Знам, че е жега и на всички им се четат разтоварващи неща, но на мен не ми се пише така. Здраво ме е халосала сатурновата дупка, сина ми ми липсва и преди няколко дни племенницата ми имаше рожден ден, а аз не успях да й избера страхотния подарък, който заслужава. Подозирам, че и с мъжа ми ще стане така.

Първоначално мислех да пиша за няколко човека, с които се запознах в събота, но вместо това ще ви разкажа за чифт обици. (Къде го чукаш, къде се пука, а?!) Какво им е толкова специалното на обиците? Получих ги като подарък. Без никакъв повод. От човек, когото срещам за пръв път и който почти не ме познава. Но са свързани с нещо, за което сме си говорили и има смисъл само за нас. Та се замислих какво прави ценни подаръците.

1. Да си личи, че като са го избирали са мислели точно за теб - приятно е да знаеш, че някой си е дал достатъчно зор, да научи какво харесваш.

2. Да ти напомня за този, който ти го е подарил. Има хора с уникалната способност да правят подаръци, които никой друг не би ти направил.

3. Не е важно колко е струвал, а какво му е струвало на подаряващия да ти го намери. Независимо, дали е било нещо трудно за намиране или просто човекът не е имал пари и все пак ти е купил нещо.

4. Най-важното – да те кара по някакъв начин да се чувстваш специален.

Сигурна съм, че пропускам много неща. Ще се радвам да попълните празнините в осиротялата ми откъм мисли глава. Или пък да си кажете за някой ваш любим подарък (и защо). В бизкия месец ми се зареждат доста рождени дни и се нуждая от добри идеи. Или направо от подаръци! ;) (А сега отивам да си общувам по-отблизо с климатика!)

            Вчера мъжът ми ми мери кръвното и установи, че нямам пулс. Мисля да го изненадам приятно някой ден с липса на глас.

Досега нито веднъж не ми се е случвало да успея да събера всичките си приятели - всички са на море, на планина, на село, в чужбина, на луната, избери-си-произволно-място,-стига-да-е-на-майната-си. И на мен не ми остава нищо друго освен да се намръщя, да се тръшна пред телевизора отегчено и да си кажа: "И к`во? Остаряваме ли?". Странното е, че едновременно си мразя рождения ден, защото за разлика от всички останали нормални хора аз никога не съм можела да си празнувам истински, но въпреки това го очаквам с някаква стаена радост в сърцето. До тази година. Това лято вече наистина всички ще са на майната си, затова съм решила и аз да бъда там. "Майната" в случая ще е Гърция или Турция, още не съм решила, но ще го бъде.

А сега тичам пак да чета, този път за изпита в понеделник. До 15-ти ще съм в този режим - през ден на нещо. Представяш ли си само да объркам датите и да разменя изпитите?

Светлина, радост, зелена трева

и шарена дъга

в един парк, за който не бях чувала досега!

Голямо благодаря, Светлина, че ме покани на рождения ден на блогчето си!

Както видя, имам някои проблеми с вълнението, но пък не искам да си спестявам вълнения заради тях! Особено хубави вълнения.

Тук са и другите снимки от събитието

Радвам се, че се запознахме на живо. А на тези, които не знаят, ще кажа, че Светлина наистина е светлина (не че съм се съмнявала в това). Яна пък е една зряла жена с прекрасна усмивка. И двете са сърдечни и топли. Въобще не съм се излъгала в тях! Липсваха ми само Деничеро и Жени.

Радвам се също, че се запознах с Калин и Габи от Човешката библиотека. Точно такива са, каквито си ги представях - в най-добрия смисъл. Почитателка съм им заради нещата, които правят. Искрено се надявам някой ден да имам средства, възможности и сили да им помагам истински.

Благодаря ти, Светлина и за това, че ни срещна на живо. По друг повод можеше и да не се престраша. Живея някак си по-изолирано, въпреки че знам, сигурна съм, че нищо не може да замени живото общуване и за пореден път се убедих.

И ми е малко тъжно, че всичките ми приятели са толкова заети и толкова далеч от мен. (batpep, нали искаше да пиша за истинските неща!)

