Това са разсъждения за връзката между Бог и работата.

Направих изчисления колко време в живота си, човек прекарва на работното място. 35 години стаж, 5 дни седмично, 8 часов работен ден = около 70 000 часа в работа. Голяма част от живота ни минава в работа.

Е, добре тогава какво? Как толкова лесно теглим една черта и казваме:

На църква Бог беше с мен. Събота можах да почета от Словото, в четвъртък вечер имахме страхотна молитва. Обаче в работните дни, между 9:30 и 17:30 часа – НИЩО.

"Бях стресиран/а, имах пълно табло с налепени бележки и задачи, беше ми скучно, нямаше нищо интересно…" Сякаш Бог не присъства!

Не само това, сякаш Бог не съществува.

Много често съм така! Вглъбявам се в работата или просто денят си минава, а Господ съм го оставил зад входната врата, да седи отвън.

Като свърши работният ден, пак ще бъде с мен!

Звучи абсурдно, дори трагично. Понякога смятаме, че няма никаква връзка между вярата и работата.

Не става дума за това да си неадекватен или да демонстрираш фалшива духовност. Докато приемаш поръчка да се молиш на глас; или докато тече съвещание да четеш псалми от Библията; или по време на фирмен обяд да си “възвишен светия/ светица” странящ от групата.

Говоря за общуване с Бога в ежедневието. Мечтая за близка връзка с Всевишния през работното време. Жадувам Святият Дух да ме направлява в служебните ми задължения и ежедневието.

Не става дума за това да си неадекватен или да демонстрираш фалшива духовност. Докато приемаш поръчка да се молиш на глас; или докато тече съвещание да четеш псалми от Библията; или по време на фирмен обяд да си “възвишен светия/ светица” странящ от групата.

Говоря за общуване с Бога в ежедневието. Мечтая за близка връзка с Всевишния през работното време. Жадувам Святият Дух да ме направлява в служебните ми задължения и ежедневието.

Защото, ако мисля за Бога само в определени дни и часове от седмицата, аз имам ограничена идея за Бога. Давам му само няколко часа, за да присъства в живота ми. Той присъства, но аз не Му обръщам внимание. Ако Исус не е Господ на работното ми място, то тогава над какво изобщо е Господ и Господар?!

Нека видим какво казва Библията за връзката Бог – работа.

БИТИЕ 1 глава

В началото Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

4. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

5. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.

6. И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.

7. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.

8. Бог нарече свода Небе. И настана вечер, и настана утро, ден втори.

9. И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.

10. Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

11. И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

12. От земята прорасна крехка трева - трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

13. И настана вечер, и настана утро, ден трети.

14. И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;

15. и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.

16. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

17. И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята,

18. да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

19. И настана вечер, и настана утро, ден четвърти.

20. Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.

21. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че това беше добро.

22. И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

23. И настана вечер, и настана утро, ден пети.

24. Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.

25. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.

26. Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

28. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

29. Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

30. А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.

31. И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.

Първа глава се състои от 31 стиха. 35 пъти се споменава подлогът Бог. Бог твори… Бог е главното действащо лице, Инициаторът и Създателят. Но има един интересен модел, който се забелязва.

Бог сътворява. Всеки ден има нещо, което е създадено:

Светлина, Небе, Земя и Морета, трева, небесни светила, морски обитатели, животни. Създаден е човекът.

Невероятни творения. Такава красота има в природните явления и сътворението, че ни оставя без дъх. Сетивата ни се наслаждават на разнообразието и на красотата. Защото сме създадени по Божий образ и подобие! (ст.27) Стремежът към красивото, стремежът да създаваме, да създаваме и творим е заложен в нас още от сътворението! Затова има такива надарени творци – музиканти, художници, скулптори, фотографи, актьори, аниматори! Защото Бог е творец!

Но забележете, в края на всеки ден – Бог прави преценка.

“И видя, че беше добро!” Този израз се повтаря в завършека на всеки ден. 7 пъти се повтаря след всяко сътворение и накрая на целия цикъл го има 8ми път, като една преценка на всичко създадено до момента.

И така оставаме с впечатлението, че Бог се наслаждава на Своето творение. Не прави нещата от днес за утре, а после тия там животинки да се оправят, както си знаят. Бог е прецизен Творец. Не прави нещата през пръсти, през куп за грош…

Всяка клетка в човешкото тяло е изчислена. Имаме дори косъмчета в носа, един естествен филтър, възпиращ по-едри замърсители в носа! Учени изчисляват наклона на земята и ако той бъде променен само с 1 градус, траекторията на планетата ще се измени, атмосферните условия ще се промянят и животът ще приключи! Бог прави оценка и в сътвореното от Него се старае да има баланс, разнообразие и ред. Не е ли това уникално!

Създадени сме по Божий образ и подобие. Ние също можем и трябва да преценяваме нещата. Всеки един от нас разполага с вродени сетивни функции.

След като сме създадени по Божий образ и подобие, как можем да бъдем намарливи в своята работа. “Ами, не ми харесва тази работа, затова не си давам зор! Мързи ме, ще се скатая за малко! Нали на края на месеца ще взема пак пари, колкото и будалата дето се бъхти.

За какво ще му работя на този… той е невярващ!”

Колосяни 3:23 “ Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Бога, а не като за човеци”. Богоугодният човек е богоугоден навсякъде.

Не само извън работно време!

Освен, че е Творец, освен че е прецизен – Господ търси взаимоотношение! Можеше да си обитава в непристъпност и святост, без какъвто и да е досег с творението.

Заселил, човека в Едемската градина. Даде му наставления и отговорност да я обработва и пази. Определи функции на човека, правейки го специален – венец на цялото творение.

Освен това, в Битие 3:8 четем:

“ При вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, който ходеше из градината…” Бог е достъпен за Адам и Ева.

Бог е достъпен и за теб, колкото и да си мислиш, че няма време за теб.

Проблемът с колегата, радостта от добре свършената работа, насладата да се чувстваш оценен и полезен – това са неща, които Бог ще се радва да обсъдите. Защото Бог се наслаждава в общуването със Своите деца. Не защото има нужда от това, а защото ние имаме нужда от това. Както първолаците искат да разкажат на родителите си за изминалия ден в училище … За мен е добре да споделям с Бога аспекти от работата ми. По този начин, Господ е Бог над работата ми.

Той е Бог не само, когато имам проблем (за да помага), но и в радости и в успехи, дори и в скучни дни!

В цялата Библия се забелязва тази идея: Бог желае взаимоотношения със Своя народ. Не само като жертви в храма, а във всека област на живота – включително и в работата.

Взаимовръзката между труда и поклонението е важна. Трудът никъде в Библията не е описан като нещо недуховно или грешно . Покоряването и управлението на Едемската градина е службата на човека пред Бога. Трудът е бил форма на поклонение, покорство на Божията воля!

Ще си кажете: добре де, ама работата не е само някакво духовно преживяване. Има стрес, преумора, мазоли по ръцете – лее се пот.

Това е последствието от греха на Адам и Ева. Разрушените взаимоотношения между хората и Бога рефлектират във всяка една сфера: също и в работата.

“… проклета да бъде земята заради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. … С пот на лицето си ще ядеш хляб…” Битие 3: 17, 19

Това е тъжната истина, на която сме свидетели и в наши дни.

Учени са правили изследване за ракцията на човешкия организъм в различни ситуации. На първо място сред негативните последствия за човека, е шокът от внезапната смърт на член на семейството или близък.

На 2ро място е ситуацията, при която човек се намира в постоянен стрес, когато дълго време работи нещо, което не му допада.

Независимо от последствията от грехопадението, ние сме призовани да работим като пред Бога.

Исус Христос направи възможно връщането назад към Бога.

“Вторият Адам”, както го описва Новият завет, ни осигури свобода от греха. Вярно е, че последствията остават, но също така присъства и благодатта. Имаме стремеж да се върнем към Божията святост, към работа, която отдава слава на Бога. Тези копнежи няма да се разбият като морски вълни в скала, защото чрез Исус Христос още тук на земята можем да живеем за Бога. Живот в поклонение, означава и работа в поклонение пред Бога.

Разсъжденията са породени от споделени мисли на Ед Силвозо и Тим Викърс

Снимка: http://www.sxc.hu

След "Голямото напушване" (How High) през 2004 Методмен и Редмен заснемат сериал от 13 епизода, който се казва "Метод и Ред". От 13 серии, обаче само 4 биват пуснати по FOX след, което Метод и Ред се възмущават от слабата работа по продуцирането на филма и сериите си остават неизлъчени. Въпреки това тия двама образи си остават култови дори само с "Голямото напушване".

4. Том & Джери (Tom & Jerry)

С над 160 епизода в телевизионния ефир Том и Джери са може би най-излъчваната комедийна двойка съществувала някога. Пък и замислете се ... Кой не знае кои са Том и Джери?  Те са си направо нещо като религия. Побадат ти някакви стари серии. Гледаш 5 минути и си казваш. "Абе аз това съм го гледал" и въпреки това го гледаш до края.

3. Сержант Мърто и сержант Гибс (от "Смъртоносно оръжие")

Още една култова двойка от близкото ... е добре де не чак толкова близкото минало, която обаче съвсем достойно заема третото място моята ултрасубективна класация. Гибс и Мърто са ветерани от  Виетнам, които сега са ченгета, които се справят доста добре. Е не и според шефа им като се има предвит колко деструктива е натурата на нашата любима двойка.  Дани Гловър и Мел Гибсън си остават любими герои на поколения израснали с техните филми от серията "Смъртоносно оръжие" и затова стоят твърдо на бронзовата позиция.

