:)

Наградка за този, който познае откъде е цитатът.

"Не харесвам хора, които влизат невъоръжени в схватките на ума."

Лесно може да каже, че го е казал в саркастичен тон или на шега. Но аз си мисля... има хора, коиото наистина си вярват за тези неща.
Колко ужасно тъжно.

*изчервено* Ооопс, сори за грешката.
П.П. Това е директен цитат от Съботните новини по бтв.
Е.

Което ме кара да смятам, че повечето секретарки са млк сбркн.

Вдъхновено от simplyblue.

Мине се не мине време и в мен се появяват частици надежда и започвам по-сериозно да чета чужди произведения. Дадат ли ми линк, надничам и чета, изпълнена с ентусиазъм, че винаги има какво да научиш. И най-често научавам. Че в момента най-популярен е спортът 'серийно мрънкане'. За съжаление е много популярен спорт и всеки може да го прихване. Както в момента например. Този пост е едно голямо мрънкане, но пък ми дойде до гуша да чета подобни произведения. Един вид е заразно. Четете, четете, в един момент ви хващат дяволите и дръпвате едно конско на тези мрънкала, без да съзнавате, че вече сте един от тях. Или по-лошо- съзнавайки го. Много интересен проблем -да си трая и да не съм от тях или да си изплача болката, да си кажа едно "стига" и да стана като тях?. А моментът с приключването на употребата на подобна нездрава литература го няма, точно защото тя е навсякъде. Спъваш се в нея по блогове, по сайтове, по списания, навсякъде. И в един момент ти идва да изкрещиш.

Най-много да привлечеш учудения поглед на съсед или да дадеш тон на кварталните кучета. Защото такива безпомощни крясъци не са ново явление. Все по-често се случва някой да тресне капака на лаптопа и да избяга накъдето му видят очите, уплашен, че ще стане един от тях, че заразата е плъпнала и по него.

Какво е това животно серийното мрънкало. То се въди навсякъде. По форуми, по клубове, живее и в България и навън, то винаги има от какво да се оплаче, няма граница във възрастта и пола. То е крайно демократично, мрънкането. Но никога, абсолютно, съвсем никога няма да се предложи конструктивна идея за борба с проблема, който е първопричината за мрънкането. Не, ако се предложи решение, означава, че може да има сериозен шанс да няма за какво да мрънка. По-изобретателните мрънкат и за решението на проблема, че не било най-доброто, най-правилното и тн. Проблемът е, че може да се мрънка за всичко. За местата за паркиране, за проблемите на страната, за шумния съсед, за посолствата, за времето, за малките черни неща, които виреят под ноктите им... за всичко. А невинния читател/слушател стои и му промиват мозъка и започва да се чуди, той ли е луд, че не е мрънкало или какво??

Както преди време бях чула хубавата фраза по въпроса на моето отношение към мрънкалатата - "Ти човек ли си или какво? Как може да не коментираш тези неща, да не би да не те интересува?" Отговорът ми и тогава и сега е един и същ: "За този случай - съм какво". Убедена съм, че дори и без моето драгоценно, измрънкано мнение, планетата ще продължи да се върти, а и смея да предположа, проблемът ще си съществува. Виж, да предложа начин за решаването му, така съм съгласна. Иначе, безсмисленото чесане на пръсти и език просто не ме привлича. Да, обичам да говоря, бъбрива съм, но дори и тези неща си имат граници, според мен.

Ужасното е, че има хора, които са превърнали серийното мрънкане в спорт. Сякаш започва националното по мрънкане. Има си и дисциплини. Продължително, виновни, причини, намесване на разни там религии и пр. Няма тема, по която не може да се мрънка. Мрънка се за пенсии, за партии, за политика, за учители, за здравеопазване, за уважение, за секс, за музика, за пирати, за-каквото-им-дойде-на-акъла. Облъчват нещастните слушатели/читатели. Или по-лошо, въздейства им така и те започват също да мрънкат на свой ред.

Да не се бърка изказване на мнение с мрънкане. И все пак, когато шестедесет души са казали същото преди вас, не е нужно да ги повторите и в своя блог, само за да заявите принадлежност към проблема. По-скоро седнете и помислете как да се реши. Според мен това е начинът да се намалят причните за мрънкането. Аз например понякога също се качвам на влакчето "мрънкало", но пък поне се опитвам и да предложа конструктивно предложение за решаване на проблема. (Фук, фук, аз, аз, аз, ужасно класически мрънкалски начин на опериране). Проблемът е егоизмът. Всеки е най-пострадал, най-знаещ, най-можещ... той единствен е видял проблема и защо е така. Логиката се оставя на закачалката, когато се влиза в мрънкалник. Не страдам от илюзиите, че съм първата, на която й е писнало, даже никак. Но пък не можах да си замълча. И всичко това, защото прочетох една статия в блога на Майк и линкът му към статиите на Сиромахов. Впрочем, заприлича ми на Карбовски малко. Само че... направи ми впечатление проявенето лицемерие.

И сега какво? Намрънках се, че не харесвам мрънкалата. Е, поне изтъкнах какъв е проблема. Изтъквам и какъв е начина за решаване на проблема. А именно, посочване на проблема, посочване на причинителя и начинът за решаване. Хайде де, толкова много хора имат мнение какъв е проблема, защо когато трябва да се реши проблема и да се направи нещо, всеки се оказва зает? А? По-лесно е да се оплакваш, отколкото да направиш нещо. Факт. И поради което -МРЪН.

Може ли да се заплати за секс в натура?

Н.