Още снимки тук. More photos here.

Антропологични наблюдения доказват, че мънистата улесняват социализацията. В Гана съществува традиция млади мъже да изработват от бамбук мъниста и да ги подарават на момичето, което харесват. Ако девойката задържи дара, това се приема като положителен отговор.

Носенето на определена цветова комбинация от мъниста при племето Зулу биват разкодирани като любовни послания. Съчетаването на бяло и червено означава "Обичам те!".

Всички цветове притежават две значения (и положително, и отрицателно). Смисълът зависи от самия ритуал - дали е любовно признание, сватба, война, погребение. Единствено присъствието на белия цвят се разчита еднопосочно - духовна чистота, обич, вярност, добри пожелания.

Мънистата присъстват във всички ритуали под формата на дарове, амулети, в облеклото. При племената от Судан сватбената огърлица се състои от три части:  започва от главата - преминава покрай челото и очите, увива се около врата, опасва раменете и гърба; завършва с "висулка" от множество

на снимката: Африканско момиче с традиционна твърда яка от мъниста, символ на зрялост (достигнала е възрастта за женитба).

мидички. Право да носят дълги сини огърлици имат единствено вече омъжените жени. Мънистата притежават функцията да  посочват различния социален статус.

Но най-често те биват използвани като амулети, символи на определена божествена сила, която трябва да защити, да помогне в някакво начинание или да изцели техния притежател. 

Вчера прочитав два текста на тема „Вевчанскиот карневал“. Првиот беше објавен на блогот „Византиска Македонија“, додека вториот на блогот „Лотосот“. Самите текстови ми се видоа интересни, а исто и така и коментарите кои следуваа потоа. Прво ви дал кратко видување за прочитаното, а потоа би додал неколку дополнителни размислувања во врска со популарниот настан во Вевчани.

Двата текста го гледаат феноменот на „Вевчанскиот карневал“ од сопствена перспектива – едниот од ревносно-православна (категорично негативна), а другиот од историско-културолошка (со блага но нескриена доза на наклонетост и восхит). За едно нешто се сложуваат и двата текста - карневалот е во основа пагански обичај. При тоа, тешко дека на било кој начин би можела да му се додаде каква и да е црковно-сакрална димензија (независно од тоа што карневалскиот инвентар се чувал преку годината во селската црква).

Последното се објаснува со историското постоење на две спротивставени тенденции: од една страна - христијанизирање на паганството, а од друга - паганизирање на христијанството. Во дадениот пример очебијно станува збор за второто. Би се осмелил да кажам - секоја култура во историјата на човештвото се формира преку напнатоста на овие две крајности. Во секоја култура постојат и двата фактори - во поголема или во помала мерка...

Се разбира, од денешна гледна точка, ваквите изблици на нашите заборавени овнодерски предхристијански традиции можат да ни изгледаат привлечно, егзотично, возбудливо, или барем симпатично. Но ако се завртиме кон нивните корени, кон првобитните ритуали кои далеку ја надминувале потребата од „добро журкање“, ќе видиме дека тоа биле окултни дејствија, чија главна цел било задоволувањето на паганските божества - најчесто пропратени со брутални жртвопринесувања, оргии и други форми на екстатично учество во култовите. Фанатизмот на овие култови не може по никоја основа да се споредува со христијанското благочестие.

Нека до всички да достигне това светло посление. Днес се събудихме подобаващо късно. Яйца не успях да боядисам тази година, но Диди ме спаси като ми даде вчера от нейните и се сборихме днес по домашному - борецът се случи у мен. Жаначка ми се усмихна с едно "Христос Воскресе" тази сутрин - формулата си е явно славянско-универсална - и на мен ми стана топло на душата. И свещичка ще си запалим, за здраве. Все пак ми се иска, сред шоколодавите зайчета, сред яйцата, козунаците и свещите, да изкристализира посланието на Великден - за прошката, за надеждата, пречистването и безграничната обич.

Οὕτως γὰρ ἠγάπησεν ὁ Θεὸς τὸν κόσμον, ὥστε τὸν Υἱὸν τὸν μονογενῆ ἔδωκεν, ἵνα πᾶς ὁ πιστεύων εἰς Αὐτὸν μὴ ἀπόληται ἀλλ᾽ ἔχῃ ζωὴν αἰώνιον^."Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот." Евангелие от Йоан (3:16)