По въпроса, който не можахме много да обсъдим на полянката - как да се казва блогчето ти - предлагам то да се казва Дъга, нищо че е момченце. Може да се казва и Дарко - по асоциация със старото списание „Дъга". Освен това, като малка, познавах едно момченце от Сърбия, което се казваше Дарко. Веднъж той и брат му и сестра ми и аз си сравнявахме азбуките - сръбската и българската. Те казаха, че нашата е много „разбацана". Ние се обидихме и им отвърнахме, че тяхната е „разбацана". Ако някой е чувал сръбската азбука, ще разбере защо сме провели този спор.

П.П. Забравих да добавя най-горе и "озеленени панталони". Такива неща обаче могат само да ме радват :D

ЧРД и така нататък! Благодаря на майка си и целия свят поименно, много съм развълнувана.

Има ли равносметка и има ли нужда от нея? Да, и хм, може би.

Ето я:

1. Публикувани 76 поста, което прави по 1 пост на средно 4,8 дни.

Не е кой знае какво, но не гоним бройка, нали? Или пък гоним? Тц, не обичаме гоненица ние. Обичаме руумсървис и порше тарга.

От всички постове, най-нааай-интересен за широката общественост е „Замък ли бе, да го опишеш”, плътно следван от „Приказки с картинки” и Истанбул. А любимият ми сърч, от най-често срещаните е „физика лост”. Мисля, че хората се лъжат да кликат, защото постът, който излиза се казва „Лостът - едно твърде смислено обяснение”, а те точно това търсят, ама ядец. Другият ми любим сърч е „ОГРОМНИ ЦИЦИ”, макар че се появява рядко, но пък ми пълни душата.

2. 10 висящи драфта, 4 от които дори не са качени.

Това прави около 13% отхвърлени идеи. Готино съотношение, предвид работата ми, където отхвърлените идеи са като Еверест, сравнени със скромното, направо мижаво хълмче на реализираните такива. Да, това ми харесва.

Иначе драфтовете правилно са отсвирени – съвсем вече откровено тъпи са.

3. Харесвам си безусловно точно 6 поста.

Това са почти 8% одобрение. Не знам дали е окей. Ама, безусловно, без никакви забележки засега. Значи е окей, какво да е? Отделно, има още 20-тина, които определено одобрявам. Бе, не е лошо.

Най-най-любимият ми пост – съвсем сантиментално - е „Хроника на една морска ваканция”, освен това именно той отговаря на "ОЦ", съвсем без връзка. Най-много ме разсмива „Варна. Хепито. Съседна маса”. Но най-готин е морският послеслов - една друга равносметка.

Но защо въобще се казва равносметка? С кое е равна? Не знам и, мхм, нямам идея. Сигурно се нарича така, за да се различава от кривата сметка, сметката без кръчмаря и чуждата сметка. Както, разбира се, и от сметкоплана. Последният е страшен, опасен и изобщо не е за този блог.

Това е един жизнерадостен блог, или жизнеутвърждаващ.

Нали?

Ирен, това стихотворение на Жак Превер е поздрав за теб на рождения ти ден: 

Как да се направи портрет на птица

/Превод В. Ханчев/

Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате...
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете наи-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак че картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак че вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.

ЖАК ПРЕВЕР

Има дни, по-специални от други. Днес е такъв ден. Освен Ирен рожден ден също има и дядо ми - Атанас Радичев - и става на 84 години. Да ни е жив и здрав! Той е от хората, за които писах, че макар и обикновени, са оставили своя следа в живота. От името на цялото ни семейство, дядо, ти благодаря и ти пожелавам благословени и спокойни старини!

Причината? Ами аз наистина не давах заеми. По това време нашите все още ми даваха точно толкова пари, колкото са ми необходими и нито стотинка повече. Съответно аз не считах за нужно да стоя гладна, защото на някой му се пуши, но няма пари за цигари. А те си мислеха, че просто съм скръндза. Две различни обяснения за едно и също нещо. Хората приемат това, което им е удобно и изглежда логично. И спират да търсят други. Класика.

