<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><!-- generator="wordpress.com" -->
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	>

<channel>
	<title>речник &amp;laquo; WordPress.com Tag Feed</title>
	<link>http://wordpress.com/tag/речник/</link>
	<description>Feed of posts on WordPress.com tagged "речник"</description>
	<pubDate>Tue, 14 Oct 2008 13:38:46 +0000</pubDate>

	<generator>http://wordpress.com/tags/</generator>
	<language>en</language>

<item>
<title><![CDATA[ден втори: реплики]]></title>
<link>http://artpsyso.wordpress.com/?p=10</link>
<pubDate>Mon, 13 Oct 2008 09:03:48 +0000</pubDate>
<dc:creator>LOLA</dc:creator>
<guid>http://artpsyso.bg.wordpress.com/2008/10/13/day-two/</guid>
<description><![CDATA[- Благодаря ти, че седна до мен.
- Няма, няма никаква теор]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p>- Благодаря ти, че седна до мен.</p>
<p>- Няма, няма никаква теория в това.</p>
<p>- 'Приятно' е дума.</p>
<p>(джи doesn't want to say anything)</p>
<p>- приземена, несбъднат копнеж, тайландско мляко на прах</p>
<p>- история за приятелството</p>
<p>- романтични истории</p>
<p>- подреден, поддържан</p>
<p>- седи високо, хвърля камъчета в реката, нещотърсач, Бранимир.</p>
<p>- кестените са страшни дървете, много ...елегантни</p>
<p>- изразителност, индивидуалност</p>
<p>- мило,</p>
<p>- обичам ключове, сантименталност, прегледни, отделни, свързани, разпокъсан-неразпокъсан, удобно</p>
<p>- безпокойство за това</p>
<p>- претенциозна, разхвърляна, забравя неща</p>
<p>- в чантата ми е пълен хаос</p>
<p>- спокоен човек, индивидуалист, чувства се добре в кожата си, комфортно, страхотен цвят</p>
<p>- прекалено много е мой</p>
<p>- нервен, обича да си играе с нещо в ръцете си, изчистен, непретенциозен,</p>
<p>- екстремен!</p>
<p>- екстремен?</p>
<p>- интелект, благородна душа, ...помагай!</p>
<p>- ми те бяха толкова много!</p>
<p>- подарена запалка. Не е кучка. Топла, благородна</p>
<p>- кой е човекът от твоето обкръжение с който се стараеш да бъдеш най-директна?</p>
<p>( Директна?!)</p>
<p>- теорията е много важнаа</p>
<p>- изненада, весел, любов, чувство за хумор</p>
<p>- вихрушка</p>
<p>- дали аз съм по-щастлив от нея?</p>
<p>- приятно, доверие,  интересно, умозрително, пре-предостатъчно</p>
<p>- Аз съм психолог</p>
<p>- интересно, екип, доверие,</p>
<p>- метафорично, озарена</p>
<p>- собствено преживяване</p>
<p>- печка в радиатора!</p>
<p>- спокойна на сцената</p>
<p>- дивеене, препускане, синхрон</p>
<p>- ужасно, с триста зора, трудно, не можах да се отпусна. всички са вперили поглед в мен</p>
<p>- всички казват</p>
<p>- Пипи, Аника и Томи - нещотърсачи</p>
<p>- интересен, приятен, уютен</p>
<p>- деен</p>
<p>- творец, мисли, ярка</p>
<p>- тиха</p>
<p>- шампанско, чай (себеотразяване...)</p>
<p>- с дъх на мента</p>
<p>- освобождаващо, катархично</p>
<p>- забавно, абсурдно</p>
<p>- госпожата с циците - много мила</p>
<p>- Хвана ме яд на тебе</p>
<p>- А ние сега тука кво ше правиме, ше правиме ли нещо?</p>
<p>- вдъхна надежда</p>
<p>- алпийски пейзаж</p>
<p>- моята роля на сцената беше на ......</p>
<p>- Това, от което имах нужда, за да изиграя по-добре своята роля беше ......</p>
<p>- психичният апарат търчи като прасе на три крака</p>
<p>- проверка... екстремен?</p>
<p>- тук имаше нещо...</p>
<p>- Седя си аз в час по социометрия...</p>
<p>- и си нападната и сексуално малтретирана от едно улично псе</p>
<p>- и как става това?</p>
<p>- На МЯСТО!</p>
<p>- какво се е случило, ...чадо?</p>
<p>- добри очи....не мога да го излъжа...</p>
<p>- дори не знам каква е думата</p>
<p>- кукла на конци, играчка, която искам да взема и сложа в джоба си, нещо детско в смеха</p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Стег.]]></title>
<link>http://kanew.wordpress.com/?p=587</link>
<pubDate>Sun, 13 Jul 2008 08:26:35 +0000</pubDate>
<dc:creator>kanew</dc:creator>
<guid>http://kanew.bg.wordpress.com/2008/07/13/272/</guid>
<description><![CDATA[ 
Стег е американски сленг за общо обозначение на всяк]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p> </p>
<p style="margin-bottom:0;">Стег е американски сленг за общо обозначение на всякакви зрелища, предначени за мъжката аудитория - от панаирно пип - щоу до показ на любителски порно ленти в салоните на някоя „мадам“. Термина се е ползвал нашироко до втората световна война, след която е бил сменен от по - честната дума „порно“. Довоенните стег-филми обикновинно са били кратки, 12 - минутни. Спонтанноста на случващото се на екрана винаги е подчертавало безхаберието на режесюрата - в кадър попадали ръцете и краката на осветителите, а актьорите не се стеснявяли да се обръщат с въпроси към режисьора по време на снимките на единствения дубъл. Американските стег-филми, като добавка, имали една мръснишка подробност: изпълнителите на мъжки роли тук винаги били облечени в черни чорапи - два на краката, един - на главата.</p>
<p style="margin-bottom:0;">По материали на Речник на порноиндустрията</p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[История с речник или до къде мога да я докарам]]></title>
<link>http://impressed.wordpress.com/?p=589</link>
<pubDate>Wed, 04 Jun 2008 12:12:23 +0000</pubDate>
<dc:creator>ImPRESSed</dc:creator>
<guid>http://impressed.bg.wordpress.com/2008/06/04/re4nik/</guid>
<description><![CDATA[В последния си пост Lotlorien споменава думата &#8220;Лангенш]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p><span style="color:#888888;">В последния си пост<span> <a href="http://lotlorien.wordpress.com" target="_blank">Lotlorien</a> споменава думата "Лангеншайд". За незапознатите обяснявам, че това е ултимативният немски тълковен речник, който трябва да бъде притежаван от всеки, решил да учи езика сериозно. Без него просто не става.</span></span></p>
