Развоят на събитията не обезсмисля гражданската ни позиция. Напротив.

Архитектът, награден с кортик от министъра на МВР за показно участие в ПАРЛАМАТА, наречена „борба с корупцията“. В същото време дава шанс на “Корупционните сили” в другото министерство да го „смачкат“, като му дават публично, в ефир пред цяла България, 24 часа срок да се извини публично!

Умният човек „кляка“ пред калпавите закони и Темида, която в България е не само сляпа, но и глуха. Темида е тази, която прави от България територия, а не държава.

Както се разбра тази сутрин в предаването на Коритаров в интервю с бившия министър Виктор Михайлов, Темида ИЗБИРАТЕЛНО прилага Закона за съхраняване анонимността на свидетеля. По делото „Ванко 1“ е била опазена анонимността на свидетеля, но в случая с архитект Янев - цък-язък!

Веригата към високите корумпирани етажи на властта е прекъсната на ниво БУШОН, който „ГЪРМИ СОЦИАЛНО“! ПАРЛАМАТА “Борба с корупцията” продължава. Корупцията - също.

Архитект Янев притежава не само оригинален кортик, а и уникалният шанс да го употреби срещу себе си. Със или без чужда помощ. Въпрос на време и нищо друго.

Архитектът говори за Висоцки, Кафка, а аз се сетих за Джон Ъпдайк - „Бягай, Заеко, бягай!“.

Трябва да е било 1974 или 75 година. Работих по това време в Египет като представител на външно-търговско предприятие. Една сутрин, колега представител на друго ВТП с тайствен жест ме повика в неговата стая. Влизам в стаята, а той още по-тайствено ме кани на терасата и ми обяснява с тих глас, че говорил с търговският представител и той ме определил като трети човек при връчване на 5000 $. След малко идва вторият човек и той е посветен в приключението. Влизаме в стаятя. Нашият организатор с латексови ръкавици брои 50 банкноти х 100$, слага ги в плик, залепва плика и вече без ръкавици, но с носна кърпичка, го слага в вътрешния джоб на сакото. Действаше като Щирлиц. Качваме се в колата и на среща в едно министерство. Началникът /баш мохандес = инж./ бързо ни приема. Сядаме пред бюрото му, а вратата на кабинета щироко отворена. Това с широко отворената врата, беше обичайна практика в министерствата, нещо като борба с корупцията. Пием по чайче, разговаряме с какви трудности се откриват акредитиви, предвид тежкото икономическо състояние на Египет и т.н. Нашият човек с носната кърпичка вади плика и небжно го пуска в кошчето за боклук. Казваме по едно ма саляма /довиждане/, в колата и в офиса. Правим кратък протокол, че парите са предадени надлежно, подписваме се и със следващата куриерска поща отива в Бългория.

В тези страни, при подписване на договор почти винаги се искат комисионни от 1 до 10 %. Ако се достигне приемливо ценово ниво, усно се договаря комисионната.

Връщаш се в България, пише се докладна записка до Министъра на Външната Търговия, поставя се специален номер от секретния архив, гриф „Секретно“ и се чака отговор. Отговора е обикновенно „да“ и се действа по горния начин или комисионера идва директно в България. На работно ниво си имаха псевдоними-доктора, Бай Йовчо и т.н.Най-голямата комисионна която съм виждал да се предава е 150хил. $. Най- куриозният случай в който съм участвал- късно през ноща спираме колата до висока ограда на дом и хвърляме персийски килим в двора.

За соцтърговците , комисионната беше скромна-я дубльонка, я костюм, я някоя карта за почивка на семейството в България. За тях не сме писали докладни записки. Минаваха като подаръци.

Горното се отнася за износителите. Вносителите, тук в България, ги дебнеха като деверсанти. Стаите за преговори бяха наблъскани с подслушвателна техника. До 70 година, те, вносителите, предаваха подаръците на Протокола и около нова година се провеждаше томбола. Но, служителите на протокола, болшинството ченгета, ползваха предадените подаръци за лични нужди и идеято за томбола пропадна.Постепенно получаването на подаръци набра скорост и вероятно замести комисионните. През 1980 г. по инициатива на Огнян Дойнов, трябваше да се внесат около 750 малки предприятия за ширпотребни стоки. Набързо бяха сключени договорите. Стаите за преговори бяха заети от сутрин до вечер. Вносителите се умориха да пренасят подаръците по стаите си. Не знам съдбата на тези малки предприятия, но не си спомням ширпотребните стоки да се увеличат осезаемо.

Така, че подкупите , комисионни, бакшиши, чайеви, аз на теб -ти на мен и още не знам какви наименования не са от вчера.