Вчера гледах няколко филма, излъчвани по различни телевизии. Всичките бяха озвучени. Гласът на Лошия във всеки филм беше същия, с който говори Тръмп по ТВ2. Дали е нарочно? :)

Като си говорим за филми препоръчвам "Проклятието на златното цвете". Няма да ви развалям удоволствието от търсенето и гледането с разкази за сюжета.

Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто...

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

Чудя се какво да правя - вариантите ми са 2: да чета по ОТП за 10-ти и празниците ми да отидат на кино или да оставя изпита за редовната сесия и да се забавлявам. Някак си не мога да си представя да мързелувам като имам нещо за вършене...всъщност не е толкова трудно да си го представя, но чувството за вина не ме напуска.

Станах в 5, защото беше Ивановден. Брат ми е именник. Бях решила да му купя играта Туистър. Имам някакви прекрасни спомени от тая игра и затова. През ваканцията обиколих града и открих само на 2 места - в Пингвините и Метро. Цената беше *&^%$$%^&*# (40 лева!). Как да не.. Купих картон и гланцови блокчета и це-200. И го почнах в събота, но го довърших вчера между 5 и 6.

От 6 без нещо до 7 и нещо гледах "The Yukan club". J-dorama за богаташки деца - ученици, които се забъркват в разни забавни и не толкова ситуации с цел да помогнат на някого, когото харесват. Беше забавно и неангажиращо. В 7:30 по план си легнах. Идеята беше да спа до 9 и с нови сили да се боря с действителността. Не стана. Всички станаха и правих закуска. Подарих на брат ми подаръка. Играхме до 9. Натъртвания, размествания, смях.

Отидох да си вадя карта за автобуса. В Транспортна къща имаше над 10875846987498 човека, чакащи. Температурата беше под нулата вътре, защото ни излизаше пара от устите. Чаках сума време една с изписани вежди да ми набере егн-то, да ми препише името (както винаги много грозно) от фуджитсу-сименс-монитора, да ми подпечата картата и да я ламинира. На връщане джваках из улиците, купих си най-сетне учебник по литература, копирах едни нещица и се лизгах по Тройката (официално, централния площад в Бургас...). Забавно.

Обядът ми така и си премина в телефонни разговори с пълна уста. Извинявам се, ама и аз трябва да се храня понякога. Тъжна история. Автобусът за училище беше както винаги малък, компактен и претъпкан с егн-та, започващи малко след Втората световна. Бързах за СИП в 12. Немецът опита да се държи готино, но и безнадеждната реалност наоколо го принуди просто да ни даде Leseverstehen и да ни остави да мислим. И неговата не е лесна...

В 1:30 започна всичко. Онзи малък 7-часов ад. Няма смисъл да разказвам за глупостите, които се случват около мен. Дори и записани като "бисери" не са ми смешни. (Моментна хрумка: от 18 часов ден 7 астрономически часа преминаха в у-ще...) Размишлявах над един много философски въпрос. Глупостта студена или топла е? (Лично мнение, явно е студена, защото беше навсякъде, а умирах от студ...)

После пак някакви телефонни разговори и в 7 часа приключва. Далеч от хора, далеч от всичко. Молитвите ми са чути, махам се. Дрънчаща четворка и Гурко. Home, sweet home. И Garbage, много Гарбидж, че иначе не знам. Why does it feel so good to feel so sad?

Но всяко нещо си има край. Понеделника също. До другата седмица...

Снощи към полунощ се сетих, че имам да пиша протокол и като го видях какъв дълъг ще стане чак ме втресе. Едни схеми, едни таблици, едни сметки...елката е неоценим помощник при писането на протоколи. Как не съм я оценила до сега?! Свърших работата - чудничък стана, чак се изкефих накрая. Доста време ми отне и от толкоз обмисляне се разсъних, в следствие на което после не можах да заспя. На сутринта, по време на упражненията бях готова да разфасовам човек, стига да получа едно дълго кафе със суха сметана и две захарчета.

Имам кофти усещането, че следващите 3 дни, предвидени за вземане на заверки, ще са много динамични за мен. От сега се виждам как гоня доценти и асистенти по коридорите за автографи. Проблемът произтича от това, че липсвах едни 3 седмици (бях на другите лекции)  и чак сега научавам, че е трябвало в тридневен срок след тях да ходя в канцеларията, стиснала лист с изключително надлежно и не по-малко реалистично обяснение за това, защо, аджеба, е било толкова важно да ме няма.

До утре сутринта трябва да направя курсовата по счетоводство, така че няма да е зле пак да се улавям в сметкаджийската хамалогия. Притеснява ме само това, че при изчислението на показателите, на места получавам доста различни числа от написаните в отчета, върху който работя. Чудя се как да си го обясня. Т.е. аз си го обяснявам, ама...както и да е. Ще видим какво ще сътворя накрая.

Та утре е събота и от събота пак го раздавам първокурсничка. Така в продължение на 3 седмици и това само в случай, че няма промени в програмата. Пък дано няма де. И понеже ще скачам из унито от понеделник до понеделник и от 8:00 до 18:45 най-вероятно няма да съм на кеф след това да пускам нови постове тук. Пък кой знае? Може да насъбера разни впечатления.

P.S. Честита ни нова функционалност, уърпресовци! :) Аз сега май ще започвам да и се радвам.

Основните им искания са изказани в протестна декларация и са свързани с това държавата да вземе мерки срещу спекулативните цени на горивата, възстановяване на акциза върху горивата на автомобилните превозвачи, връщане на надвзетия акциз и мерки срещу картелното споразумение и монополните високи цени на горивата.

Документът с подписите на Миролюб Столарски, председател на Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт /БАСАТ/, и Антон Костадинов от Инициативния комитет на протеста е изпратен до министър-председателя Сергей Станишев и председателя на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев

Превозвачите искат обявяване на криза на пазара в автомобилния транспорт и спиране лицензирането и регистрирането на нови превозвачи.

Те настояват за мерки от страна на държавата за ликвидиране на нелегалните превозвачи, намаляване на винетните такси за сметка на въвеждане на входна такса на всички превозвачи извън ЕС, защита на интересите на българските превозвачи, гарантиране на плащанията към превозвачите, въвеждане на регистрационен режим за спедиторските фирми с изискване за финансова стабилност и подобряване на пътната инфраструктурата. БТА

Липсва последната вълна на евентуалната завършваща фигура! Последен откос надолу? Преди всичко трябва да се следи системата!

Виж дневната на Е/Д за вътрешен бар!

Вътрешен  Бар на 4 часовите графики на Е/Д, трябва да се следи дали няма да направи фигурата Фалшив пробив с последващо отиграване.

Сп500, най вероятен триъгалник на 4 часовите гр. с последващ вазходящ импулс.