Честно казано, още миналата година ми каза за този проект, но не се бях замисляла кога тази идея ще стане действителност. Признавам си, изключително се вълнувам да видя какво се е получило.
Първата му книга беше интересна и въпреки много критики, които отнесе, ми беше много приятно да я прочета. Признавам, че и моят списък с критики и коемнтари, беше доста обемен, но то не може да зарадваш всички, а и на първо място, той написа книгата за себе си.
Тишо винаги ми е бил любопитен и итнересен. Умее да дразни читателите си и стават дискусии в блога му.
Понякога смятам, че прави същото като Лонги, а именно, че от време на време прекалява с подбора на вечните теми, но всеки има право на избор как да пише, все пак. :)

Да видим какво ще стане утре и как ще протече представянето.
П.П. Хм, корицата ми е позната...
П.П. 2. Не знам дали някой от вас знае, но девойката, която е направила снимката за първата корица е Сед. Самата аз го открих по чиста случайност, разцъквайки девианта.

Поздрави и до утре!

Цигарите са тема на много полемики относно ползи, вреди, права и задължения, отношение, култура и сякаш целия свят се върти около тях.

По статистики се оказва, че (недоказани) жертвите на цигарите са повече отколкото от една световна война и въпреки това както се каза в един филм “Благодаря Ви, че пушите” / “Thank you for smoking” - каква полза има тютюневата индустрия от мъртви млади пушачи ?

Плюсове и минуси на:

Продукт на седмицата : Цигарите

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Продукт на седмицата: Nescafe Classic

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Нека да ги подредя в реда, в който аз ги разглеждам, като искам да уточня, че по този начин преценявам до колкото мога хората, с които се срещам и с които общувам за първи път.

Правене на първо впечатление

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Това е „Наука на науките" - първият ми роман. Посветен е на приятелките ми от квартала и на нашите деца, защото те ни събраха заедно. Посветен е и на приятелката ми Веселина, която се разболя и почина докато го пишех - нека почива в мир! Посветен е и на лъва Орфей от зоологическата градина в София - като прочетете романа, ще разберете защо.

Написах го за около година и като го завърших, бях запленена от постигнатото. Започнах да го изпращам на издатели, участвах в конкурс, резултатите от който чаках девет месеца. Малко издателства въобще ми отговориха, та било то и отрицателно. Благодарна съм на: Лик, Хермес, Фльорир, на Аргус, Квазар и особено на Пламен Тотев от „Персей", които не ме пренебрегнаха. За останалите нямам какво да кажа.

Основният недостатък на моя роман е не друг, а че прилича на „Хари Потър". Това се вижда веднага, след първата, втората глава. Да, но ако някой го изчете поне до средата, ще усети, че той няма нищо общо с „Хари Потър", освен това, че се разказва за деца в училище. А и къде другаде могат да са заедно съвременните деца за по-дълго време, така, че да им се случат интересни неща?

Ето резюмето, което написах за издателствата (може би не е идеално, но ми е първото):

 Резюме

Младият Доминик Аврал получава неочакван подарък от мистериозен непознат мъж - камък, който отваря врата към тайна съкровищница. Но към подаръка има и условие - в следващите 30-40 години Доминик трябва да открие тайната на безсмъртието.

Времето изтича...

Тристан, Касандра, Нако, Кристи и Дамян са приети да учат в Училището за древна и съвременна химия. Един ден, докато търсят салона по физическо, попадат в пуст коридор пред заключена врата. Тристан хваща катинара и той се отваря в ръцете му. Вратата води към малка пещера с езерце и за беля един от тях пада в него. Потъва, а после излиза от водата съвършено сух, за ужас на всички. Но още по-стъписващо е онова, което се е случило в няколкото минути под водата. Минават седмици докато се осмели да сподели тайната си с останалите.

Постепенно любопитството им надделява над страха и петимата влизат в езерото. Редят се вълнуващи и страшни събития. В тайна генетична лаборатория някой си прави зловещи експерименти - създава хибриди между животни и дори между човек и животни. Резултатите - безподобни същества с отблъскващ вид - са затворени в грамадни клетки в пещера и отношението на създателя им към тях е повече от лошо.

