Клати си тя циците
и аз я гледам там
не ми пука какво казват критиците
кура ми се вдига сам.
Разтваря си краката и ми показва
путка
космите на задника ми парят
шоколад милка
ям от нейния клитор
луната се усмихва,хората се маят.
И се скри луната
показа се слънцето
тя си затвори краката
и усмихна се детенцето.

енд дъ секънд уан....

 Аз бях сам под дъжда
чудех се накъде да поема
преглътнал гордостта
нямаше нищо да взема.
Мислех си къде е тоз Кивот
кулата от слонова кост
моето страдание,моят живот
живот,безмерно прост.
Гризях
Луната
умрях
в планината.

Бях с много хора,но с малко човеци
и курвите ми показваха увиснали цици
и жътварите прекрасни моята песен поеха
и разбраха
какво иска поета.

П.П.съжалявам и за тази публикация,съмнявам се,че вие ще се докоснете по някакъв начин до моите чувства и усещания,не съм толкова добър разказвач,но наистина искам да почувствате НЕЩО.Защото това е,за което си струва да живеем.Съжалявам и че не пиша поредната весело-цинична публикация,не съм в такова настроение просто.Ще се реванширам,обещавам.

Еуфорията,примесена с бегли нюанси на тъга за дена затворена страница в живота и неведение за всичко,което следва оттук нататък е отшумяла.останала е само тъгата."Какво да правя сега?"-седиш безидейно и чувстваш как студената празнина в душата ти мърда гладно и иска да расте.Доскоро е имало какво да я запълва,но сега....Хм,свободен си,волен като птичка-защо ли не си щастлив?Звъниш на приятели,повечето не ги намираш,останалите звучат вяло,апатично.И те се чудят,и те не знаят какво да правят със свободата си.Объркани са.Не знаят и докога ще я имат.Къде отиде жизнеността им?Дали изведнъж някой бръкна и отне живеца им или просто са уплашени?Дали не порастнаха за няколко дни?."Какво да правя?" се възправя като великан,като непреодолима за мислите ти преграда,като хищник,който те дебне,но когото не виждаш.Не може да се бездейства,досега никога не ти се е случвало.Не си учил уроците,бягал си от час,мразил си училището,отбягвал си колкото се може повече ангажираността си към него,търсел си всяка пролука,за да се отдадеш на забавления или мързел.Но него го е имало.Било е там,като тревожна камбанка,която тормози мислите ти.Било ти е задължение,нещо което е запълвало дните ти,като болен зъб,който не те оставя да се чувстваш мъртъв,защото боли.Приемал си задълженията си повече като задължения към родителите си,към установените порядки,към някаква призрачна даденост,която е постановила,че така трябва да бъде.Никога не си разбирал това,за което сега си даваш ясна сметка-те са били единствено и само към теб самия.Но си проиграл шанса си,твърде голяма е вероятността да си проиграл и себе си.Няколко още единици в бала биха били добре сега,нали?Когато трябва да се кандидатства.Примерно.Но не е само това,освен уроците си пропуснал да научиш и как да бъдеш отговорен.Не си мислил за бъдещето до последния момент,все си се успокоявал с мисълта,че "още има време".Ето че сега времето е застанало на прага ти и изтича,а ти трябва да решиш какво ще правиш."Какво да правя?"....

[...Няколко месеца по-късно.]
Детството си е отишло завинаги.Тази част от теб,която още е дете умира и агонията й напира на гнойни талази в ума и сърцето ти.Да си дете в света на възрастните е трудно.Трябвало е,ах как само е трябвало....Какво ли не би дал да можеш да се върнеш и да изживееш ученическите си години отново,колко много неща би направил по друг начин,колко по-различно би се отнесъл към всичко в училище.Ех,да можеше с онази последна крачка,след която вратите му остават завинаги зад гърба ти да прекрачиш от детството в живота.Вътре в себе си да прекрачиш,последния тласък,след който пеперудата разперва крила,откъсва се от какавидата и полита в синьото небе като друго същество.Разбираш,че училищните години са били просто инкубационния период,през който е трябвало да извършиш трансформацията.Разбираш го късно....

[...Години по-късно.]

Седиш пред бялата страница е редиш нелепи мъдрости,предназначени за хора,които няма да им обърнат внимание.Отдавна си се примирил с всичко пропиляно,за всичко нереализирано.По твоя вина.Отдавна си преглътнал факта,че десетки мечти са,и ще останат нереализирани.По твоя вина.Жизнеността ти се е сменила с житейска мъдрост.По твоя вина.Знаеш,че си я натрупал грешейки на всяка крачка,чупейки главата си в стотици стени.Чудиш се по чия вина са били поставени на пътя ти,но това е въпрос без отговор.Никой още не е осъдил съдбата.А тя е хищна мръсница,дебнела те е и те е хванала неподготвен.По твоя вина.Но може би думите ти ще стигнат до някого,може би ако си достатъчно убедителен за някого няма да е твърде късно.Може би някой ще успее там,където ти не си успял.И ако това стане,част от вината може би ще е твоя....

Един е Бог и Алкохолът е негов пророк!

Алкохолът е свободата, от която не можеш да се лишиш.

