В Париж се срещат два свята: републиката, в която живеят граждани, но и роби, и монархията, в която поданиците на краля си позволяват да осмиват монарха и аристокрацията и да правят с тях буквално каквото решат.

В същото време, докато бедните граждани на Франция са оставени на себе си за да оцеляват, американските роби със сигурност имат покрив, дрехи и храна.

Аристократичен Париж е известен с хлабавия си морал, за който е нормално неизпитващите интимно привличане съпрузи да се чувстват свободни за извънбрачни връзки и същевременно да бъдат истински приятели помежду си. В пуританска Америка, където върховна ценност е семейството, мъжете се кълнат край смъртния одър на родилите солиден брой деца съпруги, че ще останат верни и никога няма да се оженят повторно, и спазват обещанието си, но това не им пречи да имат чернокожи наложници и толкова черни деца и внуци, колкото и бели. Докато разюзданите европейски аристократични семейства могат да обсъждат спокойно трепетите на умовете и сърцата си, моралните американци са задушавани от табута, част от които дори не осъзнават.

Кой избор е по-морален? Да станеш любовник на влюбена в теб робиня и да се грижиш за нея и общите ви деца или да й дадеш свободата да изкарва прехраната си сама навън, в свят, в който би имала шансове да работи като слугиня или проститутка?

Как ще уважиш правото на избор на дъщеря си – като й позволиш в чувствителна възраст, заради неразрешени конфликти с теб да стане монахиня или като й забраниш, за да й дадеш време да порасне преди да направи избор?

P.S. Ако в училище се разглеждаха повече дилеми, светът щеше да е по-малко фанатичен и по-толерантен, осъзнавайки многозначността. А ако “Гераците” се изучаваше в сравнение с книга, описваща разпада на робовладелската система в САЩ, може би учениците ми нямаше да са убедени че на всички географски карти Европа е изобразена като център на света.

Ето още едно ревю, с което не съм чак толкова съгласна.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Най-добрият ученик
/от Веселин Ханчев/

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълеше,
когато учителят,
питаше:
прав зад катедрата.
- Кои са царете от Второто българско царство?
- Къде се намират Азорските острови?
- Какво получаваме, когато прибавим
към натрия три молекули сребро?

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво,
и каза:
- Излез на дъската.
Ела.
Говори.
Отговаряй на всички въпроси
подробно и ясно.

Беше в час по мъчение.

От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:
- Кои са ония,
с които си ходил на сбирка?
- Къде се намира
квартирата, дето се срещаше с тях?
- Какво си получил?
- Кому си го дал?

Беше в час по безстрашие.

Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.

Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.

Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.

Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.

Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен

в час по безсмъртие.