Не седнах да оспорвам така изложения от него дисбаланс на мотивациите, тоест, че мъжете се страхуват от брака, а жените напират за него. Но се сетих за този отдавнашен спор, защото полигамията отново стана популярна тема в новините в САЩ. Отцепническата религиозна група, FLDS, с исторически мормонски корени, е под разследване с подозрения, че в затворената им общност малолетни момичета са принуждавани да се омъжват като втора, пета и десета съпруга на доста по-възрастни от тях мъже. Над 400 деца са взети от родителите и предстои да отидат в приемни семейства, за да се спасят от сексуална принуда.

Това стълкновение на FLDS със закона не е първото. Полигамията е въведена още в самата мормонска църква във втората половина на XIX век и това е била една от причините тя да бъде преследвана тогава. Но понеже мормоните впоследствие се преселват в Юта, която по онова време все още не е била щат, многоженството е било толерирано отдалече от американския закон. За да получат щатски статус за Юта се налага лидерите на мормонската църква да се отрекат от полигамията. Обявяват я извън закона, но една група се откъсва и продължава да я практикува, не само нея, но и всички останали наследени религиозни вярвания и традции, сякаш замръзнали в края на XIX век.

Макар че и в момента тази група практикува многоженството, законът против него е трудно да бъде приложен, тъй като браковете не са официални, а се водят "духовни" (но всъщност са си и реално консумирани). В съвременното общество е трудно да се преследва една нерегламентирана интимна връзка, при положение, че и хомосексуалните бракове на места са законни, изневярата не е престъпление, нито притежанието на любовник/ца. Всъщност дори и противниците на тези практики са много внимателни да не повдигат въпроса в съда, защото има голяма вероятност при едно ново разглеждане забраната на полигамията да бъде отхвърлена като неконституционално нарушение на свободния избор на връзка.

Естествено, като говорим за полигамия си говорим за полигиния, нали. Макар че терминът значи "многобрачие", някакво съглашение за един вид брак на втора степен, никой не е чувал за случаи на многомъжие. (Такива има, но мнооого-много рядко, в някои древни и азиатски култури). Но многоженството е разпространено. Има го в Библията (нашият праотец Аврам), има го в Близкия Изток днес, има го в Африка и както виждаме, в Америка. Противоречие ли е това дисбалансирано уреждане на изобилието от съпружески опции? Има ли значение дали един мъж ще се сдобива с много съпруги или една жена ще се запасява с много съпрузи? И има ли нещо общо това с неравенството за жените?

Моят приятел потвърди дисбаланса, когато аз се обадих, че полиандрията би било нелош вариант: един мъж ще поправя електроуредите, друг ще се издига професионално и ще плаща сметките, трети ще допринася в романтиката. Но макар че беше доста либерален за предоставянето на съпружески услуги от един мъж на няколко жени, той отхвърли начаса идеята за многомъжие на жените. Според него това не би било приемливо, тъй като хетеросексуалните мъже не се чувстват комфортно за интимност в присъствието на други мъже (по този начин се изясни, че той имал предвид в полигамията интимността да бъде в близост до останалите съпруги - явно според него те не биха чувствали дискомфорт от това).

При положение, че на света се раждат, грубо казано, еднаква бройка мъже и жени, какво всъщност дава повод да възникне многоженството? В някои случаи става дума за обикновена аритметична сметка за запазване числото на популацията. Както каза Божо в една наша дискусия, многоженството е било въведено сред турците след серия войни, при което мъжкото население драстично е намаляло. Полигамията сред мормоните пък се е наложила, според официалното обяснение, след като много мъже са измрели при пионерското преселване на Запад и семействата им са оставени без глава (това всъщност не е вярно). Но в останалите, не екстремни случаи? Какъв е смисълът да се въвежда като нормална порядка?

