Той е казал, че виновните лица са наказани с предупреждение, без да разкрива самоличността им, а сега е било установено, че такова наказание не е било налагано, обясни председателят на комисията Минчо Спасов пред БГНЕС.

Произшествието е станало през август м.г. в близост до разклона за Ихтиман. При него Мерцедес и Джип Ауди "притиснали" до аварийната лента и замеряли с бутилки вода лек автомобил Фолксваген "Голф" с петима пътници заради отказа му да даде предимство на движещите с висока скорост скъпи коли.

След като бил подаден сигнал на телефон 166, пътните полицаи не реагирали. В отговора си за инцидента в рамките на парламентарния контрол Румен Петков е заявил, че виновните длъжностни лица са наказани, но отказал да съобщи имената им, за да не се подрива авторитетът им.

Вътрешната комисия е направила допълнително проучване по темата и след настояването на депутатите се е установило, че става дума за изнесени неверни факти, обясни председателят й.

"Решихме да изпратим писмо до министър-председателя и председателя на парламента Георги Пирински да дадат становище, тъй като целта на парламентарния контрол е да се казва истината, а не да се прикриват имена и факти", добави Минчо Спасов.

Според него може да се търси отговорност от Румен Петков, ако се приема, че има умишлено прикриване на престъпни обстоятелства.

"Настоящият вътрешен министър Михаил Миков ще трябва да отговори защо е засекретил окончателната информация и я е изпратил като поверителна, без да има нищо секретно", каза в заключение Спасов.

Тези дни Блогосферата гръмна! Всеки втори пост е "Румен Петков подаде оставка", "Запалката си отиде", наздравици, възторзи...Извънземни да бяха кацнали пред НДК, нямаше да им се обърне толко внимание. Е аз пък няма да пиша за това. Не виждам смисъл. По-интерсно ми е, докъде сме се докарали, че смяната на един тотално провалил се министър (една съвсем рутинна процедура по "белия" свят) у нас се посреща, като Възкресение Христово. До каква степен сме приели беззаконието и политическата наглост за нещо нормално и неизбежно, та една закъсняла развръзка ни възторгна толкова много.

Ураааа, най-сетне един си получи заслуженото, осра се до уши и му "подадоха оставката"! Той никога не би го сторил сам, не и без да му направят "предложение, на което не може да откаже". Нали си спомняте "Кръстникът"? Ако не си го спомняте, то със сигурност си спомняте съдбата на един друг Румен - Овчаров. Клетникът беше първо "понижен" в председател на парламентарна комисия, а сега го сложиха да "дооправя" "Булгартабак" . Запалката не е по-малко румен от Овчаров, бъдете сигурни. Продал си е кожата скъпо.

Както каза снощи журналистът Тодор Токин в предаването на Бойко Станкушев - "комунист оставка не подава, той трябва да бъде преместен на друга длъжност". Нищо ново под слънцето. Запалката си тръгна, Горелката идва, а дали нещо ще се промени? Май само се менкат псевдонимите в една непоклатима оперативно интересна схема.
И да завърша с още един цитат от снощното предаване на Бойко Станкушев (което горещо ви препоръчвам да изгледате тук), този път на Румен Леонидов:

- "Абе, пълен кич е тая държава..."

Пък Румен Петков подава оставка по тениска с къс ръкав в неделя следобед и после отива да си допие на сянка, бОли го него...

Автор:

Николай Павлов

Черна станция

Но премиерът Станишев, който заяви някаква воля за реформа, ще трябва да си отговори на ред въпроси - далеч по-дълбоки от бездънните джобове на корумпираните чиновници и продажните ченгета. Най-важният от тях е - защо в България всяко правителство се издънва - ако не на втората, то на третата година от мандата? Толкова ли му е слаб ангела на българския властник, че щом седне на високия стол, веднага започва да краде? Толкова ли е алчен, че тутакси се овъртолва в нерегламентирани контакти с обекти и лица от бялата, сивата и черната икономика?

Тази поредица от издънки е най-опасна, именно заради цикличния си характер. Ако човек се заслуша в думите на хората - по кръчми и интернет форуми - ще се види в чудо пред дълбоката травма, която е нанесена на българина от непрестанно повтарящите се, вече двадесет години, гафове. Социологическите изследвания показват, че близо 70 процента от народа не вярва на онези, които упражняват властта. Тази неприязън е всеобща и не се влияе от цветове.

