Не се плашете от термина „причастия“ – всички ги знаете и ги използвате непрестанно: ту като съгласувани определения (измити стъкла, отворена врата, изветрял коняк и пр.), ту като въвеждащи по-голяма цялост от думи в изречението, която също нещо определя или уточнява (Студентите, платили до 8 февруари 2008, получават бонус от... ; Това кресло, изнесено на слънчевия балкон, за стареца беше и планината, и морето... ; Арестантът, пребит от самозабравили се полицаи, почина вчера в... ; Разпознах в младежа, трескаво тъпчещ парите по джобовете си, нашето съседско ангелче, което...), ту по друг начин. Е, има и едно деепричастие, което ще упомена за пълнота на списъка: Малкият се оглеждаше за подкрепа, хлипайки ту по-силно, ту по-слабо в зависимост от погледа, който му отправяха...

Причастията, които завършват на –л, са минали деятелни (т.е. активни). В българския език се използват много често в състава на различни форми на глаголни времена – деятелят (в изречението – маркираният за подлог) е извършил нещо: Няма да взема тази книга, вече съм я прочел. / Черитата ги е купил вуйчо ти – специално за теб! / Да съм се напиел – всичко съм щял да забравя! / Скокнал Зайко, чукнал си крачето на камък и заплакал...

Е, добре, заплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?

Първи „джокер“ (по-труден, но ясно обясняващ защо и как):

Ключето е формата минало свършено време.

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –а-х, миналото деятелно причастие има -а- пред –л: заплакАх – заплакАл; чукнАх – чукнАл; седнАх – седнАл; тръгнАх – тръгнАл; записАх – записАл; тичАх – тичАл..

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –о-х, миналото деятелно причастие има -ъ- пред –л: занесох – занесЪл; пекОх – пекЪл; дойдОх – дошЪл; извлякОх – извлякЪл; потресОх се – потресЪл се; влязОх – влязЪл...

Интуитивно, без много знаене на разни „граматики“ българинът с майчин български е наясно, че втората серия примери не са много: глаголите с -нес- (донеса, отнеса, изнеса, поднеса, пренеса, допринеса, занеса и под.); глаголите с -ляз-/-лез- (вляза/влезе, изляза/излезе, сляза/слезе); глаголите от влека/влече/влякох с -влек-/-влеч-/-вляк- и сека/сече/сякох със -сек-/-сеч-/-сяк- (привлека/привлече/привлякох, отвлека/отвлече/отвлякох, насека/насече/насякох, разсека/разсече/разсякох); глаголите с -трес- (треса, разтреса, потреса, изтреса), глаголите от пека/пече/пекох и тека/тече/текох (изпека, препека, припека, разсека, изтека, протека); глаголите от дойда/дойдох и отида/отидох (придойда, разотида). Да не забравяме и облека/съблека/преоблека/досъблека, които всъщност са от основата -влек-/-влеч-/-вляк-, но са си загубили -в-то.

Втори „джокер“ (по-лесен и по-бърз, казващ само как):

Ключето е бързото образуване на форми наум: за женски род, за среден род или за множествено число (или, ако сте много бързи, и трите) –

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за донесал/донесъл? Бързо: как казвам за жена – тя донесала или тя донесла? Щом подозрителният гласен звук изпада, изчезва от формата за женски род, значи в мъжки род е –ъл: донесла – донесъл. И така: изтекал/изтекъл? Бързо: как казвам за много срокове – сроковете изтекали или сроковете изтекли? Значи в мъжки род е –ъл: изтекли – изтекъл.

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за проплакал/ проплакъл? Бързо: как казвам за бебе – то проплакло или то проплакало? Щом подозрителният гласен звук не изпада от формата за среден род, значи в мъжки род е –ал: проплакало – проплакало. И така...