Свободата, която никой не може да ти отнеме като Свободата на Псувнята, Фриволността на Ръкоблудието и Желанието за Нещо по-добро (от Всичко Останало).

Но Алкохолът е много по-красив от тях и именно заради това е узаконения наркотик на Точно Това Общество.

Жените са дребни и зловредни бозайници в сравнение с удоволствието да пиеш.

Другите наркотици са твърде кратко изживяване, което губи смисъла си в бързата и нелепа смърт, при която повръщаш направо в трахеята си. Което не може да ти се случи ако приживе си се научил да повръщаш правилно от правилния наркотик.

Алкохолът е правилният наркотик.

Пиянството на един човек

В Списъка на Вредните Неща първите четири от тях са Цигарите, Алкохола, Жените и Месото - точно в този ред. Всяка още непроходила религия забранява точно тези четири неща, които в сърцевината си носят вероизповеданието на един по-добър свят. Свят пълен с удоволствия, от който се умира, но не боли много. Сравнено с болката, която носи Светът още от раждането, количеството болка която носи Алкохолът е нищожно.

Алкохолът е най-доброто средство за намаляване на болката. Най-полезното нещо за прескачане от едно Човешко Състояние в друго. Алкохолът е катализатор на Човешкото Държане и професионален убиец на Куртоазната Цензура. Той е Освободител на Дълго Подтисканите Емоции (от които се умира), той е и Пресаташето на Главния Мозък и Високоговорителя на Спонтанните Желания.

Алкохолът е Вашето обществено място, частната ви медия където сте Истински. А Истински означава да си доволен и искащ, красив и подпухнал, изразяващ себе си и драйфащ, танцуващ и спъващ се, да говориш с красив език и да говориш с дебел език, да чукаш и да не помниш, да помниш и да прощаваш. Да прощаваш и да осъзнаваш, че всъщност самият Господ-Бог ще ти прости само ако го завариш добре пийнал.
Пиянството на един човек е дълга история със седем етапа. Изключително субективната квалификация на етапите обаче помага на човеците, решили да злоупотребят:
в началото е “очакването” - то се познава по онова леко омекване и изтръпване в колената. То е защото хилядите Нимфи, Които Живеят Под Плота На Масата, пият кръв от менискуса ви. Те имат своя религия -
вярата в Промила. В представите им Техният Рай адски си прилича с вашия Черен Дроб.
второ идва онова състояние, което прилича на Олекването на Мозъка Като При Трева. Обаче докато при тревата мозъкът ти наистина е решил да отиде някъде другаде без теб, Алкохолът не позволява това. Мозъкът просто ликува в околоплодните води на личния ти Космос. И с кикот строи цепелинова стълба към небето, която обикновено води надолу.
третото състояние китайците и докторите наричат “Любовен блясък”. Настъпва след третата бира при тинейджърите и втората малка водка при Обикновените Почитатели. И никога не настъпва при миньорите, трактористите и прочие промишлени употребители. Третото състояние е Агрегатното Състояние на Личността, позволяващо на всеки човек да се чувства като Великан. Това е Етапът на Разбирателството, Отсечката на Съчувствието, Мястото, Където Успяваш Да Си Кажеш Изречението и всички да се засмеят. На него, на Изречението ти, а не на самия теб.
четвърто идва онова, което всички чакат. Предполагам, че се нарича “генно напиване”. Човекът е програмиран да усвоява Алкохола. Етапът на генното напиване е когато ензимите разпознаят Алкохола и вместо да почнат да го разграждат веднага - те с въздишка обявяват санитарен полуден. Защото вече знаят, вече сте ги научили, че тази вечер може да се случи само едно нещо. Някой е решил, иска да се напие и ще го направи. Този някой ще продължава да се налива с водка, докато тя убие всички ензими на тази земя. И докато всичката изядена руска салата на Планетата тръгне като пълноводна река към Световния Тих Океан на погълнатия досега от хората Алкохол.
петия елемент на пиянството е Моментът на Превеликата Изява. Твърдят, че Анди Уорхол веднъж се напил и преди да се наебе с някакво младо момче му казал че всеки има своите петнадесет минути слава. Уорхол не е прав. Уорхол е жалък американец от цигански произход с хомосексуални наклонности. Не може да се вярва на Уорхол и на американските сентенции - този народ се научи да пие едва когато му забраниха да го прави по времето на закона Уолстед, по-известен като закона за Сухия Режим. Истината е друга - всеки човек има своите пет малки водки. Които никога не би заменил за цялата световна слава.
шестото състояние е най-дългото. Китайците и докторите го разделят на два вида - “тиха тъга” и “шумна лудост”. Когато шестото състояние завладее човека и го направи тих и тъжен - той прилича отстрани на препарирано животно, а в стъклените му очи се чете ужасът, че след малко ще му стане лошо. Лошо в смисъл не на повръщане и силни гърчове, а лошо в смисъл на тоталното завръщане към света на другата сутрин, когато хората около теб няма да са пияни. И ще те карат да бъдеш като тях. Тихата тъга е характерна за извисените хора, интелектуалните типове и качествените, задоволени и осъзнати човеци, и серийните убийци. Докато шумната лудост е другото състояние за един друг тип хора - на неосъзнатите, подтиснатите задръстеняци, които са неспособни да се самоубият по обикновения начин и обикновено се заяждат с хора изпаднали в тиха алкохолна тъга.
седмото ниво се нарича простичко “амнезия”. Светът вече не се движи със скорост 24 кадъра в секунда, а малко по-бавно (и все по-бавно). Светът идва на приливи и отливи до теб и трябва голям тренинг, за да не му позволиш да те разтвори в себе си. В такива състояния Истинските пиячи запазват себесъщност като непрекъснато викат на Разливащото Се От Черепа съзнание да се върне, дават си точна диагноза (в смисъл “Боже, как се напих...”) и си тръгват без да бутнат нищо и без никой да ги настъпва по часовника. Амнезията при Истинските пиячи е и лека форма на шизофрения - съзнанието се разделя на Регистратура и Реакция, който неистово търсят тяхната любима асистентка Координацията. Тя обаче спи задоволена до притъпяване от камшичестите фалоси на алкохолните молекули.