Ако в началото на миналия век безпринципния опортюнизъм, байганьовщината и келепирджилъка са били само щрих от прохождащия капитализъм, днес те са се превърнали в тежка догма, в основно правило за успех. Ако в средата на века социалният негативизъм има класово-политически вектор /комунисти срещу монархофашисти, труд срещу капитал/, то днес ситуацията е качествено различна. Огромната маса от народа е негативно настроена към управленеца въобще и по-точно - заради качеството му на такъв.

Има един блуждаещ афоризъм “Всеки народ си заслужава управниците”, нещо като извинение за общо ползване. Ползват го графоманите в интернет, но и сериозните политици, особено когато не са на власт. Тази крилата фраза е с неизвестен автор. Приписват я на Хегел, на Левски, на Буров, че и на митичния Аякс. Аз нямам мнение по въпроса, но съм склонен да я припиша на Аякс, поради връзката му с една примитивната форма на социално устройство. Става дума за така наречената антична демокрация, където на всеки “свободен гражданин” се полагат шестима роби без право на глас, да не говорим за женския пол.

В наши дни народът, от който се очаква да “си заслужи управниците”, всъщност няма желание за толкова интимна връзка с тях. Не ще да си сменя чипа, нито да покрива нормативи, белким се докаже пред своите вождове.

В модерно управляваните общества управниците не могат да минат за шамани, които единствени знаят рецептите. Хората там са ги сложили на точното им място. Отредена им е роля, подобна на операционната система в компютъра. Колкото по-достъпна е тази система, толкова по-добре работи обществената машина. Но тъй като това не стана у нас, половината от активното население на България си смени, образно казано, оператора. По официалната статистика 1.6, а всъщност над 2 милиона напуснаха “тази страна”. Минаха, така да се каже, на “Линукс”. Предпочетоха системата с “отворен код”.

Ако г-н Станишев няма време да направи справка - що е то операционна система с отворен код – ето го най-елементарното определение. Това е системата, която те принуждава да работиш по нейните правила - защото ти дава свободата да ги променяш. Но не във вреда на същата тази система.

След волеизявленията на премиера, неговият първи заместник Ивайло Калфин заговори за “системни реформи”. Искрено се надявам да е бил в добро здраве и пълно съзнание, когато е употребил точно тези думи.

Системна реформа у нас може да се случи само ако бъде премахната схемата на десетилетния ортаклък между държавата и икономиката - била тя бяла, сива или черна. Употребявам думата “ортаклък” не защото е турска, а защото има азиатски корен. Ортак е нещо като съдружник, но без официален договор, да не говорим за обществен такъв. Ортаклък означава - “общо дело”, “наша работа”, “cosa nostra” - нежели съдружие в модерния смисъл на думата. За такива отношения става дума днес, докато телевизиите препенват мръсната пяна – кой на кого дал пушки и лаптопи, с кого се бил срещал бившият Румен Петков и прочие.

Нерегламентираните контакти на Петков са само невинна черешка върху мазната торта, която сега искат да ни представят като “отделни неправомерни действия” на властимащите с икономически и други субекти.

Горчивата истина е, че през целия период на прехода българските властници от високите етажи на администрацията си живеят като съсобственици в почти целия стопански живот на страната. Заради този същия ортаклък, в началото на миналото лято цените на олио,сирене,пилешко, захар и пр. скочиха двойно. Пенсионерките по опашките изпищяха: “Вдигнали олиото!”. Психологическата ситуация повтори едно към едно времето на бай Тошо, когато същите пенсионерки си викаха през балконите “Пуснаха кремвирши”.

Как така ще вдигнат двойно сиренето? – смутено се пита обикновения радетел за свободен пазар. Та нали в страната има стотици производители на сирене? Нали затова скачахме по площадите, за да имаме избор? Кой е този, дето вдига всичко?