<p><span style="color:#888888;">Та като видях тази дума и се сетих за едни мили истории, случващи се по времето, когато бях в LK и се подготвях както за кандидатстването с БЕЛ и История, така и за DSD. Та тогава покрай всичките уроци, курсове и учебници нямах пари да си взема един елементарен български тълковен речник. По тази причина си превеждах думите на немски и проверявах абсолютно точното им значение в Langenscheidts Großwörterbuch. Не е добра идея за подготовка по БЕЛ :)</span></p>
<p><span style="color:#888888;">Като съм я подкарала на немска тематика не мога да не се учудя, че Жълтата граматика все още е НЕЗАМЕНИМИЯТ учебник. Толкова ли няма кой да състави нова, по-съвременна? Не се сещам за човек, който да е харесвал упражненията в нея. С този дребен и грозен шрифт просто ти убива желанието за четене. Все пак ако някой има нужда от експресно обновяване на знанията препоръчвам "Weg mit den typischen Fehlern!" на издателство "Летера". Граматиката е дадена по възможно най-достъпния начин (нищо общо с Жълтата граматика), упражненията са приятни, има ключ и като цяло е доста приятна.</span></p>
<p><span style="color:#888888;">А кой е превел "Lola rennt" като "Бягай Лола"? То вярно, че и аз не съм много добра в преводите, ама този пък е съвсем свободен, до степен да няма почти нищо общо.</span></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Речник на пернишкия комунист]]></title>
<link>http://perunik.wordpress.com/?p=207</link>
<pubDate>Fri, 11 Apr 2008 18:40:40 +0000</pubDate>
<dc:creator>paramilitia</dc:creator>
<guid>http://perunik.bg.wordpress.com/2008/04/11/%d0%a0%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82/</guid>
<description><![CDATA[Следващата статия е за всички перничани, които срещат ]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<h3>Следващата статия е за всички перничани, които срещат затруднения при дешифрирането на новинарската емисия на местната кабеларка и статиите в двата пернишки комунистически пропагандни бюлетина, от където можем да срещнем само и единствено Голямата Роси, Ненко Паметника и компания...С публикуването на този своеобразен речник на комунистическото слово използвано от нашите управници се надяваме да улесним поне частично жителите на Перник, за да могат да четат между редовете и над лозунгите за светлото бъдеще което очаква града ни под "устойчивото и плодотворно управление" на червената сган.</h3>
<p class="MsoNormal" style="text-align:center;"><a href="http://detstvo.noviniteb.com/logo.jpg"><img style="vertical-align:middle;" src="http://detstvo.noviniteb.com/logo.jpg" alt="" width="184" height="184" /></a></p>
<ul type="disc">
<li class="MsoNormal"><strong><span style="font-size:15.5pt;">„Речник на светлото детство”</span></strong></li>
</ul>
<p class="MsoNormal">
<p class="MsoNormal" style="text-align:justify;"><strong>А.</strong><br />
<strong><span style="color:red;">Агит-табло</span> - табло, изработено от бял кадастрон, на което сте сложили надписи и снимки, посветени на борбата за мир, на дружбата с СССР и други подобни теми. Никой не чете агит-таблото в класната стая, дори и отрядният съвет, който го е правил. Всеки обаче (дори и отрядният съвет) чете надписите, надраскани от разни хулигани върху него: „Само Левски”, „Мими +Сашо = вечна любов”, „Хейви метъл”, „ Елена е зубрачка” и т.н. На всички е ясно, че именно тия теми трябва дя влязат в съдържанието на едно агиттабло, ама как да го обясниш това на дружинната?...</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Анжела Дейвис </span>- единственото, което знаете за нея, е че има много голяма къдрава коса и че е в затвора. Но в кой точно затвор и за какво - никой ви не казва. Това, което обаче всички - и класната и дружинната, и вестник „Септемврийче”, ви казват, е че трябва да бъде освободена. ( Интересно наистина, какво стана с тая жена, още ли е в затвора?)</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">акция за вторични суровини</span> - невероятно оживление в училищния двор, при което всички ( почти всички) ученици мъкнат вързопчета с разни вестници и списания и ги трупат на купчина. „А. за вт. с.” е чудесен повод да се снабдиш с липсващите ти броеве на „Космос” или „Паралели”, като същевременно им се чудиш на диванетата, които така глупаво се отказват от такива ценни списания.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">активист</span> - най- досадното дете в класа ви. Активистът обикновено е късоглед и пее в хора. Винаги вдига ръка, когато на пионерския сбор дружинната пита : „има ли предложения”. Никога не идва неподготвен на училище, но от това нямате никаква полза, защото не подсказва на никого. Него и от сън да го вдигнете, ще ви каже наизуст правилата на пионера. С една дума за нищо друго го не бива, освен за активист.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">активни борци против фашизма и капитализма</span> - бабите и дядовците, които стоят на трибуната по време на празничната манифестация и с търпение понасят целия този рев, който се излива върху тях, когато преминаващите колони крещят „ураааа”срещу официалната трибуна. Злите езици говорят, че активните борци си уреждат децата във ВУЗ без приемен изпит, но вие не обръщате внимание на тези несоциалистически приказки. Пък и в края на краищата, дори и да е вярно, те за какво са се борили едно време, при това активно.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">асамблея „Знаме на мира”</span> - събрание от деца, една част от които задължително трябва да са негърчета. На това събрание децата все се усмихват, все носят знаменца с гълъбчета, рисуват на асфалта и, ако се съди по един известен плакат, имат намерение да опашат, хванати за ръце, цялото земно кълбо.</strong></p>
