Логореята, обхванала напоследък Гоце Първанов, е досадна само на пръв поглед. Всъщност сме свидетели на кризисен пиар, причините за който са доста под повърхността на думите.

В рамките само на пет дни държавният глава даде две фундаментални интервюта, като второто вероятно трябваше да замаже щетите от първото.
Няма някакъв особен дразнител, който да предизвика точно сега словоохотливостта на президента. Докладът от Брюксел, ако се спазват правилата и отговорностите, е проблем за Сергей Станишев и кабинета, а не за Георги Първанов. Данните за икономиката на пръв прочит са добри, слабите места - свързани с престъпността, корупцията на върха на държавата и калпавото правосъдие, са отдавна известни.
Какво тогава подтикна Първанов да говори пред медиите, след като най-острата му пряка забележка към Станишев - за съветниците, е нищо и половина на фона на другите безобразия в държавата. Тя можеше да бъде поднесена дори по телефона, ако двамата нямат време за срещи. Нещата явно са по-дебели.

Терзанията на президента

 Колкото и да демонстрира хладнокръвие и добронамереност към правителството, Първанов не може да не си дава сметка поне за няколко проблема, които висят над главата му.

 - Обществото е изцяло наясно, че той е акушерът на тройната коалиция и съответно трябва да носи споделена отговорност за скандалите и гафовете, които заливат държавата. С казаното Първанов едновременно замита следите си и бяга от споменатата отговорност.
 - Изгонването на Румен Петков от вътрешното министерство и създаването на ДАНС силно ограничават възможностите му за влияние и съдържат в себе си предпоставки за атаки срещу близки нему олигарси.
 - Опасенията, че макар формално под натиска на Еврокомисията, Станишев ще изгони още президентски протежета от правителството, се засилват и могат да станат факт дни след обявяването на доклада за България, т.е преди края на юли.
 - Предложенията за "радикална промяна" на политическата система като ефект са прицелени по-далеч във времето, но признавам, са сполучлив пример за добре премерен популизъм. Промените, които Първанов иска в изборното законодателство, в Закона за политическите партии и за засилване на пряката демокрация са рационални, галят ухото на избирателите, но в крайна сметка ще доведат до нови властови възможности на държавния глава, дори след края на втория му мандат.

Мераците на Първанов
Президентът се превърна в нарицателно за лъжливост, след като нагло отричаше агентурната си принадлежност, чак до официалното осветляване на документите му от Комисията по досиетата. Същото стана и след злополучния лов на вълци край Симитли, когато отново се омота в думите си като пиле в кълчища. Естествено, той отричаше да има нещо общо и с уволнението на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви, както и при всеки друг случай, който би могъл да разклати рейтинга му.
Фактът, че той все пак продължава да се радва на висока популярност, е тъжно доказателство, че преобладаващата част от българите обичат да бъдат лъгани, все едно дали от Симеон, от Гоце или от ББ.
Сега Първанов иска засилване на мажоритарния елемент при изборите. И други го искат. Но поне за мен опасенията на политиците, в частност, на лидерите на БСП, не са в посока купуването на гласове - има достатъчно законови хватки мръсната търговия да стане излишна и да бъде избегната.
Опасенията са, че Първанов се стреми да вкара в следващия парламент достатъчно на брой свои депутати, най-вероятно от кръга "Съзидание", които да компенсират, поне частично, загубите му в изпълнителната власт. Със силно парламентарно лоби и могъщи позиции в икономиката и съдебната система, президентът няма да има толкова нужда от досегашната подкрепа на БСП. Затова мисля, че единственото, за което той със сигурност не лъже, е че няма намерение да се връща в собствената си партия, а ще се стреми да участва и занапред в управлението чрез подставени лица в политиката и доверените му олигарси в бизнеса.
Колкото до пряката демокрация, един референдум за промени в изборните закони безспорно ще му донесе дивиденти, но надали ще разтърси политическото статукво. От исканите промени старите партии биха могли да приемат завишаване на изискванията за регистрация в съда, но не и вдигане на четирипроцентовата граница за влизане в парламента.
Защо точно сега?
Първанов избра сполучливо момента за второто си интервю. То става по времето, когато Сергей Станишев е на посещение в САЩ и откъдето ще се върне с добри новини. Но по-важното в случая е друго - че отиващият си от политиката американски президент Буш не покани българския си колега Първанов, а премиера Станишев, с което показа по американски безпардонно кой е фаворитът на Вашингтон и кой не е желан за партньорство.
А нежеланието, както се досещате, идва от дупедавската политика на президента към Русия, особено в областта на енергетиката. Точно затова Първанов най-сетне кандиса да свика и Съвета за национална сигурност и така, между другото, да се скрие зад позицията му и да го натовари с отговорността за подписаните с Москва договори.
Впрочем, една от причините Румен Овчаров да се раздели с министерския си пост преди година, беше свързана пряко с конкуренцията между Първанов и него, като основен партньор на Кремъл и "Газпром" при преговорите за тръбите и АЕЦ "Белене". Не е трудно да се предположи какво носи контролът върху руските споразумения.
На второ място преди дни дойде изненадващото(?) изявление на президентския съветник Венцеслав Димитров, че докладът на ЕК ще е крайно негативен и при това положение Станишев и правителството му трябвало да си ходят. Естествено, Георги Първанов се разграничи от подопечния си бърборко, но и дума не отвори за отстраняването му. За такъв гаф се гони светкавично и оставането на г-н Димитров в президентския екип навежда на мисълта, че фразата не е изтървана случайно.
Колкото до отговорността, не знам дали е останал мислещ човек, който да я очаква от лъжливото другарче, по народна воля известно и като президент на републиката.

Започвам, разбира се, с най-сносните парчета. Много оригинално е видеото на исландците Euroband със свежото парче This Is My Life.

Швеция се представя с Hero на Charlotte Perrelli.

Албанката Олта Бока залага накласическото звучене:

Грузинката Diana Gurtskaya представя приятно парче с благородно послание за мир — Peace will come.

И най-накрая моят личен фаворит номер едно: Ани Лорак за Украйна с песен по музика на Филип Киркоров — Shady Lady.

Сред малко по-блудкавите, но все пак читави най-напред отбелязвам Турция, чиято песен в никакъв случай не е лоша, но можеше къде-къде по-добре.

Португалката Vânia Fernandes ми е доста симпатична, песничката й също, но някак си не ми звучи евровизийски...

Датското видео ме радва. Вярно, преди всичко заради самия Simon Mathew, а не толкова заради парчето, наречено All Night Long, но какво пък...

И тоя път няма да пропусна необичайните предтавяния. Във втория полуфинал най-напред такова е участието на Латвия, които изглежда са объркали датата на конкурса с поне век, а географската ширина — с един континент..

Необичайно е и участието на 75-годишният 75 Цента и формация Kraljevi Ulice от името на Хърватия. Искрено вярвам, че тази песен има бъдеще...

България отпадна при втория полуфинал. Изглежда модерният DJ/ретро саунд с реге нотки не допадна на зрителите на Евровизия, докато версиите на песента качени в международните сайтове за видео обмен натрупаха предимно позитивни отзиви от цяла Европа. У нас доста хора се изказаха негативно за парчето на иначе страхотните Deep Zone, които винаги са показвали модерен подход към музиката. За отпадането на песента може да се утешим с предположението, че „вината” е донякъде на Йонна, която от притеснение ли, от що ли, фалшивееше във височините. За мен лично обаче това е най-доброто, което сме пращали на конкурса досега.

На финала отиват 25 страни, сред които Испания, Великобритания и Франция. По ред на представяне страните са както следва:

1. Румъния
2. Обединено кралство
3. Албания
4. Германия
5. Армения
6. Босна и Херцеговина
7. Израел
8. Финландия
9. Хърватия
10. Полша
11. Исландия
12. Турция
13. Португалия
14. Латвия
15. Швеция
16. Дания
17. Грузия
18. Украйна
19. Франция
20. Азербайджан
21. Гърция
22. Испания
23. Сърбия
24. Русия
25. Норвегия

Лихтенщайн, Ватикана и Косово са последните държави от Стария континент, които не са участвали в конкурса. Последното участие на Италия в конкурса пък бе през 1997 г.

Започвам с тези, за които смятам, че имат шанс да станат победители. Всичко е въпрос на лично мнение, дори не бих го определил като опит за прогнозиране.

Слагам Израел тук не само защото попълнението им, Boaz Mauda, е симпатичен и дори бих казал сладък, но и защото пращат един наистина изключителен глас, който, вярвам, има потенциал да грабне публиката.

Азербайджан са особено оригинални и като звучене и като визия. Клипът определено заслужава внимание — има нещо много гей в него. Elnur Huseynov и Samir Javadzade са първите азербайджански представители на конкурса.

Андора е представяна от приятното и динамично, но леееко юроденс-ретро звучащо парче на Gisela, наречено Casanova.

Песничката на Rebeka Dremelj с която се представя Словения е хубавка и мелодична. Но можеше да е още по. Поне можеха да й изберат по-хубав мъж за снимките. :)

Следва групата на... интересните. Те не са в предната група, но не бих ги сложил и в следващата. Определено не ги възприемам като фаворити на международно ниво, но считам че имат своя чар за ценителите.

Hind Laroussi представя Холандия с интересното поп-фолк парче Your Heart Belongs To Me. Правилно прочетохте — поп-фолк. Чуйте сами...

Румъния е представена от дуета на Nico с тенора Vlad, който апропо е доста симпатично момче. :) Песничката е Pe-o Margine De Lume.

Дима Билан от Русия определено хваща добре лирично-драматичната вълна, за разлика от много от колегите си на досегашните издания на конкурса.

Каломира от Гърция е направила нещо мелодично, но някак си не ме грабва изцяло. :)

Разбира се имаше и участници, които решиха да се представят по особено оригинален начин. Думата „особено” тук не е употребена като синоним на „много”, а в буквален смисъл.

Непременно не бива пропускаме естонците и невероятната им песен Leto Svet, изпълнена от дуото Kreisiraadio. Чуват се слухове, че са я изплагиатствали от Телетъбисите, но ние няма да даваме ухо на тия злобни слухове.

Белгия е представена от Ishtar. Неее... не ОНАЗИ Ищар. Тези Ishtar са група от десетима, само шест от които участват в изпълнението за Евровизия. По принцип си падам по медзо-сопраното...

Пуйката Дъстин пък представя Ирландия. Без коментар.

Участниците, които попадат в графа „безлични” не са включени тук.

Очакваме втория полуфинал тази вечер, участниците са 19. И смятам, че са по-добрите. Участват България и Украйна — също потенциални победители. Стискайте палци за нашите. ;)

Чувствам се на 19 и това ми идва да кажа всеки път като ме питат за години. Странно е, че напоследък се случва все по-често. И започвам да приемам като комплимент всеки случай, когато ми поискат лична карта след полунощ :) По случая поздравявам всички с вече почти традиционната за блога петъчна песен:

Когато страстта замъглява съзнанието...

Stand Your Ground And Fight.

When the whistles blow, blood will flow

Just think of someone you hate.

Stand Your Ground

***

In the far away fires
Where the hills forever burn
At the feet of our heroes
We try hard to learn
But the lesson is lost there
In the smoke and the mud
That we are one flesh, one breath, one life, one blood

I stood by the river
That ran red with shame
I stood in the killing fields
Where death had no name
I stood with my brothers
And away it flood
And we were one flesh, one breath, one life, one blood

Then I felt to the ground
Tasted ashes on my tongue
Thinking that only the dead
Are forever young

There was peace in the twilight
And for a moment among
It was a world without danger
A world without war
And I will take all your suffering
It will do any good
Cause we are

one flesh, one breath, one life, one blood...

Знаете как е - обикновено всичко започва случайно - чуваш част от песен в магазина, но не й обръщаш внимание тъй като се опитваш да достигнеш последните локумени вафли останали най-отзад на рафта; по радиото докато сменяш станциите с надежда, че това ще накара пълзящите коли в задръстването да се движат поне малко по-бързо; от телевизора включен за да те събуди сутринта, за да ти прави компания докато търсиш втория си чорап, осъзнавайки, че в просъницата май пак си обул и двата на един и същи крак... Без значение къде и при какви обстоятелства, песента се е скрила в главата ти и само изчаква удобния момент, в който да започне да се прокрадва в по-съзнателните ти мисли. Тананикаш си, чудиш се как беше началото на първия куплет, и защо по-дяволите не си си я пускал от онзи купон в осми клас.

Отначало е забавно, докато мисловният ти процес не се посвети изцяло на отговорите на тези жизненоважни въпроси. Настъпва момента, когато просто трябва да я чуеш, с надеждата, че най-накрая ще спреш да си я примрънкваш несъзнателно в претъпкания асаньор...

Когато работиш в офис, обаче, измеренията на досадността на тези няколко ноти от позната песен, имат потенциала да достигнат епични пропорции. Защото докато ти си тананикаш, колегата до теб слуша. И през неговия буден ум започват да минават същите изведнъж толкова жизненоважни въпроси като и на теб. И в един момент песента звучи из целия офис...

Днес аз дойдох на работа с такава песен в главата. Изпях двата реда от текста, за които бях сигурна на колежката. След това й я пуснах... Признавам, ако работехме в едно от големите соц, учреждения с вътрешна аудио система, и по радио точката бих я пуснала за да я чуят абсолютно всички :)

А сега ви я пускам и на вас:

~395

П. С. Ще използвам тази публикация да вмъкна, че в четвъртък ще отида да видя как се е справил чичко Нортън с изключително трудната роля да вдъхне живот на най-клиширания за мен комиксов персонаж. Така че очаквайте ревю скоро след това.

Turn on, I see red
Adrenaline crash and crack my head
Nitro junkie, paint me dead
And I see red

One hundred plus through black and white
War horse, warhead
Fuck 'em, man, white-knuckle tight
Through black and white

On I burn
Fuel is pumping engines
Burning hard, loose and clean
And on I burn
Churning my direction
Quench my thirst with gasoline

So gimme fuel, gimme fire
Gimme that which I desire

Turn on beyond the bone
Swallow future, spit out home
Burn your face upon the chrome

Take the corner, join the crash,
Headlights, head on, headlines
Another junkie lives too fast
Lives way too fast

On I burn
Fuel is pumping engines
Burning hard, loose and clean
And on I burn
Churning my direction
Quench my thirst with gasoline

So gimme fuel, gimme fire
Gimme that which I desire

White-knuckle tight

Gimme fuel
Gimme fire
My desire

On I burn
Fuel is pumping engines
Burning hard, loose and clean
And on I burn
Churning my direction
Quench my thirst with gasoline

Gimme fuel, gimme fire
Gimme that which I desire

On I burn

Буболечка кючек

Жилцето, крилцето,
мале лей, пипалцето!
Фасетни очета,
един билюк крачета!
Жилцето, крилцето,
мале лей, пипалцето!
Фасетни очета,
един билюк крачета!

Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!

Хлебарките поздравяват блок 213, ж.к. Люлин!

Скаклец и молец,
торен бръмбар - вдовец!
Паяци, папатаци,
пеперуди, други буби.
Комари, ...,
дървеници, гъгрици...

БУБОЛЕЧКА!

Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Буболечка-чка-чка-чка, ай!
Оле лей, ей, ей, буболечка!

]]> http://tsvetkoff.wordpress.com/?p=262 Sat, 12 Apr 2008 18:09:55 +0000 tsvetkoff http://tsvetkoff.wordpress.com/?p=262

Забележка: Тъй като съм в творческа криза (Явор ме светна за това) се чуда каква простотия да напиша.

Не мога да разбера какво искат тея хора.. На първия малък концерт (тук) той каза, че се е променил и наистина беше така. Нямаше "недопустими" движения, само че Фънки и Есил сами се прецакаха като започнаха пак да му нареждат, че артистичността му пречела и че отново е изиграл поредната си роля. Там вече се ядоса (то кво няма да се ядосаш. баси!) и... реши да им покаже кой е най-големият.(ТУК)

Иван в днешният Music Idol вече ги уби :lol: Заяви, че не му дреме какво мисли журито за него.

Още миналата година се зарече да им провали шоуто , заради фитката, която спечели (Невена Цонева - гадже на сина на Доган), ама според май се получава обратното на това, което иска. Добре че е той там, защото иначе е пълна боза този втори сезон.. :x

полетът на костенурката каза:

P. P. S. Ако никой не предложи на Иван професионални ангажименти, бих го поканила у нас за няколко месеца кротка трудова терапия като домашен помощник и вокален педагог на Стоян, да наблюдава как две грозни патета плуват невъзмутимо из чалга-фьешън езеро и да открие собствената си опора. Нещо като кибуц.

Супер! Ще стана оперен певец.

Само гледай да развалиш Иван, каквато си сухарка :?

Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук

Това е моят фаворит в предаването. Ако не беше той нямаше да гледам Music Idol 2. Миналата година общо взето беше по-добро предаването, ама Иван разведрява много добре 2-ри сезон. Това е единственият човек, който не седи като дърво, може да пее и е забавен. Журито са сухари, ама до колкото разбрах Иван стига до финалите. След това зрителите избират кой ще бъде новият Музикален Идол.

Можете да видите изпълненията му:

Първи кастинг: http://vbox7.com/play:e8928e07
Театрален Кастинг: http://vbox7.com/play:b00f8d34
Подготовка за триото: http://vbox7.com/play:20b0caa8
Трио: http://vbox7.com/play:c082cc42

Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук

пее ето така

***

***

So close no matter how far
Couldnt be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I dont just say
And nothing else matters

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

So close no matter how far
Couldnt be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I dont just say
And nothing else matters

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they say
Never cared for games they play
Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know

So close no matter how far
Couldnt be much more from the heart
Forever trusting who we are
No nothing else matters

***

Your cruel device
Your blood, like ice
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not
Touch (dont touch)
I want to hold you but my senses
Tell me to stop
I want to kiss you but I want it too
Much (too much)
I want to taste you but your lips
Are venomous poison
Youre poison running through my
Veins
Youre poison, I dont want to
Break these chains
Your mouth, so hot
Your web, Im caught
Your skin, so wet
Black lace on sweat
I hear you calling and its needles
And pins (and pins)
I want to hurt you just to hear you
Screaming my name
Dont want to touch you but
Youre under my skin (deep in)
I want to kiss you but your lips
Are venomous poison
Youre poison running through my veins
Youre poison, I dont wanna
Break these chains
Poison
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not
Touch (dont touch)
I want to hold you but my senses
Tell me to stop
I want to kiss you but I want it too
Much (too much)
I want to taste you but your lips
Are venomous poison
Youre poison running through my
Veins
Youre poison, I dont wanna
Break these chains
Poison
I want to love you but I better not
Touch (dont touch)
I want to hold you but my senses
Tell me to stop
I want to kiss you but I want it too
Much (too much)
I want to taste you but your lips
Are venomous poison, yeah
I dont want to break these chains
Poison, oh no
Runnin deep inside my veins,
Burnin deep inside my veins
Its poison
I dontt wanna break these chains
Poison