P.S. не помня къде го бях чела или чула, но казват, че станеш ли майка, сърцето ти започва да живее извън тялото :-D няма нищо по-вярно от това - прегърнеш ли го, забравяш всичко друго на света :-D колкото до моето сърце - то е малка Niili с пишка! аз добре го орисах да вземе на майка си ината и устата, подозирам, че останалата част от орисията ще се разбере след години - на татю си добротата и сръчните ръце... е, лека нощ от мен! спете бързо, спете спокойно, сънувайте цветно и нека ангели бдят над сънищата ви, милички мои!

като цяло - този закон за кучетата и съседите наистина, ама наистина ми се струва поредната че*ия, с която господата от парламента са решили да си изгубят времето, вместо да свършат малко сериозна работа! и въобще, и станишев, и първанов, и всякаквата такава сволоч, находяща се в красивата сграда на площад `народно събрание` 2 да вземат да ходят и да се шибат!!! може и едни с други, щото не виждам за какво друго стават, мамицата им гадна!!!

кажи ми сега, не е ли чудесно да си заобиколена наистина от хора, които те обичат и държат на теб? още по-хубавото - не е ли чудесно ти да имаш възможността някой ден да им покажеш какво те значат за теб?

малкия вълк е добре, а когато той е добре, аз също съб добре. спокойна, поне за няколко часа, докато не ме юрне някое от поредните ми притеснения - мама му стара, изяждам си с лихвите целия непукизъм до тук :-D

според злите езици, съм изглеждала била много добре, във форма. има нещичко вярно в това - да речем, че ми остават още около 5 кила, които да смъкна и си връщам теглото отпреди да забременея. п рав беше брат ми, като каза, че никакъв тренажор няма да ме вкара по-бързо във форма от мъничкия пич!

за този месец разбрах доста неща. избиваше ме чак на поезия в самото начало, когато се прибрахме с малкия у дома. имам чувството, че досегашното ми алтерего е било просто какавидата на истинската ми личност, която се роди с раждането на сина ми. усещам силата си. усещам гъвкавостта си. инстинктите си, чувствителни като мустачките на рис. и арогантната ми на моменти безкомпромисност. детето ми ме промени из основи! и както е ставало реч тук, наистина харесвам жената, която срещам в огледалото сутрин. защото знам, че тя вече е силна, хладнокръвна, и дори може да бъде опасна, ако детето или семейството й бъдат заплашени. хищник.

разбрах, също така, че обикнах мъжа си много по-силно отколокто за цялата ни връзка до момента. защото вече не е готиния пич, с когото споделяме едно легло и един живот. той е бащата на детето ми. човека, който ще ходи и на ръце, стига аз и малкия да сме добре. и както съм способна на много нещо, за да защитя сина си, така съм способна да се боря и за баща му. да ги пазя. и двамата. понякога дори от самите тях, ако се налага... (разбрах, също така, че скандалите ни могат да бъдат страшно люти, както не са били за всичкото време, през което сме заедно. вярно е, наистина е вярно, че децата могат да бъдат изпитание за едно младо семейство, но аз мисля да премина леко през него като един същии гандалф, който крещи пред задаващите се пречки и конфликти you shall never past. спикин ъв уич, вчера по повод месечинката на малкия, кака му деничеро му поръча lord of the rings по нова телевизия :-P )

така стоят нещата в `къщата на ветрилата`. (бре, и рима се получи!)

................................................................................................................................................................

предстои ми луда седмица - странно ми звучи дори на мен самата, но си е факт. слава богу, успях да се преборя с тъпанарите от общината за акта за раждане на малкия - не мина без лют скандал от моя страна, естествено, но тепърва ще се занимавам с бюрокрация и тъпотии. освен това, имам да организирам бебешко парти, да търча по изследвания, и между всичко друго - да отида и при фризьорката си - ще сменям имиджа, няма начин - ставам рок-мамичка с цветни връхчета на косата, дънки и рокерско яке, туй то. :-P има и още неща, с които трябва да се занимавам, ама гледам да не мисля много, защото направя ли го - е, ами участниците в съответните филми като нищо могат да бъдат наврени там, дето и джиесемите нямат обхват, ама да не дърпам гявола за опашката, че кофти.