Днес си мислех защо се получава така, че когато човек обича, вижда (само) добрите страни, а по време и след раздялата - ОГРОМНИТЕ недостатъци. Наистина не ти става по-леко като си признаеш, че просто не си била с Подходящия и някак си трудно приемаш раздялата. И в целия яд и безсилие, които те обземат, започваш да търсиш недостатъци на страхотния човек, когото обичаш и това в опит да си докажеш, че не ти, а той губи. В какво се превръща любовта...

Не мога да приема, че това колко си ценен за някого се определя от количеството феромони, които разхвърляш около себе си. Но и ако не го привличат с външността си нямаш шанс да се превърнеш в нещо повече от позната. Тъпо.

И понеже не ми се иска да завърша с псевдофилософски мисли, защото е тъжно, а аз довечера съм на рожден ден :) слагам един линк към серия образователни картинки. Надявам се, информацията да е полезна :)

За да не пускам друг пост ще си позволя тук да поздравя Трифон, който пак става на 18 (според Дидо на 18! ) и отново да му пожелая всичко най-хубаво! И понеже е един перспективен млад мъж и вярвам, че много дами ще проявят интерес към личността му, ако някой действително се заинтересува, продавам номера му срещу 10 лв и уреждам запознанства срещу 20 :) Насам народе!

Второто нещо е, че днес за пръв път от маса време насам се опитах да опаковам подарък. Много нескопосано нещо излезе, но пък считам за нужно да отбележа, че футуристичната форма (придобита по моя вина) си заслужаваше вниманието.

Трето: очаквам края на работната седмица с нетърпение и напомням на всички желаещи да участват в акцията за подобряване на земните енергетични полета, че Датата е 22.12.2007 :)

С това приключва вечерната емисия включвания на кандидат-инж точка Ива.

Маринела не празнува, а за РъДъ-то на Илиян се наложи да позакъснея с докъм 2 часа и половина, а може би дори три. Естествено, през това време телефонът ми не беше в мен, а хората от купона са се покъсали да ме търсят по думите на Надя, а както и по инфото за пропуснатите повиквания. Явно накрая им е писнало да се опитват да ме безпокоят и ми пратиха sms, който прочетох доста по-късно, но това е друга тема...

Отивам, значи, аз и се оказва, че съм станала невероятно помнеща, щото на това място не съм ходила от горе-долу година. Нацелих и блока и входа, да ми се ненадяваш. Надето ме чака, отиваме горе и гледам мила картинка: Трифон вече не знае на коя планета е, Калина съжалява, че не е момче, щото Мишо много я кефел и нямала била нищо против да го пробва как е в хомо-секса...е такива неща. Оказва се, че има мартини (благодаря за което), но естествено пак са ми взели Extra Dry (като че ли вече наистина на такова ще мина, щото верно го пия по-често от иначе предпочитаното мен Dry. Голяма мафия сте ей!). Не бях пила Бейлис - е пробвах го. Хареса ми, но оставам вярна на мартинито. Та да се върна на историята - пристигам значи аз и всички вече са порядъчно напукани, а то бяха доста народ. Понеже аз бях единственото трезвено по това време, май само на мен ми направи впечатление резкия непосредствен преход от "Nothing else matters" на "Тигре, тигре". Весело си беше, а как ми се скачаше на Rise up не е истина, но всички си куфееха кротко и трябваше да се въздържа в тези си пориви...по някое време (нямам представа кое) някой реши, че трябвало било да се местим към Сибила. Е преместихме се, но нещо в суматохата не можах да отразя какво се случи с Трифон, щото нещо ми се изгуби от полезрението. И така: заехме си ние полагащите ни се сепарета, зарязахме багажите под форма на якета, палта, чанти и прочие...и си денсим таквиз. И толкоз, щото от тука нататък не е за разказване - на никой не му трябват компромати, а не е като да не разполагам с такива :)

все пак да отбележим подобаващо 1-та годинка на моят блог - хип, хип, ура!

точно преди 1 година, добри приятели, почти на сила, но не съвсем, ме изнудиха да си направя блог. речено-сторено. аз лично не съм много доволна от постигнатото. поради липса на време, поради липса на настроение, поради липса на муза или поради липса на някакво оправдание, блога не е точно това, което бих искала. разбира се, че си го харесвам и обичам, но определено има какво още да се желае и над какво да работя. времето е пред мен.