Алкохолът не носи нещастие.

Образът на Алкохола в Общественото пространство е неизлечимо негативен. И изключително лицемерен. Всички говорят колко е лошо да се пие, а употребяват. Употребата е майка и баща на Общественото и Индивидуалното Съществуване, Тихия Бич на Човечеството, с който То всяка вечер се самозадоволява. И всяка сутрин го закача на стената под надписа “не е хубаво да се прави така!”.

Употребата е единствената причина за това, което политиците наричат Социален Мир. Това понятие в реалността е името на един скромен социалистически пир, на който яденето е твърде малко, затова пък Алкохол има за всички.

Алкохолът е единственото нещо, което е повече от Секса В Тази Страна. Негативната Легенда за Лошия Алкохол твърди само едно:

”Пияният човек е човек, който върши лоши неща, преди да му стане зле.”

Пресата твърди, че пияният човек върши по-лесно престъпления, отколкото трезвия. Пресата обаче вади грешно съотношение между пияни хора вършещи престъпления и трезви, вършещи престъпления. Ако обаче направите съотношение между мирните хора ще видите друга картина: всъщност пияните мирни хора са милиони пъти повече от трезвите мирни хора.

Алкохолът помага да се успокоиш, той канализира гнева в приятно безсилие и отлагане. А ако толкова много иска да убиеш някого - накрая го правиш.
И в този момент Точно Това Общество вместо да те пита защо си убил човек, то те обвинява че си бил пиян. Обяснението според мен е, че Светът е твърде лош. Едва ли можем да очакваме, че Алкохолът ще го направи по-добър.

Всяка вечер между 19 и 24 часа Светът затваря кепенците и отива да се напие някъде. После му е трудно да се върне, но го прави защото на сутринта трябва да отиде на Работа. С парите от Работата Светът си купува Алкохол. И чака да се свечери.

Някои хора не обичат Алкохол.

Нищо друго не притеснява човека така както пълна до ръба чаша водка Финландия с малко лед и лимон за красота. Прилича на кофа пълна с екстрасистоли, импотенция и мигрена, напомня на черен дроб върху кухненска маса и предполага леко фъфлене след лош побой.

В същото време нищо друго не радва човека повече от пълната само два пръста чаша водка Финландия (също с малко лед и лимон за красота). Просто не мога да понеса същата чаша пълна догоре. Усещането е като че някой ти обявява излишно състезание на 100 метра, докато ти си майстор на маратона.

Красив е вискозитетът на водката с лед. Красиво е усещането на Алкохол Във Вените. Красива е водката в стомаха ти (само на влизане). Красив е даже махмурлукът (като всяко страдание). Красива е дори пияната жена - тя най-после е истинска и се държи не както са я учили, а както й се ще: иска да се ебе с всеки, иска да плаче и да крещи. Доказано е, че жените никога не знаят защо (каквото и да е). Това е и разликата в мъжкото и женското пиене. Ако сравним Алкохола с Дървото на Познанието - мъжете поне успяват да се качат на него. Докато жените ползват това дърво като тояга. Удрят се по главата с него и започват да бръщолевят онова, което никога не са посмели да кажат. А то много прилича на Познание.

Това че някои хора, повечето жени, не обичат Алкохол не трябва да ни притеснява. За жените е оправдано, защото те са направени да ти държат главата, докато повръщаш (а за това трябва сигурна ръка). Ако се огледате обаче и видите кои мъже не обичат Алкохол ще се убедите, че това са единствено Изпадналите В Забвение Вселенски Задници, през които никой никога няма даже да се изсере.

Някои хора не разбират Алкохола

Майката на СикБой му забранява да пие. Тя е светица и всяка сутрин  СикБой намира следните бележки. На тях с красивия почерк на светицата винаги е написано едно и също:

Добромире,

Ако продължаваш да се напиваш така, че да смърдиш като последния пиян боклук, аз не издържам повече, ще тръгна за някъде и не ме чакай да се върна никога. Не мога да понеса това. В рода на баща ти има много пияници, явно в теб се е настанил алкохолният ген, който ще направи така, че да пропаднеш изцяло в живота си. Как и кога ще създаваш семейство с тази пияна глава? Как ще живеят деца с пиян баща? Как ще създадеш дом с изпита заплата за алкохол? Как ще храниш семейство? Какво ще стане от тебе - доброто красиво и обично дете, създадено и отгледано с много обич! Не мога повече!