вярна е приказката за многото баби и шилявото дете - почнеш ли да се водиш по много и чужди съвети, вместо да слушаш инстинките и собственото си чедо, пиши се бегала! и въобще, не мога да разбера, каква е тая тенденция всеки, ама абсолютно всеки да сипе мозък наляво и надясно така, щото, едва ли не, всеки друг, освен теб, е по-наясно как трябва да се гледа ТВОЕТО дете! при това - акъл с лопата да го ринеш, акъл, който ти не си искала! наистина, не мога да го разбера, честно - дали защото аз съм от този тип хора, които скъпят думите си и съвети давам само ако са ми изрично поискани, но не мога, наистина, да търпя, когато някой ми изтриса поредната мъдрост с извинението `аз да си кажа`! мамицата му мръсна, понякога дори само това `аз да си кажа` е способно да ме качи на тавана все едно съм оня тъпанар от рекламата, дето си няма друга работа а си маца подметките с лепило и се виси надолу с главата като идиот! опитвам се да игнорирам нещата с усмивка, но понякога просто не се търпи, ебати - а прекалено многото информация, която получаваш от патили майки определено може да те обърка и да ти навреди, по-скоро, отколкото да помогне. (лошото е, че съм буквално принудена да питам приятелки и по-опитни от мен мами за дадени работи, поради простата причина, че в болницата така и не получих нужната информация, когато наистина имах нужда от нея - трябваше да изпищя пред лекаря ми, който, в качеството си на шеф на родилното, помоли една от малкото свестни - според мен -  педиатърки в тая болница да дойде и да ми обясни някои неща, които ме интересуваха. преди това да стане, обаче, имах един твърде интересен случай: една вечер кака ви ляга с температура, ама от оная, най-гадната, 37 и нещо, която е. за мой лош късмет при точно такива градуси аз се чувствам като лайно ръчна изработка, с извинение. та, лежа си аз, кофти ми, визитации минават, аз казвам за въпросната температура, ама не, нормално било - а, у, сукцио, туй-онуй... хм. ми де да знам, може и нормално да е било, а може и аз да съм от захар, ама ми беше доста зле. по едно време при мен дойде една мацка, с която родихме в един ден и някак си се сдушихме (тя си изпати от същата смотана анестезиоложка като мен, но поне моя лекар я оперира). та, сяда тя на второто легло и си лафим. по едно време довтасва някаква леля и започва да се кара на момичето що седи на второто легло, та разваля стерилната обстановка, докато в т.нар. ми ВИП стая хлебарките играеха на прескочи-кобила по едно време. девойката стана да си ходи, а аз се обърнах към въпросната дама с бяла престилка с въпроса какво да правя, защото имам температура. тя пък ме изгледа отвисоко и ми отговори: `потърси някой лекар, не мога да ти помогна, защото съм педиатър!` а, ми супер, тогава - питам я аз кога ще мога да се срещна с нея или с някой от колегите й, просто защото има някои неща, които искам да ми се обяснят около бебето - елементарни, но важни работи. при което, уважаеми приятели и съседи, знаете ли как ми отговориха?! `ти майка нямаш ли си? свекърва нямаш ли си? как очакваш да ти обясня принципите на майчинството, след като не си плакала няколко нощи над леглото на детето си???` вярвате ли ми, че просто се видях как скачам от леглото и буквално й изтръгвам очичките от главата на тая женица мила? представяте ли си такова отношение към родилка, която и без друго е достатъчно шашардисана, хормоните й беснеят и не се знае на кой свят е - е, ами да довтаса една такава пачавра тъпа и да се държи така наглярски? другия цецен лаф на същата тая овца беше `айде, почвайте да кърмите, че децата ви трябва да ви заобичат`! това го оставям без коментар, просто! въобще, тая мадама има лудия късмет, че просто не й запомних името - иначе, заклевам се, бял ден нямаше да види от мен - все пак, журналист съм, и все още имам достатъчно злобица, която да изливам, запали ли ми някой конеца на тампона! толкова за тъпата педиатърка - като се замислиш каква хуманна професия упражнява, направо жална им майка на дечицата, за които точно тая вещица се грижи.

и като съм започнала да мрънкам - другото нещо, което неописуумо много ме дразни, са коментари от сорта на `добре е да имаш кърма, защото адаптираните млека са скъпи`, и `ползвай ваксините по здравна каса, защото е грехота да дадеш 80 лева, за да си купиш ваксина`. сега, първото нещо, което бих се сетила, стане ли въпрос за кърма, е не безплатната манджа, а имунитета, който майчиното мляко дава - в крайна сметка, кърмата е най-ценното вещество за мъничето в първите месеци от живота му, и тъпотии от сорта на това, че кърмата, видите ли вие, не била хранителна, определено принадлежат на хора с много, много болни мозъци! (щотои такива простотии чух). налага ли се да дохранвам детенце със сухо мляко (както и се), ще давам и по 100 лева за кутия! при това - без да ми пука!!! същата работа и с ваксините - ако съм преценила, че за малечо ми ще е по-добре получи ваксина с по-добри показания отколкото тази в кабинета на педиатъра, ще предпочета да си я купя, вместо да разчитам на така прекрасната здравна каса. това да се свидиш за детето си ми се струва ебаси върлия егоизъм, честно! и въобще, друг ли ми изкарва парите, за да ми прави равносметка какво и как да харча за собственото си дете?! след като мога да си го позволя, след като не ощетявам никого - на кого му пука как си разпределям парите, ебаси?!  :twisted: ей на това му се вика с чужда пита, та и помен. или нещо такова! и въобще, каква е тая тъпа тенденция всеки да наднича през рамото в паничката ти?! живейте си живота, бе, хора, и оставете и нас да живеем нашия си! същата работа като последните седмица-две преди да родя - ей богу, всеки, който ме видеше, докато се шматках с кучето и големия корем на разходка, се чувстваше длъжен да ме подкани: `айде бе, няма ли да раждаш вече?!`, `няма ли бебе`? най-готино ми беше, когато телефона ми се скъсваше да звъни и кой ли не да ме пита какво става, родила ли съм, или съм застанала на челна стойка на стената и още се подмотвам, та не ходя да раждам. абе, хора, ваш`та мама, вие ли ще ми гледате детето, та ви е толкова грижа кога ще се роди??? :twisted: бяс, направо! верно, интерес, симпатия и прочее неща, но в крайна сметка, на чужд гъз и сто тояги са малко!