Благодаря за всеки един коментар оставен тук.

хич и не си мислете, че ще обещая най-тържествено да пиша повече. но все пак ще се постарая блогчето ми да не хваща паяжини. редовно ще ги почиствам :mrgreen:

тъй като това си е истински РД, мисля да спретна някоя торта или сладкиш. после ще почерпя, но не обещавам, разбира се.

PS дори се оказа, че съм попаднала в класацията "Топ 100 на българските блогове". това определено ме изненада :-D

На първи Юли

1847 - В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.
1863 - Започва Битката при Гетисбърг, Пенсилвания от Американската гражданска война
1881 - Народното събрание на България отменя Търновската конституция и дава извънредни пълномощия на княз Александър Батенберг.
1894 - Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
1905 - Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.

1907 - В САЩ са създадени първите военно-въздушни сили.
1911 - Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
1916 - Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната - Битката при Сома.
1921 - По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.
1942 - Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
1960 - Двете Сомалии - британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава

1968 - В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.
1975 - Людмила Живкова оглавява културното ведомство на България.
1980 - В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
1996 - Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.
1997 - Обединеното кралство предава суверенитета над Хонконг на Китайска народна република.
1997 - В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
2000 - В България е въведена здравна реформа, която замества безплатното медицинско обслужване.
2004 - Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.

Празници
Православна църква - (  Празник на братята Св.св Козма и Дамян, в България се почита сред народа като Свети Врач
Международен ден на архитектурата (от 1985 г.)
Джулая (младежки празник, възниква през 1991 г. във Варна, посветен е на 1 юли и е инспириран от песента на Uriah Heep July Morning)

Родени през месеца:

Дата	Година	Личност /Събитие
01.юли	1945	Deborah Harry
01.юли	1952	Dan Aykroyd
02. юли	1877	Hermann Hesse
02.юли	1941	Charlie Watts
03.юли	1946	John Klemmer
03. юли	1883	Franz Kafka
03. юли	1937	Tom Stoppard
03.юли	1957	Laura Branigan
04. юли	1927	Neil Simon
04. юли	1826	Stephen Foster
04. юли	1776	САЩ обявява своята независимост
05. юли	1810	P.T. Barnum
05. юли	1889	Jean Cocteau
05.юли	1943	Robbie Robertson
05.юли	1950	Huey Lewis
06. юли	1866	Beatrix Potter
06.юли	1925	Bill Haley
07.юли	1940	Ringo Starr
07.юли	1860	Gustav Mahler
07.юли	1932	Joe Zawinul
08.юли	1970	Beck
08. юли	1951	Anjelica Huston
09. юли	1937	David Hockney
09.юли	1959	Marc Almond
10.юли	1938	Lee Morgan
11.юли	1959	Suzanne Vega
12. юли	1817	Henry David Thoreau
12.юли	1895	Oscar Hammerstein II
12. юли	1904	Pablo Neruda
13.юли	1936	Albert Ayler
13. юли	1934	Wole Soyinka
14.юли	1912	Woody Guthrie
14. юли	1904	Isaac Bashevis Singer
14. юли	1918	Ingmar Bergman
15. юли	1606	Rembrandt Van Rijn
15.юли	1946	Linda Ronstadt
16. юли	1911	Ginger Rogers
16.юли	1925	Nat Pierce
17.юли	1947	Abraham Laboriel
17. юли	1918	Nelson Mandela
17.юли	1935	P.D.Q. Bach
17. юли	1935	Donald Sutherland
19.юли	1941	Vikki Carr
20.юли	1945	Kim Carnes
20. юли	1938	Natalie Wood
21. юли	1899	Ernest Hemingway
21. юли	1952	Robin Williams
21.юли	1947	Cat Stevens
21.юли	1930	Helen Merrill
22.юли	1924	Al Haig
22.юли	1954	Al DiMeola
22.юли	1947	Don Henley
22. юли	1940	George Clinton
22. юли	1947	Albert Brooks
23. юли	1888	Raymond Chandler
23.юли	1952	Janis Siegel
24.юли	1938	Mike Mainieri
24. юли	1895	Robert Graves
24.юли	1970	Jennifer Lopez
25.юли	1907	Johnny Hodges
25. юли	1894	Walter Brennan
26. юли	1856	George Bernard Shaw
26. юли	1875	C.G. Jung
26. юли	1928	Stanley Kubrick
26.юли	1943	Mick Jagger
27. юли	1922	Norman Lear
28. юли	1887	Marcel Duchamp
28. .юли	1943	Michael Bloomfield
29. юли	1924	William H. Gass
29.юли	1916	Charlie Christian
30.юли	1945	David Sanborn
30. юли	1818	Emily Bronte
30. юли	1947	Arnold Schwarzenegger
30. юли	1947	Marc Bolan
30. юли	1958	Kate Bush
31. юли	1919	Primo Levi
31.юли	1918	Hank Jones