Ето го отговора, г-н Наивник. Този дето вдига всичко е ортаклъка. Същият, който миналата година изигра една бездарна оперетка, глобявайки основните играчи с “мазната течност” заради картелизация на пазара и договорено вдигане на цените. Същият който им наложи глоба от общо двеста хиляди лева. Във връзка с това най-едрата риба сред тях пострада с някакви 70 хиляди. Колкото му е каското на колата. Малко по-късно се оказа, че всичките 14 фирми са в играта и те всичките бяха глобени общо 1.8 милиона лева. Поради тази причина и днес обикновеното олио е 4 лева шишето в София, докато в Берлин същото шише струва 39 евроцента.

Ортаклъка е този, който под формата на приватизация, назначи чужди компании да ни пускат тока, а те вместо да го пускат започнаха да го спират и да го вдигат, разбира се.

Ортаклъка е този, който години наред ни караше да плащаме най-скъпите GSM услуги в света, защото нямало свободни честоти за други оператори. После се оказа че има, но преди това Чорни&Правителство трябваше хубаво да си напълнят гушите.

Ортаклъка е този, който нацвъка по цялата страна магазините “За 1 лев”. Бидейки неспособни да осигурят елементарен жизнен стандарт на хората, нашите управници станаха ортаци с босовете на контрабандата. Отвориха им каналите и години наред се опитват да ни докажат, че един боклук докаран чак от Китай и след като му е платено митото, може да струва един лев. А пък балирането на нашия си боклук, закаран до Кремиковци – 20 лева за една бала.

Това е положението, г-н Наивник. Ако случайно името ти е Ивайло Калфин и искаш да правиш “системни реформи”, хич не ти завиждам.

Нито на тебе, нито на шефа ти.

Още (музикални) светлинки по темата:
BURN
Монтерей
STORMBRINGER

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог

ДСБ Триадица

То бива, то може ама чак министър на вътрешните работи и главният секретар да работят за организираната престъпност. Това и в Италия не са си го мечтали. Така не е интересно - всички на един фронт - трябва да са два фронта - нещо да си пречат, да се крият да се хващат, да се пускат и така нататък. А то те са си и от двете страни на барикадата и си правят пи-ар акции. Тхехехе. Секретни документи хвърчат безконтролно по всички направления и не е ясно кой ги е писал и кой ги е чел, кой ги е копирал или си е бърсал задника с тях.

Много поучително и развлекателно четиво. Ето например цитат:

г-жа Татяна Дончева: Добре, по приемането на България в Евросъюза е свръх задача и приемам, че в името на тая свръх задача, един министър на вътрешните работиможе да се направи на оперативен работник, но става въпрос за този случай, дори приемаме че са нарушени някои такива технологични правила. Значи в името на България, може би това е благородна кауза.

ген Вньо Танов: Не знам, ако министъра на вътрешните работи е в толкова близки отношения с Галеви, че може да ни реши приемането на България в Европейския съюз...

Смях в залата

На фона на доклада наистина си е смешно. И накой си г-н Дъбов прави неволно самопризнания, докато се прави на хитър на стр. 18 :

г-н Димитър Дъбов
...Освен това аз мисля, че мой разговор не е дори подслушал, той говори, че двама са си говорили помежду си нещо, но аз мисля, че този разговор нито фамилията Дъбов е споменавана, нито фамилията Велчев. Значи това е свободно съчинение и го знам лично от него. Искам и това да кажа.
г-н Иван Костов: На вас какво друго ви остава освен да отричате?
г-н Димитър Дъбов: Моят телефон не можете да го подслушвате за да знаете с кого съм си говорил...

И все в тоя дух. Днес Румен Петков е подал оставка, но се хващам на бас на каквото си пожелаете, че нито той нито главният му секретар ще влязат в пандиза. Даже и за прословутият любител на ловно оръжие и мак-бук Иван Иванов силно се съмнявам, че ще го осъдят, защото записите с неговите разговори са снети неправомерно и т.н. процедурни нарушения.

Аз не съм спец, но все ми се струва, че единствения нормален политик в държавата е Иван Костов. Някои може да го приемат като най-малкото зло, но той е единствения им възможен избор. Всичко друго е салтомортале.

Иначе днес, на поредното раздаване на ключове за нови патрулни автомобили, беше май първия път, в който Румен Петков не си позволи да се изгаври с журналистите. Разбира се, тръгна да си ходи без да отговаря на въпроси, но и те понякога си вършат функциите. Та изведнъж се подава микрофон със синьо кубче и се чува: "Та, кога, г-н Петков, ще си подадете оставката? След като имате 3 големи грешки, не следва ли да напуснете поста?". И следва 20-секундна пауза, която едва ли е попаднала в централните емисии. Отново песоглавска физиономия. И после оправдания като виновно дете пред майка си и молби да се изчака вотът на недоверие. Малко по-късно той, очаквано, не мина.

И така цяла България вижда вмирисаната глава на една отдавна прогнила институция. МВР е прогнило е чак до най-тънките костици - дори и най-ниските звена в полицията. И когато си получат заслуженото за наглостта, стават скандали. А когато Росен Цветков от БНТ най-накрая зададе неудобен въпрос, всички си мълчат.

Та, другарю Петков, "Оставка?"

Забележка: Ако пък площадът около Народното събрание - по време на снимките на филма вътре в Парламента - си остане съвсем пуст, сиреч ако на него няма нито един възмутен български гражданин, то тогава повече от сигурно е, че този български политико-криминално-мафиотски филм може да стане безкраен като най-пошла латиноамериканска сапунена опера...

(Източник: тук и тук)

Разразилата се криза в управлението е резултат от разкрити реални факти за срастване на организираната престъпност и ръководството на МВР.

Вместо да провежда безкомпромисна политика срещу престъпността ръководството на МВР:

● провежда кадрова политика, при която на възлови длъжности в службите на министерството се назначават лица за прикриване, а не за разкриване на престъпленията;

● потулва всяка информация, отнасяща се до лица, които трупат доходи чрез престъпления и финансират управляващите;

● Министърът на вътрешните работи се среща с лица от подземния свят под претекст, че защитава националните интереси;

● саботира оперативните разработки срещу лица от организираната престъпност и им дава възможност да остават безнаказани.

В резултат на това:

● при това управление се създадоха условия да вирее основно бизнеса, който си плаща на управляващите. Това, освен всичко друго, убива конкуренцията и блокира пазарната икономика.

● Демотивира служителите на Министерството на вътрешните работи да изпълняват задълженията си и оставя гражданите на страната без всякаква защита от престъпни посегателства.

Поведението на Румен Петков превръща не само Сергей Станишев и неговото правителство, но и целият български народ в свой заложник. Неспособността на министъра в продължение на близо три години да се справи с организираната престъпност и корупцията ще доведе не само до временно, но и до окончателно спиране на парите от европейските фондове за всички български граждани.

Правителството на Сергей Станишев трябва да си отиде, защото през неговото Министерство на вътрешните работи минава оста власт-престъпност.

Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

Цитатът е от Конституцията на Републиката, според чийто член 58: "Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите", като освен това "Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите."

Някои от "гражданите" разполагат с такива задължения, които произтичат от заемането на определена изборна длъжност. В частност, на олицетворителя на "единството на нацията" се "полага" чат-пат* да свиква един (съвещателен) орган, наречен "Консултативен съвет за национална сигурност", в който членуват:

1. председателят на Народното събрание;
2. министър-председателят;
3. министърът на отбраната;
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на външните работи;
6. министърът на финансите;
7. председателят на Държавна агенция "Национална сигурност";
8. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
9. по един представител от всяка парламентарна група.

Този орган съществува благодарение на чл. 100 от Конституцията, както и на произтичащия от неговата разпоредба Закон (за КСНС).

*"чат-пат", според 5-ия (от общо 7) член на Закона за КСНС, би трябвало да се чете (и да се изпълнява!) като "най-малко един път на три месеца", при това само за т.нар. "редовни заседания" – ако реши да си изпълнява задълженията Президентът има правото да свиква и извънредни заседания – особено ако в обществото се задават и обсъждат въпроси точно от "областите на компетенции" на консултативния съвет, свързани с:

1. външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;
2. гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
3. действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.

Като се изключи (с известна доза сенчест хумор) гарантирания (почти до състоянието RIP) "граждански мир", по кой ли от изброените по-горе въпроси не съществуват основания за "консултации" (поне):
за външната политика ли, след (и по време) на поканите за присъединяване към НАТО на някои страни от югоизточна Европа, сред които НЕ се нарежда Република Македония (БЮРМ или FYROM, според други, различни от България, членове на ЕС)?
за "вътрешната" политика ли, когато вътрешното (и не само) министерство се осветява чрез действията на свои високопоставени членове, които денем и нощем се занимават с подобряване на обществения ред, правата и интересите на българските граждани?
или пък всичко е наред с предприетите действия "по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност" и повече никой от "високоотговорните другари-милиционери" няма да издава на "оперативно интересни" обекти предстоящи проверки за законност на бизнес-начинанията им от страна на негови подчинени, които се опитват да работят като полицаи?!

Та, както показва официалната страница на президента, изпълняващият тази длъжност предпочита да не се занимава с изпълняване на законовите задължения, и "свиква" заседания на КСНС по веднъж годишно – през последните три години – в началото на годината. Днес е 6 април 2008 г. Последното събиране на съвета е било преди повече от 13 (тринадесет, не три!) месеца. Не толкова редки са срещите на ПР с журналисти, пред които обича да изразява на глас съветите, получени от неговите "експерти".
И днес е имало такава изява, пише в Mediapool:

По повод предизвикалото спорове и скандали разкритие, че политическият ръководител на МВР Румен Петков се е срещал с "оперативно интересните лица" братя Галеви, Първанов коментира: "Това, което смятат моите експерти е, че това не е правно уязвимо. Морално може да се каже, че е укоримо..."

(Не се съобщава какво смятат експертите по "правната уязвимост" на разкриването (или само разгласяването) от същия (?) на самоличността на действащ секретен сътрудник.)

Близо 60 на сто от българите смятат, че Румен Петков трябва да подаде оставка, но според президента Георги Първанов вътрешният министър има качества да се справи с реформата в МВР. В неделя Първанов заяви пред журналисти, че най-големият проблем в МВР е дефицитът на доверие в обществото.

Така започва посочената статия на Mediapool. Единството е олицетворено! Съвсем по реда на един друг основен (вече отменен) закон, известен пак като Конституция, но на НРБ:

Член 1
(1) Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа.
(2) Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

Пфу!

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

С 2 думи - Ненко Паметника почервенява от яд заради нашата медия, оплаква се на уше на Румен Петков и той ни праща проверка от ГДБОП (Главна дирекция борба с организираната престъпност).

Само, че, нъцки, И.М. Перуник винаги знае новините в аванс и отпраща своя контра-отговор на тази невиждана лудост от страна на властимащите комунисти.

Наш човек, бивш служител в системата на МВР с голям мустак ни информира най-приятелски за големия интерес, който дадени кръгове проявяват към И.М. Перуник.

Оказва се, скъпи читатели, че именно червените кхмери от БСП са нашите най-големи фенове. Те не само си препращат линкове на И.М. еруник, ами и се информират по вертикалната линия - от долу на горе.

Виждате ли, Ненко Паметника се е разциврил като малко момиченце с червена рокличка, на което току що са му отнели близалката и е потърсил утеха на рамото на своя другар на по чашка, Румен Петков Запалката, основен негов покровител в червените кръгове, а причината за това стенание са нашите сензационни разкрития.

Това е просто едно доказателство, че всичко публикувано при нас е самата истина и нищо друго освен истината. Ако беше противното, кучетата щяха да си лаят, керванът да си върви. Да ама не, керванът е спрял и ни търси под дърво и камък с ловната пушка.

Явно двамата недолюбвани от всички в тази държава юнаци добре са се утешавали през студените зимни нощи, щом Запалката, въпреки угрозата от уволнение е решил да ни изпрати една дружелюбна проверка от ГДБОП.

За Министерството на вътрешните работи в момента държавен враг номер 1 е ИМ Перуник и неговите издатели. Не братята Галеви, нито Маргините, нито Митьо Очите са "оперативно интересните" лица, а ние, пернишките журналисти. Докато ГДБОП ни проверяват, ние им даваме неуспорими доказателства срещу поръчителите на тези атаки, фашизоидните елементи от Позитано и пернишката "Радомир 1" - Темелков, Петков, сульо, пульо и Асен..., з чиито престъпления прокуратурата трябваше да се сезира отдавна.

