На Ринга във Виена, измежду многото помпозни и внушителни сгради, показващи просперитета на австрийското бюргерство, се намира една особено помпозна, особено внушителна и някак си колебаеща се между бароков дворец и старогръцки храм сграда – Palais Coburg. Бившата резиденция на фамилията Сакс-Кобург днес е един от най-луксозните хотелски комплекси във Виена, реставрирана до почти упадъчен блясък и приютяваща гурме-ресторант на световно ниво и една от най-обширните изби в Австрия (за да бъде наречена една австрийска изба богата са необходими поне 3 000 вина от цял свят). Именно там се проведе Welt.Wein.Festival, за който ще стане дума в тази публикация.

България все още тъне в сладко неведение относно колко напред са австрийците в кулинарно и винено отношение и точно колко назад, ако не и най-отзад, сме ние. За съжаление, на мен това ми се припомня всеки път, когато съм там, а това е често тъй като работя с Австрия. Арогантността и самовлюбеността на българския потребител на вино, който пита дали в Австрия “не е студеничко и не стават ли кисели винца” ми хрумна за пореден път преди две седмици, когато бях на Welt.Wein.Festival в Двореца Кобург във Виена.

Фестивалът се организира за втори път, продължава четири дена и се състои от над 20 дегустации на различни теми и няколко винени вечери. Невероятният интерес от страна както на аматьорска, така и на професионална публика, а и все по-голямото уважение, което интернационалната винена сцена храни към Австрия и нейните вина, правят възможно привличането на винени звезди от световна известност: Серена Сътклиф- MW и винен шеф на Сотби'с, Пиер Люртон – директор на Шато д'Икем; граф Найперг – собственик на много успешните напоследък Canon La Gaffelierre, La Mondotte, че даже и на Беса Вали J, Стефан Дарнонкур – негов консултант, спряган като новия Мишел Ролан, Джим Гленденен от Au Bon Climat, Калифорния и др.

Бегло споменаване на някои от темите:-

“Новата лекота на виното”- водена от Стефан Дарнонкур

- “Château d'Yquem” - водена от Пиер Люртон вертикална дегустация на реколти 1937, 1947, 1967, 1988, 1996, 1999, 2001 и 2004;

- “Pinot Noir – Blauburgunder – Spätburgunder – многото лица на една световна дива”;

- “Салон на ризлинга” на Stuart Pigott;

- “Готвене с шефа” – винена вечеря, приготвена от най-добите австрийски шеф-готвачи, придружена от най-добрите вина участвали във фестивала;

- “Крал Ризлинг в най-добите си години” – невероятно рядка дегустация на немски ризлинги от различните качествени категории на възраст 10 и повече години;

- “Биодинамика и вино” – уъркшоп за винари и лозари;

- “На масата - Панонската долина” – най-добрите десертни вина от Руст, Австрия и Токай, Унгария;

- “What Makes a Great Wine?” – дегустация на 15 вина, които водещата – Серена Сътклиф – счита за наистина добри;

- “Niepoort's Port Experience “ – едни от най-добрите Ruby, Tawny, Colheita, Late Bottled Vintage и Vintage на света;

- La Grande Fête – вечеря с граф Найперг, Патрик Марото, собственик на Château Branaire-Ducru от Сен Естеф и шеф-готвача Стефан Раймбо на ресторант L'Oasis от Кот д’Азур (2 Мишлен-звезди).

Всички събития бяха разпродадени, някои от тях – месец преди фестивалът да започне. Цените варираха между 85 и 880 евро за събитие и при това положение е хубаво да знаеш какво точно те интересува. За щастие, аз, поне що касае виното, знам и реших да се отправя към:

1. “Новата лекота на виното” – заради застъпването на абсолютно немодерното към този момент мнение, че едно леко и елегантно вино може да е много добро (застъпвано от мен с особена пламенност);

2. “Pinot Noir – Blauburgunder – Spätburgunder – многото лица на една световна дива” - не само защото това е един от малкото сортове, които печелят цялото ми внимание, а и защото толкова различни и редки пино ноари от цял свят бих могла да събера само с огромни усилия, ако изобщо бих могла, защото бяха показани и вина, които вече не са на пазара;

3. “Кралят Ризлинг в разцвета на силите си”– по-смахната (в положителен смисъл) дегустация е трудно да се организира; немски ризлинги на 10 и повече години. Темата е по сърце на около 100 човека на света и подозирам, че 30 от тях бяхме в залата.