След много приключения и заплетени ситуации, които, освен всичко друго, укрепват и приятелството между децата, нещата тръгват към своята развръзка. В решителния час една ревниво пазена страшна тайна излиза наяве. Тя поставя на карта не само съдбата на героите, но и бъдещето на цялото Човечество. Настъпва миг, в който са подложени на изпитание доверието и обичта на един син към баща му, а също и силата на приятелството в младите сърца.

По всичко личи, че героите ще имат нужда от помощ, за да се справят, и тя ще дойде по начин, по който най-малко я очакват.

А какво става с мистериозния мъж? Ще се върне ли най-после и как ще постъпи, ако Доминик Аврал още не е готов?

* * *

През изминалите две години научих, че някои пътища са дълги и криволичещи, че написването на един роман е най-лесната част от неговата реализация.

И да не бъде публикуван на хартия този, знам, че ще напиша други, по-добри, затова нарекох историята щастлива, оставам я недовършена, тя продължава.

Над 20 от най-големите родни медии взеха участие в първия Медиен панаир и по този начин допринесоха за събирането на средства за закупуване на учебна техника. Организирането на Панаира и издаването на неговия Дневник станаха възможни благодарение на финансовата подкрепа на фонд “научни изследвания” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Инициативата бе подкрепена от доброволния труд на агенция PRoPR и студенти и докторанти от ФЖМК.

Факултетът по журналистика и масова комуникация и фондация “За ново партньорство в журналистиката” благодарят на спонсорите и дарителите. Специални благодарности изказваме на Първа инвестиционна банка, генерален спонсор на първия Медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика”.

За сборника.

Благодаря Ви за отделеното време да изчетете встъпителната статия към блога :) А сега, огледайте се за абонамента. Понякога сам се изненадвам от нещата, които пиша, много от които непубликувани. Надявам се да успея да иненадам приятно и Вас.

Завършила съм езикова гимназия с испански език, след което имам полувисше фотография (което ненадейно след приет закон се причислява като висше, но ако съм честа фотографията не е сред най-силните ми страни може би поради липса на практика). В момента „активно” подготвям дипломна работа, за да завърша черешката в образованието си – „масови комуникации и политология” – казано на по-човешки език журналистика. Като типичен стрелец не възнамерявам да спра до тук, а бих искала да запиша магистратура – нещо свързано с българска магистратура, че дано малко се стегна и спра с моите глупави грешки. Подобно на идеята ми за блог с разнообразни тематики съм изкарала различни курсове: три години уроци по рисуване (графика и живопис – с второто определено се справях по-добре) дори имах наглостта да се пробвам в Художествената академия; редовно посещавах разни литературни кръгове; всъщност в повечето неща се самообразовам, така направих с компютъра и няколкото програми, за които претендирам, че съм малко над средното ниво (няколко графични програми на които искам не искам изучих в детайли, по колкото да омажа някои сайт се справям с html и php).
Винаги съм се вълнувала от много неща, но за съжаление някои от интересите ми са доста краткотрайни или изведнъж замират, за да могат след време отново да разпалят вниманието ми. Сред любимите ми занимания са астрологията, литературата, мотоциклетите (самата аз карам и ако „звездите са благосклонни очаквам на пролет да се сдобия с нова машина), туризма, рисуване, философия, психология, бъбрене, по-точно писане с приятели.... със сигурност ще заема много място ако изброя всичко.
В течение на времето ще разказвам повече.

Щастлив съм да ви съобщя за раждането на още едно отроче в семейството на българските блогъри, а именно горепосочения блог - Блог високо, Цар далеко, списван от мой близък приятел и колега, достатъчно талантлив и щур, поради което винаги е бил забелязван и тачен в българското и световното интернет пространство.

Колегата, известен като Милко Калайджиев, а представящ се с портрета на др. Тодор Живков, е видна легенда на форумното творчество. Трябваше му само лек натиск от приятели-доброжелатели и ето, че желаният резултат е налице - още един блог в родния интернет, още един култов автор в пантеона българските творци.

Роден и отрасъл в бедно работническо семейство, колегата Милко отрано възприема идеите на социализма, свободата на словото и свободния софтуер с отворен код. В ранните си младежки години е увлечен по модните тогава идеи за износ на революции и на безплатни софтуерни продукти, и става верен последовател на Че Гевара, Линус Торвалдс и местния герой Гъчо Жапунов, с когото поддържат дружески контакти и до днес.

В по-зрелите си години се отдава на "тъмната страна на Силата" и започва работа в големи империалистически корпорации. Всъщност, това се оказва хитър ход на нелегалното работническо движение, което го е внедрило като подмолен агент с основна задача да саботира производството на комерсиален софтуер по метода на скатаването от работа, доведен от него до истинска изтънченост и съвършенство.

За съжаление, историята ни учи, че човек дори и добре да живее, рано или късно се жени. Този феномен не подминава и нашия лирически герой и той волю-неволю се отдава на обществения натиск да се бракува. За щастие, неговият борбен дух остава несломен и не му позволява да изпадне в униние и самосъжаление, а даже напротив, мотивира го отново да запаше пищовите и да развее байрака на борбата за народна свобода и човешка простотия. И резултатът не закъснява - пред вас стои най-новия блог на този виден народен будител и провокатор - Блог Високо.

Приятно четене!

в. Култура, Брой 24 (2463), 21 юни 2007 г.

Сборникът «Журналисти по теория, журналисти на практика» отразява събитията, изказванията и текстовете, които преподавателите от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ «Св. Климент Охридски» и журналистите и ръководителите на 27 от водещите български медии в областта на печата, радиото, телевизията и Интернет проведоха и написаха в рамките на организирания от ФЖМК и фондация «За ново партньорство в журналистиката» от 11 до 14 декември 2006 г. първи Медиен панаир «Журналисти по теория, журналисти на практика». В рамките на панаира бяха представени няколко специализирани изложби, бе организирана конференция, на която преподавателите от факултета и колегите им от практиката изнесоха общи доклади, имаше обществена дискусия, посветена на риалити формата. Дадена беше също възможност журналисти, специалисти по «Връзки с обществеността» и по «Човешки ресурси» от водещите медии, да представят пред студентите и гостите на факултета своите лица, интересни предавания и прояви, да бъдат коментирани, адмирирани, както и да открият сред възпитаниците на факултета своите стажанти и може би бъдещи колеги. За първи път ФЖМК отвори толкова широко вратите си пред практиците в медиите със самочувствието на водещото висше учебно заведение по журналистика, с желанието да сравни своите учебни програми с настоящите особености на медийното производство и с амбицията да бъде истински партньор на своите студенти в усвояването на журналистическите умения и в професионалното им израстване.

За качеството на настоящия сборник и изминалия Медиен панаир се опитаха откровено да си поговорят съставителите на книгата и организатори на събитието – Петранка Филева, Мария Нейкова и Мария Попова.

Мария Попова: Сборникът „Журналисти по теория, журналисти на практика“ използва една много интересна форма – той представлява информационен дневник на първия Медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика“. Кое наложи избора именно на този модел и към каква аудитория е ориентирана книгата?

Петранка Филева: Избрахме този модел, защото е нов, не е правен досега и смятаме, че по този начин ще събудим обществения интерес. През петте дни на първия Медиен панаир се изговориха, прочетоха и обсъдиха много наистина интересни неща, които решихме, че трябва в своята цялост да бъдат представени на бъдещите читатели на сборника, за да имат възможност да се запознаят с направените анализи за състоянието на българските медии, за отношението на водещи в тези медии към случващото се в България, в света.

Мария Нейкова: Формата на сборника е удачна и в още един аспект – тя във висока степен запазва спонтанността на част от изявите. Бихме могли да кажем, че предварително подготвените събития по време на първия Медиен панаир са около 40-50% от всички, останалите прояви са мислени и говорени в момента. Това много ясно ще се долови в изказванията на колегите от практиката при четенето на сборника.

Петранка Филева: Опитахме се да се върнем към атмосферата, която тогава се създаде във Факултета по журналистика и масова комуникация – на оживление, задоволство, което личи и от снимките, които са включени в книгата – по лицата на хората, които се спират пред импровизираната книжарница в коридора на факултета, в настроението на колегите в импровизираното панаирно кафене.

Мария Попова: Според мен до голяма степен идеята на информационния дневник е да бъде интересен не само на нашите студенти, когато четат текстовете и се опитват да изследват някакви теоретични аспекти на медиите или да наблюдават практическото развитие на медиите от изказванията на колегите ни от практиката. Но ще бъде полезен и за гостите на Медийния панаир, дотолкова, доколкото те самите ще могат да съизмерят собствените си виждания спрямо тези на останалите си колеги.

Всъщност това бе и една от целите, които си бяхме поставили при създаването на панаира – да се потърси отговор на въпроса доколко образованието, което дава Факултетът по журналистика и масова комуникация, е адекватно на нуждите на медийната индустрия в България или напротив – наблюдава се някакво разминаване.

Мария Нейкова: В цял свят образованието по журналистика, от една страна, и практическата журналистика – от друга, са в състояние на съревнование. Не трябва да забравяме, че в преобладаващия брой от страните по света журналистиката е отворена професия. В нея могат да влизат всякакви хора с всякаква подготовка. През последните години се наблюдава тенденцията журналистите да са възпитаници на висши учебни заведения, които ги обучават на журналистика, защото се смята, че така се създават единни професионални и етични стандарти сред журналистическата гилдия.

Затова мога да съдя и от личните си впечатления от една моя специализация в Лондон, където един от домакините ми беше BBC World Trust. В своето вътрешно обучение от десетилетия медиата преобладаващо залага на практическите умения. Но аз бях приятно изненадана от споделеното от тях наблюдение, че може би са стигнали твърде далеч в залагането единствено и само на практическите умения. Затова започват да оценяват, че има необходимост от връщане назад към малко по-големи теоретични знания. Може би осъзнаването, че само техниката и технологията не могат да правят медии, че медиите, независимо какви са, имат нужда от смислено съдържание, е световна тенденция. Това прави обучението по журналистика важно, полезно и необходимо.

Поради което ние преценихме, че по-важно от съревнованието е сътрудничеството между теорията и практиката на журналистика, защото в крайна сметка и теорията, и практиката работят в полза на това ново и доста аморфно за нас понятие – обществения интерес. Ние обучаваме студентите, практиката ги приема на работа, така че изцяло целите са насочени в една посока – в интерес на обществото.

Петранка Филева: Дискусията за създаването на ново партньорство в журналистиката беше провокирана и от самите ни студенти, от случващото се в света, от тенденциите в обучението по журналистика в света. Затова първият Медиен панаир бе до голяма степен насочен към тях като към публика, на която даваме определен отговор и с която започваме един по-рационален диалог. Преподавателите във факултета като че ли държим на позицията си, че студентите ни се нуждаят от много добро теоретично обучение в различни сфери на живота. Те не могат да отразяват сложния свят, без да имат представа върху какво се гради социалната система. Ние, като факултет в един престижен университет, сме загрижени и ще бъдем винаги загрижени за това от нашето обучение да се получава качествен продукт, защото това формира отношението към факултета и към университета, гради се имиджът ни. Ние носим марковото име на Софийския университет, което, в условия на конкуренция, трябва да запазваме и развиваме съобразно променящата се среда.

Мария Нейкова: Като полза от Медийния панаир, която се надявам и студентите да съумеят да уловят в сборника, е, че получихме фактическа подкрепа от всички колеги от практиката на твърдението, че добрият журналист, качественият журналист няма как да мине без много добра обща култура, без задълбочени познания в определени области, без добро владеене на чужди езици. Все неща, които ние в ролята на преподаватели, на педагози повтаряме непрекъснато.

Мария Попова: Може ли да набележим някакви явления или процеси, имена, които се проявиха много ясно в рамките на Медийния панаир и които могат да бъдат видени в този сборник? Например, на мен ми направи впечатление, че специално при телевизиите новинарските предавания са много по-популярни и авторитетни от публицистичните, за обществото получаването на информация е по-важно, отколкото тази информация да бъде анализирана, коментирана по един или друг начин. Въпреки че има много сериозни коментарни елементи в сутрешните блокове.

Забелязах и тенденцията, че има много сериозно развитие на онлайн медиите, на онлайн журналистиката в България. Създават се сериозни онлайн медии, които имат знечение за цялостния медиен пейзаж.