въобще - днес опашката ми пречи много здраво!!! :twisted:ще взема да ставам - всеки миг чакаме юнаците от интернетя да дойдат и да ни монтират рутер - когато това стане, съм обещала на мъжленцето ми, че му приватизирам лаптопа и се изселвам в детската стая заедно с малечо.

пък ца цигарите, кърменето и бременеенето друг път ще мърморя, че и там съм бая издивяла.

въобще - днес съм кисела краставица отвсякъде, но да се надяваме, че ще е временно явление и скоро ще се върна към обичайното за мен състояние на ведрост, спокойствие, дзен-хармония и ослепителна красота.

бла.

та-ра-та-та-таааааааааааааааамммммммм!

днес скромния ми блог навършва две години - една добра детска възраст, бих казала. отдавна проходи, изгради характер, пораснаха му зъби (които, отвреме-навреме бая си личат, да си кажем парвичката :-P ) създаде си нови приятели, стана си човек, тъй да се каже! :-D  и, все още ме търпи - с какви щуротии, понякога, запълвам страниците му не е истина направо, но, това е положението - тук се слуша мойта воля, аз съм капитан! :-D въобкще - хармония и разбирателство цари между двама ни!  пожелавам и на блога, и на себе си само щастливи мисли и поводи за писане, а смеха да се лее като река.

пък, на всички онези от вас, които отвреме-навреме се спирате при нас и надничате в разпокъсаните ми, рошави мисли - е, ами благодаря на всички ви и добре дошли винаги! :-D радвам се на всяко посещение, на всяка емотиконка, на всеки коментар. :-D пък, ако съм и успяла да усмихна някого с разпокъсаните си писания - е, какъв по-голям кеф за мен от това?!

та, такива ми ти работи - честит ти втори рожден ден, бложе, да си жив и здрав! лично аз се харесвам доста повече, отколкото преди две години, когато написах първия си ред тук. :-D :-D :-D

иначе, не крия, че се намирам в изключително готин момент от живота си - по цял ден слушам рокендрол и се грижа за сина си. вече се усещам, че започвам повече да се вслушвам в детето си  и да отгатвам кога от какво се нуждае. това, на което моето мъничко вълче ме научи досега, е търпение - много, много постоянство и търпение, черти, които досега определено липсваха от характера ми. хубаво е, много е хубаво, наистина! станала съм по-организирана, по-педантична за някои неща, и въпреки, че се претрепвам от умора покрай грижите около детето и къщата, ако и мъжа ми и майка ми да са покрай мен и да ми помагат - ами, чувствам се супер. тези дни възнамерявам да открадна малко време, което да посветя само и единствено на себе си - може би ще сляза в козметичния салон под нас и ще се изглезя с един хубав масаж, а може и тези дни да отскоча до фризьорката си и да си направя прическата с така мечтаните изсветлени връхчета на косата. обещах пред себе си, че след като родя, няма да допусна да се превърна в отчаяна, изпотрепана от умора, потна персона с небрежно вързана коса, която се е овъртяла в наакани памперси, шишета, стерилизатори и безкрайно пране и гладене, а ще направя всичко възможно ежедневието ми да се промени по-скоро към добро с появата на малкия пич, отколкото грижите около детето да се превърнат в бреме в даден момент. някак си, ядосвах се и продължавам да се ядосвам, когато всички родители с малко по-голям стаж от нашия започнат да ни обясняват `а, вие сега ще видите` с такъв тон, сякаш, едва ли не, ни заплашват, сякаш ни предстои тежка битка по отглеждането на детето ни. как коликите. как зъбите. как това и онова. ами, каквото е, това е! не казвам, че би ни било супер лесно, защото все още нямаме и нужния опит, шаша и паниката тепърва ще ги ядем със страшна сила, но всички безсънни нощи, които ни предстоят, са част от това да бъдеш отговорен и добър родител. защото да си майка или баща далеч не се изчерпва само с гушкането и радването на бебето, мисля си аз - тепърва ми предстои, наистина, да не спя и да будувам, плачейки над леглото на чедото си, когато нещо го боли. това е. и не ме плаши - със сигурност няма да ни е лесно, но, така се отглежда човек, нали?

ядосвам се и когато срещна повдигнати вежди, щом стане ясно, че, видите ли, съм се решила да имам дете на 31 години. и какво от това? смятам себе си за достатъчно млада, за да имам дете. но още по-важното е - смятам себе си за достатъчно зряла, за да бъда майка. на 31 съм. надивяла съм се достатъчно през младостта си, и обърна ли поглед през рамо, виждам, че съм натрупала спомени, опит и биография, за които ще ми е приятно да си мисля на старини. постигнала съм доста в кариерата си, работейки точно това, което искам. всичко това е валидно и за мъжа ми. какъв по-подходящ момент да имаш дете, на което наистина да се посветиш изцяло, вместо след две-три години да откачиш и да решиш, че трябва да се развиваш професионално, или пък, не дай си боже, да търсиш нова любов, щото си се оженил твърде млад и безакълен, направил си дете, а след няколко години се чувстваш ограбен?! не знам, може би не съм права да си мисля така, но съм сигурна в думите си. според мен, най-подходящия момент да имаш дете е именно около трийсетте. при гореспоменатите условия.

