На другият полюс, руският милиардер Роман Абрамович, отбеляза с показна елегантност и щедрост, граничеща с излишна показност и изхвърляне, 16-я рожден ден на дъщеря си Анна.При влизането си в клуба, в който е било "скромното" тържество, всеки е получил за подарък iPod и скъпоценности. (Защо не ме поканиха?) Непълнолетните дами и господа са консумирали само безалкохолни напитки - коктейли Мохито, бананово дайкири, както и плодови напитки Bellinis за скромната сума от 140хил. долара.Цялият масраф е излязал само 250 000 британски лири(около 500 000 долара). Какво му плащаш?

Извод:Имал, дал и не живее в Китай.

В изказване на Иван Искров.

"Ей, не се накраде Костов, та и шофьор е станал... ".

Не можах да се въздържа.

Ад е да пратиш детето си на училище и то да се срути върху него. Пет училища в китайската провинция Съчуан са се срутили от трусовете. Колко ли майки, ако са оцелели, търсят неуспешно своите деца? Не пожелавам на никой да го изпита.

Едно земетресение продължава секунди, но тези секунди се усещат като цяла вечност. Ужасното люлеене, несигурността под краката подсилват чувството за безпомощност. Земетресението  е нещо ужасно, както и пожарът, вулканът. Природни стихии срещу които човек се бори трудно и даже неуспешно. Дано, ние българите, да бъдем пощадени от силни и катастрофални земетресения, урагани, торнада и вулкани.

От последния брой на Businessweek, в ревюто за новата книга на Миша Глени "McMafia: Пътуване през глобалния криминален свят", преводен материал.

Както се казваше някъде: не стреляйте по преводача, той толкова си може.

П.С. Може да отворя рубрика Не стреляйте по...

Регистрацията отнема броени минути, след което с няколко прости действия от телефона се включва автоматичния трансфер на данни (телефонен бележник и календар) чрез сайта. Малко по-късно мобилният телефон се обажда, че е готов и воала - контактите ви са прехвърлени на Зъб.ком.

Въпреки отличната идея, която работи за нищожно време (сравнено с ръчно записване на контактите, синхрон чрез Nokia PC Suite в моя случай, или прехвърляне на данни чрез услугите на някой от магазините за мобилни телефони), бях доста изненадана да видя, че от 210-220 контакта, които имам в телефона, Зъб.ком ми признава 46.

Не знам дали защото е бета версия или пропускам някоя съществена стъпка в синхронизацията, след първоначалния си възторг леко се разочаровах от поканата да въвеждам контактите си ръчно - ако исках да го направя, на първо място нямаше да ползвам услугите на Зъб.ком. За всеки случай направих втори синхрон със същия резултат.

Ще ми е интересно да науча, ако някой от вас се сбори със Зъб.ком с по-добър успех от моя.

Вот?

За да не си помисля, че етикетът е бил някаква случайност, на обратната страна на текстилния етикет на дрехата намерих инструкции за пране:

тук вече тотално се сринах да се смея.
(ако се чете зле - снимах с телефон - носи изключително смисления надпис "Изпери, когато е мръсно")

След няколко седмици си взех маратонки от същата марка. Кутията носеше многозначителният надпис:

за всеки, който се съмнява в средния брой обувки в един чифт.

Отстрани имаше таблица за номерацията на краката, очевидно предназначена за хора без по-добро нещо за вършене от това, да си мерят краката с клечки за китайска храна или тухли-единички:

Мога само безмълвно да се преклоня пред гения в Пума (ако правилно разбрах, става дума за криейтив директора им Хюсеин Чалаян), който е измислил дизайна и съдържанието на новите им етикети и опаковки.

Глас тук? http://svejo.net/home/link_summary/42361

.

Отивам на сборния пункт в 17 часа, повела и дъщеря си за ръка, за да разбера, че там само се събираме - същинската част, а именно - празничен концерт, е чак от 18:30 на Античния театър. Леко фрустрирана от новината, завеждам детето да пием кафе (тя сок, рано й е за кофеин) и после се връщам. Видях част от учителите си - някои се усмихват измъчено пред смътно познато лице, което им се хили като тиква, други ме помнят с име, фамилия и засрамващи ме случки, които с охота разказват на бивши ученици от други випуски, които примират да се смеят.

На срещата са дошли някои от първите ученици на гимназията, мъже и жени на по 65 години, което много ме умилява и изпълва с гордост. Младежи, очевидно настоящи ученици, подпират с мъченически вид табели с надписи "Випуск 1962 до 1967", под които явно трябва да се съберат по години бившите възпитаници. Завъртам се около нашата табела "Випуск 1992 до 1997", но очевидно от нашия випуск съм дошла само аз. Виждам класната си и много се радвам да я видя. Носталгия, предполагам, макар че не бих желала да чуя отново вледеняващия й глас 'Заповядай на дъската, принцесо!'

С Мая отиваме на Античния и започваме да се подхлъзваме по изгладените от столетията стълби към седалките. Живо си представям как се изтъркалвам заедно с детето чаааак до сцената, бррр. Намирам удобни места, а скоро към нас се присъединяват Белята и Мяу с децата, които са довели на концерта. Театърът е почти изцяло пълен: много хора са дошли за юбилея. Преминаваща покрай мен жена се подхлъзва по стълбите и аз й подавам ръка. Тя ми благодари:
"Дамите от руската гимназия винаги са били отлични кавалери!"

Концертът се открива с химна на България и празнични речи. После започва същинската част: група младежи, чието име не запомням, свири фантастично и с голямо густо на ксилофони и публиката е във възторг. Следват девойчета 'Мистик' с цигулки и чело, които толкова очевадно свирят на плейбек, че е чак обидно; за сметка на това, изпълнението им продължава безсрамно дълго и става леко отегчително. Излиза ансамбъл 'Тракия' - публиката аплодира горещо, народните танци са страхотни. В това време започва да вали сериозно. Хората са подготвени с чадъри, които разперват и значително затрудняват гледката.

Аз, както винаги овца, съм тръгнала по 3/4 ръкав и никакъв чадър (всъщност имам един, който държа в колата, така че целите му са неясни). Майката на Мяу прибира моето дете под нейния чадър, аз придърпвам найлонов плик, с който доколкото мога, се увивам за дива радост на Мяу, която се търкаля от смях всеки път, като ме погледне (но тя стои под чадъра на Белята, така че не може да оцени мокротата на ситуацията ми!) Един ужасЕн американец през цялото изпълнение на народните танци си държи ушите запушени (явно силата на звука му идва в повече) и гледа ритмично потропващата публика с нескрито удивление. Предполагам, че загадката на българската душа няма да му се изясни скоро :lol:

Водещият излиза на сцената и обявява: 'А сега, последното изпълнение, което всички чакахте!' Аз съм леко изненадана от горещия отговор на публиката. Знам, че Ивана ще пее - по предварителни сведения, ще изпълни 'Кълна се', а после руски романси, но чак пък такъв възторг?! Излиза самата Ивана, чиято дъщеря учи в гимназията и поздравява публиката развълнувано и топло. С нея излиза и девойка с мандолина. Нима наистина ще свири руски романси?

"И сега, нашата песен! Хайде, защо сте седнали? Всички заедно!"

Няма какво да говорим - ние сме номер 1.
Хайде да не спорим - ние сме номер 1.
И в(ъв) любовта и в разни други неща без конкуренция./2

Половината народ става по каменните редове на Античния и започва да мята гьобеци. Другите, сред които и аз, силно разочаровани, започват да се изнизват от театъра. Програмата продължава упорито с чалга. Нищо против Ивана, която очевидно има хубав глас, но този край на юбилейния концерт на една от най-старите и уважавани езикови гимназии в града беше изключително нелеп и неподходящ.

Yours truly

Клик

Малък, сив, бърз и се слива с балатума на пода. Не знам откъде е дошъл, но явно смята да остане - въпреки че мислех, че се виждаме за пръв и последен път, се оказа, че всъщност си живее тук за постоянно. Може би му харесва да живее сред многобройните китки на майка ми, не знам.

Тази сутрин заварих Петроний в беда: едно валмо прах се беше закачило на задния му крак. Той явно не можеше да си го махне сам, затова предприех операция по премахването на проблема. Петроний явно не смяташе, че това е моя работа и се опита да се измъкне, но с помощта на един химикал, за да не го доближавам твърде, в случай, че това го плаши, успях да го освободя.

Гай Юлий остана застинал още сума ти време с освободения крак изпънат назад в странно неудобно плие, като явно мислеше, че ако се престори на мъртъв, ще спра да му дърпам краката с химикали. Накрая леко го бутнах по носа и той се поразмърда. Придвижва се с тихи шушшш-шушшш-кащи звуци :D

В офиса ни всеки ден идват доста хора и се притеснявам, че Петроний ще загине безславно под нечие стъпало, ако не го видят (което е почти сигурно). Обмислих варианта да му лакирам гърба в червено, за да се откроява, но съм доста сигурна, че гущеровата кожа не е предназначена за мазане с лак за нокти. Приемам охотно идеи какво мога да направя за него така, че да се забелязва лесно, без да го нараня, за да попреча смазването му от нечий крак.

Гай Юлий Петроний в реален ръст:

Преди 2-3 години започнахме да обикаляме семейно(с брат ми и жена му) нашата родина. Целта ни бе и е да разгледаме различни кътчета от България и да съберем печати от 100 национални туристически обекта. За съжаление тази учебна година дъщеря ми  е в  7 клас и й предстои кандидатстване и обикновенно в събота е заета с допълнителни уроци, което ни спира да обикаляме из България. Първата екскурзия, която планувам в момента е за края на юни. Искам да посетим Чудните мостове и Триград. Досега не сме ходили в Родопите. Ходихме на Шипка, Етъра, Габрово, Дряновския манастир, Рилски манастир, Мелник, Трявна, Троян и на още няколко места. Искам да изразя едно мое мнение, което се затвърждава след всяко едно кътче, което виждам, България е с много красива природа. Красива е и пролет, и лято, и есен, та дори и през зимата. Все още нямаме много печати, защото решихме да ги събираме в един по-късен етап. Но смятам, че не е толкова важно да ги имаме 100 печата, а да сме видяли туристическите обекти.

В картата на списание National Geographic има и списък на Балканските забележителности. Отличават се в Гърция - храма на Аполон, Акрополът в Атина, различни обекти в Микена,Тиринт, Родос, Корфу и др.,Македония - Охрид,Шкоцянските пещери в Словения, Турция с Троя, Истанбул, националния парк "Гьореме" , скалните църкви и манастири на Кападокия, Памуккале и още културно исторически обекти в Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Хърватия.

Ако харесвате да пътешествате из България, купете си майският брой на списание National Geographic. Няма да съжалявате.

Преди малко по CNN гледах репортаж, в който показаха как в Япония събират изоставени и забравени колела (които бяха стотици на места) и после ги дават на различни африкански държави.

С тези колела медицински работници могат да стигат по-бързо до отдалечени селца, а по-нататък вероятно ще бъдат раздадени и на деца, които ходят с километри до училище.

Хубава идея.

И дано догодина по това време не се нищят проблеми в медиите със спуснати от МОН директорки и притеснения за нарушаване на учебния процес.

BGBusiness e издание на BGBusiness Developement Center, което "поименно достига до 4500 ръководители на водещи ... компании, Министри, Зам..министри..." и вся осталная и цели най-общо казано да им предостави полезна и строго специализирана информация (предполагам за бизнеса).

За негово нещастие, бюлетина или списанието, там каквото е, попадна и в моите ръце, моя милост като виден стопански ръководител и ето какво видях:

"Бюлетинът" включва 2 страници астропрогноза, тест "Подхожда ли ви службата?", как се постига сила на замаха със стика за голф, новите седем чудеса на света, представяне на Хонкконг като туристическа дестинация, стил на живот и лукс (запознаване с известни модни дизайнери), как да дегустираме виното, когато го поръчаме в ресторант, кои са Рокфелер и Карлос Слим и малко пълнеж за маркетинг, реклама и мениджмънт в стил "как да стана мениджър за 45 секунди", явно безкрайно необходима информация на водещите политици и бизнесмени в държавата.

Това удоволствие е с невероятен печат и оформление, с шрифт около 16, а ако не го получите поименно и безплатно, 72те страници струват 5,90. Ха-ха.

Въпросният дивелъпмънт център не ме грабва по никакъв начин с предложения сбироток от статийки и картинки, май трябва да се огледат наоколо в другите платени и безплатни издания по темата.

Както знаете тук ние даваме най-интересните гафове от света на Линукс за българи и цигани.Днес ще ви представим интервю с Калин Николов, модератор, реклама и организатор в Linux-bg.org.

1.г-н Калин Николов, разкажете за вашата кариера в Линукс обществото.

