Ето че най-накрая и аз се събудих и пиша отново тук. Беше крайно време за някоя вкусна, но недотам здравословна рецепта.

Миналата събота имахме събиране в една приятелка, която скоро трябваше да си замине от България след няколко месечен престой. Атмосферата беше леко мрачна поради предстоящото заминаване и затова решихме да се съберем и да гледаме любимия ни "Legally Blonde" (1 и 2), да се кикотим, да хапнем нещо сладко и да се отложим още малко мисълта за неприятното довиждане.

Когато попитах Ан, въпросната заминаваща, какво да донеса, тя каза "Ами...някаква момичешка храна, но не моркови, де." Истина е, че в момента се опитвам да се концентрирам върху морковите и други нискокалорични храни, но това е друга тема. Всеки, който ме познава, не би подозирал, че ще занеса диетична храна на парти.

Ако трябва да напъхам някаква храна в определението "момичешка", веднага се сещам за нещо сладко и печено. Мислейки какво сладко нещо да забъркам, се огледах из кухнята, видях няколко презрели банана, и идеята дойде - ще направя бананов кекс. Става изключително лесно и е много, много вкусен.

Продукти:

2-3 презрели банана
1/3 чаена чаша разтопено масло
1 чаена чаша кафява захар (демерара)
1 яйце
1 ванилия
1 пакетче бакпулвер
1.5 чаена чаша брашмо
щипка сол
1 чаша белени сурови лешници

Започва се като загряваме фурната на 175 градуса. Лешниците се счукват в хаванче, докато станат на дребни парченца, но не на прах, и се слагат в загрятата фурна за 2-3 минути, докато станат златисти. Хубаво е да се опекат лешниците, защото така пускат прекрасния си аромат. Трябва да се внимава обаче да не се препекат, защото това става много бързо. Лещниците се изваждат от фурната и се оставят да изстинат.

През това време забъркваме всичките останали продукти в една купа - това му е хубавото на този сладкиш - става адски лесно и няма дори нужда от миксер. С дървена лъжица разбъркваме маслото с намачканите на пюре банани, захарта, яйцето, ванилията, бакпулвера, солта и брашното. Накрая добавяме и лешниците, а по желание може да се добави и половин чаша ситно нарязан тъмен шоколад (заместител на любимите chocolate chips , които така и не съм виждала по магазините тук. Ако някой знае къде ги има, да каже.) Сместа се разбърква докато стане еднородна, а това отнема едва няколко оборота с лъжицата. Не е добре да разбъркваме твърде много, защото това ще отнеме от структурата на кекса - добре е да е леко груб като консистенция. Изсипваме сместа в малка тавичка или продълговата форма за кекс, застлана с хартия за печене и печем 1 час. Готово е, когато кексът има златист цвят и издържа на теста с клечка за зъби.

И за да е абсолютно декадентско и греховно, ще ви кажа, че върви чудесно, намазан с малко Нутела.

Крис

Напоследък, поради прекалена заетост, не ми остава почти никакво време за този блог. А не бива така, заетостта не е извинение.

Тази рецепта виси от твърде много време и все чака да я пусна. Днес успях да се наспя за пръв път от седмици насам, и с нови сили сядам да наваксвам изпуснатото време.

Хубавото на бисквитите с овесени ядки е, че не са сезонни - по-скоро са нещо "за душата", подходящо за приготвяне и хапване по всяко време. Всички необходими продукти за тях се продават в най-обикновените магазини, приготвят се доста лесно и след това цялата къща ухае неописуемо хубаво. Драги Onda, Starbucks, недейте да ми крадете рецептата, "ам' тъй, ам' как..."

Продукти:

1.5 ч.ч. фини овесени ядки
3 ч.ч. обикновено брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.ч. бяла захар
1 ч.л. бакпулвер
1 с.л. канела
щипка сол
1 ч.ч. размекнато масло
2 яйца
1 тъмен шоколад, нарязан на малки парченца
1 ч.ч. стафиди

Разбийте добре маслото със захарта и тогава прибавете яйцата. Отделно смесете брашното с бакпулвера, овесените ядки, канелата и щипката сол. Прибавете в първата смес стафидите и шоколада, разбъркайте отново и прибавете внимателно сухата смес. Трябва да се получи нещо изключително лепкаво, но не се притеснявайте, тези бисквити не се разточват. От готовата смес загребвате 1 супена лъжица и я слагате върху тава, постлана с хартия за печене. Оставете малко място между суровите бисквити, тъй като в процеса на печене "порастват". :)
Пекат се в загрята фурна на 200 градуса за около 12 минути. Трябва да са все още меки, когато ги извадите от фурната. Най-вкусни са след като са престояли в хладилника 1 нощ.