също, нервя се и когато ме гледат странно, спомена ли, че в близките 3-4-5 години не възнамерявам да мисля за работа, а да си гледам хлапето. и става въпрос за напълно осъзнат личен избор - е, ако бях принудена да се върна да работя заради нуждата от пари, сигурно бих измислила някакъв вариант, в който да съчетавам и двете неща. но сега съм избрала да се посветя изцяло на детето си - смятам, че синът има малко по-голяма нужда от мен, отколкото журналистическата гилдия или маркетинга. и въобще, много ме дразнят изказвания от сорта на `боса, вързана за печката и кухнята` - деничеро също се беше възмущавала веднъж по въпроса. не съм от хората, които ръсят съвети и дават непоискани акъли, но за себе си знам, че моето място сега е у дома, при детето, мъжа и кучето ми. не изпитвам потребност да работя - не, защото ме мързи, а защото смятам, че приоритета ми в момента е доста по-важен. освен това, имам и достатъчно лични проекти, с които ми е приятно да се занимавам, и като цяло - така сме си организирали живота, че няма нужда да се връщам на работа. и това не ме прави по-малко амбициозна или пък мързелива! уважавам майките, които съчетават и работа, и семейство, аз бих могла да се справя също. моята потребност и задължения в момента са други, изборът ми е да съм си вкъщи. избор, който не ме прави отчаяна съпруга, която се чуди какво да прави с живота си, а една спокойна и щастлива жена, която прави точно това, което иска. простичко е, нали?

аватара ми всъщност е животното, което съм приела за свой тотем, така да се каже. символиката на вълка е нещо много важно за мен - самата аз винаги съм се чувствала леко единак, индивидуалист-интроверт, който е свикнал сам да се оправя с нещата. някак си, ако бях животно, бих била именно вълк. има и още нещо. споменавала съм го тук някъде май - в рода на майка ми са избирали фамилиите си според нещо, което е било важно за целия род. в тоя ред на мисли - рода ми по майчина линия са вълкови - не зная дали защото някой от моите предтечи не е претрепал някое от тези красиви създания в неравна битка, или причината е друга, но тъй или иначе - вълчето начало е налице. точно този вълчо, който виждаш на аватар, го нося и на телефоните си, и на десктопа си, и на любимата си чаша за кафе. обсесия, кво да ти разправям. :-D  толкова за аватара.

никнейма. имаше един момент, съвсем-съвсем в началото на бльога, когато се бях кръстила string. тогава бях в такъв период, че доста неща неща ми бяха дошли в повечко. бях много изнервена и зла като оса, а в същото време, трябваше да бъда силна и стабилна заради себе си и хората около мен. ето как, между комбинацията от sting и strong се роди string, което също достатъчно добре отговаряше на тогавашната ми версия, защото наистина бях опъната като струна. (друг е въпросът, че чичо ти гугъл тогава ме индексираше като... прашка, моля ти се!!! :lol: че, какво, няма лошо - и прашките са нещо готино в определени моменти) слава на съдбата, дойде и момента, в който се върнах към оригиналния си ник - niili. защо точно нийли ли? ами, нямам си на идея - може би заради бегла фонетична прилика с галеното име, с което ме наричат някои хора. обаче, харесвам ника си поради една много простичка причина - произнасяш го със същото движение на устните, с което се усмихваш. нали? :-D

защо блог? имах нужда от някакво мое място, в което да си избивам бесовете и да водя битки с личните си демони, където да се не налага да внимавам за правописа и пунктуацията след всичките години, в които точно с това си вадех хляба, където главните букви са забранени, кътче, където просто да събирам разни нещица, които са ми направили впечатление. или, с други думи, представи си виртуалния вариант на тетрадка с офсетови листи, спирала и твърди корици, в която малко момиченце си води дневник. някак си, кефеше ме идеята, че мислите ми биват разголени по някакъв начин, но и анонимни. пък и да не крия - някакъв много шашав ексхибиционизъм има в това да блогваш - можеш да чуеш всякакви неща за себе си, даваш арена на всеки да посегне на съдържимото на съзнанието и подсъзнанието ти. няма лошо. не крия, че блога в даден момент беше терапия за мен, честно. а защо `органицираният хаос` ли? ами, да предположим, че просто си падам по оксимороните. самата аз съм жив оксиморон! :-D

първия човек, който въобще погледна блога ми беше планинският крал. той е фентъзи-автор, и лично аз, много се радвам, че планината отново надига глас в неговия блог. пише страхотни приказки :-D постепенно стана ясно, че имаме доста общи неща - една зодия, еднакво пристрастие към вълците, еднаква специалност, еднакъв вкус към музиката. представях си го точно такъв, какъвто беше, когато се запознахме! когато се запознаха и с мъжа ми -е, стана страшно в добрия смисъл на понятието, защото сещаш ли се какво се получава, когато се съберат трима представители от зодия близнаци на едно място? не млъкват. след първата ни среща тримата в прословутата кръчма `айнщайн` се донапихме вкъщи с бяло вино, и от тогава Volkos е супер ценен приятел и на двамата с мъжа ми. лично аз го чувствам като по-малкото братче, което винаги, винаги съм искала да имам.

незнайно защо, обаче не съм се мъчила да си представям някой от останалите блогъри, които чета, поради простата причина, че повечето от тях са публикували и снимки. но някак си, винаги съм се чудела как изглежда ивката. снимчиците й в кю и блога са твърде мънички, за да добиеш някаква реална представа. но пък, за сметка на това, винаги ми е носела усещането за много строга, оперена мадама, която мачка наред като ледоразбивач, що се отнася до бизнес, и страхотна купонджийка, когато врътне ключа на офиса. чувствителна душа, която, обаче, също не показва на света цялата себе си - и точно в това е част от чара й.

светлушка винаги си я представях като едно светло, слънчево дете с раирани чорапи и руса коса, вързана на негърски плитки. цялата - усмивка! после видях нейни снимки, и, в крайна сметка, оказа се, че не съм грешала в представите си. готино хлапе!!!

 жени някак си много сладко пасва на образа на млада жена с много ясна цел и амбиция в живота, сериозна малко повече, съсредоточена малко повече - част от младото поколение, която просто знае накъде отива и върви към крайната спирка непоколебимо и с ясна цел. човек, който инвестира в себе си, защото е наясно, че това, което направи на младини ще работи за него за в бъдеще. още едно готино хлапе.

астилар за мен е много деликатен, много чувствителен човек. тактична и доста сензитивна личност, която, според мен, инстинктивно усеща настроенията на хората и реагира според тях. да не се правя на големия психолог, но мисля, че е човек с много, много голяма душа. ако можех да я асоциирам с някакъв символен образ, не зная защо, но мисля, че бих избрала плачеща върба.

дано муниконтин, не ми се разсърди, като кажа това, но някак си, винаги я асоциирам с едната си баба - много готина жена! малко джаста-праста, малко цапната в устата, а като не слушаш, като нищо ще те насмете, но каквото и да прави, ти си знаеш, че го прави за твое добро, и нямаш силата да й се сърдиш. и в същото време - стабилна, хладнокръвна и спокойна жена, тип `майче с огромен стаж`, на която можеш да се опреш винаги и да кажеш всичко - както да я помолиш да духне връз нараненото ти коляно, така и да плачеш на рамото й, ако разбереш, че мъжа ти ти изневерява, примерно.

 трябва да призная, че този постинг беше започнат в 16.00 часа на 24 август и биде завършен в 01.38 на 25-ти, но, какво да правиш - времето е до толкова разтегливо понятие, в зависимост от това от коя страна на вратата на тоалетната се намираш :-D :-D :-D после казвайте дали съм познала поне малко в представите си :-D :-D :-D

подхвърлям ръкавицата към асен (когато намери време), към ивката, и някак си, ще ми се да предизвикам и тишо по въпроса - знам, че не си пада по верижните блог игри, но ми е любопитно как ли би се справил човек с неговото въображение и дар-слово.

та, такива ми ти работи.

сега ще ви оставям, защото моето мъничко върколаче има нужда от мен.

лека нощ!

защо хората не си правят труда въобще да се замислят над тези неща?

и въобще - защо хората правят така, наистина - да се взират в чужди животи и да се занимават с неща, които въобще, ама въобще не ги засягат и по никакъв начин не им влизат в работата???

днес, съвсем честно, по едно време ми се искаше да си изхвърля телефона в тоалетната, след което да заваря външната врата отвътре и да затворя къщата херметически. връзката с предишния ми пост е повече от очовадна, и асен може би е много прав, че хората ме дразнят, защото аз им позволявам. мисля си, обаче, че ако имаше понятие, обратоното на `социопат`, то щеше да е напълно валидно за мен в определени ситуации - мама му стара, когато съм под някакъв вид напрежение, последното, от което имам нужда, е стадо загрижени близки и далечни роднини, които да ми натоварват и без друго опънатите нервички с тяхното виждане по дадени въпроси.

мамка му.

а може би проблема ми се дължи на това, че отново възстанових слуха си - имам слух като на мишка, но напоследък, някои неща ми се губеха от звуковия спектър. да, ама преди вечер ми влезе вода в ухото, откачих и на следващия ден бях на УНГ, където се оказа, че, видиш ли ти, имам твърде деликатни и стеснени ушни канали, които имат склонност да образуват тапа. промиха ми ушите, и, алелуя, вече чувам. отново. с кристална яснота абсолютно всичко около себе си.

май и това ме изнервя допълнително.

искам да съм на необитаем тропически остров, само в компанията на един добър дух, който да ми приготвя ледени мохитос, да зяпам океана и просто да се наслаждавам на тишината.

ебаси, защо хората не могат да усетят момента, в който е редно и правилно да не те занимават със себе си, а просто да те оставят сам?

Гравитацията може да бъде изключително противопоказна на моменти!!!

Niili

мен, поне, няма да ме чуеш да задавам екзистенциални въпроси за живота, вселената и всичко останало, впускайки се в търсене на всемирната джедайска мъдрост, а още по-малко ще ме хванеш да се лигавя за птички, пчелички, цветенца и пухкави бели облачета, леейки лигоч и слуз от клавиатурата си, измисляйки отвратителни умалителни имена, завършващи на -енце, докато се превъзнасям в битието си на отчаяна съпруга. Niili rulez, mate - както и друг път сме коментирали, блогът е изключително егоцентрично копеленце, също като мен, така че основната тема в него сме аз и моето его, но по никакъв начин не бихме се постарали да те накараме, не дай си боже, да си сменяш наклона на оная работа или да те подтикваме към инакомислие, доближаващо се до нашето. туй то! :-D :-D :-D

иначе, ще те оставя да тънеш в догадки кое, да го... , е блогърското писание, което ме накара да се изсмея на невероятната, наистина невероятна тъпотия на автора му. боже, боже, колко мъка има по тоя свят, възкликна моканина, докато почистваше своя ак-47, с който току-що беше гръмнал бялата лястовица, р`бираш ли.