2. Лий и Картър ("Час Пик")

Наскоро бързите ръце на Изтока и още по-бързата уста на Запада се събраха отново, за да сритат задниците на лошите момчета. Едва ли има някой който да не харесва каскадите на Джеки Чан, а ако те са допълнени и с насичащите реплики на Крис Тъкър картинката става някак... пълна :). 

и така златото отива зааааа ......................................

1. Тимон и Пумба

Обща информация:

Тимон и Пумба са анимационни герои, отдали се на пълно безделие и мързел. Цялата им "Хакуна Матата" е прекъсната от самотното лъвче Симба, чийто баща (Муфаса) е убит от своя злонамерен брат - Скар. Тимон и Пумба отглеждат Симба, докато той не пораства и си спомня че някога е бил цар и ще продължи да бъде. С помощта на своите приятели и сладката Нала, той побеждава злия си чичо и става цар на "Лъвските земи".

В третата част на "Цар Лъв" се разказва и за историята на Тимон и от къде се запознава с Пумба. Двамата, в екип, са наистина забавни сюжети, попадащи в най-различни приключения и опасности. Тимон живее под земята, заедно със своите събратя. Но той си мечтае за по-добро място, където няма да се крие постоянно от хиени. След като напуска дома си, той среща насекомоядното прасе Пумба. Пумба няма дом, а всички животни странят от него заради неговите неприятни газове. И така двамата стават най-добри приятели, като тръгват да търсят заедно своята "Хакуна Матата"-"Без Грижи". И в крайна сметка я намират. А с нея и нов добър приятел - лъвчето Симба.

Какво им е толква забавното:

Тимон и Пумба са два напълно противоположни персонажа, които обаче се допълват перфектрно. Да кажеш Тимон без Пумба или обратното е като дупе без гащи, мелба без черешка на върха, футболен стадион без врати и не знам и аз още какво. От една страна имаме добричкия и невинен Пумба, който на  мравката път сторва, е освен ако не е гладен , което на практика си е 90% от времето, което ще дойде да подскаже, че може би израза не беше много подходящ, ама вече е късно :) . От друга страна пък имаме Тимон - малкия тарикат винаги търси някаква изгода и не прави нищо ей така. Именно този контраст е причината тази двойка да те хара да се  пръскаш от смях в буквалния смисъл.

На Вашето внимание: 

Предоставям един клип, който ми попадна наскоро и всъщност е причината за тази класация

Всичко започна от това, че вчера бягах от училище целия ден. Програмата ми се състоеше в един час физическо, два часа немски, през които щях да чета книга или да уча по нещо друго (много изпуснат материал при бившата преподавателка и окончателно съм се отказал от този език), два часа английски, които щяхме да губим, биология и литература. Реално погледнато трябваше да стоя в Пандемониума (Ада), както аз го наричам, 5 часа без да свърша нищо полезно, за да карам последните два. Реших, че няма смисъл и вместо това прекарах деня вършейки друга работа, която ми отне 3 часа и си направих пробен Listening Comprehension (час и половина) за TOEFL изпита. Бях доста доволен от себе си, защото бях прекарал времето си по доста по-полезен начин, отколкото бих в училище.

Бягането от час не е нещо особено необичайно за мен и нашите са наясно, но майка ми ме нападна, че не съм изпълнявал задълженията си като ученик, а аз уверено й заявих, че, доколкото мога, подбирам кои правила да спазвам, в зависимост от това колко са полезни за мен. В случая, казах й, нямаше никакъв смисъл да предпочета варианта с училище пред импровизацията. Действително, нищо от свършеното не беше наложително и спешно, особено TOEFL подготовката, която занемарявам поради мързел, но при все това аз съм постъпил по възможно най-"печелившия" за мен начин, без да преча някому или на себе си. Какъв тогава е проблемът?!?

Мама, както и леля днес, както и друга моя близка преди време, ме сряза, че няма как да живея, без да спазвам правила и че надали някога ще имам възможността на избор по-нататък, особено в бъдещата си служба. Сигурно е права и в живота наистина рядко ще мога да лавирам между задълженията си, но какво пречи, когато имам тази възможност, да я изполвам?!

Не е ли сред най-големите идиотщини да спазваш правилата, просто защото са правила?! Вярвам, че всеки интелигентен човек със самосъзнание и чувство за мярка, изхождайки от принципите да не вреди на другите и себе си, може да прецени кои установени правила имат смисъл и кои не, и сам да си поставя ограничения, когато е необходимо и според ситуацията. Правилата, струва ми се, са създадени по-скоро за хората, неспособни на правилна преценка и самоконтрол; тези, които се нуждаят от външен контрол, за да не вредят.

