Хубавото на живота е, че свършва неочаквано (както и започва :-) ) Все пак, дори и да нямаме възможността да изберем кога и как да умрем, можем да си пофантазираме на тази тема.

Понеже играта със седемте албума на острова стана доста популярна, мислех и този въпрос да го разиграем по същия начин, но после се отказах. Въпросът е твърде личен, така че няма смисъл да се дърпаме за ръкавите (образно казано) и да се питаме. Ще се радвам, ако темата ви заинтригува и други блогъри решат да споделят своята представа за последния си земен ден, като сложат и един линк към този пост, но не е задължително.

Това, което искам да ви разкажа, си е моята фантазия. Вашите са по желание.

И така, аз съм малко нахален в изискванията си и бих искал не само да знам кой ще е последният ми ден в живота, но и да си го избера. Е, поне да бъде през пролетта или есента, за да бъде по-качествена фантазията ми.

Представям си го като един семеен уикенд. Ще поспим добре, ще си направим обилна закуска с кафе и цигара и ще отидем още преди обяд на кино. Кино "Арена" преди обед е полупразно и е невероятно спокойно и тихо. Ще изгледаме една сълзлива семейна комедия, а после ще хапнем пици на парче.

След това отиваме в парка. Ще караме колела, ще играем тенис, а децата може и да се полюлеят на люлките. Може и през няколко парка да минем - важното е да се забавляваме добре и да се уморим качествено.

След това - заслужено хапване в МакДоналдс. Знам какво ще кажете - junk food. Така е, но ние всички много го обичаме. Унищожаваме една торба със сандвичи, картофки и кола и се чувстваме добре. В края на деня, както сме седнали на открито, изпушвам още една цигара.

Време е за прибиране вкъщи. Ще си побъбрим малко, събрани всички върху спалнята, после целувка за лека нощ и по леглата. Последно гушкане с любимата и после сън.

Последен сън.

Някога много се страхувах от смъртта. Исках да постигна велики неща и понеже още не съм, все се страхувах, че смъртта ще ми попречи да извървя героичния си път. Сега гледам на живота (и на смъртта) по съвсем друг начин.

Имам едно прекрасно семейство, в което всички се обичаме, и това за мен е много по-важно от работата, славата, парите, гениалността и признателността на народа. Стига ми, че има трима души, които ме обичат и искам в последния си ден да бъда с тях и да се забавляваме максимално.

Нямам нужда да пиша завещания и да се притеснявам за наследството си. Моето наследство е в сърцата на децата ми. Ако ме има там, значи не съм живял напразно. Всичко останало е dust in the wind.

Снимки: profimedia.com.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.