С това ли се занимава държавната машина? - репресира журналисти и общественици, разобличава мафията в този град, с това ли се занимават Петков и компания... Подобни клошарски поръчкови разследвания обясняват липсата на мерки срещу истинската престъпна шайка, управляваща държавата в момента.

Явно за това сме на този хал, защото хора с партийни книжки вместо топки между краката и с държание на фригидни проститутки, които ги оправят отзад, управляват България в момента и злоупотребяват с дадената им власт. Хора, сигнали до там да предлагат пари, за да разгромят "престъпния контингент" на българския журналист...

И докато в Русия има путинизация и журналистите се разстрелват от поръчкови убийци, тук в България цари извратена форма на фашизъм, развивана и толеририна на най-високо ниво в държавата.

Твърде меко казано е, че проверка на журналистически уеб-сайт без наличие на порнографско, расистко и др. съдържание, подтикващо към насилие е абсолютно незаконно и погазващо всякакви демократични принципи и цялото законодателство на Република България. Всеки позволил си да използва Специални разузнавателни средства и да погази законовите принципи за свобода на словото и защита на личната информация е нищо друго освен долен, подъл, жалък престъпник.

В следващите редове ще се обърнем лично към част от споменатите в тази статия лица:

До Румен Петков Запалката:

"Уважаеми господин Запалка,

Въпреки, че не сте вечен на вашия пост, вие надробихте такива простотии, който друг за хиляда години не може да причини на българската държава. Вместо да си губите от ценното време с нашата медия, вземете че си подайте оставката и отидете да копаете нивата в родното си село. В момента пречите на собствената си партия, която така или иначе е тръгнала по дяволите, но по важното, пречите на цялата българска държава и рушите имиджа ни пред света.

Отправяме и предложение към авторите на литературния конкурс за вашата оставка да ви подарят наградния фонд, за да имате пари да засеете и поддържате една спретната зеленчукова градинка, с кояо да се изхранвате."

До моето първо либе, Ненко Паметника:

"Драги ми смехурко,

Към вас, нямаме особени препоръки, тъй като вече от дълго време, вие нито приемате, нито предавате. Ето защо, ще ви обещаем само, че ако най-накрая освободите град Перник от своята тирания и окови, да ви съберем пари за билет до Плвенско, където дори ще ви подсигурим кирпичена къща до тази на г-н министъра, където да прекарате преклонните си старини."

От сърце и душа,

Искрено ваш,

П.Т.

Започва със следния цитат:

Водещ: А изненада ли ви изказването на президента, че бил изолиран от всичко, което се случва в МВР?

Татяна Дончева: Хайде, бе! Хайде, бе! Аз мисля, че той в някои отношения има и много изпреварваща информация. Друг е въпросът, че има неофициална.

Водещ: Вярно е, че той беше на посещение в чужбина, но все пак, би трябвало дори и там да го информират. А още повече, че ДАНС би трябвало едновременно да информира, когато прави някакви разкрития, да информира и президента, и премиера, и председателя на НС. Нали е така по закон?

Татяна Дончева: Има опасност някой да смята, че ДАНС е панацея и трябва да бъде на всяка манджа мерудия. ДАНС е преди всичко контраразузнавателна служба, която си има текущи задачи. Нито някой трябва да я превръща в един перманентен инспекторат, който да проверява за десет години някаква друга служба, която е ясно, че в момента е в тежка криза и може да продължи да съществува, защото с тайната надежда, че ще извадим нещо за Атанасов, за Богомил Бонев, за Бойко Борисов и за някой друг. Ама защо толкова много усилия за известни неща? Защо? В крайна сметка има една кризисна ситуация, която е в момента. Ако искаме да извадим неприятни неща за нашите предшественици, имаме достатъчно и можем да ги представим, без да хвърляме контраразузнаването да проверява Службата за борба с организираната престъпност. Това, което претендирате- за информирането на президента, там проблемът е само един-царската корона е тежка и заедно с “Music idol”, връчване на награди за футболист на годината, “Българската Коледа” и “Великден”, и някои други тържествени мероприятия на всички исторически събития, има и някои неприятни моменти, които трябва да бъдат решавани. Е, тези неприятни моменти, сегашният е такъв, няма защо опитни политици да обясняват как са неинформирани, как искали време или нещо друго. Бъдете спокойни! Информирани са своевременно, законно, неофициално и всякак, просто искат малко време, обаче нямат много.