С голяма изненада за самия себе си и при това съвсем случайно открих, че днес се навършва точно една година от стартирането на този блог. За щастие, блогърската мания, която ме обхвана миналата година, все още не ме е пуснала, удоволствието от общуването (макар и виртуално) с моите читатели е все така пълно и искрено вярвам, че скоро няма да зарежа тази си дейност.

Идеята на блога беше да бъде наистина личен и да има предимно информация и коментари за любимите ми филми, книги и музика. Оказа се, че в един момент станах авторитетен източник на мъдри мисли, критика към недостатъците на българските банки и специалист по порно филми :-)

Неведоми са пътищата Гуглеви! :-)

За тази изминала година блогът ми е бил посетен близо 50 000 пъти (за жалост малко не ми достигна, за да се похваля с някакъв кръгъл резултат и по този параграф - точната бройка към момента е 49 190). Нищо работа - някои колеги правят два пъти по толкова само за месец, но пък за мен е нещо ценно.

Дойдох в интернет пространството от нищото, а сега някои хора ме наричат "авторитетен представител на общественото мнение у нас" и заемам престижното 9-то място в класацията TopBlogLog. През изминалата година съм написал точно 144 поста, което не е кой знае какво постижение като количество, но пък се надявам да са ви били интересни.

Най-популярните публикации през годината бяха историите с издънките на Първа Инвестиционна Банка и Банка ДСК, мъдростите, които научих от Александър Божков и Паулу Коелю, верижната игра за 7-те албума на необитаем остров, както и някои репортажи от важни рок концерти, които посетих през годината.

Ако сте пропуснали някога, сега е моментът да прочетете:

• 8 неща, които не знаете за мен
• 200 неща, които трябва да направиш в живота си
• Какъв искам да стана?
• Не правете като мен,

за да научите нещо повече за мен. А също така бих ви препоръчал и:

• Имате ли врагове?
• Да живеят религиозните мракобесници!
• 13 вдъхновяващи цитата
• Какво печелим, когато губим?
• Да избягаш от стадото.

Добре забравени постове, но мисля, че си струват. За десерт - една мъдра мисъл от актьора Ving Rhames и едно весело обяснение в любов от дъщеря ми.

Благодаря на всички, които посещават този блог и го четат! Смятам всички вас за свои приятели и съм щастлив, че моите писания ви харесват и ви вълнуват. Дай, Боже да сме заедно още много години!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

И аз, и ти трябва да чуем това, което иде да ни се предложи от Me&You и няма нужда поводът да е рожден ден, за да го потърсим...

Достатъчно е нагласата да е подобна - като за сцепващо парти, защото те (Me&You = Robert Luis & TM Juke) ще ни донагласят, даже направо довършат, както си трябва с предстоящото си издание "Music For Birthdays".

Ревюто в Etch Shop за тази нова компилация от 21 разбиващи ремикси е изродски яко и е почти задължително да му обърнеш немалко внимание тук.

Истински и напълно задължителното обаче е, да запазиш основното си количество внимание за видеото отдоле, защото то вече е с коментар тип "SPEECHLESS"!

Освен национален празник на България, 3-ти март е рожденната дата на шотландския физик, изобретил телефона - Александър Бел. В негова чест Google днес е с малко променено лого.