Калин Николов: Мисля че няма нужда да отбелязвам че първата операционна система на която започнах да бачкам се казвам Калинукс и беше направена от мен. Базирана е на моднато Линукс ядро с добавки от кода на чичо Били и лично компилнато от Линус Товарлдс.Първата ми среща с Линукс беше като започнах да произвеждам картофи в една селскостопанска ферма. Малко по-късно ме взеха в Линукс за българи и ме направиха рекламен мениджър и пръв водач в тяхната стратегия на банването.

2.Запознати ли сте с проекта на Цветан Банчев и неговата мания за ОС.

Калин Николов:Да, момчето искаше да прави нова ОС, но аз му се изпречих на пътя и го баннах. Всичко започна когато той започна да се мисли за новият Бил Гейтс, когото ние лично мразим. бухаха. Баннах го от сайта след като видях какви неща пишат за него в интернет. Това е стратегията, правил съм го винаги, тролнах проекта Кибертрон заради спам , ама на Цецо не завря главата и не иска да ползва Линукс. Както казах - Ще банна всеки един от моят сайт, който заговори за цоникОС и ще напиша тема от рода на Бан на потребител от еди кой си град. Пубер да ви еба мамата такава.

3. Смятате ли че постъпката ви е правилна

Калин Николов:Да, правилна е. Момчето се опита да измести Линукс , а ние ще загубим работата си така

4.Защо смятате че Линукс е бъдещето

Калин Николов:Защото така ми харесва. Ще ви банна ей.И от проекта Кибертрон ползвали ЦоникОС на техните сървъри защото споменават че имала повече производителност. ЦоникОС е нищо, измислена ОС, която бе сътворена от едно момче, което аз баннах и направих за смях пред цялото отворено общество. АКо още веднъж видя такива като него и пак ще повторя процедурата. ЯСно ли е пубери такива.

5. аха. Благодаря за интервюто.

Калин Николов:И аз благодаря.И не забравяйте ползвайте само и единствено Линукс. Ако ви видя да мините на някоя боза, смятайте че ще ви банна и ще ви направя за смях.

За съжаление до 21 няма да тренираме, защото тренерката заминава на фитнес фестивал в Италия. Като се върне ще ни засипи с новости, с нови врътки и стъпки. И ще стане още по-трудно и съответно още  по-интересно.И ще има нови мастер класове и не само за степ, а и латино, техно и може би омразното ми тае бо.

Едно леко степче от фитнес фестивала (17,18 ноември.2007г), на който имах удоволствието да присъствам и да играя. Дали усетихте вдъхновението, което имахме?

И тази година в България ще се честваме подобаващо Денят на Европа. Във всички големи градове ще има различни мероприятия - спортни празници, театрални шоута, изложби, детски празници,прожекции на филми.Дано с напъните за вписването си в Европа да се запазим като древна нация и  българската си култура.

Седя си зад компютъра, а отнякъде долита писукане, натрапчиво и пронизително. На покрива често кацат сребристи чайки - грачат настойчиво и дърпат керемидите и черната хартия, сложена за изолация, тропат по капандурите - изобщо, нахален народ. Решавам, че някоя от тях пак мародерства и се покатервам на стол да погледна и да я изгоня. Не съм познала. По керемидите досами капандурата търчи едно малко, пухкаво чайче, още без пера - и писука.

Първо помислих, че е изпаднало от гнездото и се зачудих какво ще стане, ако се подхлъзне и се метне от петия етаж. След секунда след него започват да клатят важно рошави пухкави дупета още две чайчета и се отдалечават заедно към другия край на покрива.

На следващия ден още няколко пъти виждам пухкавото трио - с бодра крачка се разхождат по керемидите и писукат. Много са смешни и умилителни. Започвам да дебна, за да ги снимам с телефона. През пет минути се качвам на някой от двата стола, сложени за целта под двете капандури. Никакъв късмет - ако има чайчета, нямам телефон в ръка; ако имам, то те са прекалено далеч и се отдалечават бързо.

На комина постоянно седи една чайка на пост и всеки път, като ми види главата, започва да крещи силно и леко присмехулно. Не го приемам лично, сигурно грачи така за всеки, който се показва на покрива.

На няколко пъти изтървавам за секунди чайчетата. Гнездото явно е скрито някъде на билото зад комините, не мога да видя къде отиват. Белята ме подкукоросва да съм разхвърляла кюфтета по покрива, чайките много обичали да ги ядат и обезателно ще дойдат да кълват. Все едно не мога да си ги изям сама, ако някак се сдобия с чиния кюфтета!