Водещ: Да, и докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват, предполагам гледали сте и сте чели така наречените братя Галеви, които дефилират тези дни в медиите и вече влязоха в ролята на политолози.

Татяна Дончева: Ами, да. Който за каквото е.
Водещ: Г-жо Дончева, не знам дали сте забелязали, но напоследък стана много модерен жанрът “отворено писмо”. Какви знаци разчетохте първо, в отвореното писмо на братя Галеви и също така, в писмото на Илия Илиев?

Татяна Дончева: Илия Илиев продължава да смята, че единствената цел в живота на човека е табелата “генерал”. Илия Илиев не е генерал. Това че по някакъв начин някой му е дал по някакви съображения генераллейтенантски звезди, е съвсем друг въпрос, но това е един проблем на българския преход- Гагарините да са много. Но професионалната некомпетентност на г-н Илиев е част от проблема на МВР в момента и част от отговорността на вътрешния министър.

Водещ: Е, как, той в отвореното писмо твърди точно обратното- че е работил така всеотдайно за МВР, че е спазил всички правила.

Татяна Дончева: То е всеотдайно, бе, просто е един пожарникар-старшина от бариерата, който е вдигнат със скоростта на светлината до професионалния връх на МВР- по почина-всеки старшина-главен секретар. Това е положението.

Цитатът е от интервю на народния представител Татяна Дончева за предаването "12+3" на "Хоризонт", БНР, препредадено от агенция ФОКУС. Преди няколко дни един недостатъчно известен бивш депутат реши да се самоосвети, освен като дарител на запалки на определени тела със специфичен горен завършек, и като потенциален приносител на дупнишки гласоподаватели в полза на кандидатурата на Т. Дончева за кмет на София.

Човечецът се представил със спомени, според статията в Mediapool, ето така:

“Сега да ви кажа само една любопитна случка... Един път минах, преди няколко месеца, вече не помня... бях поканил Румен Петков на обед и му казвам: хайде да тръгнем към "Монтерей". И той беше леко възбуден. Вика, в "Монтерей" нали? Мога ли да упражня влияние пред кръга? Викам - за какво? Ами, казва, тук вече е сега моята колежка Дончева. И във връзка с предстоящите избори - ставаше въпрос за местния, ако не греша, нали - искаше да употребя влияние, какво тя смята, че имам, пред кръга "Монтерей" и някои други, както сега ги наричат, хора от оперативен интерес за МВР: братя Галеви ("дупнишките босове" Пламен Галев и Ангел Христов), свързаният със СИК Румен Николов - Пашата и някои други. Аз не знам такъв списък дали има написан и колко души са вътре. Това е било любопитно. Ми, казвам, защо си отказал на твоята партийна колежка. Нищо не пречи да обещаеш, пък да не го направиш. Та, имаме такива случаи много”, разказа Вълков.

"Монтерей" от последния цитат (най-вероятно) е името на пивница или гостилница на територията на 8-ми административен район, София, България.

Монтерей, без кавичките, по света е известен с други полезни събирания. На едно от тях е посветена останалата образователна част от постинга, реализирана, благодарение на съществуването на YouTube и на читави хора с вкус по света.

Начално представяне на участниците във фестивала в Монтерей през 1967 г.: intro;

Janis Joplin - за първи път пред много хора, с "оркестъра" Big Brother & the Holding Company: Janis;

The WHO - като деструктивна опозиция: My Generation;

Джими Хендрикс: Wild Thing;

Действието "запалване на китара с използване на кибрит" (поради липса на запалка или загуба на подарената от подходящ авер такава) не е от най-поучителните. Представям го тук само като един възможен начин за запалване на нещо, без "къде ми е запалката" и без съответния псевдоним.