Мама

Смея да твърдя, че мама е част от Големия Световен Заговор, който твърди че не трябва да се пие. Смея да твърдя, че светицата не ми помага много, освен че перфектно създава чувство за вина и тонове други противоречиви чувства. И то при положение, че никога не е седнала да се напие един път с мен. Смея да твърдя, че това е по-малкото зло - можех да бъда наркоман, рецидивист, педофил, депутат, президент или друг еквивалент на всеки смъртен. Примерно миньор, футболист, контрольор или шофьор на такси.

Тяхното пиянство просто не ми харесва.

Щото аз винаги съм се притеснявал, че пия много. До днес когато отново се сетих какво беше казал стария Джек Лондон в “Цар Алкохол”:

“Хората, които пият, се делят на два типа. Първият тип са тъпи хора, неодарени с фантазия, с вцепенени мозъци. Те вървят и се клатушкат, разкрачват широко краката си и свършват обикновено с това, че падат в канавката. Това състояние завършва с това, че пред очите им започват да се мяркат розови слонове и сини мишки. Над пияниците от този вид обикновено точат евтиното си остроумие хумористичните списания.

Втория тип са хора с голям полет на фантазията, способни да виждат свръхчувственото. Техния вървеж е твърд дори когато са приели достатъчно алкохол. Те никога не правят грешки, винаги стоят твърдо на краката си и никога не губят съзнание. Опиянението засяга мозъка им, но съвсем не е властно над тялото им. Такъв човек може да бъде весел другар и да сипе безкрайни остроти; или може да има видения и фантоми от космически мащаб, които поразяват с желязната си логика. В това състояние той съблича от живота измамливите му покривки и пред погледа му изпъква железния пръстен на необходимостта, който сковава духа му. Това е часът на най-висшата власт на Цар Алкохол. Да се напие до такава степен, че да падне в канавката, е достъпно всекиму. Но страшно е, когато твърдо стоящ на краката си, човек спокойно дохожда до заключението, че единствения път на освобождение е да ускориш смъртта си. Това е часът на Бялата логика, когато човек разбира, че той може само да познае законите, които управляват
нещата, но никога няма да познае нещото само по себе си. Това за него е часът на изпитанието. Той стъпва на пътечката, която води направо в гроба.”

Джек Лондон не е прав. Алкохолът е и Бог, и Цар, и Красавица и Звяр, и всичко онова, което не ни понася, обаче без което не можем.

Никога явно няма да успея да обясня, че малките красиви мегагалактики на Малката Водка, създадени от Твореца, са навързани със слънчевите системи на Алкохолните ми гени, по начин, който опростява Света, Украсява Живота и Кара Хората Да Продължават.

Винаги съм се притеснявал, че пия много. Всъщност това е защото винаги съм знаел, че Алкохолът не е полезен. Онова, което трябва да напиша на края е само едно - недейте да пиете много.

Алкохолът вреди на вашето здраве.

ДЕТЕТО-КОЕТО-ПОИСКА-ДА-СТАНЕ-
КОТЛОН
Познавам едно дете, чиято присъща детска интелигентност понякога се свива зад желанието му да стане котлон, когато порасне. На въпроса защо му е да става котлон, детето отговаря, че котлонът е нещо, което може да те опари, освен това може да ти падне на крака. Без никаква шега, покрай неосъзнатия войнстващ прагматизъм в това желание, човек може да припадне от силата на кристализиралата човешка мъдрост. Котлонът е център на Неразбираемата Вселена, излишно горещото място, направено с едничката цел от него да те заболи - само и само да се научиш повече да не пипаш там. Никой, ама никой на този свят не би се сетил да пипне горещ котлон, ако котлонът не съществуваше. Значи, разсъждаваше детето, котлонът е там, защото някой иска да ми прави номера - хем иска да го пипна, хем иска да ме накаже за това. Усещате ли екзистенциалния детски ужас? С всеки изминал ден детето расте и същият този ужас се усилва.
В този смисъл Детето-Което-Иска-Да-Стане-Котлон е симптоматичен случай - когато порасне, то ще си го върне на света и хората тъпкано, ще им разкаже играта, ще накара майката на тази Вселена на пропищи. Само веднъж да порасна, крещи това дете, и ще престанате да забравяте включени шибаните котлони в тази къща!

НОМЕРЪТ НА ВСЕЛЕНАТА
Има начин да си отмъстиш. Когато пораснеш, забравяш за Вселената, защото тя е организирана просто, с две възможности пред теб. Две шибани възможности за реализация - Сексуална и Професионална, или още по-точно - Лична и Социална. Тогава въпросът на битието се свежда само до едно-единствено - коя е онази професия, която ще ти позволи да си отмъстиш на света, докато чукаш?! Ето за това става дума. Затова не се чудете повече какво съм искал да кажа с котлона от по-горе: искам да кажа, че отговорът на "какъв искам да стана като порасна" зависи само от две неща - детското желание за мъст и порасналото желание за секс. Именно на този принцип е организирана Вселената - избери си професия, която ще те задоволи.
В този смисъл профилът на порасналото дете, което иска да стане котлон, вече не е толкова невинен. От това дете котлон със сигурност няма да излезе, но ще излезе примерно добър и ценен готвач-хомосексуалист, който ще обича да чука стажантите си върху иноксовата печка. Човек, намерил професионалната и сексуалната си реализация. Това е то номерът на Вселената - тя други номера няма, а и не й трябват.