Децата разбира се най- много се радваха на тортата. А Христина разбира се беше най- нахалната :)

Мира беше като истинска елфическа принцеса.

Татко Владко с oтрудена, но честна усмивка. Симпатяга абсолютен :)

Малкото Гери си беше в стихията.

Тук и на следващата обяснявам някаква неудобна истина на Дани. Например че не всички почти вълшебни балони с хелий са за теб лично...

На тате големия мъж вече ги приема нещата много мъжки.

Снимала ни е Еличката. И тя има блог, но уви не го знам. Ще я питам и ще го линкна тук ;)

Моите момичета си прекарваха весело през това време.

И Владър с щерка му.

Марианката тихо похапваше сладки и излъчваше достолепие и нотка фаталност.

Маргито толкова се възхити от отражението си в огледалната врата на фурната, че се разцелува :)

Хареса й според мен на Маргито цялата дандания в нейна чест.

Всъщност вчера имах рожден ден и трябва да ви кажа, че съм крайно разочарован, че нито един от Вас не ми честити. Може ли такова нещо? А аз във вас съм се клел, изедници такива! :) Но това не ме пречупи и не ме спря да се напия безпаметно. Сценария е ясен, ако сте чели за предишните ми рождени дни, а ако не сте - четете :)

Искате снимки? Е на:

Само три, колкото да добиете представа за количеството алкохол и леки наркотици, които бяха употребени снощи :)

От мен толкова, отивам да си легна, че ми е зле. Очаквайте включване скоро с още пикантни факти.

А то скоро май ще се видим очи в очи на срещата. Тогава вече ще видите кон боб яде ли, както се казва в един мой много любим български филм. Айде до скоро и внимавайте, че ще се изключваме :)

Тръшна ме гадния бацил точно преди Коледа. Нанесените щети са повече от ужасяващи. Утрепа ми коледното настроение, желанието за празнуване, приповдигнатия дух и чувството за хумор... Вече даже и Марая Кери като слушам не ми се празнува. Както вчера ми нямаше нищо (само малко гърлото взе да ме стяга следобяд) през нощта се събуждам от ужасяваща болка в областта на носоглътката, запушен нос (ама така запушен, че...) и нещо замаяно ми беше такова. А вечерта се прибрах културно. Не съм се разхождал много по студа. Даже целта беше сили да събирам за днес (вчера) за рожденния ден на Раличка*. Е да, ама не. Пустия му късмет пак се обърна срещу мене.

Как се разболях? Ами... хванах си сутришния влак от Свищов за Габрово и понеже на гара Левски (Пази багажа!) чакахме около 30 минути на -30° температура днес го давам "болен ми лежи". Агонизирам! А в същото време смятам, че за супер настроението ми допринасят и фактите, че мразя да пия хапчета... под каквато и да е форма, вкус, цвят, съдържание, предназначение и т.н. Мразя и тоновете салфетки около мен когато съм хремав, мразя и капките за нос, мразя и чай (освен ако не е с ром)...

Освен всичкия тоя кеф с общата отпадналост, проблемите с гърлото и хремата започнах да забелязвам една отвратителна болка в мускулите от няколко часа насам. Отвратителна защото, не е толкова силна, че да е проблем за движението, но не е и толкова слаба, че да я пренебрегна и всеки път, когато посегна за чашата ми напомня за себе си. Отивам на антибиотици май...

*Честит Рожден Ден, Рали.

Желая ти най-искрено много:
здраве, щастие, пари, любов, късмет, приятели, професионални успехи, лични успехи, усмивки и красиви мигове.

Бъди все така:
лъчезарна, красива, чаровна, умна, слънчева, усмихната, забавна, сърдечна и искрена.

А на всички останали - Весела Коледа и се пазете!

Известен също като "Принцът на мрака" и като "Кръстникът на хеви метъла", John Michael Osbourne за кратко време се превърна в легенда, която подържа жива и до днес.