Ако сме съгласни, че бракът е институция, с която се регламентират отношения в обществото - имотни, интимни, на лоялност между членовете му, на отглеждане и издръжка на поколението и така нататък - той доскоро си е бил все по сметка. Сметката е била за създаване на отношения и съюз между две семейства - по линия на съпруга и съпругата - и според тази перспектива е бил определян като успешен или не. Знаем за династичните бракове, организирани с цел скрепяване на политически отношения, но и на по-ниско ниво тези стремления са си били все така валидни, само сметките са били по-дребни. (Като примерче, помислете си за библейското наставление при смърт на съпруга жената да се омъжва за неговия брат, за да не се разпиляват и отиват у друг род инвестираните от семейството ресурси.)

В едно традиционно общество, където социалният статус и успех се е определял не с независими индивидуални постижения и заслуги, а чрез рода му, бракът е бил незаменимо средство за постигане на статус чрез съребрените отношения. А многоженството е било пък продължение на този стремеж на по-интензивна степен. Биологически, гените на притежателя на много съпруги се разпространяват повече, а социално, той придобива достъп до ресурсите и подкрепата на повече съребрени родове. Така че не е изненадващо, че в обществата, които практикуват полигамията мъжете с по-висок статус са тези, които се уреждат с повече съпруги и така тази практика става самозахранващ се механизъм: по-висок статус -> повече съпруги -> по-висок статус.

Така че в едно некризисно общество полигамията поражда потенциално кризисен дисбаланс: недостиг на жени за една част от мъжкото население, което се оказва извън социалния борд. В турското общество излишните мъже са били попивани от армията. А в днешната FLDS група излишните момчета, застрашащи изобилието на съпруги за по-високопоставените и по-възрастни мъже, биват изхвърляни от общността при всеки удобен случай, обикновено нарочени за някакво провинение. Тези момчета, израснали в изолирана среда, незнаещи нищо за живота извън нея, научени да странят от греховното дяволско общество, без образование и самочувствие, пропадат социално, освен ако не бъдат включени в специални програми за интегриране. Има изследвания, според които днешните ислямски общества са нестабилни заради излишъка на мъже, които не са задължени към свое семейство и са свободни да се изявяват повоенному. А нали казват, че отговорността към семейството, макар и изнурителна, всъщност внася стабилност в едно общество.

Как мислите, може ли полигамията да разреши някакви емоционални дилеми днес, когато и жените, и мъжете имат избор и бракът има емоционална функция? Оправданa ли е в определени исторически обстоятелства? Ако днес бракът не е въпрос на легитимиране на една интимна връзка и единствен начин за постигане на статус, има ли смисъл от полигамия? При какви възможни обстоятелства бихте го приели за себе си? Ако не смятаме, че е подходящо за нас, може ли да го забраняваме? На какви основания?

Повече по въпроса:

Един разказ-бижу на Дача Мараини, за съжаление го няма онлайн... но горещо ви го препоръчвам. "Другото семейство" - от гледна точка на жена с кариера.

Разказ на жена, отрасла в полигамна общност

Феминистка за полигамията?

Ислямската гледна точка

Полигамията е несъвместима с демокрацията?

Има ли днес хора, които възхваляват патриархата?

Полигамията в Уикипедия

Тези дни чета, пиша и разговарям за любовта. Ту си казвам че да обичаш е толкова лесно, ту се заплитам в някой казус и не успявам да се измъкна. Спомних си за филмите Eyes Wide Shut, Closer и Romance X. Много хора биха ги обявили за чисти фантасмагории, точно както подхождат към романите на Айрис. Тези хора или все още не са попадали в такива ситуации, или ако са, са предпочели да не си признават, понеже е някак смущаващо. Или са късметлии и никога няма и да попаднат.

Става въпрос за желанията, които твърде лесно и банално се приписват само на плътта.

Все още не мога да си изясня механизмите на изневярата и полигамията. Струва ми се че когато си в щастлива връзка, като че нямаш желание за сексуално общуване с друг, но не съм сигурна – понякога изглежда да е така, но понякога не. По-удобно за душата в нашата култура е да е така. Ето защо, когато ме питат за любим филм, казвам True Romance, а не Zandalee, и ми се иска животът ми да е така удобно прост като в този филм, но знам, че има толкова много неща, които не разбирам.

Мисля, че човек трябва да започне любовния си живот едва когато е достигнал определен минимум емоционална интелигентност, а когато усети, че е зациклил и многократно му се случват неща от които го боли, хубаво е да спре, да остане сам в тишина, за да прозре още мъничко, за да не се качва отново във въртележката.

Но повечето хора не влизат в любовния живот с грамотни сърца, а тези които се опитват да научат нещо са толкова малко. Останалите се задоволяват с банални премъдрости, които с нищо не им помагат да излезнат от необяснимата болка. За да не изглеждат глупави, те поетизират и възпяват болката - сякаш най-нормалното нещо в света е любовта да боли.

Мисля, че не любовта, а невежеството боли, но още не мога да го докажа.

ако те кефя, гласувай тук

Упор, который Библия делает на важность семьи, и в особенности на рождение сыновей, возможно, является фактором, способствующим развитию полигамии. Сарра, будучи бесплодной, отдала свою служанку Агарь в жены Аврааму, чтобы произвести потомство (Быт. 16:3). Две жены Иакова были сестрами, и Рахиль в период бесплодия предложила мужу свою рабыню Валлу (Быт. 30:1-4). Это позволяет сделать вывод, что разрастание семьи, и в особенности воспитание сыновей, вне всякого сомнения, способствовало появлению полигамных браков.

Когда члены царских семей женились на женщинах из других городов и стран, это способствовало укреплению отношений между могущественными родами и представителями власти. Царь Давид, завоевав Иерусалим, женился на иевусейской женщине, облегчив таким образом, переход от правления иевусеев к правлению иудеев (2 Цар. 5:3). Его сын Соломон, чей гарем включал «семьсот жен и триста наложниц», был очень озабочен установлением дипломатических отношений со всеми своими соседями (3 Цар. 11:1-3). Кроме того, можно предполагать, что правитель должен был постоянно доказывать свою сексуальную состоятельность. Культы плодородия Ближнего Востока восхваляли половую силу их многочисленных божеств, а целью обрядов было выпрашивание у этих дающих жизнь сверхъестественных существ увеличения урожая и поголовья скота и птицы. Сильный царь был символом сильной нации; сексуально активный монарх доказывал свою родственную связь с Божеством. Тяга к власти и желание удержать власть способствовали развитию полигамии среди особ царского рода.

Полигамные браки вовсе не обязательно становились счастливыми. Если муж предпочитал одну женщину другой, у «нелюбимой» вполне могла возникнуть зависть, как это произошло в случае с Ровоамом, любившим Мааху (2 Пар. 11:21). Если одна жена рожала детей, а другая – нет, начинались распри. Агарь, родившая Аврааму сына, смотрела на бесплодную Сарру свысока (Быт. 16:4). Нет ничего удивительного в том, что еврейское слово «тсара», означавшее «вторая жена», происходит от корня со значением «причинять боль», «досаждать», «чувствовать себя соперником». Возникали ли конфликты в тех случаях, когда жен было больше двух, сказать трудно. Внутри большого гарема, возможно, существовала некоторая иерархия. Одна из жен могла быть старшей, как вышедшая из наиболее влиятельной семьи.

Церковь Святых последнего дня, которая возникла в Америке в XIX веке и постепенно превратилась в известную во всем мире религию мормонов, провозгласила полигамию не просто нормальной, но даже предпочтительной формой брака. Основатели церкви узаконили полигамию в своих заповедях, основываясь на прецедентах Ветхого Завета. К концу столетия сектанты вступили в конфронтацию с приверженцами других религий и правительством Соединенных Штатов. Полигамные браки перестали практиковаться, и мормоны приняли те модели, которым следовала остальная часть американского общества.

Помимо конфликтов мормонов с представителями других конфессий и правительством США существовали и другие факторы, которые привели к отказу от полигамии, и в первую очередь проблема наследства. По гражданским законам, женой признавалась лишь первая жена. Другая проблема была связана с различными нематериальными факторами, в том числе и с завистью, возникавшей между женщинами.

Полигамия, то есть брак с несколькими супругами одновременно, была фактически запрещена в западном мире. Возможно, она была заменена более новой моделью смены партнеров – системой, при которой люди женятся, разводятся, женятся вновь, снова разводятся – и так далее, до бесконечности.