<p><strong>Б.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">БКП </span>– партията, която единствена знае пътя до светлото бъдеще ( виж „светлото бъдеще”) .</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">бомбички</span> – завита с тиксо взривна смес от миниум, бронз и две-три гайки. При избухване оставя много хубави петна по стената на училището, макар че директорът има друго мнение по въпроса.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">бонбони „Карамел-му”- </span>много, ама много сладки бонбони, обаче имат коварното свойство да се лепят по зъбите като „каноконлит”.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Брежнев Леонид Илич</span> – най-добрият приятел на другаря Тодор Живков (или обратното). Ръководител на СССР. Не познавате човек по света, който да има толкова много ордени и медали, окачени по сакото му. При все че имате шестица по руски език, не можете да му разберете нищо, когато говори по телевизията, но то и така всичко е ясно - дружбата между народите ни е вечна и свята, руские не хатят вайнъй... Когато научихте трагичната вест за смъртта на Брежнев, в знак на траур се отказахте тоя ден от баничката с боза (виж „баничка с боза”).</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">бурни и продължителни ръкопляскания </span>– онова, което правят възрастните, когато се намират в ония големи зали с много редици столове, а най-отпред на трибуната стои един плешив чичо и чете невероятно скучен текст.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">българо-съветска дружба -</span> нещо, което е така жизнено необходимо, както въздуха и водата за всяко живо същество.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ Бързи, смели, сръчни” -</span> прекрасна възможност за чавдарчетата и пионерите от, да речем, град Бяла хем да си поиграят, като се провират през обръчи и строят кули от кубчета, хем да ги дават по телевизията.</strong></p>
<p><strong>В.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">вечен огън</span> – Няма нищо общо с пъкъла (макар че кой знае?...). Метална чашка пред паметника на героя - антифашист, в която нещо гори постоянно. Колко пъти сте се навъртали наоколо, за да проверите каква е тая дяволия, че все гори и не спира, ама тоя чичко милиционер защо винаги се появава точно тогава, за да ви прекрати с два-три шамара научните изследвания?!</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">всестранно развита личност</span> – това, в което искат да Ви превърнат възрастните с течение на времето, обаче са си направили криво сметката. Защото Вие сте решили да станете морски пират или, ако сте момиче, естрадна певица, или пък астронавт, пътуващ по отсечката София - мъглявината Андромеда, а всестранно развити нека да си стават зубрачите, те и без това друго не искат.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">"Всяка неделя"</span> - предаване, което започва обещаващо, но всъщност е точно толкова скучно, колкото и "Панорама"(виж "Панорама"). За щастие има вероятност да покажат епизод я на "Том и Джери", я на "Уди кълвачът", а защо не и "Инспектор Дю Дю" или "Розовата пантера". Но не всички навежднъж. Важна особеност на предаването е, че се излъчва.... ами всяка неделя. С учудване разбираш, че хората могат да се казват освен Иван, Петър и Светослав, също и Кеворк или Дмитри.</strong></p>
<p><strong>Г.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">генерална репетиция </span>– последната възможнаст, която ви дава класната да кажете без грешка поетичния монтаж за вечерта на българо-съветската дружба. За нещастие отново само момичетата си знаят текста, а вашите опити за импровизация класната така и не иска да признае за талантливи поетични проблясъци</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Георги Димитров</span> – героят от Лайпциг, доказал и на фашистите, а и на целия свят, как стоят нещата с Карл Велики и неговия немскоговорящ кон. Георги Димитров е много голям на ръст, във всеки случай много по-голям от Гьоринг - поне така изглежда в оная снимка от учебника. Едни от най-любимите му занимания са да пуши лула или да държи в обятията си дечица. Г. Д. ни е заръчал да не оставяме днешната работа за утре и че който не работи, не трябва да яде (макар че последното го пише и в Библията, но текстът на Димитров е със сигурност по-автентичен)</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">герой на труда</span> – представител на работническата класа, който най-много се труди за изграждане на социалистическата родина. Героят на труда може да тъче на 10 стана едновременно или да получава рекорден млеконадой в текезесарска кравеферма, или просто се казва Игнат Раденков. Веднаж обаче сгрешихте да питате баща си, тъкмо когато се беше върнал пребит от работа, защо не е станал герой на труда и още Ви горят бузите от тогава.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Гойко Митич </span>- образът, който се появява в ума ви, когато чуете думата „индианец”. По никакъв начин не го възприемате като сърбин ( какъвто всъщност си е).</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ Готово облекло”</span> – магазинът, в който майка Ви има досадния навик да стои най-малко един час и след щателен преглед на всички поли и костюми си излиза, без да купи нищо, защото така или иначе си шие всичко при кварталната шивачка.</strong></p>
<p><strong>Д.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">дефицитна стока </span>- стоки, с които можеш да се сдобиеш, само ако родителите ти:</strong><br />
<strong>1. са добри познати с продавача .</strong><br />
<strong>2. са членове на БКП с ранг поне секретар на ППО.</strong><br />
<strong>3. са много, ама много нагли в контактите си с магазинерите.</strong><br />