Малко по-подробно за всяка една от дегустациите и какво научих аз от тях. Всички вина, подбирани за дегустациите бяха безспорно повече от много добри. Ще изброя дегустираните вина и ще спомена само особено впечатлилите ме, няма да досаждам с дегустационните си бележки.

“Новата лекота на виното” беше водена Стефан Дарнонкур, една от звездите на енологичния небосклон на Франция. Той “има пръст” в много вина от Бордо, като например шатата на граф Найперг, Smith Haut Lafitte, Rol Valentin и Domaine de Chevalier. Собственик на Domaine de l'A в Сен Емилион. Стефан е човек, който казва за себе си, че не е учил за енолог и че практиката го е научила кое, как и защо да прави. Макар и да не изглежда млад и неопитен, през 2007 е отличен с наградата Junior Winemaker of the Year, която се връчва от сп. The World of Fine Wine и със съдействието на Хю Джонсън. Джансис Робинсън казва за вината на Дарнонкур, че внасят бургундска лекота сред иначе тежкото и монолитно Бордо, а на въпроса й от кого се възхищава сред колегите си енолози в Бордо, той отговаря: “На никого”. Друга странност на Стефан е, че като човек от Бордо той три пъти в годината пътува до Бургундия за срещи с колеги, с които обсъждат въпроси за тероара. На мнение е, че знанията за и отношението към тероара в Бургундия са много по-напреднали, отколкото в Бордо.

Познавам вината, които дегустирахме, макар и не точно тези реколти и затова за мен нямаше сетивни изненади. Най-често чуваният въпрос от присъстващите енолози обаче беше: “Как французите успяват да направят толкова добро при само 13% алкохол, а ние не?”

2004 Château Le Pin Beausoleil Bordeaux Superieur

2004 Château Hostens Picant, Sainte-Foy Bordeaux

2004 Château La Rousselle, Fronsac

2004 Château d'Aiguilhe, Côtes de Castillon – много интересно, с голям потенциал;

2004 Domaine de l'A ,Côtes de Castillon – елегатност in person

2004 Château Canon la Gaffelière, Saint-Emilion G. C. C. – полирано до блясък, скъпо, пищно и изобилно Бордо;

2004 Château Clos de l'Oratoire, Saint-Emilion G. C. C.

2004 Château La Gaffelière, Saint-Emilion 1°er G. C. C.

2004 Château Bellevue, Saint-Emilion G. C. C. – слънчево, соленовато, сърцато вино;

2004 Château Rol Valentin, Saint-Emilion Grand Cru – виното на енолога, както се казва “пипнато от всякъде”, такива обича Робърт Паркър;

2004 Château Clos Fourtet, Saint-Emilion 1°er G. C. C. – неоспорима класа, все още малко затворена, но каква изтънченост;

2004 Château Tertre Daugay, Saint-Emilion G. C. C. – такива обичам аз – дължина, характер, елегантност и сила, ярост и мекота; изненадващо благоуханен профил (каберне фран);

2004 Sanctus Château La Bienfaisance, Saint-Emilion Grand Cru – класическо Бордо, което иска още време, с много потенциал, но трудно за разбиране от болшинството потребители;

2004 Château Pavie-Macquin, Saint-Emilion 1°er G. C. C.

“Pinot Noir – Blauburgunder – Spätburgunder – многото лица на една световна дива” беше най-приятната и весела дегустация, на която присъствах в рамките на фестивала. Неизбежно, когато присъства американец. Думите стават по-леки и небрежни, лекцията става разговор и всичко просто е .... fun, дори и когато темата е толкова сложна.

