Когато в годините на зрелия социализъм, вятърът на промяната развяваше прилежно сресаните перчеми на тогавашната младеж, сръбската музика неочаквано стана популярна. В тази всенародната любов към турбофолка има нещо революционно, нещо ъндърграунд: презаписаните по осем пъти касети (и пресниманите на служебен ксерокс снимки) на Лепа Брена са доста ясен отказ да се слуша казионната естрадна музика с всичките й култивирани мелодии, с пролетните й цветя и с щастливите й детства. Търсело се е нещо хем чуждо, хем близко, нещо малко забранено, с дъх на сливова ракия и балкански секс. Така слушането на турбофолк се оказва революция по български- не много шумна, не много скандална и доста битова, като политически виц казан шепнешком от комшията след вечеря.

Скоро след падането на Берлинската стена хората започнаха да се събират на огромни митинги, да псуват правителството на глас и да пишат български текстове на сръбските песни. Текстовете бяха това, което народният бунт не успя съвсем да бъде- ентусиазиран, мръсен, категоричен. Погледнато назад, белите мерцедеси, радките пиратки и тигрите с многото пари идеално отразяват на живота от началото на деветдесетте. Живот, в който побеждаваше дребният и едър тарикатлък, в който бизнесмените ходеха с костюми и маратонки и си поръчваха уиски с шопска салата. И почти никога не казваха с какъв аджеба бизнес се занимават. Kогато същите тези (или съвсем други) бизнесмени поизточиха банките през 1996, броят на мерцедесите, златните ланци и пачките долари в чалга-текстовете удари абсолютен връх* Отдушник.

Чак към края на десетилетието нещата започнаха да се стабилизират: за първи път правителство изкара пълен мандат, Европейския съюз и НАТО полека се превърнаха от мечти в цели. Полека се появиха хора, които със сравнително честен труд изкарваха доходи над санитарния минимум. После дойде царя и за добро или лошо опитоми политическия дебат. Някъде по това време скъпите коли започнаха да изчезват от текстовете на чалгата, дойде време за любов и сълзи. Камелия призна с нескопосани рими, че не прави любов за пари, Слави Трифонов изпя няколко народни песни заедно с другото и го удари на патриотизъм. Поп-фолкът усети почти незабележимото отместване на проблемите на хората.

Сега, в началото на 2008-ма ритмите са малко по-цивилизовани, чалгата се превръща в поп-фолк един вид. Войната срещу нея приключи без победа. Националните телевизии вече приемат попфолка за нещо нормално и го показват в новогодишната нощ. Певиците от своя страна опитват да пеят разни чужди песни на чужди езици поне за минута да се отърсят от силиконовия си имидж за да прихванат малко нова аудитория. Разбира се, все още се женят за мутри, но тия мутри от своя страна упорито се опитват да се превърнат в Добре Облечени Бизнесмени. Носят обувки с костюмите си и поръчват кашу за уискито. Чалгата се опитомява, става обществено приемлива и нищо чудно скоро да минава за култура. И ще бъде култура- колкото демокрация с агент Гоце на чело е демокрация.

*Не мога да докажа това твърдение, тъй като подобно изискване би значело всъщност да изслушам всичката тая чалга.