Най-после издебвам кадър:

Клик!

На третата снимка се вижда, че едното чайче мъкне нещо в човката. Не успях да разбера какво, но със сигурност не беше кюфте.

Понеже ми се иска да ги снимам по-отблизо, почти съм капитулирала пред идеята с кюфтетата. Проверявайте пак, по един или друг начин ще успея да направя още снимки на чайчетата :D

Разходка:

Пилетата растат:

но майка му ме вижда и грачи "Враг! Враг!", при което то побягва.

По този повод си признавам, че ми е трудно да си избирам книги в последно време.Има толкова голямо разнообразие от  автори, стилове, че се затруднявам.Случва ми се да си купя книга, която след това да не ме увлече или да не ми хареса.Днес влязох в книжарница Хеликон, но нямах много време и гледах, гледах и си излязох с празни ръце.Определено, за да хареса човек книга или трябва предварително да я набелязал или да има поне час свободен, за да гледа на спокойствие.Така по Великден си купих 2 книги от книжарница(мисля, че беше Пингвините) в Сливен и по този повод имах за награда трета книга-безплатно, пак избрана от мен.

Установих със съжаление, че нямам добър приятел, носещ името Георги или производно на това име. Имам братовчед с името Ганчо, но той не празнува на този ден и живее в Сливен. Далеч е от Пловдив.Ако беше близо може би щяхме да му наложим да празнува.

 По повод хубавият празник Гергьовден и края на ученическата ваканция отидохме за вечеря в пицария "Верди". Хапнахме салатка и пица, аз ядох лазаня и се прибрахме за десерт в къщи - страхотни ягодки(без сметана и шампанско). Обожавам  месеците май, юни когато започват да зреят различните видове плодове. Много харесвам ягоди, череши, малини, кайсии, а най-много от всичко обичам праскови и пъпеш. Но все още ще трябва да почакам още поне месец, два за сочните летни плодове.

Маргаритки - любимото ми пролетно цвете и сочни ягоди - красота!

Като изключа къпините всички плодове на снимката ми харесват.Ммммм, вкусно!

Който иска, може да си качи собствен граватар в Gravatar.com, даже да няма блог и да не се е регистрирал като потребител в Уърдпрес или друга блог-система. Тогава вашият собствен граватар ще се появява, където пишете коментари по блоговете.

А който не - се появява с граватар по подразбиране, генериран от системата автоматично, но индивидуално, за всеки списващ. Изборът, който ми беше предоставен, е:

мистериозният човек
идентикон - генериран за всеки коментиращ поотделно
уаватар - генериран за всеки коментиращ поотделно
чудовищно ID - генерирано за всеки коментиращ поотделно

Не е изненада, че избрах последното :mrgreen:

И така, запознайте се с някои от честите коментатори тук: Белята , Еовин , Василена , Поли , Jes и разбира се, Флор

Мисля, че изглеждате чудесно :mrgreen:

На всички именници и на хората край тях желая здраве, любов и щастие и смело напред и нагоре!!Весел празник на всички празнуващи с името Георги, Гергана, Генка, Ганка, Ганчо, Генчо и тези, които в момента изпускам.Те си знаят.

Честито и на всички, които имат днес професионален празник - храбрите войни от нашата Българска армия. Да изпълняват с донстойнство професионалните си ангажименти и да ни пазят!

Необходими продукти:2ч.ч. брашно,1ч.ч. захар, 1ч.л.сода, 1с.л. канела.Всичко това се обърква  на сухо в купа и прибавя ме още 1/2ч.ч. олио, 3/4ч.ч. топла вода и 1 бурканче (от детско пюре) мармалад.Разбъркваме  без миксер всичко и изсипваме в тавичка, която е намаслена и набрашнена. Печем в предварително загрята фурна около 40-45мин.Аз загрявам на 200º фурната и обикновенно продължавам на тази температура.Последните 10 минути може да се включи и вентилатора за по-хубава коричка.Тайна за по-добър вкус - прибавям нарязани орехи.След като сладкиша е готов можем да го поръсим с пудра захар или да намажем със сметана.Този път пропуснах глазурата, защото се оказа, че са ми свършили и двете неща."Деси" си ходи с  кафето  чудесно.Пробвайте, пък и споделете след това.