Една от тези бисквити кара всичко да изглежда малко по-добре.

Крис

Едит: На тези бисквити много им отива кокос. Чак сега забелязах, че не съм го написала..:) Не е фатално и да не се сложи, но ако прибавите 1 пакетче кокосови стърготини (около 1/2 до 1 чаша), бисквитите стават още по-хубави.

Крекерите имат милион приложения - база за коктейлни хапки, среднощна закуска с малко сирене и някой сушен домат, или просто нещо за гризане към една студена бира, например. Чувам в момента как някой от вас си казват "Тази съвсем полудя. И крекерите сама си прави". Вярно е, че са популярен джънк и ги има навсякъде, но пък също е вярно, че не държа на химизирания им до лудост мирис на "бекон", "чесън" или каквото там, както и на милионите Е-та и консерванти вътре. Предпочитам да прекарам един час в привидно налудничаво занимание и да знам после, че дори да ям нещо недотам полезно, то поне не е битова химия. И че е вкусно. О, да.

А и честно да си кажа, правенето на крекери не се оказа никак трудно. Това сигурно е най-лесното тесто, с което съм си имала работа.

Продукти:

8 с.л. меко масло
2.5 ч.ч. брашно (бяло, ръжено, или пълнозърнесто)
1/2 ч.ч. вода
1 жълтък
1.5 ч.ч. прясно настърган пармезан
малко сол
розмарин
пипер

Смесете брашното с маслото в кухненски робот или между двете си длани в купа, докато стане на едри трохи. (Този път използвах бяло брашно, но тъй като това не е тесто, което трябва да бухне, мисля, че преспокойно човек би могъл да използва и по-ниско глутеново брашно като ръжено или пълнозърнесто). После прибавете жълтъка и пармезана и омесете добре, след което прибавете розмарина, солта и пипера. Тук е момента да се спомене, че може да прибавите каквито подправки ви се струват добри - може да се сложи малко табаско, чесън на прах, сусам, или пък босилек вместо розмарин- възможностите са много. А може и нищо да не се прибавя - запеченият пармезан ухае достатъчно омагьосващо и сам.

Когато сте готови с "подправките", започнете да прибавяте по малко от водата докато я поеме цялата. Тестото трябва да стане леко трошливо, но да се държи плътно, когато се притисне. Разделете сместа на две топки и ги разточете на колкото може по-тънък лист. За изрязване може да използвате форми за сладки, чаша с малко гърло и остър ръб, или остър нож, но това е адски трудоемко и не гарантирам, че няма да ви писне бързо. Аз използвах форми за сладки и не мърморих кой знае колко. Готовите сурови крекери се слагат върху намаслена и напудрена с брашно тава и се боцват с вилица един-два пъти. Пекат се в загрята фурна на 180 до розово.

Този кекс идеално се връзва с нашумялата напоследък супер шарлатанска реклама на новия хляб "Бонус" с конопено семе. Рекламата няма начин да не сте я видяли, но ако случайно не сте тук и сте пропуснали снимките в нета, е картинка на листо марихуана, а зад нея силует на полицай, зачеркнат с голям червен кръст, а отдолу на всичко това пише "Happy Bread". Ми ако 7% конопено семе, което в този вид няма никакви наркотични свойства, прави един хляб "Happy", значи този кекс си е щастлив и той, бая маково семе сложих...Няма какво да се чудя защо вчера бях в такова добро настроение. Ето как да постигнете и вие това:

Продукти:

2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. кафява захар (в краен случай, бяла)
2/3 ч.ч. масло (не маргарин)
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
4 яйца
1-2 пак. ванилия
1/4 чаша маково семе
малко топла вода или мляко

Извадете яйцата и маслото от хладилника да се отвърнат за около 30 минути на стайна температура. После с миксер на ниска степен разбийте крема сиренето и маслото докато станат еднородна маса. Прибавете захарта постепенно, бъркайки с миксера, така че да се получи пухкав крем. Бъркайки, прибавете яйцата едно по едно. После прибавете ванилията и маковото семе, което преди това сте накиснали замалко в затопленото мляко. Накрая прибавете и брашното, смесено с бакпулвера и разбъркайте отново с миксера, така че да се получи гъста смес. Сместа се изсипва във форма за кекс, а за да не залепне е по-добре да използвате хартия за печене. Намира се лесно в по-свестните супермаркети и магазини за домашни потреби и спестява много търкане на нетефлонови съдове. Пече се в предварително загрята фурна на 180 около час. За да проверите дали е готов кекса, боднете го с клечка за зъби в средата - ако я извадите без трохи, значи е добре опечен. Добре е да се реже след като изстине напълно.