и, между другото. ако двете недотаковани пубертетчета от втория етаж на блока, на които очевидно китките са се схванали от прекалено много домашна работа не престанат да стрелят с въздушната си пушка в задния ми двор (подлагайки ме на риск от рикушет, докато си пия кафето на балкона), ще сляза, и лично ще им завра дулата в..., белким укротят малко изливите на тестостерон!!!

ба` маа` му, аз съм можела била да бъда зла!

:-D :-D :-D

та, първия филм, който бих посетила е `never ending story`. обичам приказките, винаги съм ги обичала. `приказка без край` беше и все още е безкрайно любимо мое филмче, което едва ли ще ми писне да гледам някога - най-малкото заради наистина неверотната приказност, която просто се лееше от него. и като се замислиш, че си говорим за филм, който просто е направен с ръце, а не със супер-дупер-хипер-кибер-мега специални ефекти... това е един от филмите, в които наистина съм се пренасяла отвъд екрана, съпреживявайки с героите всяко тяхно приключение.

едва ли ще те изненадам, ако ти кажа, че следващия филм, в който бих желала да отскоча за малко е  `лабиринт` - друга любима приказка от моето детство, която и до ден-днешен с истинско удоволствие гледам понякога. обожавам куклите на джим хенсън! обожавам и дейвид бауи - той винаги е бил сред любимите ми изпълнители - странно, защото го чух за първи път, когато съм била може би на около 7-8 годинки, някак си ме е впечатлил, и оттогава бауи наистина е много мой изпълнител. но, да не се отплесвам излишно - конкретната сцена от `лабиринт`, в която бих желала да се вмъкна е сцената с балните танци, с невероятно готиното парче as the world falls down и невероятно красивия валс между царя на гоблините и малката тогава дженифър конъли.

има нещо безкрайно готино и бутафорно както в музиката на бауи, така и в целия филм. любим, безкрйно любим спомен от детството...

`последният еднорог`. поредният красив спомен от детството ми и филм, на който винаги плача - независимо дали съм на 3, 13, 23 или 31... красива и безкрайно нежна приказка... да, бих искала за момент да се пренеса при еднорогата, да й помогна, да я защитя... the last unicorn. дори само песента на `америка` е способна да ме стисне за гърлото, извиквайки сълзи в очите ми, честно!

насълзих ли ти очите, а? говори ми после за 3-д анимации и специални ефекти!!!

тъй. продължаваме нататък! може би защото все още съм под съвсем прясно, скорошно впечатление, а може би защото просто си падам по темата, ама не бих имала нищо против да се озова в поне един епизод от `blood ties`. да. върколак. красив, тъмнокос, адски готин върколк с тъмни очи и дълга, дълга, много дълга коса, облечен в джинси, кожено яке и мотоциклетни ботуши, който се трансформира в красива, бяла вълчица с жълти ириси и грациозен силует. определено би ми харесало, честно. и, естествено, аз ще съм от добрите. :-D

доста сериозно, всъщност, се замислих в кои филми бих желала да се пренеса. `търсенето на немо`, `къщата на духовете`, `волния уили`, където по никакъв начин не бих се поколебала да яздя косатка, `блейд` и `подземен свят`... мисля си, обаче, също така колко по-полезна бих била, ако наистина имаше някакъв начин чрез дистанционното на телевизора вярно да се прехвърля през екрана и да попадна в `дързост и красота`, примерно, или ней-подобна боза. тогава, ако си имах една много голяма пушка, бих изпозастреляла цялата отвратителна лигоч от сагата, и вярно, тогава всичко щеше да започне наново.

но това е в сферата на мечтите.

сега, хвърлям ръкавицата към планинският крал и ина.

p.s. понеже съм въплащение на блоговата коректност, а и защото знам колко е кофти някой да пренебрегне твоя идея, с малко закъснение и искрено извинение допълвам, че идеята за блог-игрицата с филмовия билет тръгна от ssk- респект за свежата идея:-D

иначе, когато не се боря със спама като една съща райна княгиня, съм зациклила много здраво на `bones`. изненадващо дори за самата мен, ама сериала до тук ми върви като печени слънчогледови семки - абе, харесва ми, за мое учудване. е, все още съм на мнение, че актрисата за ролята на доктор бренън е малко ръбава откъм челюстта, и някак си, на тая физиономия въобще не й отива да го играе преекспонирано-отдадена-на-работата-си-мадама-стил-индиана-джоунс-в-ърбън-условия, пък и спешъл ейджънта все още ми мяза на селскио бакалин, ама - стават. всъщност, като се замисля, дори заради чертите на лицата си героите са някак си типични - в смисъл, имат индивидуалност, запомняш ги. напоследък, отделям страхотно внимание на мимикрията -сещаш ли се, всички онези дребнички неща, които съпътстват и допълват по някакъв начин вербалното общуване - жестове, мимики, кинове... напоследък, гледайки телевизия, се улавям, че обръщам внимание на точно тези неща и точно те ме впечатляват в общата картинка. детаилите. и се питам дали и извън снимачния терен актьорите по някакъв начин използват същите жестове и мимики, или дори и тази дребна мимикрия, която е по-скоро някакъв вид функция на неосъзнатите, чисто моторни функции на човешкото тяло е продукт на добре заучената роля? знам ли и аз. ама опеделено ми е интересно - защото, в крайна сметка, всеки човек, който познавам, си има такива отличаващи го от общата маса нещица. замислям се, също така, че някак си, точно тези дреболии на пръв поглед ми убягват, ако става въпрос за наистина близки мои хора - примерно, нашите или брат ми, да речем, или дори мъжа ми - предпомагам, защото просто съм свикнала с тези хора, виждам ги ежедневно и не ми правят впечатление, но, чудно как, забелязвам и запомням с някаква неврастенична точност начина, по който актьорите в даден сериал изиграват жестовете на характерите си. смахнато, нали?

