С един приятел имахме намерение в събота (когато валя сняг) да се измъкнем от задръстванията и мръсния град и да се разходим на Витоша. Добре де, ама се оказа, че това не е толкова лесна задача. Особено първата част - измъкването от града. Смея да хвърля цялата вина за това върху (гр)Адския транспорт. И то не защото градските автобуси не вървяха, а защото за повече от 2 часа висене край диспечерския пункт никой не излезе да каже "Няма да има превоз". Ясно е, че не е редно при такъв снеговалеж градските линии да не вървят, но приемам, че тия по почистването са били изненадани. Еми да - какво по-невероятно от това през зимата да завали сняг? Ужасно беше обаче, че никой не си направи труда да каже на десетките ентусиасти с бордове и раници като нас, че просто няма смисъл да мръзнем на спирката, а е по-добре да се прибираме.

Втората част от приключението беше как да спрем такси. По груби сметки първите 40 таксита не спряха, а от тях поне 5 ни заляха с кал. :) Това разбира се не може да се сравнява със снегорина, който яно даже ни ни забеляза, когато ни затрупа с кал. Намери се обаче един свестен човек (от 40 - сметнете процента), който си беше взел такси и каза на шофьора да спре и да ни качи. И не ни опръска!!! Та по този начин три часа след тръгването от площад "Журналист" се замъкнахме до околовръстното. Там ни посрещна "изненадващо" опашка от тирове и автобуси 111 (от новите Conecto), които бяха задръстили пътя към Симеоново. Ама ние бяхме вече окрилени от огромното си постижение да се измъкнем от центъра и устремени към Черни връх се шмугнахме между камионите и автобусите в рискован преход към заветната планина. Снимки няма, защото тук основната идея беше да оцелеем.

Та така - излязохме от града със запушени бели дробове и в "прекрасно" настроение. но вече никой нямаше пред нас. Ама буквално - явно дори в 13ч никой не беше успял да се добере до планината, защото и по околовръстната пътека и по тази за Алеко проправяхме пъртината. Ето това вече си е приключение и бе яко. Явно някой ни беше заформил колосална коспирация и всеки пък като приближавахме лифта се оказваше, че не работи :D

За сметка на това вятърът работеше и то май си взимаше няколко смени наведнъж. Добре че ужасени от обстановката долу не си и помисляхме за връщане. Починахме си в най-якия заслон. Як в буквален смисъл :) и сандвичите ни върнаха настроението. Доказателство за това са арт изявите ни, които може да проследите в отделните елементи на завършеност на smile-то под покрива на хижа "Студенец".

Нагоре ставаше все по-странно и по-странно, а връх на всичко беше, когато срещнахме хора - ето ги и тях - като извадени от приказките, подобно на виелицата...

Върхът в туристическите ни усилия този ден беше хижа "Ведра", където по-скоро под влияние на гласа на разума, отколкото поради умора, решихме, че е по-добре да поемем назад. Не изкачихме кой знае колко, но пък беше емоционално и забавно. Освен това поне стигнахме до планината. Метнахме няколко пъти фризбито, по-скоро за да напривим снимки, отколкото, за да играем.

За пътят на връщане няма какво да разправям. Него го нямаше. Дори следите ни отпреди 20 минути вятърът и виелицата бяха заличили, а пък червенеещите се шипки бяха като малки пламъчета в бялата приказка.

Обаче беше велико!

Не мога да си спомня дали от малък или никога не съм виждал езерото Ариана пълно с вода... И то не дъждовна... Но вчера го видях и съм много доволен! Една тръба с неособено впечатляващ дебит се излива вътре откъм стадиона и завързаните край новия кей водни колела и лодки скоро ще се полюшват по повърхността... А в долния край вече е повече от метър :)

Обещават следващия месец да го открият официално, също така зимно време да заледяват 1200 кв.м. Това е площ 30х40м, което ще се хареса на кънки-феновете... Разбира се ще бъде заобиколено от поне три ресторанта, но какво да се прави... Изкуството изисква жертви!

Да си пожелаем чисто и поддържано езеро и да си го пазим и ние!

Сн. Whisper

Все не исках да остават месеци без постове в блога, понеже после архивът не стои хубаво :) , но през юли бях просто възмутен от пълните с глупости, повторения и откровени копия блогове. Виж и поста на Whisper по въпроса. А на мен не ми идваше музата за нищо оригинално и затова толкова време рекламната статия за изложбата се кипреше на първа страница. После пък пътувах и дори да исках да пиша, се оказа, че за два месеца видях интернет само два пъти, и то единият - от разстояние... :D

Затова пък събрах сума ти впечатления и вече мога спокойно да си излея душата.

Първото ми впечатление беше от опасната близост между задните ми части и предния капак на един червен Passat. По-скоро, хронологически погледнато това беше последното ми впечатление. Слава Богу не последно в лошия смисъл. Оказа се, че окото ми по някаква причина е отвикнало да идентифицира, а мозъкът да възприема повече от две коли едновременно. И какво да се прави - бях в с. Крум - раят на скутерчетата и уличният (хех - върху твърда настилка) баскетбол, а там няма, просто няма движение.