Ми...яжте си и да не ви пука за калориите, това все пак е "happy" кекс. ;)

Баничката е най-класическата закуска у нас. Аз обичам да хапвам баница и за вечеря, с гъсто кисело мляко или айрян (за закуска я предпочитам с боза).
Напоследък много рядко попадам навънка на наистина хубави банички - или са заводски, или са правени с толкова малко любов и толкова странни продукти, че най-често резултатът е неприятна тежест в стомаха.
Не знам защо живея със спомените, че едно време баничките бяха други. Спомням си как на ъгъла на Раковска, между Френската и Славейков имаше баничарница, в която печаха на място баничките, но много бързо след 90та я затвориха. Опашките бяха огромни и ние редовно закъснявахме за час, само и само да си купим от тях. За капак не ни пускаха в сградата на гимназията със закуски, и наставаше едно диво криене в джобовете на престилките, което водеше до мазни петна и трохи и докарваше майките ни до лудост.

Та по причина, че вече никъде не мога да открия точно тези банички от моето детство започнах често да правя банички от купешки кори, с няколко яйчица, сирене и едно пакетче масло. За Нова Година с Крис сложихме в половината баница с късмети сушени домати (какво светотатство) и стана страхотно, някак си сушеният домат идваше като бонус късмет към всичките бебета, коли и прочие покъщнина.
Бих правила и със спанак, праз или зеле, но досега не съм се наемала с това, може би заради момента с бланширането.

За сметка на това онзи ден реших да пробвам нова комбинация с пушен бекон, сметана и още нещо и резултатът, не само според мен, но и според дегустатoра, беше чудесен.

Продукти:
1 пакет кори за баница
Зехтин
1 яйце

За плънката
200 гр. пушен бекон
4 яйца
100 мл. заквасена сметана
50-100 гр. пармезан
2 пера пресен лук
1 чаена лъжичка горчица
Пипер черен или смес

Беконът и лукът се режат на дребно, даже могат да се пуснат в блендер, към тях се добавят сметаната, яйцата, настъргания пармезан или каквото друго сиренце има, горчицата и пипера и сместа се разбърква добре.

Намазвам тавата със зехтина (може и масло, но с бекона и яйцата в комбинация ще стане бомба), и в нея редя навитите на рулца банички, в всяко от които съм сипала по 3 лъжици плънка.В моята тава се събират 9-10 банички, точно колкото са корите в едно пакетче.

Накрая намазвам с едно разбито яйце и пъхам в силно нагорещената фурна.
Баничките са готови след като придобият червеникаво-кафяв цвят.
Заедно с една купичка гъсто кисело мляко става страхотна вечеря (може закуска или обяд).
И ако някой някъде е намерил баничарница с хубави банички, да казва.

М.

Пицата е една от онези толкова глобализирани храни, че всяка държава, като че ли, си има собствена версия за нея. Тук обичат да и слагат най-различни плънки, а върху тях - кетчуп, майонеза и какво ли още не. В Япония пък много популярен топинг е картофи с майонеза (знам, и аз това се чудя) и/или водорасли. И още малко майонеза отгоре, за всеки случай, красиво аранжирана на райенца.Странен факт, е че най-хубавата пица съм я яла на един тротоар в Ротердам от една мижава takeaway пицерия, на която дори не и помня името.

Спорове относно колко и каква плънка трябва да има една пица, както и битката "тънък блат vs. дебел блат" са често срещани и трудно се установява кое е правилното. За мен лично пицата е семпла и изчистена храна и е вкусна именно такава. Не изпитвам нужда да я кича като коледно дръвче с шунка, гъби, кисели краставички, яйца, кетчуп и т.н. Предпочитам я с тънък блат с хрупкави краища, няколко резена домат или малко доматен сос, малко риган, 2-3 маслини, и хубаво сирене, разтопено до златисто.

Ето как се получава това:

Продукти за тестото

250 гр. брашно
200 мл. топла вода
1 чаена лъжица суха мая
1 ч.л. морска сол
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин
пшеничен грис за поръсване

Продукти за плънката

1 голям домат, нарязан на тънки резени
300 гр. моцарела, гауда, или друго сирене, което се топи добре
няколко маслини
пресен или сух риган

Сложете маята, захарта и водата в купя и разбъркайте. След около 10 минути, когато маята шупне, прибавете пресятото брашно, солта и зехтина. Замесва се меко тесто и се меси 10 минути, така че да стане гладко и еластично. Важно е да се меси толкова дълго, иначе става много твърдо. Поставете готовото тесто в чиста, суха купа, намазана с малко зехтин, покрийте го, и го оставете да втаса на топло място около 20 минути, така че да удвои размера си.

Загрейте фурната на 220 градуса и сложете тавата за печене да се загрее вътре. Разделете тестото на 4 топки и ги разточете до кръгове с дебеина 2-3 мм. върху поръсена с гриса повърхност. Най-добре е да се направи това върху хартия за печене, така че готовата пица да бъде пренесена в тавата. Странно е, но именно поръсването с грис прави тестото хрупкаво, без да е прекалено твърдо.

Намажете блата с малко зехтин и поръсете с риган. След това сложете резените сирене отгоре, и най-накрая - доматите и маслините. Поставете пицата в тавата и печете всяка по 15 минути до златисто (фурната трябва да е наистина силна, за да не се изсуши пицата). Големината на една такава пица е достатъчна за един човек, но понякога не е съвсем достатъчна и се прибягва до втора. Но рецептата е за четири души, така че няма страшно. :)

К.

Наскоро получихме молба да пуснем рецепта за мекици - храна, много присъща на източноевропейските страни, поради ред причини. Може да е било само пържено тесто, но много от нас са израснали с него и си го обичаме.

Най-яркият ми спомен, свързан с мекици, е как ям мекица с лук и сирене на двора в с. Костенец, където нашите имаха стара къща. Никога не съм си падала много по мекици със сладко, или каквото и да е друго тестено нещо със сладко. За него си остава привилегията да бъде ядено с лъжица, без примеси. :) Та, спомням си как я ръфах тази мекица на двора, слънцето залязваше, въздухът миришеше на есен и огън, и чувство за спокойствие витаеше наоколо.

За съжаление, дните, когато можехме да ядем безгрижно безчет мазнини и въглехидрати отминаха безвъзвратно. Сега трябва поне малко да внимаваме какво и кога ядем, нали?
Затова в тази рецепта мекиците не са пържени, а печени. Самата рецепта, всъщност, идва от майката на Магдалина, която я е измисила, когато печката им е била счупена и котлоните не работели. Направила ги е и малко по-интересни, с плънка от сирене и яйца.

Нейната рецепта пасва чудесно на идеята за малко по-здравословно хранене, струва ми се, тъй като мекиците наистина поемат ужасно много мазнина при пържене. Следващият път дори бих пробвала да ги направя не с бяло, а с ръжено брашно.

Продукти за тестото:

250 гр. брашно
200 мл. хладка вода
половин пакетче суха мая
още малко брашно за поръсване
мазнина

Продукти за плънката:
200 гр. сирене
2 яйца

Пресятото брашно се смесва с маята и се прави кладенче. В него се налива малко по малко водата, докато стане едно много лепкаво тесто. За улеснение е добре да се меси не с ръце, а с бъркалките за тесто на миксера (онези къдравите, които малко хора се сещат да използват). Когато тестото е достатъчно еднородно, върху купата се слага прозрачно фолио и е добре да се остави да престои в хладилника една нощ.

На другия ден трябва да е удвоило размера си и да е станало още по-ужасно и лепкаво. :) Тогава с намазнени ръце се разделя на топки, големи колкото юмрук, които се разточват с помощта на точилка (намазнена) и брашно до лист с дебелина 3-4мм. Изрязват се кръгове с нещо по-голямо от чаша, например средно голяма купичка, и се пълнят със сместа от яйца и сирене. Затварят се и се слагат в леко намазнена тава, след което се пекат на силна фурна за 10-15 минути.

К.

NB
Аз, за разлика от Крис, обожавам мекичките със сладко, независимо дали са пържени или печени. Сипвам отгоре и отстрани малко сладко от вишни, от това на баба ми например, докато напият.
Обожавам комбинцията от ароматно кисело сладко, сирене и хрупкава коричка.

М.

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо "...ми добре", предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка - страх, мен - не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която "козунаците винаги стават страхотни."

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса - не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж - колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите - да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио - това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми...дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана "на конци" и е ужасно вкусен. :) Като за първи път - никак не е зле, според мен.