<strong>4. са ходили на работа в Либия и, естествено, имат долари. Дефицитни стоки са портокалите през зимата ( много ясно, че през зимата, през останалите сезони портокали не съществуват), маратонки „адидас”, шунка, и не на последно място трите тома на „Винету”, които книжарката коварно пази под рафта само за определени деца.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Другарска взаимопомощ</span> -1. ако сте отличник (чка) – Времето и труда, който отделяте, за да обясните на изоставащото в учението другарче как се решават уравнения с много неизвестни, кой е написал „Под игото”, колко венчелистчета и тичинки има едикое си цвете от семейство сложноцветни и други такива.Честно казано тая рабоста с наливането на ум в главата на другарчето-тъпънар е съвсем безполезна, ама нали отрядният съвет Ви го даде като пионерско поръчение...</strong><br />
<strong>-2. ако сте двойкар/слаба ученичка – Търпението, с което удостоявате тоя нещастен зубрач(съотв. зубрачка), докато ви показва колко скучни неща е научил, за да се натяга пред учителите. Бе к’во Ви интересуват тия тъпи уравнения и венчелистчета, и кой е написал „Под игото” и други подобни скучнотии. Ама няма начин, обещали сте пред отрядния съвет да си подобрите успеха, а и докато „зубърчето” идва у вас, Вашите няма да Ви наказват да си седите по цял ден в къщи.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">другарят Тодор Живков </span>- човек от народа, най-верният син на Партията. Познат ви е най-вече от портретите и постоянните му участия в „По света и у нас”. Познавате едно дете, което познава едно дете, чиято леля му казала, че веднаж, като била в София видяла др. Т.Ж. със собствените си очи, но това звучи твърде фантастично, за да е истина.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">дъвка „Идеал”- </span>нещо доста твърдо, което придобива вид на дъвка едва на 10-тата минута откакто сте си го сложили в устата. Идеално средство, ако сте решили да си махнете някоя пломба.</strong></p>
<p><strong>Е.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">"ЕЛКА" или ЕЛектронен КАлкулатор -</span> Мощно изчислително средство преди революционното появяване на „Правец” (компютъра, а не селото/града). Бордови компютър (като габарити) и ценен помощник в инженерните пресмятания.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">екскурзионно летуване</span> – най-приятният начин да опознаеш Родината ( когато все още имаше Родина, а не чалго-мутренски бардак), за да я обикнеш.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">етър </span>- безалкохолно, алтернатива на лимонадата (виж „лимонада”). Съдържаше истинска захар, а не Е-764, Е-893 и други боклуци, с които пълнят сега прехвалените им фанти и севън-ъпи.</strong></p>
<p><strong>Ж.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„Жената днес” </span>– българската реплика на загниващата капиталистическа модна индустрия. Заедно с ГДР-то и тяхното „Pramo” те даваха достоен отпор в модната война между Изтока и Запад. „Жената Днес” беше пълно с красиви каки и батковци, облечени в странни дрехи, в сиво-мишавата гама. В по-късен период на страниците на списанието порасналите малчугани, цедеха лиги пред снимките на кръшни какички само по сутиени. Колко е било полезно за жените това списание не знам, но съм сигурен, че най-хубавите фунийки се правеха точно от неговите страници – хем леки, хем остри.</strong></p>
<p><strong>З.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„Зил” </span>– е който не е виждал „Зил”, той нищо не е видял! Няколкотонна, трудноподвижна машина, незнайно защо влязла в употреба. Резервоарът събира между 100 и 150 литра гориво, което се харчи на около 100-на километра. Най – атрактивното обаче е шофьорът на „Зил”-а – запотен, брадясал чичка, по потник, с омазнен каскет и пушещ нервно цигара. Имаха гадния навик да пукат всяка топка изпречила се на пътя им......</strong></p>
<p><strong>И.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">идейно-възпитателна дейност-</span> Това е, когато правите вечер на руската песен или табло в чест на Митко Палаузов (виж „Митко П.”). Или когато пишете целият клас вкупом писмо до американския президент, в което заклеймявате вероломните намерения на САЩ да подпали световна война.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ Измислици-премислици” </span>– предаването на бате Влади, от когото винаги очаквате хиляда изненади и очакванията ви се оправдават. То и баба разказва интересно приказки, но Влади Люцканов струва колкото хиляда баби, когато се захване да си „съчинява приказки под шипковия храст”. А песните от „Измислици -премислици” са толкова хубави, че ако зависеше от вас, щяха винаги да взимат първа награда на „Златният Орфей” (виж „Златнтият Орфей”)</strong></p>
<p><strong>К.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">КИД </span>- т.е. Клуб на Интернационалната Дружба. Кръжок по писане на писма за чужбина до разни другарчета от социалистическия свят, . КИД е единствената причина да се захванете да учите руски език. Защото ако успеете да обясните с подходящите падежи на руското другарче „сколько много я люблю братского русского народа”, то „в ответ” започватте да получавате колети с много хубави значки, бонбони, чебурашки..</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">"Кръжок"</span> - Вариант на понятието "групички по интереси". Ходиш защото е модерно, защото някой (родителите или учителката) те е накарал, или просто защото те влече темата.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">КОРЕКОМ </span>– магазин, който служи за ловене на привърженици на буржоазния свят, агенти на САЩ или просто хора с долари ( долари значи, а?!!!). И все пак, като си помислиш, никак не е зле ако някой ти купи оттам шоколадово яйце</strong></p>
