Размерите на слоница или поне малко слонче.

Защото то за жените там се знае – едно 98 процента от тях са тлъсти, дебели, достойни за символ на Мишелин същества. Тук таме има изключения, които са най-често кобилести валонки и съвсем рядко се мярка по някоя симпатична русолява фламандка, но рядко.

Та аз, със скромния си няма метър и шестдесет ръст и липса на подкожни пояси за в случай, че кораба ми на път за Америка започне да потъва, вървейки по улиците се чувствах просто като една богиня на земята. Никога преди не ми се беше случвало (разбирай в България) да ми става чак неудобно от това, че на всяка крачка разни мъже се заглеждат, захласват и отплесват младежи и господа. И това, за да не си помислите „Тая пък с’а к’во се превъзнася!” ще кажа, че по принцип съм си скромно дете и точно поради факта, че по физическо винаги съм била на края на редицата, не съм се имала за красавица, убавица или нещо такова. Даже напротив. Обаче при наличието на наднормени гиганти, красотата на една нормална жена или дребосъче като мен направо блясва като супернова.
Аз хубава,

ама белгийците какви бяха!

Мъжете им де. Колкото грозни им бяха жените, толкова красиви им бяха мъжете. Едни такива русички, слаби, високи.

Та разправях по онова време на Мери Попинс, която си беше в България:
- Да знаеш, че откакто съм дошла тук се чувствам като гаврошче пред витрините на сладкарница! Тия мъже тук са досущ като прекрасни огромни торти, шоколадови, сметанови, сладки и пресладки, просто думи нямам. Обаче аз си стоя пред витрината и само ги гледам, гледам и лигите ми текат!
- Еее, ти си просто уникална! Да ми сравняваш мъжете с торти!
Еми такава съм си – чревоугодна.

И така, а понеже ми предстои да отскоча пак до Брюксел тия дни, днес г-ца/г-жа Попинс ми пише:
- Ти кога отиваше в Белгия?
- Ами скоро. Защо, поръчка ли имаш?
- Дааа, искам една от ония пастички :)
- Ъъъъ, какви пасти?! – започвам да си мисля за всички белгийски уафъли, бонбони и шоколади, обаче не си спомням някога да са ми правели впечатление каквито и да било пасти.
- Как не се сещаш! От онези бе, дето ги гледаше навремето, мъжките ;) - Хахахахах, а аз докато зацепя! – Но две-три ми вземи, че те нещо нашенските всичките са с изтекъл срок на годност!

Е съмнявам се, че ще успея да сбъдна желанието на Мери Попинс, че тия пасти говорят френски и фламандски (единия го гнявих три години без особен успех, другия изобщо не го започнах, макар, че е по-готин), пък и г-н Попинс ще ме държи отговорна после, пък аз не искам, защото съм си безотговорничка по принцип.
Та, Мери, предварително:
Je suis désolé mais пасти няма, за това ще трябва да ядеш хляб!

:-P

П.П. Нагледния материал, за това колко са хубави пастите ми беше любезно предоставен от магьосницата в тази сфера Блуай :)