Всъщност истинската причина за посещението ми в Димитровградско бяха археологическите разкопки по трасето на втората жп линия в България - тази между Пловдив и Свиленград. Разширяват трасето с втора линия и тази година беше последна на разкопките.

Но не беше никак скучно. Работили са нашите предци, и то доста... Открихме интересни предмети и няколко сгради. Но най-интересно от всичко беше да се копаят ямите с боклуци и строителни материали, които са ни оставили любезните роднини. Не можете да си представите по-твърда почва, глината трева да пасе. Мазолите стават за 10 мин, а единствената утеха е да направиш няколко дължини по Марица (на ширина де) след края на работния ден. Прекарах най-горещите дни точно там и тогава се чу по тв, че в не знам си кой град на слънце било 17 градуса по-топло от на сянка. При 43 на сянка, това правеше 60! 

Въпреки това вечер малко след залез се отдавах на любимия баскетбол, при все че кошовете на селото са около 2,50 и можеш да забиваш с гръб или затворени очи. (е, малко прекалявам, де) На тръгване се прибрах с готиното влакче - стрелата, биха ме поправили местните - но всеки жп фен може да констатира "просто Дезиро"). Научих се да слушам рап и съм готов за забивките в София и в 127-мо :P

 Ааа, не мога да не спомена парка "Пеньо Пенев" в Димитровград - разкошен е! Нямам снимки, защото още не съм се сдобил със собствено апаратче и все изнудвам някого за фотоси. В момента тече голям ремонт на почти цялата му територия, оправят езерцата, стълбите (където са счупени стъпала), надявам се да направят повече от една чешмичка... Това е един от най-хубавите паркове, които съм срещал. Единствено не ми хареса, че е на склон и няма много равни поляни за игра, но пък и аз нямах много време, така че може някои кътчета да съм изпуснал.

Но свърши престоят ми в Хасковска област, така както свършиха и смокините от любезния чичо на Димитровградския пазар. Остана да разправя само за едно - за най-красивото момиче, което видях това лято - не беше нито на плажа на Синеморец, нито в бременния Сливен, нито в граничното Резово, "поляшкия" Царево или задръстения от коли Бургас... Беше на главната пешеходна улица в Димитровград. Никога не съм съжалявал толкова, че не се втурнах след нея... Няма да я описвам, за да избегнем колоните по пътищата към въпросното място.

След първите разкопки с момчетата направихме рекапитулация на състоянието на южното ни Черноморие. За съжаление се оказа вярно почти всичко, което се чува по медиите - строежи, тъпи водачи на МПС и напълнени с дърветата ни камиони. Успокояващото е, че тук-таме има още неасфалтиран път, където да направиш опит за затъване, има плаж, който човеците още не са отвоювали от водните змии и разните там други твари... А в Резово има и голяма табела със знамето на Европейския съюз и светещ надпис "България" :D Направихме няколко подводно-археологически открития, които смело датирахме към края на ІІ-то и началото на ІІІ хилядолетие сл. Хр.

А от морето се отправих пак на разкопки, този път в Сливенско - местността на вятърните "мелници", на прасковите и бадемите :) . Беше топличко и прашничко. Въпреки това работата вървя много добре и открихме интересни и нестандартни неща, и пак ни даваха по тв :D . За сведение на посрещачите се оказа, че за пръв път иманярите са изпреварени от... своите древни събратя, които действат радикално с разбиването на гробници. Дотолкова радикално, че оставят само трошляк и тъжни фрагменти от замазки, от които надничат отчупени растения с напъпили цветчета, по-ярки и от съвременните образци в областта. Тъжно, но поне има работа за реставраторите..

.

Та така мина това лято за мен. София не се е променила особено, но и това не е толкова лошо. Не мога като за капак да не споделя и задоволството си (и кратковременното смайване) от факта, че Мариян и Русалин си отвориха блогове почти едновременно. Пожелавам им успех и многобройни читатели. Докато ме нямало ставали чудеса...

- Болярка и Живо пиво!

- Живо ли? Какво е това?

- Ами някаква руска май...

- Дайте да опитаме тогава!

Като опитахме изненадата ни премина в радост.Оказа доста приятна - по-слабо газирана и доста лека и негорчива. А не всеки ден пускат нова готина бира. За съжаление не съм опитал още новата "негорчива" Загорка и не мога да ги сравня. Но тази ми хареса определено. Оказа се, че наистина е руска идеята, но патентът вече го има в над 20 страни, като основното при производството на този тип бира е, че се пропускат половината консервации, в следствие на което бирата достига до теб много по-истинска. Или поне така твърдят. Пих я в заведението на гърба на Народна библиотека и понеже там обстановката е доста приятна и зелена, препоръчвам след лекции или четене или когато намерите време да пробвате по една жива... Малката е 1,70, а голямата 2,40 лв. Наздраве!

P.S. Океаните са четири, петият е от бира...