От утре започвам този експеримент. Искам да превърна писането и създаването на текст в навик, а не в спонтанно и случайно "избухване".

В този блог ще описвам прогреса си, кои дни кога и какво съм написала, какво съм научила. Така се надявам да подходя по-отговорно към нещата и наистина да формирам един хубав навик, който досега е опропастяван само и единствено от мързел и науката на отлагането и протакането.

Ще се радвам на коментари и идеи от вас.

Нека писането започне от утре!

Измамното чувство, че всичко е едно и също, че нищо не се случва, е много тягостно. Понякога обзема всеки от нас. Някои държи по-кратко, други - по-дълго.

Започваш да жадуваш промяна. Нещо истинско, ново, важно да се случи. И да те откъсне за малко от въртележката, на която непрестанно се въртиш.

Започваш да търсиш истинско, живо общуване - запълващо и удовлетворяващо, но не винаги подходящите хора са на твое разположение.

И тогава започваш да създаваш приключения вътре в теб, за да изживееш своите вълнения, които иначе ще те подлудят. И понякога, освен всичко друго, започваш и да пишеш. Защото имаш нужда да се изразиш. Да кажеш на някого, че те има, че си някъде там и се чувстваш така.

Но ти не си сам, Човеко, никак не си сам. Има и други като теб - толкова взрени в самотата си, че не могат да се намерят един друг. Заобиколени със стена от хора, безразлични хора, през която не се вижда отвъд. Заобиколени от ров, после - океан, после - безлюдна суша, и чак след това, някъде там, има едно спасение. И то се нарича Търпение. Нарича се Живот. Нарича се Творчество.

Чаша пунш + як кючек. Дали това е баланс между помпозното и просташкото? Дали това е нестандартна комбинация или нещо написано. Трябва ли да се чете? Тогава, защо хората пишат? Когато го правят, те със сигурност знаят, че някой ще ги чете. Искат да дадат материален облик на откачените си мисли, които стават идеи ако се реализират. Когато това се осъществи, те стават непримирими и търсят реализацията си. Много въпроси опиращи все до реализация- мотото на глобалното село.

Реализация на семките, на кандидат- висшистите; на житото; оръжието; наркотиците; проститутките; юпитата, талантливите бедняци; старите коли; новите коли; телата... Всички се занимават по един или друг начин с пласиране. Вече не участваме само в обикновен цирк, а се явяваме на манежа, като мениджъри на глобалния търг. Всички продават- колите си ; жените си ; идеите си; душите си. Без да знаят цената, без да я искат, без да я търсят. Единственото, което остава „под щанда" са истинските имена на нещата. Обличаме ги в опаковки и добре ги пакетираме, но си остават скрити.

Тресе ни търговското мислене- дали ще се котира фундаменталната проекция, обута в мениджмънт? Как ще му прозвучи това на съседа, какво ще кажат приятелите? Всички станахме търговци. С лъскави костюми или омазани дънки- без значение, щом търгуваме с душите си. Може би един ден ще осъзнаем, че сме получили най-обикновена ерекция, от която е останала само душевната мастурбация.

Виктор ПЕНКОВ

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

1. Да изучавам света.
2. Да усъвършенствам уменията си за писане
3. Да градя личната си марка.
4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

Между другото, някога мразех скапаняците, които пишат за плъхове. Още ги мразя.

Преди да продължа, бих искал най-отговорно да заявя, че не съм толкова откачен. Марсианци няма. Наясно съм с това.