Продукти за 12 броя:

• 4 листа кори за баница
• 50 гр. масло + 2 суп. лъж
• 2 стръка пресен лук
• 2 суп. лъж. брашно
• 100 мл. прясно мляко
• 2 ч. лъж. бяло вино
• 2 суп. лъж. лимонов сок
• 150 гр. коктейлни скариди, бланширани
• 50 гр. рулца от раци
• 50 гр. настърган кашкавал
• сол и черен пипер на вкус

Фурната се загрява на 200°C. Намазват се с разтопено масло 12 метални фунийки за сладкиши.

Разстила се една  кора и се намазва с масло. Върху нея се поставя втора кора, която също се намазва с масло, така се нареждат и другите две кори. Нарязват се на ленти по 2.5 см. Лентите се навиват спираловидно върху фунийките. Намазват се отгоре с масло, поставят се в тава покрита с хартия за печене. Пекат се 6-7 мин. докато придобият златист цвят. Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат.

В подходящ съд се загрява останалото масло. Пресният лук се нарязва на шайби. Задушава се в маслото. Прибавя се брашното и се запържва за кратко. Бавно се налива прясното мляко. Бърка се докато сместа се сгъсти. Добавят се виното, скаридите и рулцата от раци, нарязани на ситно. Отстранява се от огъня. Пълнежа се разбърква с лимоновия сок и кашкавала. Подправя на вкус.

Внимателно се изваждат рогчетата от формите. Напълват се с пълнежа и се гарнират с пера от пресен лук.

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно - пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини - на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит - задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово - цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя - с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни "обществени дела" и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми - в гювеч със сърнешко или просто на "лучена манджа".

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:

половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо - телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.

Преди няколко години бях безкрайно изненадана да разбера, че бурания може да бъде ястие, приготвено с кисело зеле и боб, или пък с лапад, ориз и кисело мляко. У нас винаги буранията е била салата с гъсто кисело мляко или катък и печени червени чушки.

Като малка, преди почти 30 години нашите ме експедираха непрекъснато в Ловеч, където ме гледаше прабаба ми Станка, тъй като баба ми и дядо ми още работеха. Задачата да приготви обедите се падашe на баба Станка, която умееше да приготвя куп вкусни неща, и знаеше хитрини, които аз до ден днешен използвам. Едно от нещата, което всички обичаха през лятото беше буранията, но прабаба ми я приготвяше само като донесяха отнякъде катък или биволско кисело мляко, защото не можело с рядко мляко, а както някои може би помнят, по онова време имаше един вид кисело мляко в магазина, най-често рядко и воднисто (как се избираше мляко в стъклено бурканче е тема на един друг разговор, добре че не ми се налага вече да прилагам техники за избиране на мляко, бира без утайка и какво ли още не). Много често ядяхме буранията като основно ястие, с няколко филии топъл хляб и до ден-днешен като ми замирише на печени червени чушки, се пренасям в късното лято в Ловеч, където прабаба ми, несвикнала на тесни пространства - тъкмо ни бяха съборили къщата, печеше чушки на котлон на балкона.

Затова и кръстих буранията "по ловешки", а необходимите продукти са:
половин килограм червени чушки
едно бурканче биволско кисело мляко (на Пършевица е 300 мл)
3-4 скилидки чесън
магданоз
олио
сол

Чесънът се счуква с малко сол в хаванче и се добавя към киселото мляко. Прибавя се и нарязания магданоз и няколко капки олио. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху опечените и нарязани чушки, докато са още топли.

Така приготвенято ястие има нужда само от 1-2 филии топъл хляб, а апетитът се увеличава с яденето.

М.

Наскоро в блога си Кайл беше писал, че в българската кухня се използват основно седем продукта - домати, краставици, картофи, копър, сирене, кисело мляко и месо. Не че съм напълно съгласна, но ако включи лук, чушки и патладжани (и може би тиквички, магданоз и чесън), ще е успял да опише почти успешно средиземноморската и балканската кухня взети заедно.
Това разбира се, с доста уговорки, но аз никога няма да спра да се удивлявам на разнообразието от манджи, които могат да се сготвят с патладжани, домати, чушки, лук и чесън - кьопоолу, имамбаялдъ, рататуй, пълнени патладжани с кайма и доматен сос, малтийска капонада, сицилианска капоната, гръцка мусака и още куп други, за които не мога да се сетя в момента.

Аз лично обожавам патладжаните под всякаква форма - пържени, печени, пълнени, с домати, с оцет, с месо, без месо, и когато попаднах на рецепта за сицилианска капоната, разбрах че няма да мирна, докато не я направя.