<p><strong>Л.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ Лека нощ, деца” </span>– телевизионно детско предаване, известно още с името на главния си герой - Сънчо. „Лека нощ, деца” е доказателство, че възрастните все пак ги бива за нещо – такива хубави приказки, такива интересни анимации пускат през тия 10 минути. Ами „Зайчето с карираните уши”, а „Приказки под шипковия храст”, също „Няма никой в къщи”, „Семейство Барба”, Педя човек-лакът брада и още много други! Но тук има и един много коварен момент. Веднага след „Сънчо” трябва да си лягате да спите и никой не ще и да чуе, че ви се гледа още телевизия. Не, тия възрастни една свястна работа не могат да догодят като хората!</strong><br />
<strong>лимонада – много сладка, жълта на цвят течност, изключително предпочитана от децата в сладкарниците за утоляване на жаждата и от възрастните по банкети и хладни механи за разреждане на вино (коктейлът, известен като „мечка”).</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Лозунг </span>- с няколко думи да кажеш всичко, което мислиш за войната („Не на войната”), за капитализма („Долу САЩ”) и за социализма („Да живее БКП”).</strong></p>
<p><strong>М.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Митко Палаузов-</span> легендарно дете от фашистко-буржоазното минало, за което се говори, че надделява на цял полк жандармеристи само с два пистолета в ръка, постоянно се крие в землянки, а в свободното си време, покачило се на пън, рецитира пред партизанска публика „Ах, летете ескадрони” от Христо Смирненски.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ Милион и едно желания” </span>- предаването на кака Лили (заменена впоследствие от кака Лара), което превръщаше няколко дни от годината в телевизионна въртележка от любими детски филми и други теве- удоволствия за децата.</strong></p>
<p><strong>Н.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">народна власт-</span> нещо като кокошка –квачка, ако се съди по думите на песента: „А над нас властта народна е разперила крила”. Не може да разберете обаче, защо след като народът е на власт, баща Ви, като си дойде попийнал, се заканва, че „ тая власт рано или късно ще падне”. Тоя човек не му ли е ясно, че властта е в неговите трудови ръце и трябва да е щастлив, а не да псува и ругае.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„Наука и техника”-</span> списание – Онова списание, в което разказват такива интересни неща, които в училище никой няма да ти каже. Ех, тия учители, ако имаха поне малко ум в главите, щяха да отменят часовете по физика и химия и да въведат на тяхно място изучаване на списание „НТ”.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ Ну, пагади”</span> - така, според вас, се казва вълкът от известната анимационна поредица, който все не успява да улови симпатичното зайче (като понаучихте малко руски с удивление узнахте, че въпросният вълк съвсем не се казва така и че „ну пагади” означава... но това едва ли е толкова важно. Важното е, че и сега се заливате от смях, докато гледате филмчето)</strong></p>
<p><strong>О.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">обикновена вафла </span>- най-обикновеното нещо на тая земя, ако не се брои лукчето. Всъщност никое дете не предпочита обикновени вафли, когато сладкарниците са пълни с разни други къде-къде по -вкусни видове . Когато обаче баба ви дойде на гости, задължително ви купува като подарък няколко обикновени вафли. Но не може да й се сърдим, нали е отраснала в епохата на капитализма, когато децата са яли само лучец и водица или в най-добрия случай са си поръсвали с пипер филия от хляба чер.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">опитно поле</span> – място край града, където ви водят от училище, за да се убедите със собствените си ръце, че чушките и доматите не растат в магазин „Плод и зеленчук”. На практика о.п. е единствената възможност в НРБ да се експлоатира детския труд - в полза на банкетите, които учителите ви си устройват за 24 май (ама то ще дойде 10 ноември и ще видят те, капиталистите му с капиталисти, как се кара с 100 евро на месец).</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">ОФ</span> – организацията, в която членува татко Ви, тъй като не е член на БКП, а все някакъв член трябва да е.</strong></p>
<p><strong>П.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„Панорама” </span>- тв. предаване в съботната вечер, неудачно вмъкнато в промеждутъка между „Сънчо” и интересния сериен филм. Най-ужасното е, че не е просто скучно за гледане (а то е мнооого скучно), а на всичко отгоре е невероятно дълго, за да го изтърпите до края. Тоя досаден чичко Гарелов все разпитва разни хора за неща, от които никое дете не се интересува. Ако беше поне наполовината умен колкото чичко Кеворкян (виж „Всяка неделя”), щеше да пусне в предаването си нещо от рода на „Розовата пантера” (така де, баща Ви също гледа „Всяка неделя” именно заради „Пинко”), ама иди наливай ум на възрастните кое е наистина подходящо за излъчване по телевизията..</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">партизанин</span> – народен закрилник от времето на монархо-фашистката диктатура. Тогава на всеки километър имало по един партизанин, толкова много били те! Когато партизанинът е сам, винаги е с метната пушка на рамо, когата са много, партизаните правят такава тупурдия, че шумят дебрите и балканите. Ако партизанинът бъде заловен, той се държи така, сякаш не е човек, а желязо. И да го бият, и да му посипват раните със сол, нито дума не гъква, само отвреме-навреме казва: „Антон”. Партизанинът най-често се среща в землянки из горите. Яде, каквото намери из мандрите, след което ги пали. Ако слиза до близкото село, то ще е само за да изгори архива на кметството. Най- известен измежду партизаните е Митко Бомбата. За последно партизани са забелязани по нашите земи на 9 септември 1944 г., когато слезли от Балкана, ръкували се с другаря Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков”) и се превърнали в активни борци против фашизма и капитализма ( виж „активни борци против фашизма и капитализма”)</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">пионер </span>– малолетен гражданин на НРБ, който е винаги готов за делото на Партията, за щастието на нашата Родина. Твърде често не е подготвен за контролното по математика. Готви се да стане комсомолец и постоянно му втълпяват: „на теб всичко ти е на готово, а знаеш ли какво беше някога - глад, фашисти, „дий, воле, дий”... ама вие, неблагодарници такива, нищо не признавате”(Спокойно, другари възрастни. Като падне комунизма, те ще видят и фашисти, и „дий, воле, дий” и кон боб яде ли, и всичко).</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">пионерска връзка</span> – алено триъгълно парче изкуствена коприна, което в началото те кара да се чувстваш отговорен и радостен, известно време след това те изпълва с досада от всекидневното му гладене, а в края вече го държиш на топка в задния джоб или на дъното на ученическата чанта и го намяташ само за малко, когато трябва да минеш покрай дежурния на входа на училището.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">пионерски лагер </span>– Гора (или море), дървени бараки, много деца, ваканция - дотук всичко е добре. Обаче: ставане в шест часа под звука на оная гадна тръба, вдигане на знаме, разучаване песни и стихотворения за Георги Димитров, „никой да не се опитва да да бяга през оградата, че ще виси цяла нощ наказан до пилона на знамето”, „ти какво правиш в бунгалото на момичетата бе!!!” и други такива неприятни моменти, които правеха от това място символ на концлагер</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">пионерска организация</span> - идеален израз на несъответствието между представата на възрастните за детско възпитание и представата на децата за същото.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Пионерска стая</span> – Втората стая в училище, след директорския кабинет, където е желателно да влизате колкота се може по - рядко. Оборудвана е с :</strong></p>
<p><strong>1. Маси с червени покривки и шкафове с „червена” литература (с неизвестно съдържание, защото кой е луд да чете такива книги).</strong></p>
<p><strong>2. Знамето на на дружината.</strong></p>
<p><strong>3. Гипсовия бюст на Георги Димитров, плюс един негов портрет, на който държи в ръцете си едно симпатично дететце.</strong></p>
<p><strong>4. Още няколко портрета- на децата герои (Митко Палаузов и другите), на др. Тодор Живков (виж "другарят Тодор Живков"), на Ленин (виж "В.И. Ленин") в детските му години (когато бил малък и обичал да играе) и др.</strong></p>
<p><strong>5. Дружинен ръководител – най - ужасното нещо в тая стая.</strong><br />
<strong>В Пион. с. се влиза по разни причини: за да присъствате на пионерски сбор; за да Ви дадат пионерско поръчение ( например да прочетете книгата „От септември за септември” или някоя още по-скучна); за да Ви направят последно предупреждение, че ако пак строшите прозорците на учителката по математика ( бе Вие на нея главата бихте й строшили, ама...), ще Ви изключат от пионерската организация. В Пион. с. с удоволствие влизат само отрядните председатели, отличниците и чистачката, която след часовете с радост забелязва, че почти няма какво да чисти. Е какво пък да чисти, като цял ден тук детски крак не е стъпвал?</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">„ По света и у нас” </span>– Предаване за възрастните по телевизията, непосредствено след „Лека нощ, деца” (виж „Лека нощ, деца”) . За разлика от „Лека нощ ,деца”, което е само 10 минути, „П. св. и у н.” продължава цял половин час, но вие сте се зарекли, че като пораснете, ще станете директор на телевизията и ще обърнете съотношението в полза на децата. (Сега разбирате, че не си струва въобще да се пораства, та дори и по такива благородни причини.)</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Правец </span>- понятие с няколко значения.</strong></p>
<p><strong>1. геогр.- родното село (в последствие град) на другаря Тодор Живков (виж "другаря Тодор Живков").</strong></p>
<p><strong>2. техн.-модерно изчислително средство, работата с което трябва да бъде усвоена от всички. Най-добре обаче се усвояваше от пионерите (виж "Пионер"), които в пионерския дом с усърдие разучаваха клавишите на "Неуморният бегач", "Лунен патрул", "Строителят" и други подобни.</strong></p>
<p><strong>Р.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Рубик </span>– Ерньо Рубик, бащата на магическото кубче (майката, както винаги е неизвестна). Е нема такъв шамар, какъвто тоя унгарец забоде на гнилия Запад. Ония напредват, развиват се и се надуват, а най-големата им мания е соцпродукт. От гледна точка на чавето, нема такава зарибявка. Седиш с дни и редиш магическия куб. То не бяха състезания, то не бяха уроци. И нашата икономика не закъсня и пусна в продажба некакво мишаво кубче, но оцветено само по диагонал. Типично по нашенски....</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Работническа класа</span> - по - голямата част от народонаселението, която беше винаги готова да се труди, да работи, да строи живота нов, първо знаме и е Ботев, пръв учител Димитров (поне така се пееше в песните). Властта се стремеше всячески да задоволи нуждите на работническата класа, ясно осъзнавайки каква маса е народа. Затова да си рудодобивник, шофьор, бензинджия или месар не беше никак срамна, а много доходна професия..</strong><br />
