Никнейма е ясен, а до тази вечер аватар ми беше моя снимка. От днес вече ще е друго. Сами ще видите какво избрах съвсем инцидентно. ;)

Искам да опиша няколко човека, които са ми направили впечатление в контактите си с тях. Ще видите, че за някои съм познала и правилно преценила, но за други.... Държа да подчертая не съм ги виждала на живо(някои ги гледах на снимки) и не съм контактувала(освен скайп) с тях.

Първата, която се свърза с мен бе Деничеро, но вече я видях на живо и затова я прескачам.  Ще предложа моя образ за Диана. Представям си я нежна, средно висока, светлокоса и синеока, гледаща нежно, мило и разбиращо. Видът й, осанката й внушават доверие, спокойствие, което мисля, че заразява и другите. Винаги ги изслушва и испява да се постави на мястото им.  А като започне да говори и птичките спират да пеят, за да чуят умните й приказки. В тази моя представа не знам защо не мога да свържа с информацията, че носи обувки 41 номер. Нещо не ми се връзва, но затова е асоциация, а не истинската Диана.

Светлина си я представям (под давление на името й и името на блога й) като сладко момиченце с две опашки, слабичко, нисичко и вечно усмихнато. Асоциация - Пипи Дългото Чорапче. Светлина, подобно на Пипи, намира изход  във всяка една ситуация, винаги е позитивна и отворена към другите и те се отнасят към нея по същият начин. Или с няколко  думи млада дама, знаеща как да се справя с живота.

Третият, който искам да опиша е един достолепен мъж. Още с никнейма си ми направи впечатление и си го представих по начин, който затвърдих и след няколкото статии, които прочетох. Графът. Представям си го като един истински граф, седнал в креслото с пура в едната ръка, книга в другата и край него икономът, който кръжи, за да изпълни всяка една прещявка. А защо така се мазни този иконом? Защото Графът излъчва благ, отпускащ поглед, който омагьосва всичко наоколо, а като заговори думите оживявят и ти занемяваш, слушайки интересните случки в неговия дълъг, изпълнен с емоции живот.

Имам някакви бегли впечатления и за други, като например Светла(руса лъвица и много знаеща), Жени (дейна млада дама, но не знам защо готва да заплаче) и ....

Надявам се, че изрисуваните от мен няма да се сърдят, а ще подходят с великодушие към моята особа.

Остава да си призная, че никога не съм смятала, че мога да създам контакт, без да видя човека срещу мен, без да общувам директно с него, без дори да знам, че е реален и съществува. Но ето, че бях опровергана и намерих приятели и сподвижници в нета.

Благодаря ви, рошли!

Е, какъв е изводът? Човек може да живее и без да чете и пише, да развива собствен успешен бизнес, да живее в луксозна къща, да има 3 деца и дори да не пипва клавиатура и мишка. (Що за живот ли е това - без компютър?) А като дете не е ли ходила на училище?

Той ме изпълва.
Той е в мислите ми, с мен е навсякъде и знам, че никога няма да ме остави където и да ида. В началото се противях - на него, на мисълта за него. Вече знaм, аз никога няма да бъда самотна и няма да мине и ден, в който да отворя очи и той да не е до мен.
Той е като паднал в лятната буря гръм, като израстнал из недрата на Земята вулкан. И сякаш за другите е нищо особено, но за мен той е мен, част от цялата ми личност, независимо дали ме изпълва или напротив - отнема ми това-онова...

Връзката ни е здрава. От любов по-силна, по здрава от брачен обет.

И пак, ще ме смущава с присъствието си, знам.
Хората ще ме питат и аз по детски, момински, ще се изчервявам и ще подкарвам разговора в друга посока, но всички ще знаят, че той е с мен, за мен. Обвързани заедно като в дантелен роман.
Ще бъде с мен до сетните ми дни и не се старай да възразиш дори, защото когато се появи той остава завинаги, защото той е моят -