та, мисълта ми беше, че `bones` доста ми харесва - е, едва ли ще се появи скоро нещо, което да замести или доближи емоцията на `blood ties` (който сериал наистина ще си запиша на двд), но като за забавление и продухване на мозъка след всичката битка със спама, която водя - е, определено става. харесва ми как е заснето, харесва ми и че по някакъв начин научавам някакви неща. въобще, сериали филми от сорта на `кости`, `веществени доказателства`, `от местопрестъплението` и тям подобни определено могат да бъдат доста... хм, полезни - най-малкото, от гледна точна на документалната страна на нещата.

та, такива ми ти работи.

само че определено не желая блога ми да бъде арена за спамовете на тоя клоун, и, понеже наистина не съм твърде в час с уърдпреса, бих помолила някой да ми подскаже, моля, как точно да банна бат` ви хапостол. за което ще бъда искрено благодарна :-D :-D :-D

даваща храна за размисъл тема при светлушка. дали самата аз съм била в дадени моменти енергиен вампир? не бих могла да кажа, по-скоро ще оставя тази задачка на някой друг, но това, в което съм убедена е, че самата аз съм ставала жернтва на подобни създанийца. даже ей сега бих могла да назова няколко, които, за мой късмет, мога да изброя само на пръстите на едната си ръка - слава богу, не са много такива хора, но за съжаление, има ги. и колкото и тъпо да ти звучи, но винаги, ама винаги, когато съм принудена поради една или друга причина да общувам с тях, ми трябва адски дълго време да се рефрешна - съвсем честно, но започва да ми тежи главата, не ми се говори, искам да остана сама и като цяло - да избягам. знам ли. предполагам, че просто съм `вкусна` за определен типаж хора - може би със способността ми да предразполагам към изповеди и искреност, може би с интуицията ми, която не ме лъже за много неща, може би просто с факта, че от мен би се получил отличен психоаналитик на свободна практика - не знам, но винаги, ама винаги има някой/и около мен, който се смята за длъжен да ме уведоми кога, как, защо, откъде-накъде и въобще върви живота му, да ме засипе с водопад от думи, които не мога да възприема и които ми натежават като тон тухли, да ме убие за малко с непрекъснатата употреба на отвратителното лично местоимение `аз, аз, аз`, да ми надуе главата прекалено много неинтересуваща ме информация, а след което не само да очаква адекватна реакция от мен, но и щирока усмивка. по дяволите, не мога така! аз пък съм отвратителен интроверт-егоист. който не обича шума. и безсмисленото бърборене един през друг. тълпите. празното говорене, само за идеята да се поддържа разговор - мамка му, понякога и в споделената тишина има какво да чуеш. понякога просто искам да бъда оставена на мира, и, ако може, да не ме гледат странно като някакво особено интересно полезно изкопаемо, когато заявя, че съм по камерния вид общуване. че съм мълчалива в присъствието на много хора, че шумните купони ме дразнят, че това, което е способно да ме изнерви до краен предел, е именно шумотевицата от много разговори на много хора, които не се изцслушват един друг, но се прекъсват един друг, опиянени от силата на собствените си гласове. и това, явно, ме прави изключително странна във века на комуникациите, видиш ли...

знам ли. може би просто прекалено много огтдавам значение на някакви маловажни неща.

а може би наистина имам прекалено остър слух, който просто се дразни от излишния фонов шум.

вълк

за мен - символ на индивидуалността, силата, самостоятелността, гордостта. единакът - най-опасното животно на планетата, защото е свикнало само да се оправя с оцеляването си.

символиката

В митологията на много народи в Европа и Северна Америка образът на вълка е символ на предводителя на бойната дружина или на родоначалника на племето. Той е и знакът на бога на войната. При индианците вълкът олицетворява света на мъртвите, а за римляните и египтяните той е символ на доблест.

Вълците са били хищници-съперници на ранния човек и символизират дивост, лукавство, жестокост и дори зло, но заради поведението им, близко до това на ловните кучета, вълците са свързвани и с лоялност, смелост, вярност и победа.

Тенденцията да ловуват на здрачаване и през нощта и да си комуникират чрез вой нощем в много случаи допринася те да бъдат асоциирани с духове или сенчестия свят, променящи формата си и отмъстителни или зли духове. Те символизират страха от нощта, тъмнината и дори имат демонична принадлежност.

В келтската митология слънцето е погълнато от вълк. В нордическите митове, гигантският вълк Фенрир е в основата на апокалиптичния край на Асгард, домът на викингските богове, символ на хаоса, който поглъща слънцето в края на света.