ПРОФЕСИИ, СЕКСУАЛНОСТ, ИНДЕКС
А сега, мили деца, забравете за човешката философия и тъпите си мечти. Вие, скъпи мои, вече сте (поне) на четиринайсет и ви се случват две неща:
а) Мастурбирате - революционно, незабавно, отчаяно
б) Майка ви крещи на вратата, че трябва да се реализирате професионално в тоя живот.
На пръв поглед между а) и б) няма нищо общо. Но не е така - майките трябва да бъдат слушани, ако искате да престанате най-сетне с тази мастурбация и да захванете нормален, професионално полов живот. Докато тя си крещи, вие вече трябва да сте се досетили - след като обичате секса, бъдещата ви професия не бива да му пречи.
Отворете справочника на висшите учебни заведения, без значение на коя страница. Попадате на различни професии - примерно "маркшайдер". Не е нужно да знаете какво точно е това - нещо свързано с мини, шисти, хвост и силикоза. Никакво ебане, ама никакво просто. Животът обаче е въпрос на планиране - от вас маркшайдери няма да стане, сигурен съм, въпреки повишеното търсене на такива специалисти.
Разлистете справочника по-нататък - пише "гинекология". Може би си мислите вече, че това е вашият шанс - цял живот заровен до шията между женски бедра, осем часа на ден. Лъжете се, мили деца - гинекологът чука толкова, колкото кварталният ви монтьор може да бъде сравнен с пичовете в бокса на Ферари. Отгоре на това все се получава така, че някой гинеколог отива в затвора - за убийство на случайна малолетна циганка. Просто към някой гинеколог в почивния му ден все се случва да се приближи някое нещастно, тъмнокожо девойче и да му каже следната предсмъртна фраза: "Бате, дай два лева да видиш путка!" Не на него! Само това не на него!
Мисля, че ме разбирате вече, мили деца - всяка професия си има свой сексуален индекс. Справочниците бъкат от кви ли не начини и формули да пресметнете бал, за да си изберете професия. Забравете тези формули! Изберете си професия по един нов начин - ние ще ви предложим формула и индекс на секса във всяка една. Защото животът е низ от желания, възможности и обстоятелства. Тези три неща, обвързани в проста формула, дават разковничето какво искате да вземете от този свят - стига да имате ерекция и удобно бюро в офиса през обедната почивка.
Ето я и формулата на Професионалния Секс-Индекс:

ПСИ = ЖЕБАНИЕ х ВЪЗМОЖНОСТИ
ПРЕЧЕЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

В нея умножимото "Жебание" представлява елементарното желание за ебане в този живот - или поне демонстрираното. Множителят "Възможности" е ясен като всеки множител - това е цифрата колко жени (мъже) на ден срещаш по коридора на работното място. "Пречещите обстоятелства" обаче са делител - няма начин да го направиш с жена, ако примерно си на военен кораб.
Така с тази формула е ясно защо гинекологът няма да чука много в тази професия. Да, по шестобалната система неговите възможности и обстоятелства явно са пълно шест, но от непрекъснатото ровене из вселенските путки неговото жебание просто изчезва:

Гинеколог ПСИ = 0 х 6 = 0
6

Пак по шестобалната система, при маркшайдера и миньора е същото, но по друг начин - миньорът има жебание 6, но възможностите му са нула, защото долу в мината рядко се срещат жени (ако се срещат, те са с гумени ботуши и ватенки, което не е за аматьори). За обстоятелствата пишем 1, защото долу в мината все ще се намери някой да палне цигарка в галерия с гризу, след което сексът става твърде горещ и нерядко се проваля.

Миньор ПСИ = 6 х 0 = 0
1

Сега ясно ли ви е? Толкова е просто - за да сте щастливи, изберете професия с висок ПСИ. Това правят и повечето интелигентни хора - сещат се навреме, че за професиите с висок ПСИ трябва образование. Именно заради ПСИ професиите в обществото често се схващат като "мъжки" и "женски". "Мъжка" е тази професия, в която можеш да си наемеш секретарка - това е професията "Шеф на Кво-Да-Е". "Женска" професия е секретарската - жената е там, където мъжете се нуждаят от нея. На същия принцип е масажистът - той пък е там, където ходи целулитът.

НЯКОИ ПСИ ПО ПРОФЕСИИ (шестобална система)
Къде пада голямото професионално ебане? Сетете се сами - обикновено там, където обстоятелствата, които пречат, са постоянна ниска величина, примерно 2. За сметка на това обаче възможностите трябва да са големи. Най-голямото ебане впрочем пада там, където професиите са силно феминизирани. Чуден пример е самата журналистика - там работят предимно 19-26 годишни момичета. Смятайте сами:

Журналист ПСИ = 6 х 6 = 18
2

Огромен индекс - осемнайсет. Това трябва да ви говори много. Можеше и повече да е, но има и едно обстоятелство в повече - ако чукаш много в журналистиката, някой ден някой(я) може да напише за това и да се прецакаш. Затова, ако ще ставате журналист(к)и - чукайте се добре, за да не ви излезе лошо име.
Не е същото ако си ватман - обстоятелството, че седиш по цял ден и връткаш ръчката, не прави нещата много сексуални, въпреки че и ватманската професия е феминизирана. Индексът на ватмана е към 3-4, защото секс може да се прави само в депото, а обстоятелството, че караш трамвай пред много хора, при мнозина ватмани пречи на ерекцията.
Друг интересен про-секс пример е преподавателят в университета. Възможностите там са пълно шест - пълно е с неориентирани девойки. Обстоятелствата са постоянни - дори не трябва да си млад, за да стане ясно, че индексът на университетското преподаване може да се окаже по-висок и от този на журналистиката. Защото при чукането учител-студентка тайната остава наистина тайна. Поради това се предполага, че индексът на един асистент във Факултета по журналистика е доста висок - към 20-25, стига асистентът да не е хомосексуалист или изгарящ от желание да стане шеф на НСРТ.

В артистичните среди ПСИ е изключително висок. Корелацията режисьор-актриса почти удря тавана на максималния индекс - 36. Просто в професията на актрисата е заложено обстоятелството да търси роля и възможността да я получи, ако на режисьора му стане. Изключително приятна професия (тази на режисьора имам предвид), защото актрисите по тази или по друга причина ги избират по красота - какво повече може да иска човек от индекса на професията си.
Не е изяснена още причината, но статистиката настоява, че зъботехниците също чукат доста на работното си място. Формулата не се отнася обаче до дизайнерската професия - тя не работи правилно. При модните дизайнери все някак става така, че въпреки страшно многото полуголи пички на едно място, дизайнерът си хваща приятелка, която примерно се казва Иван. Така на двамата ви излиза малко скандално име, което след време можете да превърнете в малка фирма за бутикови облекла.
Индексът на професии, в които мирише на грес и ръжда, придружени от прах и винкели, със сигурност е много нисък. Митът, че на всяко пристанище моряците имат по едно момиче, е все едно да кажем, че шафнерката на пътническия влак би могла да има по едно дете на всяка жп-гара. Таксиметровите шофьори и полицаите също щяха да имат нищожен индекс, ако нямаше закъсали проститутки по нощите.
Един от най-ниските ПСИ имат селскостопанските работници - комбайнери, трактористи, ветеринари и оператори на млеконадойни машини. В дъното на таблицата с най-нищожен индекс са гробарите (логично) и, незнайно защо, цвеклопроизводителите.

НАЙ-ВИСОКИЯТ ПСИ
ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
Стопроцентовият индекс, скъпи деца - 36, се държи от една-единствена професия, която никога не признава първенството си в дисциплината "чукане по професии". Знаете - за да чукаш, трябва да имаш (освен горния индекс) и две дребни нещица: власт и пари. А, и хубав, поне що-годе хубав костюм. А, и служебен шофьор. А-а, и кола, взета за малко от тъпите данъкоплатци. О-о, и да те дават често по телевизията в прайм тайма. У-ух, и майки да ти поднасят децата си, за да ги подържиш пред фотообективите. Това е то, милички дечица - може да пораснете и оплешивеете, може да оглупеете, да бъдете зли или необикновено дебели, дори може да не ви се чука въобще, но ако пораснете и станете политици - ето тогава вече чукането на вашия живот е осигурено поне за един мандат. Минете покрай който и да е парламент по света и ще видите как отстрани дискретно полюляват задничетата си хиляди и хиляди момичета от всевъзможен калибър, които искат да се докоснат до властта и парите. Да се отъркат в тях, да сложат в устата си властта и парите, да си ги въведат отпред, после отзад, после пак отпред. До тях се полюляват също така и стотици момчета от различен калибър, които също искат да си сложат властта и парите отзад и в устата - отпред те просто не могат да си я сложат и затова умират от яд. Станете политици, мили деца, за да си отебете завинаги. Секретарки и любовници, съветници и почитатели, електорати и пресаташета, стажантки и актриси, охранители и журналистки, журналистки, журналистки. Огледайте жената, която спи до вас, попитайте дали е чукала лидер на етническа партия или поне шефа на земеделската комисия в Парламента. Тя ще се извърне разрошена и сънливо ще ви попита - откъде знаеш?! Знам, кажете й, как да не знам - нали и аз съм го чукал.
Много се ебе в политиката - точно там, където най-малко се говори за ебане. Това е едно от нещата, заради които децата бързат да пораснат. И когато пораснат, разбират, че в огромната си част и хубавото, и лошото чукане е обсебено от политиката. И въпреки че са пораснали, въпреки че вече не мечтаят, хората - точно като детето, което иска да стане котлон - променят намерението си и стават депутати. Влезте в политиката, мили деца - и побързайте.
Сатисфакшън гарантийд

Автор-Мартин Карбовски

1. Ако бях цвят, щях да бъда…Черно.Любимия ми,невероятно стилен цвят.

