Попитах Wikipedia какво мисли по въпроса за Нова година и картинката започна да се избистря. Първо- празненствата по случай Нова Година на Тайм Скуеър ще станат по-малки, по-неофициални и ще се случват по няколко пъти в годината- по един път за християнската, еврейската, ислямската, китайската и прочее нови години. Вероятно ще има някакви усилия никое от тези тържества да не изглежда по-голямо и по-важно от някое друго. Второ- почивните дни по Нова Година ще станат незадължителни. Представям си например как всеки ще има право на два дни за Нова година по времето когато я празнува. На третата фаза може би ще се въведе някакъв универсален календар, в който 2008-ма вече не е 2008-ма понеже откъде на къде ще налагаме на другите някакво летоброене. Примерно години от Големия Взрив- ще ни се наложи да използваме малко по-големи числа, но пък никой няма да е обиден.

След тия чисто теоретични размисли за живота отвъд голямата вода, тази сутрин бях развеселен от BTV с предаване на същата тая тема: водещата беше поканила представители на разни религиозни общности и ги питаше кога празнуват Нова Година. Разговорът беше симпатично весел и никой изглежда не вземаше цялата тая работа особено на сериозно- в крайна сметка говорим си за празници, нали. Ултралибералната антиутопия няма да настъпи от нашата страна на Атлантика просто защото не приемаме нищо особено на сериозно. Нещо повече: струва ми се, че в Европа хората се справят по-добре с религиозната и културната толерантност без някой специално да ги удря с чук по главата за да ги научи на това. Празнуваме си заедно (идете произволно българо-турско село и ще видите, че просто празнците там са двойно повече и това харесва на всички)- ядем и пием и не се замисляме много. Това е различен подход към глобализацията- докато Америка опитва да изтрие традиционните порядки и да започне на чисто, Европа залага на еволюцията и тихо и в мир оставя хората да живеят заедно, кой както си е свикнал, което с редки изключения най-общо казано се оказва възможно. Посланието е: не само че няма нищо лошо в това да си различен, но няма нищо лошо и в това да си еднакъв. Наздраве!

Причината мъжкия род да се използва за хора от неопределен пол сигурно наистина е мъжката доминация в последните няколко века. Това обаче не означава, че използването му днес носи същото значение. Обществото се променя и с него се променят и смисъла на думите и граматиката.

Всеки който говори български усеща чудесно кога мъжкият род се използва като действително мъжки род и кога като неопределен. Така че не разбирам защо една жена би се почувствала пренебрегната от (примерно) реклама “Ако се чувстваш изолиран от хората, купи си мобилен телефон Nokia”. В случая е повече от ясно в каква роля използваме мъжкия род и също така е ясно, че Nokia искат да продадават телефоните си не само на мъже.

Много професии, дейности или характеристики са в мъжки род, вероятно отново по патриархални причини: професор, архитект, адвокат, депутат, убиец, изверг, манипулатор. Нито веднъж обаче не ми е минало през ум, че професорът, архитектът, адвокатът, депутатът, извергът, убиецът или манипулаторът не могат да бъдат жени или биха се справили по-зле със съответната задача ако бяха.

Идеята, че българската граматика е обидна за жените е нездрава заемка от американския опит да се сменя употребата на he за неопределен пол с комбинация от he и she. Както всеки митничар би потвърдил, не всичко може да се пренесе през океана: двата езика са различни- на английски изобщо не съществува род. Трябва ли да минем през всички обобщителни понятия и да премислим дали родът им не обижда някого? А ако приемем, че граматическият род не трябва да следва биологическия, а социалния пол (джендър)? Тогава за малко момче не бива да говорим в мъжки род за да отчетем възможността някой ден то да се идентифицира като жена?

Въпреки симпатията ми към каузата за равенство, мисля, че насилствената промяна на езика е момента, в който разумните аргументи отстъпват място на опитите за контрол на мисълта. Далеч съм от сравнението с новговора от ‘1984′, но все пак в цялата тая история има нещо зловещо. Далеч по-добре е да обясниш на някого защо е крив*, отколкото да опиташ да му* отнемеш думите, с които да мисли криви неща, нали? Здравият разум и рационалните аргументи печелят повече сърца.

Дори и да приемем, че българската граматика е обидна за жените (което аз любезно отказвам направя) е редно да попитам: решени ли са вече всички значително по-важни проблеми? Получават ли жените същите заплати като мъжете? Имат ли същите професионални възможности? Могат ли реално да родят дете когато си искат без риск за кариерата си? Създадена ли е достатъчно нетърпимост към домашното насилие и изобщо насилието срещу жени? Това са нещата които би трябвало да обиждат и стряскат жените, не граматиката.

---------

*Ето пак.. мъжки род- само мъжете могат да са криви!