… и тогава докторът в снежнобяла престилка замахнал с вълшебния скалпел и сътворил своята магия – жабата се превърнала в красива принцеса и заживяла щастливо в долината на вечното щастие.

Само дето в приказката,  човекът, който играе добрия доктор, не си е пропилял живота в мисли за това как изглежда. Той днес има висше образование, частна практика, пари, а вече го дават и по телевизията. Него го храни суетата на хората, а те скоро няма да го предадат. Напротив. Ще пълнят бездънните му джобове заради излишния сантиметър в талията и полуувисналите цици.

А гърбицата на носа?

По дяволите, как въобще излизаш навън сред хората? Те ще видят! Ще забележат, че не си идеален, ще те сочат с пръст и ще ти се смеят. А ти ще плачеш като малко дете, защото ще се прозрели през теб. Ще видят, че те е страх и ще те смажат.

Кофти. За това бързо тичай към вълшебната клиника. Там решават всички проблеми. Проблеми с данъците? Проблеми с ипотеката? Проблеми в семейството? До тук! Принцесо, ти си в “Пълна промяна”! От тук нататък животът ще е друг...

Трябва да пуснат една “Пълна промяна”  на половин България. Другата половина по презумпция е вече перфектна. Винаги от тая страна сме хората с проблемите, от отсрещната живеят като в приказките. А надзъртането в чуждата паница отдавна се е превърнало в национален спорт. Първенството печели онзи с най – многото комплекси. Забавният факт: хората се избиват за това място.

А ние викаме ли, викаме Гала да ни разфасова физиономиите и забравяме важния проблем: Ако аз не се харесвам сега, защо ще се харесам след това? Книжки ли ще ми четат или ще ми пуснат самоучител по френски, така че аз да се почувствам по-малко половин човек?

Но за това трудно ще се сетиш, докато хирургът те разчертава като географска карта и показва на цяла България, къде природата е сгрешила с теб. Ти само очакваш в болен екстаз края на процедурите, така че да можеш да завъртиш изсмукания си задник пред най – близките хора. Защото те точно това искат да видят. Искат дъщеря им да излезе от n-седмичния инкубатор млада и щастлива като пиленце. Направо да се сдобият със съвсем нова дъщеричка.

А децата?

Мама им остави готиния ген, заради който лежа бинтована по националния канал; те да се оправят както могат. Мама се спаси, деца! Обичайте я, защото ви е майка. Защо тя обаче, не се обича, това е съвсем друго нещо.

А някой забеляза ли, че най – неугледните в “Пълна промяна” са хирурзите? Най – дебелите са диетолозите? Може би знаят нещо, което на ентусиазирания участник му е убягнало. Докато се е срамувал да си покаже носа навън, другите са си направили живот.

Може да си мислиш, че твоят започва едва сега, след великата промяна, но не. И сметките за парното пак си идват, и млекарят не ти се усмихва, и пак те блъскат в тролея. Сега спомняш ли си как изглеждаш или пак не си щастлива?

Хей, някой да попита, защо малкият задник не ти реши проблемите? Но добре, сега поне си имаш готин задник. Ами ако ти увисне брадичката? Айде още една, освежителна “Пълна промяна”. Дано на приятелите ти им направи впечатление и започнат да те обичат повече. Не, със сигурност, двойната брадичка беше проблема. Заради нея не те взеха на работа, заради нея съпругът те остави, заради нея кибичиш сама пред телевизора и се самосъжаляваш. Брадичката беше!

И Майкъл Джексън имаше право. Носът му се крепи на ластик... но, хора, нали е красив? Абе, каквото и да си говорим, друго си е бялата кожа.

Някой, някъде сгреши. Кога стана това?

    /*Извинявам се на всички, които имаха истинска нужда от такава операция. Тези, които сега, след операцията, изглеждат нормално, за разлика от преди, са в правото си./

Та, Станислав беше прав.

Leonard Cohen - The Future Lyrics

Give me back my broken night
my mirrored room, my secret life
it's lonely here,
there's no one left to torture
Give me absolute control
over every living soul
And lie beside me, baby,
that's an order!
Give me crack and anal sex
Take the only tree that's left
and stuff it up the hole
in your culture
Give me back the Berlin wall
give me Stalin and St Paul
I've seen the future, brother:
it is murder.

Things are going to slide, slide in all directions
Won't be nothing
Nothing you can measure anymore
The blizzard, the blizzard of the world
has crossed the threshold
and it has overturned
the order of the soul
When they said REPENT REPENT
I wonder what they meant
When they said REPENT REPENT
I wonder what they meant
When they said REPENT REPENT
I wonder what they meant

You don't know me from the wind
you never will, you never did
I'm the little jew
who wrote the Bible
I've seen the nations rise and fall
I've heard their stories, heard them all
but love's the only engine of survival
Your servant here, he has been told
to say it clear, to say it cold:
It's over, it ain't going
any further
And now the wheels of heaven stop
you feel the devil's riding crop
Get ready for the future:
it is murder

Things are going to slide ...

There'll be the breaking of the ancient
western code
Your private life will suddenly explode
There'll be phantoms
There'll be fires on the road
and the white man dancing
You'll see a woman
hanging upside down
her features covered by her fallen gown
and all the lousy little poets
coming round
tryin' to sound like Charlie Manson
and the white man dancin'

Give me back the Berlin wall
Give me Stalin and St Paul
Give me Christ
or give me Hiroshima
Destroy another fetus now
We don't like children anyhow
I've seen the future, baby:
it is murder

Things are going to slide ...

When they said REPENT REPENT ...

Ти си роза,

ти си крем,

накрая всички ще умрем.

Кажи кога да дойда пак
Видях те и не се съмнявам -
дори да ме прегръща мрак,
за тебе и от гроба ставам.

Вярно, че съм труп студен,
но за теб и моето сърце забива.
Ще бъда от живота уморен,
                      сломен,
но не давам друг да те завива.

Знам, че съм ти нужен, виж,
все търсиш моето лице с пръсти,
а в мрака сам-самичка си седиш,
защото снощи гроб на мене кръсти.

Не аз умрях, уби ме ти
и от мълчанието ти още бягам,
но ти идваш с мене, не мисли,
че сам в мрачен трап ще лягам.

dobro momi4e: zdr

dobro momi4e: pate

Лили: неееееее

Лили: не разбираш

Лили: аз не съм гумено патеее

Лили: :(

dobro momi4e: razbiram

dobro momi4e: she hodish li do ofisa

Лили: ахахха...еми ако са ми превели парите ше ходя на фризьор пък ако остане време

Лили: ако не са...

Лили: да ги еба

Лили: може и да отида

Лили: :D

dobro momi4e: material girl

dobro momi4e: ;)

Лили: о, да

Лили: том йорк колкото иска може да си пее за скапания консуматорски свят...

Лили: и аз ще го обичам за това...

Лили: но обичам и консуматорския свят

Лили: така си е

Лили: :D

dobro momi4e: niama izmjkvane toi e izmislen za da bjde obichan

Лили: да, благодаря, това имах предвид

Лили: а хората се опитват да го омърсят със своите морални дилеми и глупости

Лили: какви били важните неща...

Лили: този свят е движен от суетата

Лили: аз съм суетна...

Лили: :D

dobro momi4e: aide iskam procent ot material koit she napishesh

Лили: мм?

dobro momi4e: za suetata brato

dobro momi4e: :)

Лили: ахахх... с удоволствие, само дето темата яко се изтърка вече

Лили: всички пишат за суетата

Лили: след 9,99 и клъцни/срежи...малко още може да се каже по въпроса

Лили: скапано, а

Лили: имам чувството че даже говоря от името на тея хора... нещо като бейнуош

Лили: брейнуош*

dobro momi4e: brainshow

dobro momi4e: cool

Лили: еми, счупиха ме от некви нафукани, нагли циници, които смятат че са открили кодовете на света

Лили: и няма начин да не започнеш да мислиш така

Лили: понякога осъзнаваш цитата, понякога не

Лили: и тогава идва проблема

Лили: мислиш се за супер оригинален, а се оказваш поредното гумено пате

Лили: не е честно

Лили: искам мислите ми да са мои

Лили: не са

Блондинката за мен винаги е била трагичен образ. Не знам защо хората я спрягат във всички тези странни сюжети за това, как притежава всичко, дивее като за последно и как не може да върже две изречения.

 Блондинката носи някаква патологична болка, която всеки пропуска да спомене.  

…

Тя гледа отдолу нагоре, с широко отворени очи, с полуотворена уста. Усмихва се миловидно и иска да разбере. Но не разбира. Този свят не е построен за нея. Той е циничен, мръсен, изпълнен с мизерия и черногледство, маскирано като реализъм.

Тя поглежда надолу и осъзнава всичко това. Отново повдига глава, усмихва се и отпива болезнена глъдка мартини. Мислите й залитат нанякъде другаде, разпръсват се като перлената огърлица, която до този момент навиваше около пръста си. Сега тя е разсипана на земята и не представлява нищо – куп белезникави топчета за игра. Блясъкът изчезва.

Тя се натъжава. Поглежда към мъжа до себе си, който не разбира нищо от това, което тя изпитва. Той повдига вежди извинително и си поръчва ново. Хваща я покровителствено за ръката. Тя иска да вярва, че той е нейният принц, а тя - принцесата. Тя го гали по ръката и разбира, че не усеща нищо. Все й е едно дали ще докосне лицето му или плота. Но иска да вярва, че не е така, защото иначе ще се окаже сама.

Тя знае обаче, че вече е точно такава. Наивна и крайно самотна.

Блондинката се разсипва между хората, които постоянно я преследват. Тя винаги е в нечия компания, винаги е водена. Тя не върви сама по улиците. Тя не плаща сама и не се качва в своята кола.

Животът й безцелно се ръководи от външни хора, които не я, и не искат да я разбират. Но е слаба и търси някого, когото да гледа отдолу нагоре. Иска да се възхищава, да се сгуши и да забрави за онзи мизерен свят навън.

Тя става жертва на хора, които ще я използват. В себе си тя носи както престижа, така и преходността на модната стока. Тя е заменяема, тя няма личност в чуждите очи. Тя е онова гадже, с което изневери на тъмнокосата си жена. Ей така, за да знаеш, че можеш. И след това се върна при жена си. Защото тя е жена. Онази е още момиче.

Тя потъва в себе си и няма кой да я задържи на повърхността. Живее бурно, хвърля се от еуфорията в истерията и отчаянието. Разликата между двете крайности е предпоследното питие, предпоследната доза. Или онази цигара, която я накара отново да се вглъби.

Пак си повтаря “този свят не е построен за мен”. Затова предпочита своя, идеализирания, който обаче, никога няма да може да докосне. Затова се разбива на парчета. Пада стремглаво надолу, и влизайки в съприкосновение със земята се разпилява на хиляди единици.

А хората около нея са я оставили много преди финалната пряка.

Тя има срок на годност. Това е разстоянието от детския оптимизъм до осъзнаването на действителността.

Падането на стената на заблудата винаги причинява болка. Винаги убива. Някои обаче няма да се възродят.

Тя поглежда мъжа до себе си с леко повдигната вежда и се обръща на другата страна. Свободата е отвъд, там където онзи не съществува. Отпива от питието и кръстосва крак.

“Тая няма да я бъде.”

Става, оставя 10 лева при сметка от 5 и си тръгва. Улиците я канят - те носят своя необвързващ потенциал. Навън тя може да се отърси от всички и да се обади на други хора, новички и неизползвани. Хора, които не носят нещо старо и увехтяло у себе си. Те не означават нищо, но могат да й дадат всичко.

Поглежда си маникюра. Всичко е идеално.

А е трудно да се постигне това. Изискванията са нейната слабост. Тя ги насочва и към себе си, и към останалите. Един поглед е достатъчен за да ги накра да се почувстват неудобно.

Силата й е всепоглъщаща. Тя е притегателен център на всички, които търсят опората, които се чувстват слаби. Нейните думи кънтят, не защото говори силно, а защото залата утихва. Тя има какво да каже.

Брюнетката има силно присъствие. Хората очакват от нея завидна находчивост, която винаги е подплътена от факти. Тя не говори просто така; винаги има нещо предвид.

Тя е жена. Иска много и често го получава. Съзнава, че никой няма да я съжали, никой няма да й даде рамо, ако се почувства слаба или самотна. Това се очаква от нея. Хората не се сещат, че напористата и сила може да й изневери. Че понякога има нуждата да се разбие и да изключи.

Красавица. Силата й е в дръзкия сексапил. Премерените й движения, високите токчета и гримът с цвят на кафе примамва погледа на заведението. Някой вече те следи. 

...

Казват, че с блондинките ходиш, а се жениш за брюнетка.

Има нещо такова. С навлизането в живота все повече търсиш устойчивата топлина на тъмнокосата жена. Тази, която ще те преведе през пътеките и ще ти посочи светлината. В истинския живот.

Докато русокосата ще те накара да мечтаеш, бюнетката може й да не ти рисува толкова бляскави картини, но всичко, което е казала - то ще стане.

 Тя знае за какво говори. Усеща ритъма на живота със сърцето си и го следва. Играе с неговите правила, но по свой начин. Така че винаги да се оказва победител.