<strong>С.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">светлото бъдеще</span> – Времето, в което ще живеете, когато пораснете. Тогава САЩ ще бъдат вече социалистическа държава. Ще има машини на времето и пътешествия до края на Вселената. Учените ще открият лекарство против смъртта и дори ще съживят Ленин, и още много други хубави неща.</strong><br />
<strong>сладолед „Ескимо” - ненадминато и до сега ледено-студено удоволствие на клечка, което дори става за подарък по случай рожден ден, но само ако е в 500 екземпляра</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Снежанка</span> –момичето, което стои безучастно до дядо Мраз (виж „Дядо Мраз”), докато той ви пита дали сте слушкали, дали сте добро дете и пр. и след това ви награждава за примерното ви поведение с подарък. Иначе С. е много красива, ама въобще не ви идва на ум за какво всъщност служи тя - подаръци не носи, не може да управлява шейната с елените, не потропва с червени бутуши. Така е то - прослави се човек в някоя приказка за джуджета и вълшебни огледалца и после цял живот събира дивиденти от старата си слава.</strong><br />
<strong>социалистически реализъм – метод в изкуството, който не само разкрива язвите на буржоазната действителност, но и ясно сочи начина за тяхното преодоляване.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">сплотен колектив</span> – многозначно понятие. Според пионерската ръководителка колективът ви е сплотен, ако никой не отсъства на пионерския сбор. Ви обаче считате, че сте сплотени, когато не издавате на класната кой е счупил витрината на шкафа в класната стая.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Студио "Х"</span> - Събота, най - прекрасния ден. На училище до обяд (по онова време учехме и в Събота), пред теб е ЦЯЛАТА Неделя, а вечерта култовата рубрика с поредното криминале. Това беше пирона на седмицата - по - цял ден бози и в Събота към 22.30 прааааааааааааас, Студио "Х"! Е, няма такъв оргазъм. След петъчната рускоговоряща програма, в Събота криминале и то в късна доба (Телевизията, драги ми Смехурко, работеше сутрин от 10.00 до 12.30 на обяд и от 17.30 до 23.00 и то само ЕДИН канал). Така че Студио "Х" беше черешката на тортата. А спомняте ли си сигнала с който започваше самата рубрика?</strong></p>
<p><strong>Т.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">телевизор „София-21”</span> – чернобял начин да разбереш какво става по света и у нас. У нас винаги беше добре, защото за всичко се грижеше другарят Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков”). Какво става по света разбирахме от посещенията там на другаря Тодор Живков, но по света не беше добре, защото другарят Тодор Живков, съгласете се, не може да се грижи за цял свят.</strong></p>
<p><strong>У.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">ударник - </span>(лъжете се, това не е синоним на „мутра”.) Това е човек, който е „ударил в земята” капиталистическия начин на производство, като е изпълнил петилетния план за три години.</strong></p>
<p><strong>Ф.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">фестивал за политическа песен „Ален мак”- </span>една сцена, от която най-често пее Дийн Рид с прословутата си китара, още разни смугли батковци от Никарагуа, а когато пеят българи, става въпрос за „ту би ор нот ту би - днес няма място за този стар въпрос”.</strong></p>
<p><strong>Х</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">хляб „Добруджа”-</span> един от трите вида хляб, които се продават в хлебарницата. Когато е топъл, никак не е лош, особено ако ви се намира и халва или масло и мед. На втория ден от изпичането му ( който често е и деня, в който сте го купили), може да се яде само само във вид на попара. Ако сте го купили след като два дена е стоял в магазина, може да потренирате с него карате, макар че ще е по-лесно да строшите две-три тухли наведнаж , отколкото хляба.</strong></p>
<p><strong>Ц.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">ЦКС –</span> място, където има опасност да работите когато пораснете, ако продължавате така с двойките в училище</strong></p>
<p><strong>Ч.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">чавдарче</span> – идеал за примерно дете, което играе, пее, учи се, чете и други такива... Също така чавдарчето е примерно във къщи и във клас, чавдарчето труда обича, чавдарчето... абе защо не вземете да си прочетете книжката на чавдарчето, там всичко по въпроса е написано.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">честна пионерска-</span> клетва, която използвате като последна възможност да докажете на съседа, че нямате нищо общо със счупения му прозорец. За жалост от джоба Ви издайнически е провиснал ластика на прашката.</strong></p>
<p><strong>Ш.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Шалвари „РоР’84”</span> – върха на гъзарията в един определен момент от развитието на подрастващия. Турците ни превзеха без бой, пуснаха на черния пазар от тез модерни шалвари и всичкото кретен полудя. Куцо, кьораво и сакато се понесе по пътя, наденало тия пущини, без да го е еня как изглежда. Един от ранните представители на кича.</strong></p>
<p><strong>Щ.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Щирлиц </span>– Това е човека, който разкатаваше фамилията на фашистите. Гестаповците трепереха от сенките си, плановете им бяха разкривани и осуетявани, а Вермахта търпеше загуба след загуба. За непросветените - намерете и гледайте филма „17 мига от пролетта”. Един е Щирлиц...</strong></p>
<p><strong>Ь.</strong></p>
<p><strong>Ъ.</strong></p>
<p><strong>Ю.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Югославия </span>– държава, която само наужким е социалистическа, а всъщност се занимава с произвеждане на капиталистически ( но, честно казано, много сладки) дъвки и с деморализиране на работническата ни класа чрез известната „сръбска музика”, която е дори по-лоша от метъла.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Юри Гагарин</span> – първия човек в космоса, ако не се брои едно съветско шимпанзе, което според учените е далечен наш братовчед.</strong></p>