Въпреки, че в сравнение с него съм много млад и по времето, когато Ози и неговата първа група Black Sabbath жънат първите си музикални успехи, съм пълзял под масата, тяхната музика остана жива и въздействаща дълги години след техния дебют и аз бях заразен с нея в първите години на моя пубертет, за да остана неизлекуван и до ден днешен. (Специални благодарности на моя приятел Христо Станков, който пръв ме запозна с творчеството на Ози и на Сабат!)

Много хора го смятат за шарлатанин, други вярват, че големият му успех се дължи на умелия мениджмънт на неговата съпруга Sharon и най-вече на шоуто The Osbournes, излъчвано напоследък по MTV. Безспорно, това беше добър рекламен подход, но едва ли някой ще повярва, че някакви трикове могат да задържат един музикант на върха в продължение на десетилетия. Истинската причина за неговия безспорен успех, е неговият огромен талант и умението му да намира други талантливи музиканти, с които да изпълнява своята музиката.

Напускането му на BlackSabbath в края на 70-те години е важен момент за феновете, разделени между "първия и истински фронтмен" и дребния човек с голямото гърло Ronnie James Dio, който винаги е работил в сянката на Ози и винаги е бил сравняван с него. Въпреки, че съм голям фен на Dio и даже съм приел неговото име (официалният ми псевдоним е Mike Dio Ramm), не мога да не призная огромния принос на Ozzy в метъл музиката - и като член на Sabbath, и като соло изпълнител.

Неговата музика винаги е била символ на високо качество и много емоция. Неговите песни се превръщат в химни и се почитат от поне три поколения фенове, а способността му да намира млади таланти и да ги прави звезди, е сякаш неизчерпаема.

В същото това време, Ози е един човек, който трудно се разбира със себе си. Една чувствителна личност, която често изпада в тежка депресия, въпреки любовта и подкрепата на семейството си и най-вече на съпругата си Шарън, която е винаги е била негова опора в трудните моменти и негово творческо вдъхновение. Преживял много перипетии, възходи и падения, алкохолни кризи и здравословни премеждия, Ozzy Osbourne все още е пълен с енергия и творчески заряд, продължава да пише нова музика и да изнася концертни турнета и въпреки преклонната си възраст за рокаджия, все още няма никакво намерение да слезе от сцената. За което ние само можем да му бъдем благодарни!

Да си ни жив и здрав, дядо Ози, и да ни радваш още много дълго време с хубава музика! Честит рожден ден!

За да го почетем подобаващо, за истинските фенове на Ozzy съм подбрал няколко клипа, с които ви поздравявам. Наздраве!

Crazy Train:

Desire:

Changes:

Shot In The Dark:

Да станеш на 29 не е кой знае какво постижение. Раждаш се, чакаш 29 години и си готов. Всеки го може. Добре де, почти всеки... Важното е, че в период на тежко мозъчно прояснение след рождения ден седиш върху тоалетната чиния и се питаш: „А сега накъде?”

Всеки си има някакви творчески, бизнес, мисионерски, лични и друг вид планове, така че аз не мога да говоря от името на останалите 29 годишни мъже/жени. Мога да говоря само от мое име, но пък не искам. Така че ще заложа на нещо, което много обичам и на нещо, за което често получавам забележки: генерализациите. Да, всеки човек е отделна вселена, но всъщност ние толкова много си приличаме...

Затова ще започна с генерализациите на тема: "Да станеш на 29 – урок за начинаещи”

Self Image: доскоро възприемаше себе си като ученик, студент, стажант, а сега си просто един успял (успяващ) или неуспял (неуспяващ) в работата си човек. Наближаването на 30-така те кара да се замислиш над тези въпроси сериозно, няма как, вече реално не си тийнейджър, дори 20-те останаха зад гърба ти. Животът е кратък. Даваш си ясна сметка, че само след 15-ина годинки ще приличаш на чичковците и леличките в автобуса. Трескаво започваш да правиш планове как да не заприличаш на тях – чертаеш проекти за нова работа, за нови успехи, за нови и интересни бизнес начинания, за пътувания, срещи, запознанства: все неща, които може би ще те направят различен.