Да, тук идва противопоставянето, че не всеки, който се смята за достатъчно способен да преценява обстоятелствата, действително е в състояние да го прави, и една такава самонадеяност би имала лоши резултати. Мисля си все пак, че ако на въпросния човек може да се разчита и манипулирането на правилата със сигурност не би довело до никакви (особени) проблеми, не бива да му се пречи да го прави. Оказването на съпротива с довода "правилата трябва да се спазват, защото са правила" ме навежда на съмнения за засегнато самочувствие в качеството на авторитет или (според ситуацията) неравностойно третиран колега.

Доколкото разбрах в час по философия, Имануел Кант постулира, че в отношенията си с другите човек не бива да се води от установени етични норми, а трябва да помисли до какво би довела постъпката му и дали би желал същото за себе си. Поставянето на мястото на другия и по този начин регулиране на действията би трябвало да бъде универсален морален кодекс.

Това е добро сравнение за моето виждане за спазването на правилата. Доколкото се следва разумния стремеж към (общо) добруване, правилата могат да бъдат променлива величина. Разбира се, за да ги нарушаваш, първо трябва да си се запознал с тях добре, да си наясно с каква цел са формулирани и до какво би довело неспазването им.

След изразяването на тези си убеждения получих окачествяване и от мама, и от леля, че съм надут и се поставям "над всичко и всички". Бих се радвал освен коментари по теорията си, да получа мнения и дали звуча толкова наперено, високомерно, нереалистично, et cetera :/

„Първо, нека приемем, че компютърните специалисти ще успеят да разработят интелигентни машини, които могат да вършат всичко по-добре от хората. В този случай, предполагаме, работата ще бъде вършена от огромни, високо организирани системи от машини и човешкото усилие ще бъде ненужно”

Човешкото общество не може да оцелее без ред и закон. Наблюдението и контролът са качества на всяка система за управление. Технологичният напредък значително увеличава възможностите за наблюдение и контрол. Светът след сто години за мен е свят на тоталния ред и закон. Оттук алтернативите са две: утопична и анти-утопична. Високотолерантно общество или Тотална Технологична Тирания (ТТТ). Според мен и двете възможности заслужават по малко внимание:

1) Високотолерантно общество: генът на злото не може да бъде елиминиран напълно, ето защо хората винаги ще бъдат опасни за себе си. Избягвайки нов Ленин и нов Сталин, плюс нова Революция, която ще изяде децата си, човечеството трябва да си осигури доста поносим житейски минимум. Човекът след сто години ще бъде ценен, само защото принадлежи към доминиращата хуманоидна раса, която му е дала право на живот. Ако ти позволят да се родиш, ще бъдеш материално осигурен до края на живота си. Няма да тежиш на никого, дори ще се родиш със закодирани способности, които ако използваш в работата, ще те направят богат. Ако не ти се занимава, обаче, просто трябва да се задоволиш с общия минимум. И никой няма да ти позволи да правиш глупости. Денонощното видео наблюдение, чиповете-имплантанти, безналичните разплащания и най-общо: технологичният контрол ще направи това невъзможно. И да не се бъркаме като Азимов: компютрите няма да взимат решения. Те ще предлагат решения. Човешката воля YES/NO ще бъде последна. Да не забравяме, че стремежът към власт е дори по-силен от стремежа към нови хоризонти.

2) Тоталната Технологична Тирания (ТТТ). Проблемът се състои именно в човешката воля, която е последна. Колко души ще взимат решенията, валидни за целия свят и доколко тези решения ще бъдат в полза на човечеството? Несъмнено, перфектната организация и ред, осигурени от технологичния контрол, представляват предимство. Правилата са ясни, спазват се без изключение. Хората се раждат и биват възпитавани в повишено съзнание за ред и законност. Спазването на правилата е добро и носи блага. Неспазването им е почти невъзможно или най-малкото безсмислено, тъй като неразкрити престъпления няма. Проблемите започват от момента, в който да си негър и да се водиш на предната седалка в такси стане престъпление, защото някой отгоре е сложил своя пръстов отпечатък. Такава е последната му, човешка воля. Тоталната Технологична Тирания е като диктаторските режими от 20 век, но с акцент върху тоталния технологичен контрол. Бар кодове на врата, експлодиращи гривни, проследяване и денонощно наблюдение, пълна липса на уединение, прецизност, жестокост и перфекционизъм в изпълнението на наказанията: такава е анти-утопията, която ни представят филмите. Според мен, обаче, е друга: ти просто няма да можеш да мислиш различно от групата. Ако пък се окажеш дефектна бройка, системата задължително ще разбере, ще те локализира и светкавично ще отстрани дефекта, без никой да се усети. Да живее Големият брат!

Тихомир Димитров