Като всеки възрастен човек беше много сладкодумен и имаше неизчерпаемо чувство за хумор. Успяваше да превърне и най-незначителната случка в забавна и вълнуваща история. Веднъж, докато наместваше очилата на носа си ми каза: “Знаеш ли, Месечке, (наричаше ме така, защото наскоро му бях дала да прочете “Приказка без край”) кога разбрах, че е време да сложа очила?! Бях отишъл за риба. Седя от часове и нищо. Стръвта ми наред, въдицата наред – е, не кълве и не кълве! А на няколко метра от мен едно момче се скъсва да вади риба.Отначало се подтиснах, пък после ме доядя. Оставих въдицата и отивам при него:

- Момче, на какво ловиш?

Отговаря.

- Е, и аз уж на същото, а при мен не кълве!

- Ами, дядо, вземи натопи въдицата във водата. Ти като държиш кукичката на една педя над водата, рибата да подскача ли до нея, какво?!?”

Дали има и зрънце истина в тази история, а?! Но все още ме разсмива!

Хазаинът ми почина отдавна, но все още си спомням шеговитото пламъче в очите му. И все още се надявам да зърна, поне още веднъж, мустаци като неговите.

Имотът, който бихме искали да Ви представим представлява парцел в регулация, разположен само на 400 м от село Камен Бряг - селище с богата история и обект на интерес за много Български и чуждестранни инвеститори.

Общата площ на имота е 98600 кв м. Част от парцела е в регулация (17500 кв м). Плажа се намира само на 140 м от мястото.

Районът е известен със своята богата история. В миналото тук са се водили грандиозни битки. Голф игрищата в Каварна се намират на няколко километра от парцела.

Сред основните предимства на този имот са атрактивното местоположение, близостта до морето и размера на имота. Камен Бряг е все още много слабо развит район и в бъдеще се очаква да привлича инвеститори от различни краища на света.

За подробна информация:
Парцел до морето на Камен Бряг

Прочетох първата част на “Колапсът” (от автора на “Пушки, вируси и стомана”). На стотина страници Даймънд описва ситуацията в щата Монтана – красиво място, което някога е процъфтявало икономически, но днес е сред най-бедните щати. Рудодобивът, дърводобивът и земеделието са рухнали, оставяйки след себе си сериозни екологични проблеми (веднага се сетих за колко много такива не подозираме, въобразявайки си, че застрояването на природните паркове е най-големият ни проблем).

Последните не изглежда да притесняват чак толкова свръхбогатите новозаселници, които купуват новопостроени къщи, за да почиват в тях веднъж годишно – да поиграят голф, да пояздят и да ловят риба, след което да отлетят с частните си самолети.

На коренните жители е все по-трудно да оцеляват, и изглежда, че най-доброто, което могат да направят за себе си е да продадат земите си на строителните предприемачи и да се преместят в по-урбанизирани общности, където да успяват да се издържат.

Ако строителството продължава интензивно, обаче, красивата Монтана може да заприлича на нашето Черноморие. Това няма да е чак такъв проблем за някои от собствениците на новите къщи – когато останат без вода и пр., те просто ще си купят нови вили някъде другаде.

Само тази глава ми беше достатъчна, за да осъзная, че екологията е твърде сложно нещо, от което разбират наистина много малко хора. За съжаление, повечето “зелени” разбират не много повече от мен, и на повечето по правило им липсва общата картина. Ето защо, в много случаи добрите им намерения водят до ада. Не искам това разсъждение да ви оставя с впечатлението, че книгата е анти-зелена. Не. Тя е твърде балансирана и показва групи с различни интереси (икономически, политически, социални) и реакции на проблемите, което, предполагам, я прави лесна мишена за критики от всички страни.

“Колапсът” е книга за разрухата, която сполетява обществата под въздействието на екологичните фактори. Тя изследва сблъсъка на различни интереси и показва, че екологичните проблеми може да са наистина сериозни, но също толкова важни са и начините, по които хората реагират на тях, а последното е свързано не само с ценностите им, но и икономическата им ситуация.

Намирам я за исключително образователна и я препоръчвам не само на бизнесмени и политици, а на всеки, за който първоизточникът на храна е супермаркетът.

Очаквайте доклад за останалите 600 страници и не забравяйте да гласувате за мен тук.