Вината:

2000 Pinot Noir, Wg. Weninger, A

2001 Spätburgunder Reserve, Wg. Huber, D - !!!

2002 Pinot Noir, Beaux Freres, USA

2001 Clos de Lambrays, Domaine des Lambrays, F

2001 Laurene, Josef Drouhin, USA

2001 Pinot Noir, Wg. Pöckl, A - !!!

2001 Pinot Noir SD Bühletäler Engelsfels, Jacob Duijn, D

2004 Pinot Noir "Block B", Schubert Wines, Neuseeland

2001 Larnes des G. Santa Rita Hill, Au Bon Climat, USA

2002 Tribute, Wg. Wieninger, A

2001 Beaune Greves, Joseph Drouhin, F

2003 Pinot Noir Reserve, Gerhard & Brigitte Pittnauer, A

2001 Chambertin Clos de Beze, Domaine Faiveley, F

2001 Pinot Noir, Daniel Gantenbein, CH

1998 Morey St. Denis, Domaine de Beaumont, F - !!!

Американският на Au Bon Climat, новозеландският и последният френски пино ноар отговориха на очакванията ми за много висока класа и ми доставиха удоволствие с толкова различните си характери. Gantenbein от Швейцария е истинско преживяване, което вече познавах доста добре. Орегонската изба на Робърт Паркър и неговия брат - Beaux Freres - също не е ново лице за мен, дегустирала съм вината им много пъти и определено не споделям истерията около тях. Подборът беше забележително добър.

Това, което ме зашемети обаче, беше колко невероятно, донякъде неочаквано, добри бяха немските и австрийски пино ноари. Отбелязала съм трите си фаворита. Обединяващо за всички толкова различни тероари беше, че в нито едно вино не открих нотки на гъби и трюфели, затова пък във всички смолисти нотки на катран. Дегустирането на вино е почти ежедневие за мен напоследък, но рядко толкова дълго и ярко си спомням за някоя дегустация.

“Кралят Ризлинг в разцвета на силите си” - както по-горе писах рядко рядка дегустация. Преди да пиша каквото и да било един поглед на вината, главно на реколтите, тъй като надали имената говорят много:

1992 Hochheimer Hölle Auslese, Künstler, Rheingau

1990 "R" Saumagen Auslese, Koehler Ruprecht, Pfalz

1997 Rüdesheimer Berg Roseneck Spätlese, Keller, Rheinhessen

1990 Kaseler Nies'chen Kabinett, Kesselstatt, Mosel

1974 Rotlack Kabinett, , Johannisberg, Rheingau

1992 Nackenheimer Rothenberg Spätlese, Gunderloch, Rheingau

1975 Weißlack Spätlese, Johannisberg, Rheingau

1992 Dorsheimer Goldloch Auslese, Diel, Nahe

1990 Eitelsbacher Kartäuserhofberg N.13, Kartäuserhof, Mosel

1985 Oberhäuser Brücke Auslese, Dönnhoff, Nahe

1983 Ipfhöfer Julius-Echter Berg BA, Wirsching, Franken

Започнахме със сухата категория “Кабинет” и продължихме към степените Spätlese и Auslese. Завършихме с десертното Беренауслезе. Немският ризлинг е нещо като атомната физика – знае се, че е нещо забележително, но е по силите/сетивата на малцина. Дори, когато на етикета пише, че е сухо, той има лека остатъчна сладост, която да балансира високата киселинност, типична за немския ризлинги и изобщо за Германия като винарска страна. Селекцията включваше възможно най-добрите вина на Германия, разбира се и това, което пиша тук се отнася само за тях, а не за преобладаващата част немски вина, които се продават на пазара. Обикновеният потребител в Германия дори не е чувал за тези вина, не ги е пил, нито иска да ги пие някога, той дава средно по 2,50 евро за бутилка вино и за тях пие съответното качество.

Вината бяха като звезди, паднали в чашите ни, които заслепяваха сетивата ни. Трудно е да коментираш дълго време след като си пил ризлинг от 1974 година, демонстриращ без всякакви затруднения такава лекота, свежест и нито грам петрол!! Тук нямам фаворит, всички бяха .... Фреди Меркюри. Отдала съм се на издирването и транспортирането им до България.

И накрая снимка на една от залите, в която се провеждаха винените вечери в двореца: