времето, уви, си течеше сравнително нормално, докато аз карах главата на отражението си да променя лика си и изчезва. а после се качихме на покрива и празното сиво небе беше на един юмрук разстояние.

in the kinetic energy of a moving fist
lies the birth-machine for a parallel universe...

кулите на новия свят се подаваха от върховете на блоковете... вълкът ни гледаше с интерес [и] с двете си различни очи - дали той беше светът?

neo-wolf, but older again than the lupus itself
linked its fur to the gyroscope of time - a collection of failures

а после бог е праволинейно копеле, все едно съм си пил кафето с него. и останах без олипс

промяната не трябва да бъде промяна
светът трябва за един миг да стане такъв, какъвто винаги е бил