За следните случаи трябва да се внимава:

• Сгради и скулптури са произведения на изкуството и са защитени с авторско право. Има следните особености:
  • авторското право на архитекта или скулптора не може да забрани публикуване на снимка ако "произведението" е представено в нормалния си вид, в който се вижда от публично място (улица, площад);
  • ако авторът е починал преди повече от 70 години, авторско право не се прилага;
  • при по-особени случаи и гледки може да има ограничение и трябва да се поиска разрешение: например снимки на Айфеловата кула нощно време със светлини - защото има авторско право върху "постановката" на светлините.
  • самите снимки са произведения на изкуството и фотографите имат авторско право над тях - трябва да получим разрешение от тях (ако вие правите снимката и я качите в Уикипедия, естествено давате автоматично разрешение).

Така по индукция аз си правя следните хипотетчни изводи:

Мого да си сложа десетина фара по цялата предница на личното ми МПС - лек автомобил Москвич. Така той ще прилича на ТИР в тъмното и ще респектира водачите от насрещното движение. Дори може някой да получи трайни психически отклонения при вида на моя москвич.

От една страна аз съм автор на това "произведението" (което на нищо няма да прилича).  И ако видя някой да снима джугана мога да го подведа под съдебна отговорност. Той ще се възползва неправомерно от вида на моята "творба" - снимайки я! Дори още по - лошо: ще показва снимката наляво на дясно и ще ми се присмиват. Като автор ще бъде уронен авторитета ми, "произведението" ми ще бъде използвано неправомерно. Ще искам компенсации! Само трябва да означа на видно място, може би на предния капак. Че МПС-то е произведение на изкуството и са забранени снимките...

Трябва да си човес без вкус, за да не видиш красотата на Айфеловата кула. И да не я снимаш. Това е толкова абсурдно. Като светлините на хипотетичния москвич!

Напълно съм съгласен, че всеки творец, било то и програмист трябва да бъде възнаграден за труда си. Но не бива да ни ограничават толкова много. Все пак интелектуалния труд на автора на "постановката" е бил конпенсиран, заплатено му е за извършената услуга. А освен това трябва да си платиш, за да се качиш и на самата кулата.

Ето заради такива казуси съм против ограниченията които ни въвеждат разните лицензи и права. Авторското право трябва да се защитава но не по начин, който ограничава правата на хората. Говорим все пак само за една снимка, която искам да искам да си я сложа на десктопа и да и се радвам!

Цитата е от бг. уики: линк

Театърът се променя. От нещо, за което никой няма парите, енергията и желанието да ходи (по време на социализма), през ингорирането му, за сметка на операта, до завръщането му като символ на ерудираност и интелигенцията, театърът не остава статичен, още по-малко, безличен.

И въпреки всичко, всеки път когато ходя на театър, леко стискам зъби. Защото екстраполирането е толкова явно, особено в този бранш. И често границата се прекрачва и добрият вкус се нарушава.

Избягвам да ходя на премиери. Позирането и себедемнстрацията ме дразнят до голяма степен, особено когато всеки държи да подчертае колко е оригинален, самобитен и уникален. Последвалата мешавица е достойна за перото на Удхаус.

Е, избягвам премиери, но вчера ходих. В младежкия театър се играеше постановката "Черна комедия" на Питър Шафтър. Името е изключително показателно, поне според мен. Актьорският състав много ми допадна, което е изключение, а не правило.

Историята се развива в Лондон. Милър и неговата годеница Карла очакват посещение от баща й - бивш военен, който по думите на на самият Милър, е "противен кошмар". Милър, пък който е склуптор, наричащ себе си художник, чака също така и милионерът Бамбергер, ценител на изкуството и се надява негови произведения да бъдат закупени. Те ще са билетът му към хубав и спкоен живот с неговата (потенциална) съпруга. За да впечатлят очакваните гости, двамата млади са отмъкнали мебелите на съседа си. Ценител на изкуството, който би се отнесъл крайно отрицателно към посегателството над личните му вещи.

За съжаление, нещата рядко се развиват по план. Токът спира и всички остават на тъмно. Съседка, уплашена от тъмното, с баща баптистки свещеник и интересно отношение към бутилката се настанява на дивана им. Зловещият баща пристига, съседът се връща по-рано от пътуването си и Милър на тъмно трябва да върне всички предмети. Иначе лошо...

За капак, от енергото не знаят кога ще пратят човек, за да погледне светлините.

Историята поне мен ме впечатли с това, че хората обожават да вярват в нещата, които ги устройват. Личната представа за света, а не реалността е това, в което твърдо вярват всичките герои. Това не е комедия, поне не в буквалниятсмисъл на думата. Да, има доста ситуационни шеги, но освен това много от нещата се развиват в самото действие, чрез личностите и чрез взаимоотношенията им. Лесно можем да разпознаем свои черти или чужди. И макар леко преувеличени, нашите осбствени лица, грешки, страхове, лъжи и глупост надничат през лицата на актьорите.

Има над какво да се помисли след като се напусне седалката. Препоръчвам постановката горещо. ;)

Актьорският състав, както по-горе казах, ми хареса. Личеше си, че са леко притеснени заради премиерата, но играта беше повече от добра и с няколко леки гафа и преигравания, се наредиха в списъка на най-добрите премиери, които съм виждала до сега.