Цък:

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Краят на отминалата гореща седмица бе увенчан със закачлива фльонга, вързана връз червен фенер
Президентът Георги Първанов, Миглена Тачева - министър на правосъдието, главният прокурор Борис Велчев, Румен Петков, посланикът на САЩ у нас Джон Байърли и други гости от България и чужбина дискутираха по темата "Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие" в НДК
Асоциацията "Общество и ценности” за два месеца събрала 3,200 подписа на граждани, против легализирането на проституцията в България
Както ще стане ясно от посочените по-долу цифри, за същите два месеца, по груби изчисления, официално наблюдаваните проститутки у нас са направили 300 хиляди свирки, и то ако са „принуждавани” да вършат това само веднъж дневно.
През юни Румен Петков каза в парламента: "България не е дестинация за детски секс-туризъм".
Фамозните изказвания на нашите силови министри по повод проституцията станаха легендарни. Петков вероятно не е имал предвид, че някакви бледни евроюноши идват у нас да търсят секс, а точно обратното - че сме станали дестинация за дърти евроалкохолици, на които се предлагат деца. Такава ще да му е била мисълта, като гледаме какво пише за България Джесика Болтън в списание "Пийпъл":
"Семействата, дошли да почиват в този идиличен край, наблюдават пияните англичани с отвращение. Тези последните се чукат необезпокоявани по улиците, плажовете и в басейните. Наемат проститутки, някои от които са само на 14, за скромната сума от 10 лева.... Според скорошно проучване британците са най-недисциплинираните туристи в Европа. По този повод "Пийпъл" предприе разследване по Южното Черноморие. Този регион е придобил прякора "Фаликари", като прословутия гръцки остров, станал синоним на разгула".
През 2003 година тогавашния вътрешен министър Петканов също се произнесе много особено по въпроса. Той каза, че да се напише закон за проституцията било най-лесната работа - "Аз мога да го направя за 24 часа. Но трябва да знам държавата и обществото кой вариант искат - да се легализира, или да се забрани проституцията".
Прочие - досежно исканията на държавата, министрите са твърде наясно. В прибирането на паричната маса те нямат стигане. Ако не са автомобилните табели, ще е трикратното увеличение на винетките, ако случайно не увеличат тока, ще вдигнат парното, ако и това не даде бърз резултат, идва ред на торентите. Затова пък по отношение на проституцията у нас отдавна се е възцарил някакъв своеобразен фискален свян.
Тогавашният вътрешен министър Петканов каза, че и обществото не знае какво иска - забрана или легализация. Може би първия всенароден референдум трябва да се проведе именно по темата за курвите. Ще получим интересни резултати и фантастична електорална активност.
Но въпросът "Забрана или легализация?" не е отправен към широките народни маси. Отпреди десет години, когато за пръв път го повдигна Доган, той си звучи като постоянна оферта към сутеньорите и техните башове /босове/. Законодателните усилия /а всъщност липсата на такива/ много напомнят битовите сценки, в които ежедневно попадаме, при среща с катаджиите. Започва едно оглеждане на винетки и многозначително почукване с химикалката по кочана с актовете. Следва познатия на всички въпрос: "Ами сега какво ще правим? Ще пишем ли...?"
Та и нашите законотворци вече три петилетки почукват по кочана и питат - да пишем или да не пишем, да легализираме или да забраняваме? А пък ние обикновените граждани си знаем, че катаджия който не пише - получава. Тези дето пишат - лапат мухите. Най-много някой ден да станат писатели.
А писането е трудна работа. Особено, когато по официални данни в България има между 4 и 5 хиляди проститутки. Да, ама неофициалните са малко по-други. Според тях близо 50 хиляди нашенки гастролират в Европа, като повече от половината периодично се връщат, но не за да си почиват. Съществува и т.н. сезонен контингент, който се активизира през лятото. А в наши дни и през зимата. Тъй че вече сме, така да се каже, демисезон.
Говори се, че само в т.н. широк център на София има над 150 апартамента за вип-услуги, извън официалните салони за релакс, масаж и шикозните клубове за "джентълмени". В тези, последните, цените за различните услуги започват от 500 лева и могат да стигнат до няколко хиляди. При това положение, да седнеш да пишеш закон за проституцията , не само не е джентълменско, ами направо могат да ти посочат изхода. Леталният.
Тъй, че господа управляващи, що ви трябва точно сега да го повдигате този деликатен въпрос. Тя, всичката Мара втасала, че се... легализирала.