Сега е демокрация-всеки, кой както иска, така действа. И аз, барабар Петко с мъжете, днес в 11 часа, облечен като за сватба се отправям към избирателните урни. Заставам на опашката от около петнадесет човека. Разглеждам хората. Болшинството познати пенсионери и пенсионерки.Изведнаж ми щуква мисълта, че съгласно статистиката за средната продължителност на живота, ние не би трябвало да дачакаме резултатите от четири годишния мандат на избраните от нас общински и районни кметове и съвети. И какво излиза-ние градобитите гласуваме за бъдещето на младите. Гласувам.Опашката е все от петнадесет човека, пенсионери. Пълен абсурд. Явно, никой не е чул призива на Любен Дилов-син, младите да скрият паспортите на бабите си.

А сега нещо по-реално. От вчера съм сложил торбичка с шест вратни пържоли и десетина стръка джожен в хладилника. Джожена придава много приятен вкус. Почиствам пържолите от джожена, посолявам и ръсвам чер пипер.Изпържвам ги в тиган леко и ги нареждам в тавичка. В същата мазнина изпържвам  за кратко 4-5 глави лук нарязан на шайби. В готовия лук сипвам сока на два изцедени лимона и покривам пържолите. Най отгоре нареждам 3-4 домата нарязани на шайби. Сипвам малко бира или вино. Всичко това се пече в фурната 20-30 минути. Следва ракия със салата. Салатата е от печени чушки, домати,червен лук, сирене, оцет, дървено масло и сол. Навремето, ако кръчмар сложи краставица в горната смес му вземали майсторското свидетелство. Пържолите се ядат с Каберне-отлежало от Менада.

Определено започва да се очертава моето предпочитание към месото и всякакви месни продукти, въпреки че и аз като Крис, обичам всякакви зелени неща и салати, все пак какво е една хубава пържола без салата?
Напоследък започнах да готвя по-често телешко, отколкото свинско, и като че ли ще се наложи като мой фаворит (не броя агнешкото, по традиция ядем само в един определен период от годината, макар че от известно време се каня да разчупя това табу, все пак има доста арабски месарници, които целогодишно предлагат свежо месо).

Последното, което приготвих, условно ще нарека "телешко с лимони", като рецептата е вариация на телешкото печено (roast beef), което готви майка ми, въпреки че в крайна сметка се оказа, че няма нищо общо.

Продукти за печеното:

Около 1 кг. телешко месо, цяло парче, може филе или плешка, без кости

1 глава лук, голяма

1 лимон

Масло

Домашна винена ракия (ако нямате бренди)

Пипер смес

Бахар

Сол

Продукти за сос:

Заквасена сметана 250 мл.

2 супени лъжици горчица с хрян

Масло

Домашна винена ракия

Пипер смес

Месото се слага цяло в тенджера, като се покрива с вода. Слагам обелена глава лук, и един лимон нарязан на четвъртинки, заедно с кората, както и 4-5 зрънца бахар. Добавям около 100 грама домашна винена ракия, от мелнишко вино, което според мен има много подходящ аромат за ястия от телешко.

При варене на месо гледам задължително да сипя някакъв алкохол (концентрат), като най-лесния избор е водката, тъй като не оставя никакви остатъчни аромати. Освен ако не използвате Абсолют Ванилия, но това е малко екстремно :). Много често в ракиите и брендитата има есенции, които могат да развалят вкуса на месото и бульона. Алкохолът прави месото адски крехко, така че за телешкото е задължителен (само 10% от продаваното месо е от телета, останалото е от крави, юници, волове и изобщо цялото телешко семейство).

Месото ври около час, час и половина на силен огън, общо взето етапът, в който е подходящо за печене, трябва да се определи на око.

След като сваля тенджерата от котлона, загрявам фурната на 350 градуса, слагам в тавичка още врялото парче талешко и го намазвам обилно с масло докато е още топло, така че то да се разтопи и да напие в месото. Сипвам отстрани прецеден бульон и слагам четвъртинките от лимоните около месото. Наръсвам обилно със смесения пипер и пъхам да се пече.
Фурната се намалявя до 230 градуса, като тавичката се слага на решетка на 2-3 пръста от дъното, за да не загаря месото.
Пече около час и половина, като се полива непрекъснато, докато придобие кафеникав загар.
След изваждането, докато е топло, се нарязва на филийки с дебелина около 5-6 сантиметра.
Лимоните, които са вряли в бульона и после в соса, придават много специфичен, свеж аромат, както и една лека киселина, ненатрапчива, която контрастира приятно с маслото.

За соса:
В един не много дълбок съд се сипва малко от бульона, задължително прецеден и се загрява. Слага се бучка масло, но не много голяма, горе-долу колкото орех, кутийката заквасена сметана и 2 супени лъжици горчица с хрян. Може да се сложи и настърган хрян, ако има, една класическа добавка към телешкото месо.
Разбърква се добре, докато сместа стане еднородна. Като заври, се сипват 1-2 лъжици от същата ракия, в която е вряло месото.
Не е нобхоимо сосът да ври дълго, само колкото да придобие необходимата гъстота.

Месото се сервира нарязано на филийки и полято със сос. Може да се поръси с нарязан магданоз или пипер.

Подходяща гарнитура биха били пресни картофки с чесън, но задължителна е според мен свежа салата, като салатата с рукола на Крис.

М.

Затова стягам багажа, купувам си ракийка и салатка и тръгвам с компания. Къде? Ами още не знаем, затова за всеки случай мятам и палатката и спалните чували в багажника.

