Сигурно се питаш: "Какво е това?" Не, това не е нова планета. : )

Това е паста със сметанов сос. Сосът Алфредо почти винаги се среща  в съчетание с фетучини в оригиналната рецепта Фетучини Алфредо. Приготвя се с масло, сметана и пармезан.

Мафалде е вид паста. Представлява дълги, плоски ленти, които са накъдрени в краищата по дължина. Купих от Италия различни видове паста и тази е една от тях, но същата може да се намери в Пикадили.

В рецептата замених фетучините с мафалде. Към соса добавих шалот - вид дребен лук, които е по-мек и сладникав на вкус от обикновения.

Рецептата е за 6 порции.

Продукти:

• 500 гр. паста мафалде
• 70 гр. масло
• 5 глави шалот
• 3 скилидки чесън
• 500 мл. сметана за готвене
• 150 гр. прясно настърган пармезан
• 1/2 връзка магданоз
• сол и черен пипер на вкус

Пастата се сварява според упътването на опаковката. Аз сложих мафалде във вряща подсолена вода за 12 минути.

За соса маслото се загрява на умерен огън. Прибавят се нарязаните на ситно шалот и чесън. Запържват се за 1 минута и се добавя сметаната. Подправя се със сол и пипер. Оставя се да къкри за 4-5 минути, като се разбърква. След като се махне от огъня се слага наситнения магданоз.

Пастата се отцежда от водата. Връща се на огъня и към нея се изсипва сосът и половината от пармезана. Разбърква се добре и се маха от огъня. При сервиране се поръсва с останалия пармезан.

Малко неща обичам на този свят колкото пастата. И ако трябва да съм честна, тайно си мечтая да бях родена в Италия, където паста се яде всеки ден и (обичам да си въобразявам, че) хората имат генетично съвършен метаболизъм и не пълнеят от нея. Ммм. Докато пиша това обаче, от главата ми не излиза леко дразнещата мисъл, че трябва да си приготвям сака за фитнес след работа - какво да се прави, не съм родена в Италия и ще трябва да полагам физически усилия, за да не ми се отрази на размера така обичаната от мен паста.

Представям ви една чудесна пролетна рецепта, която може би не е върхът на здравословието (то кое ли е, освен марулята и морковите), но пък е лека, съдържа сезонен зеленчук, и е особено вкусна.

Продукти:

5 с.л. масло
1/3 чаша брашно
3.5 ч. чаши мляко
сол
пипер
индийско орехче

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в няколко капки зехтин до омекване, след това се прибавя чесъна, разбърква се и се оставя да се задуши за около минута. После се добавя измития и изчистен спанак, разбърква се и се оставя да се задуши, докато остане на около 1/3 от размера си. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

Докато спанакът се охлажда, е време да приготвим соса бешамел. Най-важното за него е да се разбърква внимателно, за да не стане на бучки - останалото е лесна работа. Маслото се разтапя в тиган, след което постепенно се прибавя брашното, докато стане на гъста каша. Разбъркваме около минута-две, като не бива да оставяме брашното да загори. След това добавяме млякото малко по малко, разбърквайки внимателно. Когато сосът е готов, прибавяме щипка сол, черен пипер и индийско орехче, като не бива да прекаляваме с последното - то е само за аромат, не искаме да превземе вкусът на останалите продукти - сваляме соса от огъня.

Ако изолзвате мариновани в мазнина сушени домати, е добре да ги накиснете в малко вряла вода, за да се отдели излишната мазнина (накисването на доматите е дори още по-задължително, ако използвате немариновани сушени домати, за да могат да се отпуснат достатъчно, че да стават за рязане). След това се нарязват на дребно и се смесват добре с моцарелата и рикотата, като прибавяме към тях и охладеният и накълцан на ситно спанак.