Необходимите продукти за капоната са:

3 средни патладжана, около 800-900 грама
4 големи глави лук
800 грама белени домати в сос
4 скилидки чесън
150 грама маслини
100 грама стафиди
1 супена лъжица каперси
100 грама кедрови ядки
3 супени лъжици балсамико
зехтин
сол и захар
дафинов лист
майорана
риган

Патладжаните се нарязват на кубчета, поръсват се със сол и се оставят около половин час да си пуснат горчивия сок, най-добре в гевгир. След това се изпържват в малко зехтин или пък се запържват съвсем леко и после да се задушават с малко водичка. Когато са готови, се вадят от тигана и се оставят да се изцедят от мазнината върху говарска хартия.

Междувременно маслините се почистват от костилките и се нарязват. Аз сложих каламата маслини, но могат да се слагат всякакви други видове, по вкус и предпочитания.
Доматите се намачкват или нарязват, като през лятото е най-добре да се използват пресни, зрели домати.

В друг, по-дълбок съд се задушава нарязания на лентички лук. Когато омекне, към него се добавят стафидите, които предварително са били накиснати за около половин час във вряла вода.

Лукът и стафидите врят заедно около 3 минути, след което се добавят доматите, маслините, чесъна, каперсите, кедровите ядки и стафидите. Сместа се оставя да ври около един час, докато уври лукът напълно (а ако са пресни доматите, може да ври и около час и половина).

Добавят се и подправките, които ако са сухи, е добре да поврят повечко - дафинов лист, риган и майорана.
Накрая, точно преди да се свали от огъня, се слагат патладжаните, една чаена лъжичка захар и балсамиковия оцет.

Капонатата се поднася напълно изстинала, с крекери с пармезан, като предястие, или както казват италианците - антипасто.

Интересно е, че съществуват стотици рецепти за капоната, в които към задължителните патладжани, домати, лук и маслини се добавят риба, гъби, чушки и даже настърган шоколад, а за подправяне могат да се използват босилек, магданоз, риган, мащерка, майорана, салвия, дафинов лист и всякакви други зеленилки, а според някои пуристи сицилианската капоната не е никаква капонада без прясна целина, което аз смятам да изпробвам в най-скоро време.

М.

Крекерите имат милион приложения - база за коктейлни хапки, среднощна закуска с малко сирене и някой сушен домат, или просто нещо за гризане към една студена бира, например. Чувам в момента как някой от вас си казват "Тази съвсем полудя. И крекерите сама си прави". Вярно е, че са популярен джънк и ги има навсякъде, но пък също е вярно, че не държа на химизирания им до лудост мирис на "бекон", "чесън" или каквото там, както и на милионите Е-та и консерванти вътре. Предпочитам да прекарам един час в привидно налудничаво занимание и да знам после, че дори да ям нещо недотам полезно, то поне не е битова химия. И че е вкусно. О, да.

А и честно да си кажа, правенето на крекери не се оказа никак трудно. Това сигурно е най-лесното тесто, с което съм си имала работа.

Продукти:

8 с.л. меко масло
2.5 ч.ч. брашно (бяло, ръжено, или пълнозърнесто)
1/2 ч.ч. вода
1 жълтък
1.5 ч.ч. прясно настърган пармезан
малко сол
розмарин
пипер

Смесете брашното с маслото в кухненски робот или между двете си длани в купа, докато стане на едри трохи. (Този път използвах бяло брашно, но тъй като това не е тесто, което трябва да бухне, мисля, че преспокойно човек би могъл да използва и по-ниско глутеново брашно като ръжено или пълнозърнесто). После прибавете жълтъка и пармезана и омесете добре, след което прибавете розмарина, солта и пипера. Тук е момента да се спомене, че може да прибавите каквито подправки ви се струват добри - може да се сложи малко табаско, чесън на прах, сусам, или пък босилек вместо розмарин- възможностите са много. А може и нищо да не се прибавя - запеченият пармезан ухае достатъчно омагьосващо и сам.

Когато сте готови с "подправките", започнете да прибавяте по малко от водата докато я поеме цялата. Тестото трябва да стане леко трошливо, но да се държи плътно, когато се притисне. Разделете сместа на две топки и ги разточете на колкото може по-тънък лист. За изрязване може да използвате форми за сладки, чаша с малко гърло и остър ръб, или остър нож, но това е адски трудоемко и не гарантирам, че няма да ви писне бързо. Аз използвах форми за сладки и не мърморих кой знае колко. Готовите сурови крекери се слагат върху намаслена и напудрена с брашно тава и се боцват с вилица един-два пъти. Пекат се в загрята фурна на 180 до розово.