Е, да си жив и здрав, след 15-ина годинки ти ще си поредният чичко (леличка) с тъжна физиономия в автобуса и това е така поради една единствена причина: младостта ти отминава. Неприятно, но fuck. Единствената разлика е с колко пари ще разполагаш след въпросните 15 години. Пожелавам ти да са повечко, за комфорт в ежедневието. С тях ще можеш да си купиш любов, признателност, приятна компания и емоции, дори здраве и успех ще можеш да си купиш, но не и младост. Тя е подарък Отгоре, така че й се радвай, докато можеш. Толкова по въпросите за self image-a.

Семейство, брак, деца. Има два варианта:

1) Вече си семеен човек - в онази междинната фаза, между след-сватбената еуфория и пред-брачното отегчение. Това е фазата, в която започваш да разбираш, че любовта май наистина трае само три години и, че сексът след брака май наистина спира. Но едва ли имаш много време да циклиш над тези въпроси, тъй като на главата ти висят много други: училища, детски градини, памперси и антибиотици за децата; ипотеки, наеми, заеми, кредити и лизнги за по-удобен живот; работа, овъртайм, отпуски, командировъчни, тим билдинги, срещи и оперативки за повече кеш; все по-малко приятели, все по-голямо отчуждение и все по-малко време за лични неща като фотография, разходки сред природата, рисуване, писане, някакъв друг вид творчество или просто излежаване пред телевизора. Всъщност, излежаването пред телевизора май е единственият ти лукс. Добре дошъл в подножието на 30-те: вече най-официално си ходещ банкомат и в това няма нищо лошо, стига да ти харесва.

2) Все още си от онези обърканите души, дето цялата фамилия ги мрази, защото не отглеждат ревящ, пълен с ако вързоп в домашни условия и защото са ампутирани от почти всички проблеми, изброени по-горе.. Е, не е отчайвай! Животът е пред теб! Преди сто години може да е било извратено да нямаш многодетно семейство на тази възраст, но в началото на 21 век е съвсем в реда на нещата да си сингъл, на 29, и изобщо да не ти пука. Моментът да се захванеш с истинските неща, които те правят такъв, какъвто си, е сега или никога. Разполагаш с достатъчно свобода и житейски опит за целта. Имаш нужните контакти. Държиш един много силен коз в ръцете си. Изиграй го. Или го изпуши, но на 29 е време да премислиш някои вредни навици...Майтапът настрана. Ако чувстваш себе си артист, художник, писател, фотограф, сценарист, предприемач с оригинални идеи или някакъв друг човек с мисия, Съдбата никога няма да ти даде по-добър шанс да провериш дали наистина си такъв. Хващай се на хорото, инвестирай най-ценното, което имаш – свободата и да знаеш, че аз винаги ще ти стискам палци. Това важи и за семейните люде със свободни сърца. Хората се раждат свободни и само от тях зависи докога ще успеят да запазят това състояние на духа.

Партита, дискотеки и купони: илюзията, че си започнал да се уморяваш от тези неща всъщност не е никаква илюзия. Тридневните разбивки и размази все още са част от твоето ежедневие, но ти вече не гледаш на тях толкова сериозно и с такъв ентусиазъм, както преди. Защо? Ами защото знаеш, че не водят до нищо съществено. По-приятно ти е да общуваш с интересни хора в уютна обстановка с приглушена светлина, да си говорите за бизнес, за инвестиции и за дългосрочна възвращаемост, а не за партито на поредния диджей в петък. В органайзера ти започват да се появяват все повече делови контакти и все по-малко „луди фенове”. Остаряваш, копеле!

Приятели, хобита и свободно време: В най-обшия случай, вече би трябвало да имаш по-малко и от трите, но по-качествени (и по-скъпи). Ако ли не, значи си като мен – избрал си пътя на невидимите възможности, пред утъпканата пътека, която води до един добре планиран и лесно предвидим край. Всъщност, всички ще акостираме на тихото пристанище някой ден. Въпросът е как ще управляваш собствения си кораб в морето на житейските бури дотогава. Пожелавам ти попътен вятър!

Тихомир Димитров

От цялото си сърце ти желая една хубава, успешна и щастлива година!

* " К сожалению, ден рождения, только раз в году..." - ДНЕС!

Обичам те!