<p><strong>Я.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">Ястребино</span> – селото, в което фашистите убили шест деца – партизанчета. Винаги изпитвате жал, когато видите портретите им в пионерската стая, но при всичкото ви съчувствие към трагичната им съдба, за нищо на света не бихте се навили да четете купищата скучни книги, които разни некадърни писатели са им посветили. Ех, ако Карл Май се беше захванал да пише на тая тема, друго яче ще стоят нещата, но при настоящото положение предпочитате индиански книги.</strong></p>
<p><strong><span style="color:red;">ятак</span> – най- добрия приятел на партизаните. Винаги живее на края на селото, близо да гората. Само се прави, че пасе овците, а всъщност пренася храна и оръжие, скрити във вълната им. В къщата си може и да няма пружинно легло, но задължително има супер мощна радиостанция, с която лови предаванията на „Радио "Москва". В края на краищата жандармерията винаги му прави блокада на къщата и я изгаря до основи, но не и преди гостуващите му партизани да се измъкнат през задния прозорец.</strong></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[КенЛийски речник и разговорник на модерната и международната поп-култура]]></title>
<link>http://osmivka.wordpress.com/?p=36</link>
<pubDate>Thu, 13 Mar 2008 20:07:02 +0000</pubDate>
<dc:creator>osmivka</dc:creator>
<guid>http://osmivka.bg.wordpress.com/2008/03/13/%d0%9a%d0%b5%d0%bd%d0%9b%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b4/</guid>
<description><![CDATA[КенЛий - световноизвестна песен на Марая Кери, неправи]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p><b>КенЛий </b>- <a href="http://www.youtube.com/watch?v=AFqyiquFbPk" target="_blank">световноизвестна песен</a> на Марая Кери, неправилно</p>
<p>наричана от някои "Уидаут Ю"</p>
<p><b>Жутем </b>(също популярно и като Жотем) - нещо на френски</p>
<p><b>Летмифинк абарет</b> - много <a href="http://www.youtube.com/watch?v=lqQv9J1vz4w" target="_blank">популярна песен</a>, 2008 (вж. Ida Corr &#38;</p>
<p>Fedde le Grand)</p>
<p><b>палатукуелпалегриамакаренакетукуелпрепаралелалегриакосабуена</b></p>
<p>(вдишване) <b>палатукуелпалегриамакарена </b>(вдишване) <b>ееееееемакарена</b></p>
<p>- предсмъртен вопъл, също така познат на световната общност като</p>
<p>"<a href="http://www.youtube.com/watch?v=9z7t-Ox3XvU" target="_blank">припевът на Макарена</a>"; твърди се, че е създаден от двама зли</p>
<p>гении, целящи да причинят края на света, които се крият зад</p>
<p>псевдонима "Лос Дел Рио"</p>
<p><b>Ай биливай кенфлай</b> - <a href="http://www.youtube.com/watch?v=QTahrYXCChI" target="_blank">нелепо твърдение</a> от 96-та</p>
<p><b>Йоооооооо-ай телюуарауо уарарилирилиуо</b> - с тези думи <a href="http://www.youtube.com/watch?v=OFpu0ROaPLQ" target="_blank">започна</a></p>
<p>ерата на гърл-бандите през 97-ма</p>
<p><b>Еврибаааре </b>- една от <a href="http://www.youtube.com/watch?v=Hb-q1XPNr7M" target="_blank">най-известните песни</a> на Бекстрийт Бойс</p>
<p><b>Титаника, Титаникът, От Титаник</b> - кодови названия на <a href="http://www.youtube.com/watch?v=uO_vFuzPJvc" target="_blank">песента "My</a></p>
<p><a href="http://www.youtube.com/watch?v=uO_vFuzPJvc" target="_blank">Heart Will Go On"</a> на Селин Дион</p>
<p><b>Алая, Алайя </b>- българското име на <a href="http://www.youtube.com/watch?v=XHnzjV8SaEY" target="_blank">покойната Алия</a> (Аалия)</p>
<p><b>Тимбърленд </b>- странният, роден в България, хибрид между Тимбърлейк</p>
<p>(Джъстин) и Тимбаленд (Тимъти Мосли)</p>
<p><b>Нуманумайей </b>- румънска <a href="http://www.youtube.com/watch?v=ZSRF5oERKzU" target="_blank">напаст</a> (в оригинал - Драгостеа Дин Теи)</p>
<p><b>Дискотека Бум</b> - друга румънска <a href="http://www.vbox7.com/play:4704e001" target="_blank">напаст</a> (оригиналното название е Дансеазъ) - специална благодарност на Джезве-то за интересната интерпретация</p>
<p><i><br />
(това е труд в процес на разработка, ще бъдат добавяни още определения, линкове към нагледни примери и т.н.; приемат се предложения, оплаквания, коментари и уиски)</i></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Прокрастинация]]></title>
<link>http://eneya.wordpress.com/?p=804</link>
<pubDate>Tue, 05 Feb 2008 13:27:32 +0000</pubDate>
<dc:creator>Eneya</dc:creator>
<guid>http://eneya.bg.wordpress.com/2008/02/05/procrastination/</guid>
<description><![CDATA[Наскоро се сдобих с нова думичка в речника си. И тя е пр]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p>Наскоро се сдобих с нова думичка в речника си. И тя е прокрастиниране или просто Губене на време.</p>
<p>Това филмче е много добър пример колко много време се губи в разни дребни, досадни задължения или просто несериозно прескачане от едно нещо на друго. Това да направиш, другото да свършиш и то денят минал, без да си свършил нищо конструктивно. А колко седмици минават така, месеци, години? Може целият ни живот да замине така, губейки времето си... с глупости. И кое, покрай кое е? Ние живеем, покрай губенето на време или губим време, докато уж живеем?</p>
<p><span style='text-align:center; display: block;'><object width='425' height='350'><param name='movie' value='http://www.youtube.com/v/4P785j15Tzk'></param><param name='wmode' value='transparent'></param><embed src='http://www.youtube.com/v/4P785j15Tzk&rel=0' type='application/x-shockwave-flash' wmode='transparent' width='425' height='350'></embed></object></span></p>
<p>На колко от вас им се е случвало точно това?</p>
]]></content:encoded>
</item>

</channel>
</rss>
