"Внимавай какво ме питаш!"

Pippilota Mentolka — Fri, 28 Mar 2008 09:40:16 +0000

Втората история на ангилийския адвакат е доста по-весела от предходната.
Случката е известна и сигурно сега ще си я спомните.
Става въпрос за малкото кубинче Елиан Гонзалес.
Накратко, неговата майка решава през ноември 1999 г. да драсне с гаджето си и невръстния си син към Америка. Качват се заедно с други бегълци на някаква изкорубена черупка. Но не избрали подходящ сезон за преплуването на деветдесетте морски мили между Куба и Флорида и ги застигнала буря. Всички се издавят с изключение на малкия Елиян и двама други мъже. Елиан се лашка из морето 2 дена сиротен докато не го намират рибари - американски рибари.

Тук започва още по-голямата драма - американците дават детето на негов чичо, който си живее законно във Флорида. От Куба обаче се обажда бащата на Елиан и казва, че майката е взела детето без негово знание и си иска сина обратно в Куба.

В този момент вече се намесва и американската пропагандна машина: Елиан е сниман и даван по телевизии как играе с красиви шарени пластмасови играчки произведени в Китай специално за щастливите американски деца. Елиан трябва да е вече едно от тях.
Само че бащата продължава да иска да му върнат детето в Куба, а родинините му в Америка, подкрепени от американските власти не го дават с мотива, че човек трябва да е луд, за да не иска най-доброто за детето си, т.е. то да живее в Америка. Прави се неуспешен опит да се даде американско гражданство по бързата процедура за детето, за да живее то при дъщерята на чичо си и такива работи.
Накрая питат Елиан:

- Искаш ли да се прибереш при баща си? Искаш ли обратно в Куба?
- Не! - Твърдо отвръща Елиан и кубинците в Америка и всички американци ликуват. Урааааааа, детето не ще баща си, иска Америка и нейната мечта!

Докато само един човек, някакъв адвокат, решава, че това някак си е много лесно и май не е както трябва. Навежда се към Елиан и му задава още един едничък въпрос:

- А защо не искаш да се връщаш при баща си?
- Не искам пак да минавам сам през това ужасно студено море!!!

Горкото дете мислело, че за да се върне при баща си трябвало отново да се натовари в някаква скапана и претъпкана лодка и да мръзне в студа. А то не искало. Искало да бъде отново с баща си, но не да минава отново през онзи ужас.
След още един куп перипетии Елиан е върнат на баща си, и двамата се връщат в Куба.

Детски права : Родителски права

Pippilota Mentolka — Thu, 27 Mar 2008 08:28:15 +0000

Тези дни дочувам, че все по-близо е приемането на новия семеен кодекс - нещо, което аха се случва от 2-3 години. Вчера даже по новините изрекламираха, че деца изоставени в дом и непотърсени от родителите им повече от шест месеца ще могат да бъдат осиновявани, съответно да се отнемат правата на родителите им, без да се иска разрешение от тях (подписване на декларация за отказ от родителски права). Аз искрено ще приветствам тази мярка, която ще спаси поне малка част от децата изоставени по институциите. За друга част нищо няма да се промени - родителите им ще продължават да идват на тридесет и първия ден от шестия месец, за да се подпишат, че обичат детето си и просто временно са възпрепятствани в отглеждането му. И така осемнадесет години.
Но за първата, щастливата, категория искам да ви разкажа.
Случи се преди година да присъствам на една среща с британски адвокат да науча две истории. Човекът е адвокат в нещо като "детски съд" където се изслушват деца когато се отнася до отнемане на родителски права и неща от този род. И той разказа следното:
Преди време във Великобритания е съществувал същият проблем - Родителите на детето са абсолютните носители на правата му. Каквото и да е поведението на родителя в обществото, каквото и да иска детето... родителя стига да кажел, че си иска детето, то му било връщано.
Случило се обаче веднъж така, че едно момиченце (забравих името, за това да го наречем Мари) било родено от самотна майка със съмнителни позиции в обществото. Майката била безотговорна и когато детето станало на 2 години тя просто драснала нанякъде и зарязала Мари, за която властите така или иначе се чудели какво да правят, тъй като майката го "неглижирала", казано на български - зарязвала когато й скимне без да се грижи за него.
Тогава се появила лелята на Мари, която гарантирала пред властите на Нейно кралско височество, че ще полага грижи, ще отглежда и възпитава дъщерята на сестра си.
И всичко било прекрасно за Мари и леля й до един ужасен ден, някъде около шестия рожден ден на детето.
Тогава, сякаш от небитието, се появила майката на Мари и си поискала дъщерята. И тъй като родителските права винаги са с предимство пред всички други, Мари била дадена на майка си. Това станало въпреки протестите на лелята и Мари, че са свикнали една с друга, че между тях се е създала емоционална връзка като майка и дъщеря, и въпреки, че през четирите години родната майка на Мари не я е потърсила нито веднъж.
Мари била отведена от майка си в някакъв апартамент приличен на коптор, където живеела на семейни начала с мъж, който очевидно бил пияница като партньорката си.
И така за "a couple of months" - няколко месеца, а не "два", както го превеждат някои - когато Мари била намерена мъртва, пребита до смърт от партньора на майка си.

И тогава системата в Британия се разтресла от смъртта на едно шестгодишно момиченце. Решила да вдигне тежките си кости и да промени столетната си традиция в тази област, за да не страдат най-беззащитните от разбирания, останали от времето на Кромуел. Пък тук...
...плъхове ги гризали и в домове ги отглеждали, докато чакат Семейния кодекс. Дано да дойде скоро, че истории като на Мари тук май изобщо не звучат стряскащо, ама хич.

родителски-права « WordPress.com Tag Feed

"Внимавай какво ме питаш!"

Детски права : Родителски права