Петранка Филева: Струва ми се, че това, което наблюдаваме най-вече в комерсиалните, търговските телевизии, е класическият модел – частният търговски оператор все по-малко отделя време за новини, паралелно с узряването на българина като член на пазарно стопанство и на демократично общество, особено в глобализиращия се свят. Затова приемам като положителна тенденция появата на блок от международни новини в бТВ. Но като че ли в тези минути се отделя повече време на новини по формулата на трите С: сензация, секс и скандал. Съобщават се повече интересни, любопитни новини за сметка на по-малко факти за случващото се в света. А българинът точно сега, когато станахме член на ЕС и страната ни трябва да се справя със сложното си битие в глобализиращия се свят, има нужда да знае къде е в света, какво се случва поне в най-близките страни около него.

Забелязвам обаче тенденция за подобряване управлението на медиите. В рамките на медийния панаир бяха представени отделите за „Връзки с обществеността“ на големи медийни организации, които се бяха подготвили старателно да представят пред студентската аудитория най-доброто, най-новото, което правят в момента. Когато разговаряха и със студентите за възможности да се провеждат стажове или да се наемат на работа в тези медии, също пролича тясно специализираното управление на персонала в медиите. А и всичко, което виждаме в цялото разнообразие на медийната сергия, говори, че в практиката си медиите като че ли даже изпреварват науката, специално за възможностите за справяне в силно конкурентна среда.

Мария Нейкова: Бих искала да откроя една тенденция, която не беше експлицитно артикулирана от участниците в медийния панаир. Тя е свързана с влиянието на собствениците на медиите върху медийното съдържание и се отразява във факта, че предавания, които паднат под определения рейтинг, изчезват от екрана по най-различни официално съобщени причини. И това поставя един много голям проблем пред българските медии.

Мисля, че това осъзнаване беше облечено в решението на ВАЦ да направи кодекс за разделяне на журналистическата работа от рекламната дейност в медиите, които ВАЦ притежава. Аз се надявам, че те ще имат поне някакъв успех в борбата срещу, да речем, скритата реклама в журналистическите материали. Това е една много сериозна тенденция, която си струва да бъде по-сериозно артикулирана, защото от няколко години в България има и бюро за одит на тиражите на изданията, а ние и до ден днешен не знаем печатните медии какви точно тиражи имат.

Мария Попова: От друга страна се наблюдава навлизането на чуждестранни капитали, на големи медийни компании в България, които закупуват български медии, което може да бъде отбелязано като положителна тенденция, защото медиите стават по-професионални, внася се подходящо ноу-хау, внасят се нови формати, с които българският зрител не е свикнал, но може би му харесват, поне според рейтингите. В Медийния панаир имаше организирана специална дискусия, посветена на риалити формата и влиянието му върху обществото.

Мария Нейкова: Наистина на самата дискусия се очертаха двете тенденции, които ми се струват важни – едната се представя като бунта на масите, а другата – че тези формати са чист комерсиален избор на медиите.

Петранка Филева: По време на Медийния панаир като че ли по-малко попадна в полезрението на говорещите собствеността и присъствието на чуждите медии. А точно през последните една-две години навлизането на чужди медии е по-масирано, по-разнообразно, в повече сектори на медийната индустрия. И това е интересно да се наблюдава. Идването на чуждия капитал означава влизане на относително добър мениджмънт, икономия на ресурс и, надявам се, на по-добро управление на персонала. Споменатата ВАЦ е може би най-критикуваната чужда компания в България. Не може да се отрече, че навсякъде се стреми да заеме господстващо положение и го използва успешно в свой интерес, а това господстващо положение определено вреди на българския вестникарски пазар. Но пък наистина в цялата си практика в Германия и в другите държави, където компанията присъства, тя поне на думи се опитва да пази т. нар. „желязна завеса“ между рекламния отдел и редакцията. И ако въведат тези правила в своята къща, това би било добре, бихме казали, че присъствието им в този случай е полезно, защото именно в някои от техните издания в България главните редактори си позволяват да управляват части от социалния и политическия живот.

9 май 2007 г.
Доц. дсн Петранка Филева е ръководител на катедра „История и теория на журналистиката" и преподавател по медиамениджмънт и основи на икономическата теория във ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски".

Доц. д-р Мария Нейкова е преподавател по международна журналистика във ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски".

Гл. ас. д-р Мария Попова е преподавател по теория и практика на журналистика във ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски".