата смес се изсипва върху салатата, а отгоре се поръсва накъсания на едро босилек.

Комбинацията от чесън, канелен босилек (семената за който Крис донесе от Япония), бадеми и захарта с дъх на меласа и карамел придаде невероятен аромат на боба и сиренето.

Подобна салата може да се прави и със зелен грах, много е вкусен, но не знам дали продават у нас някъде.

М.

Малко продукти са така податливи на разнообразие като пастата. С нея можете да приготвите стоплящи душата ястия като лазаня или спагети карбонара, нещо освежаващо и леко като спагетини с лимон и пармезан, дори и десерти като равиоли с шоколад или пък съвсем българските макарони с яйца и мляко на фурна (може всички италианци, които са видяли това да потръпват от ужас, но аз много ги обичам тези макарони).

Нещо вкусно, което можете да приготвите в тази нечовешка горещина, е салата от паста - става бързо и лесно, не е нужно да се потите над котлона в приготвяне на сос, и е всъщност доста освежаваща, нищо че е паста. Става и много красива, както отбеляза сестра ми, която ми даде рецептата преди няколко дни. :)

Продукти:

500гр. Фарфале
2/3 ч.ч. обезкостени маслини (препоръчвам Каламата, но изборът е ваш)
2 с.л. каперси
10 сушени домата
2 малки скилидки чесън
3 с.л. пресен босилек
4 с.л. зехтин
2 с.л. балсамов оцет
морска сол
прясно смлян черен пипер

Сварете пастата с малко сол и зехтин до 'ал денте' (не бива да се разварява) за 10 минути, след която я измийте под течаща студена вода и разбъркайте в голяма купа с 2 лъжици зехтин, за да не се слепне. След това накиснете сушените домати (дори да са мариновани в зехтин) за 5-6 минути във вряща вода, за да омекнат, след което ги нарежете на дребно. Смесете ситно нарязания чесън с останалия зехтин, оцета, маслините каперсите и нарязаните домати и разбъркайте с пастата. Подправете със солта и пипера, разбъркайте отново и поръсете с накъсания босилек и воала! :)

Придружена с парче вкусно сирене като Маасдамер или Едам и чаша бяло вино, тази салата е чудесен обяд или вечеря...или среднощна закуска, за който не може да се сдържи.

К.

Обичам салати и всякакви зелени неща. Отскоро си падам и по руколата - вкусен, че и полезен зеленчук. Първият път, когато пробвах рукола, мина с гримаса от моя страна и едно "блех, ама това горчи!". Това бе, защото пробвах сурова рукола без сос и без нищо. Вероятно има хора, които обичат горчиви храни, но аз съм бебе в това отношение - дори и грейпфрут трудно понасям.

Ето как правя аз руколата вкусна (поне за мен):

Продукти:

Рукола - една тарелка (има я в "Пикадили") - 200 - 300 гр.
Половин маруля
Четвърт голяма глава лук или половин малка - настъргана на най-финото на рендето
Няколко сушени домата (продават се мариновани в зехтин; има ги в "Пикадили")
Пармезан
Кедрови ядки - около шепа
Балсамов оцет
Зехтин
Сос Уорчестър (не е задължителен, но помага)
Морска сол (фино смляна)
Прясно смлян черен пипер

Руколата се измива и не се реже, ако е достатъчно млада. Ако не, се нарязва надве-натри както и марулята. Сушените домати се нарязват на средна големина, и пармезанът се настъргва. Аз лично предпочитам пармезанът да е едро настърган, на лентички, ако е в салата. Руколата и марулята се наръсват с доматите, пармезана и кедровите ядки.
Сосът е добре да се приготви в малко бурканче, за лесно смесване. Слагат се лукът, балсамовият оцет, зехтинът, по желание сосът Уорчестър, солта и черният пипер и се разбъркват докато стане хомогенна смес. Салатата се поръсва с приготвения сос и готово. :)

К.

начин на приготвяне:
съдържанието на консервите изсипваме в една купа, добавяме нарязаните на ситно останали продукти + сол на вкус. разбъркваме добре.
добър апетит

начин на приготвяне:
настъргваме ред картофи, отгоре настъргваме ред яйца, намазваме тънък слой горчица, отгоре тънък слой майонеза (картофите и яйцата посоляваме по малко), после пак ред настъргани картофи, ред настъргани яйца, горчица, майонеза и т.н. най-горния ред нека бъде картофи.
тайната на тази салата е в рендето.
добър апетит