Първоначалният план е Цигов Чарк, но ще видим. Заредил съм фотоапарата и след 2-3 дни ще публикувам и документирам събитието.

Наздраве

Каретите препускаха диво, шаловете на дамите се вееха. Вятърът бурно навяваше спомените на безтегловността. Селяни се ровеха в житото и подхвърляха калпаците си. Стар граф на бюрото кафяво, важно изцеждаше капката на порока от мастилото. Пишеше важното писмо, отмятайки къдрица. Пишеше писмото, което сивия гълъб ще отнесе на фронта при дивата война. Война кална, война последна. Колелото на каретата гореше а щикът на войник се бе забил в най-красивия и орнамент, който старите дворцови майстори бяха облели в подходящи багри. Най- старото дърво се разтресе от последния топ и се сгромоляса. Листата му, преди за последен път да се свият, се напериха и зашумяха, заканвайки се.

На другия баир байряците бяха забити, и опърлени гордо стърчаха. Животните се разбягаха а млада невеста береше синчец. Стар овчар се бе подпрял на студения камък и си режеше сланинка. Сякаш планините се пукаха от ехото на чистотата. Ручеят нежно галеше през мъхчетата, които бяха неговата завивка вечер. Вечер, когато тежкият полумесец, като кинжал се стрелваше в голямото небе, и само кучето легнало до огъня не искаше да го забележи.

От другата страна до камината се вихри полка.

На полката отговаряше кръшно балканско хоро. Вино цапаше белите ризи а момите се подхвърляха в екстаз. Кучето дебнеше за кюфтето на някой пиян, а кларинета донапукваше кирпичената къща. Но това беше сватба а не война. Свекърът гостеше с агне и ракия, свекървата се кипреше с пет вити баници, а малчуганите се сръгваха кой да открадне първи цигара от мократа маса. Тъкмо един хлапак да успее и една изсъхнала тиква го стресна, падайки от чардака. Там беше оркестъра- с кръшна въз- пълничка певица; тъпанджия със засукан мустак, а огромният акордеон беше като разтворена книга в ръцете на кмета. Две клюкарки спореха за млад левент. Гледаха го с бялото на очите и се чудеха коя ще го надпревари под сливата. Едната стана и разчупи снага, а другата с цвете росно но дясното ухо се снижи под масата и загледа невинно. Стар партизанин сви нещо в измъчените си ръце и от тях излезе цигара. Бавно я поднесе към устата си и се загледа в балкана. Спомни си за неговата сватба. Невестата му бе черната земя, а гората бе тяхното хоро. С полузатворени очи издишаше и не виждаше нищо около себе си.

От другата страна огромните сгради на каретите не виждаха нищо. Те нямаха свой вожд. Бяха създадени от много такива само за да ги има. Гордееха се единствено с това, че се пазеха от вятъра, а там, където го търсиха е наистина много високо. Малки, изящни дюкяни пълниха търбуха им. Там имаше палта, копчета, салами, въшки, палми, изобщо каквото се сетиш. Разделяха ги само огромни булеварди, в които можеш да усетиш, какво е да си около кошер. Там докато един изреве от щастие, други трима вече плачат, а четвърти чака тримата да изчезнат от втренчения му в шадравана поглед. Някакъв нахален трамвай тресе земята и вози хиляди неназовани съдби, като едновременно смущава радиото на възрастна дама. Зад нея музиката, която идва от спортна кола, гонеща гълъбите от площада, те кара да забравиш за секунда, че денят ти е решетка. Можеш да си купиш бира, да подариш сакото си на просяк, да се престориш на ангажиран, да видиш блясъка на една невероятна коса. Коса, която върви до теб от 15 мин. Поглеждаш нежната и безупречна кожа, стигаш до изящното бедро, заключено в строг ток. Небрежен бретон и студени и пълни със страст устни.

Май ти спря току що часовника. Превърти го с няколко часа, защото яденето е сервирано , кучето те позна а ракията е донесла мириса на влажно мазе. Включвайки телевизора си изклепваш панталона / нали си подари сакото/ с кисело зеле, защото ти напомня за огромните и стряскащи, които всяка вечер те изпращаха до твоята стрийт.

Комшийката, с която споделяхте каруцата до училище сега си стърже „Криция"- та на стъргалото. Сега стоиш на масата и всичко те блъска по главата. Спомените за разпиляната любов, за несъбраното жито, което е минало през пръстите ти. За огромните мощни коли, които те водят до местата на мечтите ти.

Удряш още една сливова от вашата слива, гледаш изгнилия чардак и душата ти се стопля.

Студения луксозен елек на Джон, който ти поднася перфектен бърбън, на перфектен бар в перфектна обстановка, те кара да спреш да се секнеш пред бащината къща. Този мимолетен спомен те вкоченява, но все пак те е научил на нещо.

Виктор ПЕНКОВ

да дам още една добра идея за нещо за пиене!

Греяна ракия

Продукти:
300 мл силна ракия*
(*при процеса на приготвяне се изпарява част от алкохола и ракията става по-слаба)
3 супени лъжици захар

Ресурси:
джезве с вместимост 500 мл
котлон
добро настроние

.

Начин на приготвяне:
В джезвето сложете 3-те супени лъжици захар и го поставете на котлона. Изчакайте докато захарта се карамелизира (трябва да започне да дими). След това без да махате джезвето от котлона добавете ракията като много внимавате, защото след кратко време ще започне да кипи. Започне ли да кипи повдигате джезвето от котлона. Трябва да кипне 3 пъти. Вече сме готови.

Наздраве и щастлива нова гoдина!