БЕЛЕГ

Ако ти хареса, гласувай на този адрес: Свежо

Пътят за Триград минава покрай язовир Въча(бивш Антон Иванов). Те са два малък и голям. Минахме покрай малкия първо. Той е по-кръгъл,  с малка язовирна стена и покрай брега осеян с множество стъкла, като килим, който блести на слънчевите лъчи. Чудно, от къде са се взели толкова много и точно на това място. Рибарите уж ходят за риба, ама явно и други неща правят. Следващото по пътя е големия язовир "Антон Иванов". Неговата язовирна стена е доста по-голяма. През нея обаче не може да се мине. Хотелът от другата страна е приватизиран и затова пътят е затворен от едни добри чичковци. Ако случайно ви е влязла муха в главата да посетите паметника на Антон Ивановци има две предложения. Първото да преплувате от единия бряг до другия(има няма 300-400 метра, какво са за вас) и второто предложение е отново да преплувате, но вече като бял човек с лодка. Толкова за пътят през язовирната стена. Пътят продължава покрай язовира. Пред нас се разкриват красиви гледки на дългия язовир. Зеленото е преобладаващия цвят около него, а бреговете му са доста стръмни. Спряхме на хотел-ресторант "Чилингира". Мястото му е превъзходно! Масите на ресторанта са разположени така, че се вижда от всяка язовира. Във водата се виждат малки къщички, в които живеят хора от години и явно се занимават с отглеждането на риби в садките. Интересно къде ходят на тоалетна след като къщичките са във водата и няма някакви кой знае какви условия за живот на тях? Ние не седнахме на кафе на "Чилингира", защото имахме цел и посока. Взехме си кафе в пластмасови чашки и продължихме напред. Кафето беше отвратително(изхвърлих го). Пътят минава през село Михалково. Там има извор на естествено газирана минерална вода. А след него е започнат строежа на новия язовир "Цанков камък", който ще бъде по-голям и от "Въча". Заради новият язовир се строи нов път, защото част от стария ще попадне във водите на язовира. Величествена е гледката на новостроящ се язовир! Стената му е доста по-голяма и се строи от двата края и след известно време ще се съедини в една обща голяма стена. Вече са изсечени дърветата, които ще попаднат във водите на новото язовирно чудо. Доста особенно се чуствах, когато виждах, че всъщност пътят  ще попадне в коритото на язовира и ние се движим почти в средата като дълбочина.

Тийнеджърката много не се впечатляваше от природните дадености, а забила слушалки в уши се кефеше на нейните си неща. Е, от време на време и на нея й харесваше нещо и се включваше в разговорите за красотата на Родопите.

Продължихме напред и така движейки се бавно, за да се наслаждаваме на гледките отстрани стигнахме до отбивката за село Ягодина и Ягодинската пещера. Решихме, че на другия ден ще я посетим и продължихме към Триград. Времето взе да се чумери и до "Дяволското гърло"започна да роси. Спряхме да погледаме скалите наоколо и Триградското ждрело. Много е красиво, макар че валеше леко и слънцето се беше скрило, а реката почти не се виждаше. Влязохме в Триград и в момента, в който стигнахме хотела започна да се излива як дъжд, след малко и град. Не успяхме дори да слезем от колата! Валя така около час и нямаше надежда никаква за спиране на пороя. Хапнахме по сандвич, проведохме няколко разговора и единодушно решихме да си тръгваме. Направихме обратен завой и едва успяхме да се изкачим на лекото нагорнище. Водата, която вървеше по улиците стигаше до ламарините на колите! Имах чуство, че ще започнем да плуваме. И така, обратно по пътя от който дойдохме и след малки колебания отпрашихме към Сливен. Дъждът  се опитваше да ни следва, но ние бяхме бързи и успяхме да му избягаме. Валя ни много по-леко до към Девин, а в Сливен бе горещо. Останахме само ден, но отпразнувахме и именния ден на майка ми(Петровден).

Нашата малка ваканция се превърна в приключение с неочакван край. Изминахме доста километри, но ни беше приятно да пътуваме и да разглеждаме околностите. Триград пак ще посетим, но през летния сезон и за повече от ден, ден и половина. Има какво да се види там. Снимките са ми малко, защото не си заредих телефона и батерията се предаде в един момент. Обхвата по пътя е слаб и често се търси мрежата и затова зареждайте на max когато тръгвате из планините. 

Надявам се в скоро време да има статия Триград част 2.

Един чичо излязъл на разходка - да поразпусне от напрегнатото ежедневие на роднина от провинцията, гостуващ в София. Като стар, вече 70-годишен, почитател на сексуалното удовлетворение решил да изпробва столичните цигански свирки, за които бил чувал, че се славят с изключително добро съотношение цена-качество.

Пообиколил тук-там и скоро търсенето му се увенчало с предлагане – циганка на своя трудов пост в близост до зоологическата градина.

-          Шаа дадеш 10 лева и ш’таа праим щастлив – оферирала тя.

-          Ни можи 10 льева – контрирал нашият. – При нас й най-много пьет.

Попазарили се малко и скоро си стиснали ръцете на 7 лв., взаимно доволни и от сделката и изобщо от деловата и честна атмосфера на преговорите. Той разкопчал панталона, тя клекнала и стартирала услугата.

Не щеш ли, отнякъде се появили две възрастни дами, но вместо да си продължат по пътя, те се втренчили право в центъра на събитията и дори тръгнали да се приближават. Чичото, леко шокиран, взел да се дърпа и блещи срещу тях и труженичката - като регистрирала влошените бизнес-условия - рязко прекъснала работния процес, изправила се и бясно закъшкала към натрапничките. Те заотстъпвали колебливо, но тя ги насърчавала допълнително със сърдечни клетви и сложни ругатни, докато не ги изгонила съвсем.

Върнала се при клиента си, ядосана и разгорещена, но твърдо решена да си свърши работата докрай, дори да й се наложи да я започне наново – както видимо се налагало.

Докато възстановявала ръчно загубите, процедила горчиво и някак примирено:

-          Еййй, няма да сааа опраи тая държава!