Накрая идва ред да наредим всичките тези продукти в тава и да оформим въпросната лазаня. Загряваме предварително фурната на 180 гр. (не бива да е прекалено силна, за да не се изсуши горния слой и да стане твърд). Намазваме продълговата тава с малко зехтин и слагаме слой кори - добре е да се застъпват с около сантиметър, за да не изтича плънката. След това заливаме този слой с един черпак бешамел и повтаряме с още един ред кори - добре е основата на лазанята да има 2 реда кори, за да не се разпада, но трябва да сложим достатъчно бешамел, за да не остане твърда. След това слагаме щедър слой от плънката от спанак, сирене и домати и продължаваме със слой кори, бешамел, плънка и т.н. до последния ред кори. Него заливаме с последен черпак сос бешамел, като внимаваме да е покрита всяка част от корите. Запичаме във фурната за около 20 минути и тогава поръсваме с настърганото козе сирене и печем още десетина минути до златисто.

Тази лазаня е пухкава и лека и върви чудесно със салата от рукола и чаша хубаво бяло вино, например Pinot Grigio.

Крис

Рецептата е за 3 и 4 фаза, съобразена с препоръките на Дюкан

Продукти за 6 порции:

• 1 пакет къдрава паста
• 600 гр. спанак/може и замразен/
• кубче зеленчуков бульон /по желание/
• 1 каф. чашка бяло вино (по принцип алкохолът не е режимен, но в малки количества е допустим при готвене, стига да се готви без капак, за да се изпари)
• 100 гр. пармезан
• сол
• черен пипер
• индийско орехче

Сложете пастата да се вари, съобразно упътването й.
Задушете в тенджера спанака /може с 1-2 л. зехтин/. След като поомекне, залейте с виното, сложете бульона, посолете и подправете с чер пипер. Оставете на котлона още 2-3 мин.
Смесете отцедената топла паста със спанака.
Сервирайте с настъргани пармезан и индийско орехче.

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Извадка от книгата:

"Две порции нишестени храни седмично - макаронените изделия са най-подходящата за момента храна,така че яжте макарони на порции от по 200 г., но избягвайте да им слагате мазнина. Можете да добавите малко пармезан - той не е толкова мазен и има по-пикантен вкус. Италианците знаят какво правят."

Малко продукти са така податливи на разнообразие като пастата. С нея можете да приготвите стоплящи душата ястия като лазаня или спагети карбонара, нещо освежаващо и леко като спагетини с лимон и пармезан, дори и десерти като равиоли с шоколад или пък съвсем българските макарони с яйца и мляко на фурна (може всички италианци, които са видяли това да потръпват от ужас, но аз много ги обичам тези макарони).

Нещо вкусно, което можете да приготвите в тази нечовешка горещина, е салата от паста - става бързо и лесно, не е нужно да се потите над котлона в приготвяне на сос, и е всъщност доста освежаваща, нищо че е паста. Става и много красива, както отбеляза сестра ми, която ми даде рецептата преди няколко дни. :)

Продукти:

500гр. Фарфале
2/3 ч.ч. обезкостени маслини (препоръчвам Каламата, но изборът е ваш)
2 с.л. каперси
10 сушени домата
2 малки скилидки чесън
3 с.л. пресен босилек
4 с.л. зехтин
2 с.л. балсамов оцет
морска сол
прясно смлян черен пипер

Сварете пастата с малко сол и зехтин до 'ал денте' (не бива да се разварява) за 10 минути, след която я измийте под течаща студена вода и разбъркайте в голяма купа с 2 лъжици зехтин, за да не се слепне. След това накиснете сушените домати (дори да са мариновани в зехтин) за 5-6 минути във вряща вода, за да омекнат, след което ги нарежете на дребно. Смесете ситно нарязания чесън с останалия зехтин, оцета, маслините каперсите и нарязаните домати и разбъркайте с пастата. Подправете със солта и пипера, разбъркайте отново и поръсете с накъсания босилек и воала! :)

Придружена с парче вкусно сирене като Маасдамер или Едам и чаша бяло вино, тази салата е чудесен обяд или вечеря...или среднощна закуска, за който не може да се сдържи.