2. Ако бях плод, щях да бъда…може би портокал.В началото леко горчив вкус,ама после става супер вкусно

3. Ако бях животно, щях да бъда…тигър или нещо летящо(ако дадем воля на фантазията си-летящ тигър)

4. Ако бях книга, щях да бъда…може би някоя насилствено-цинична-смешно-тъжна.

5. Ако бях дреха, щях да бъда…костюм Армани.Нямам съмнения.

6. Ако бях бижу, щях да бъда…нещо сребърно,винаги ме е  привличал блясъка на среброто.

7. Ако бях дърво, щях да бъда…Ами вероятно хуя..ъъ...Туя гигантия...

8. Ако бях напитка, щях да бъда… бира.Светла и наливна.

9. Ако бях насекомо, щях да бъда...много готино насекомо,ей това да го знаете :D .Може би богомолка

10. Ако бях песен, щях да бъда…нещо тъжно и романтично  вероятно,или много шумен метъл...

11. Ако бях филм, щях да бъда…Fight club

12. Ако бях подарък, щях да бъда…от сърце.

13. Ако бях град, щях да бъда…Лондон,най-великия!

14. Ако бях месец, щях да бъда… октомври.Падащи жъсти листа,все още топъл дъжд.......

15. Ако бях цвете, щях да бъда…момина сълза,колкото и странно да звучи.

16. Ако бях изобретение, щях да бъда…нещо сложно,готино и практично

17. Ако бях сграда, щях да бъда…нещастен,щото само стоя на едно място(сериозно-стара,викторианска)

18. Ако бях отговор, щях да бъда…"и аз"

19. Ако бях дума, щях да бъда…путка.Много е благозвучна,кажете я бързо около 50 пъти и само ще видите.Пък и ме блазни мисълта всеки ден да ме изричат хиляди хора

20. Ако бях мебел, щях да бъда…дизайнерска и скъпа,по всяка вероятност легло.

Кой над кого има власт, кой царува, хаоса или неподредеността? Царуваше отсъствието на власт и единствено пространствената им локализация в моя домен беше знак за нея, формален, колкото да не бъдат обект на придобивна давност - възникване на ново право на собственост върху вещ без притежател. Това не е липса на отговорност, отговорност няма за съжаление, както не мога да я нося за причинените на самата мен вреди или благоприятни последици в какъвто и да е план - обективен или субективен - бремето на владетеля. Изобщо отсъствието на механизми за управление и самоуправление поражда силно ситуационна, външна обвързаност - дали е хаос, не мога да определя със семантична точност, но е белег за неекзистиране. И тук спирам преди да потека към нецелесъобразни самоинтерпретации - размножаване на собствените ми мисли като едноклетъчните - чрез просто или сложно делене на единствена клетка.
Хм, самобичувам се, никой не може да бъде строг към себе си само с прост опит да се самоопредели. Не размножавам собствените си мисли, а само им давам воля, те са си там, не се делят, там са, все така стаени.
Говоря за принципи, формалности, давности, начала, краища, възниквания, отговорности - все неща, които не подсказват приближаването на моята "студена, последна вечеря". Може би просто трябва да разхвърлям още повече и да оставя бича на неопределеното да лежи, низвергнат в тинята на моето безвластно царство, мотаеща се около фините ми глезени. Оставям нещата, такива каквито не ги искам, а не се опитвам да ги направя такива, каквито ги искам. Или пък може изобщо да не правя това, а просто да легна и да послушам Tiamat с Пратчет в ръка. Говоря за това, което искам. Използвам своята дума, носеща същото значение в този контекст. Това, което не знам, не е толкова малко, че да се опитвам да го увеличавам. Обичам неопределеното.
Като предвкусване на възможностите. Все пак обичам да избирам.
Не, не го, но се старая всячески. Лобачевската геометрия също се старае в разни неща, но ние я виждаме някак много умозрителна.
А да ги оставя да се плъзгат край мен и да отшумяват в тинята на времето ми е твърде познат и сякаш никога не успявал да е непривлекателен сценарий. Ето това бих се старал всячески да постигна - да се старая всячески.
Да се старая без умозаключенията ми да свършват с откриването на топлата вода.
Всъщност искам да продължа, да се продължа, а вечерята е неизбежна и нищо повече.
А толкова бих искал да искам, да имам тъгосмукачка, да изсмуча, изцедя тъгата от всичко, което ме заобикаля и да я впия в ъглите на всяка метафорична уста, да извия нагоре тези ъгли и да направя едни, големи, фалшиви усмивки, тогава ще съм заобиколен от тези стражи на прекрасното и ще мога спокойно да пляскам из вировете на собственото си нищо, без това да ме смущава и без очевидно да смущава каквото и да било, около ми.

И сега? И сега, все така, докато не остане само обвивка, прозрачна, тънка, прокъсана, като на сперматозоид-ветеран - шлифера, недействителна - като на пеленаче - фонтанелата, и в онзи миг, когато осъзная, че няма пролуки, а само Аз, онази тънка ципа, която не е обвивала абсолютно нищо, освен същото това нищо, което не може да изтече, защото няма къде, в този момент аз ще мога спокойно да забравя за себе си, и да престана да търся приложение на самият себе си.
Но нали ще свърша? Ако прелея във всичко, освен в себе си (някак плашеща мисъл)? Кой иска да свърши, да свърши тотално и да знае, че повече няма да може да се пълни и да свършва отново и отново и отново. Нека е късно, нека е тогава, когато успея да достигна двадесет и петия етаж.

Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят - докторът ще ви каже: "Честито!". Докато вие се чудите коя е тази болест наречена "честито" (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.

А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помощта на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена "Бременна съм...от теб, май.." се разбира че той (виновникът) е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва във красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска "да остане свободен и не е готов и прочие...". Просто "абсолютен мухъл"! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.

В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век - в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят "за" и "против" медицинската трагедия "аборт". Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : "Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек ?!" Така бъдещото "копеле", бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращият ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно-технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на "плодни части", осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче ("плодна част") се прави "ревизия" - още едно остъргване на ръка с т. нар. "голяма тъпа кюрета".

Упойката е пълна, времетраенето на операцията - 10 мин, болничният престой - 4 часа, цена - 50 лв. държавна ( $50 в частните кабинети). Възможни усложнения: перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем: същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: "... И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота…

Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот - не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!"

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение: Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по-ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино - дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средния гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано - въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ - братът и сестрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват: унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид - само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто още един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници - просто жените го правят и въпреки криминогенния момент го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт - помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави - тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: "Защо не те абортирах тогава навремето, гадно копеле!"

Майката е права, Докторът не е виновен...

КАКВА СТАНА ТЯ ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът
г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен "абсолютният мухъл". Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение - това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова - опичайте си акъла. И си потърсете децата.

Дали само защото навикът да възклицаваме класово, освен всичко заучено и ползваемо, към поредицата впечатления и възприятия нарочно откриваме бели петна за заместване по смисъл и лична изгода.
Това обаче е порнография, не философия.

Порнография е денят който започва в 12 по обяд.
Порнография е когато ти свършат цигарите. В 3 сутринта. А те чакат неотложни задачи.
Порнография имаш предвид и тогава, когато едва разпознаваш себе си в огледалото.
Порнография е да убиеш надежда. (убийството на чужди надежди се казва “егоизъм”).
Порнография е когато на “свирката” казваш “фелацио”.
Порнография е всяка “дръзка” фотография – само не и статистически.
Порнография има в рекламните блокове, по обществените форуми и на корицете на списанията, които подпират кривото краче на масата ти.
Порнография е да настъпиш кучешка л*йно.
Порнография е цензурата, засегнала всичко свято и покварено.
Порнография е “празният” звук в телефонната слушалка.
Порнография наричаме това, което романтикът нарича еротика.
Порнография наричаме още това, което садистът намира за приятно.
Порнография са мокрите обувки, скъсаният джоб и калното време.
Порнография – още една от думите за “лош късмет”.
Порнография освен всичко е обществената дезинтеграция, демографският срив и свинската пача.
Порнография казват във “високите среди” на “ниското чукане”.
Порнография е когато скъсаш презерватив и си замълчиш от суета.
Порнография – състояние, не диагноза. Попитайте личният си лекар.
Порнография на български език означава боклук. Преводът на думата обаче е друг.
Порнография – културна аномалия, зараждаща се вследствие смяната на поколенията.
Порнография има в напиращото лошо време, сварило те в деликатна и неизбежна ситуация, за която нямаш готови алтернативи.
Порнография е да мастурбираш, докато гърбът ти се опира в този на блажено заспалото прелестно създание, чийто поглед никак не ти се ще да срещнеш в момента.
Порнография е да възклкнеш fuck! наместо добре разучена родна ругатня.
Порнография – неуместно задръстване по пътя в култов момент, когато имаш отрицателен брой точно разчетени минути.
Порнография вирее там, където “любопитството убива котката”. В обикновена ситуация котката чисто и просто деликатно се врътва и побягва.
Порнография – кодекс без за-длъжки, но с много за-дръжки.
Порнография – сплотяване на колектива с чисто експериментална цел.
Порнография е когато имаш проблем, а целият свят е решил да ти се изповяда.
Порнография е изкуството без граници. Обикновено това се тълкува като едно голямо петно с органичен произход върху труда на друг.
Порнография са обедните почивки преди десет, “фас паузата” на всеки четвърт час и края на работния ден като символ на пропилян такъв. Понякога става въпрос само и единствено за морал.
Порнография е чувството на гумена празнота в главата по средата на бурен секс-маратон.
Порнография е да ядеш супата с лъжица, пилето с ръце и салатата от купа. Нормалните хора се хранят с устите си. А те не разбират от метафора.
Порнография – рожден ден без подарък, парти без приятели и жена без бельо.
Порнография на село, във града, през зимата, на плажа. Всичко е едно. Различни са въздушното налягане, процента алкохол в кръвта и количеството здрав разсъдък.
Порнография – без нея можем да бъдем човечни. Все още се доказва научно.
Порнография – една дума без никакво значение, но с много обяснения.
Порнография е да родиш дете и да се изхвърлиш, че това не би променило живота ти.
Порнография за ума – свойството да помниш от днес за утре.
Порнография за тялото – умението да се поддаваш на поривите си.
Порнография за ума и за тялото – “твоето име е жена”.
Порнография – достъпно извинение за личното невежество.