В китайските вярвания вълкът отново е представен като ненаситен и е символ на разврат. Има няколко митове за вълци в Индия, сред които един, в който Генгиш Кан произлиза от вълк.

В същото време в нордическата легенда вълкът е свещеното животно на Один, както и на бог Аполон в Древна Гърция. В Древен Рим вълкът бил дълбоко почитан, заради легендата за Ромул и Рем – основателите на Рим, които бозали от вълчица, след като били изоставени. Римският бог на войната Марс е имал за свещено животно вълка и ако преди битка видели вълк, това било знак за победа.

В Северна Америка вълкът често е свързван с образа на учител, който направлява шаманите и е символ на танцьорите. Той е отъждествяван със създателя.

В ранното християнство, възприемането на Исус като Божия пастир, който пази стадото си, Вярващите, от хищници, превръща вълка в символ на Сатаната.

Според много вярвания вълците са най-висшото животно в духовен план. Те представляват учителите и пазителите на баланса в природата. Според цвета им, вълците предават различни уроци и обменят различни енергии с тези, над които бдят и които съпътстват. Оцветяването се използва като означение на духовна класификация по една основна причина – енергия. Всяка енергия съдържа няколко свойства или характерни черти. Има звук, който може да бъде записан, енергийно ниво, което може да бъде премерено и цвят, който може да бъде фотографиран. Свързването на енергия или цел с даден предмет или разграничаването на на животните по окраската им, не е нова концепция. Тя е от древни времена. Във вълчето общество всяка порода споделя много обща енергия, но познаването на специфичните енергии за индивидите също е полезно за ползването на вълча магия.

Белият Вълк

Известни като фантоми, белите вълци живеят в духовните и физическите измерения едновременно. Те предават уроци, които помагат да се поддържа баланса между двата живота. Помагат ни да учим как да изграждаме мостове между двата свята, за да научим скритата цел и последиците в нашия живот.

Кафявият вълк

Тези вълци преподават уроците на здравето и лечителството. Как да се използват силите на природата в съответствие със земното познание по медицина, за да се постигне баланс между връзките разум/тяло/дух. Към тях спадат червените и златистите вълци.

Сивият вълк

Скритите уроци, достигащи през воала на зрението до царството на духа. Сивият вълк е учител за духовните връзки и общуванията. Как можем да балансираме пътя си с информация от духовните ни учители и водачи.  

Черният вълк

Учителите за физическото. Черният вълк ни помага да балансираме физическата природа, желанията и изразите в ежедневието ни. Те ни държат фокусирани върху задачите на този план на съществуване, където нашите духовни уроци ни помагат да се развиваме по пътя на избрания от нас духовен път.

пеперуда

за мен символизира деликатността, красотата и мистичността. оказва се, че не съм много далеч от истината в тълкуванетията си :-D

Пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Ако подържите пеперуда в ръка, а после я пуснете да полети на свобода – към небето, ще се изпълни най-съкровеното ви желание.

 В старогръцките митове често пеперудите са символ на любовта, а в старогръцки език думата “психе” се употребява и за пеперуда, и за душа.

 В Япония се смята, че ако видиш в дома си пеперуда, това ще ти донесе щастие, защото тя символизира всичко най-хубаво в живота. По тази причина в Страната на изгряващото слънце тържествените шествия и празниците се ткриват с ритуален Танц на пеперудите, изразяващ радостта от живота.

 Будистите се отнасят с най-дълбоко уважение към пеперудите, Известно е, че Буда се е обърнал в проповедта си към пеперуда.

 При християните понякога пеперудата се появява на ръката на Младенеца Христос и символизира възкръсването на душата.

 Народите на Югоизточна Азия боготворят пеперудите, защото се смята, че ако пеперуда долети у дома, тя ще донесе щастие Защото символизира всичко най-хубаво в живота.

 Елфите, достигнали до нас от скандинавската митология, изглеждат като малки красиви човеченца с криле на пеперуди.

костенурка

за мен - адски късмет и вяра в щастливия случай - спомни си приказката как стадо костенурки прецакаха самодоволния заек на състезанието по бягане. освен това - спомни си и за великата а`туин, пък и добрия ангатонист в `то` пак беше костенурка.

според фън-шуй

Костенурката е символ на дълголетие, успех, здраве, търпение, постоянство и мъдрост. Символ на космическия ред. Стабилна защита от раздори и огън. Според фън шуй мястото на костенурката е в северната част на дома. Смята се за добър семеен подарък, а за възрастни хора - талисман, поддържащ тяхното здраве. Костенурката обаче е и традиционен талисман на кариерата – символ на небесната подкрепа и защита. Костенурката ще ви донесе пари и подкрепата на подходящи хора. Колкото повече костенурки имате у дома си, толкова повече ще е благоденствието и късметът в него.

ветрило

обичам китайските ветрила страшно много - и двамата с мъжа ми сме близнаци, въздушна зодия, а ветрилото, някак си, го възприемам именно като символ на движението на възудха. оказва се, че ветрилото е чудесна защита срещу нежелани натрапници според китайската символика - ако жена носи ветрило в чантата си, то досадните ухажори ще стоят далеч от нея. е, може да се каже, че у дома сме се защитили подобаващо срещу натрапено, чуждо присъствие.