К.

Като страстен любител на така вредните въглехидрати, разбира се, обичам и пастата. Това нашето даже е повече от обикновена обич...Само като се замисля за талятели с читаво приготвен сос карбонара - creamy (ако някой измисли добър превод на тази дума на български, ще го поканя на гости и ще му сготвя каквото си поиска) сос с хубава шунка и пармезан, или пък спагети със сос от домати, патладжан и бекон...а може и просто спагетини с лимон и пармезан...ми потичат лигите до кръста някъде.

Лазанята се нарежда и тя в топ класацията - пухкав и ароматен пълнеж между топящи се в устата кори, запечени и хрупкави по краищата с пармезан...Ненапразно тя е любимата храна на Гарфийлд (тази котка знае какво иска от живота, убедена съм). И той ненапразно е казал "Когато нивото на лазаня в кръвта ми спадне, ставам гаден." :)

Ето рецепта за класическа лазаня, както я прави майка ми:

Продукти:

1 пакет кори за лазаня (без предварително варене)
500 гр. кайма (телешка или смес)
250 гр. гъби
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
1.5 чаша червено вино
1 кг. настъргани домати
босилек или мащерка
бял риган
2 ч.ч. прясно настърган пармезан
сол
зехтин

За сос Бешамел:

60 гр. масло
2 1/4 ч.ч. брашно
2.5 ч.ч. прясно мляко
прясно смлян черен пипер

Пълнежът на класическата лазаня е сос Болонезе. Той се приготвя така:

Лукът и чесънът се нарязват наситно и се задушават в загрятия зехтин. Когато омекнат, се прибавят и босилекът и риганът - запържването им помага да пуснат по-силно ароматите си. Прибавя се каймата и се задушава на силен огън докато побелее, като се бърка, за да не загори. След това се прибавя виното и се оставя да покъкри около 5-6 минути. Когато виното изври до около половината, се прибавят доматите, огънят се намалява и сосът се оставя да поври около 20 минути без капак на умерен огън. Готов е, когато се сгъсти леко.

Относно корите - продават се два вида. Такива, които трябва да бъдат сварени предварително (което е голяма врътня, защото рискът от това да се залепят една за друга е огромен, независимо от количеството зехтин или сол, което е сложено във водата) и такива, които нямат нужда от това. Аз избирам втория вид. Просто е по-лесно. А най-добре е, разбира се, да се използва прясна паста, но още не съм си купила машина за паста. Другият вариант е да се купи; чух, че имало в "Дар от Боговете". Ще разуча и ще съобщя. Но да се върнем на корите. Това, което ги напоява, докато се пекат, е именно сосът Бешамел. Той се приготвя по следния начин:

Маслото се загрява в тиган на умерен огън, докато се появят мехурчета (не бива да се стига до кипене, защото не бива да загори). След това се прибавя пресятото брашно малко по малко, като непрекъснато се бърка, за да се смесят добре маслото и брашното. Когато сте прибавили всичкото брашно, трябва да се получи доста гъста смес. Тогава сваляте тиганът от огъня и прибавяте млякото малко по малко и бъркате добре, докато се смеси добре с маслото и брашното и няма бучки. Връщате отново тиганът на огъня и бъркате постоянно около 3-4 минути, докато сосът се сгъсти.

В добре намаслена тава се слагат около 3-4 лъжици от соса и се нанасят добре по цялото дъно. След това се слагат слой кори (добре е да се застъпват малко), който се намазва равномерно отново с 3-4 лъжици Бешамел, последван от слой сос Болонезе и накрая се поръсва с пармезан. Процесът се повтаря, като последният пласт кори се залива щедро със сос Бешамел и се поръсва още по-щедро с настърган пармезан. Лазанята се пече на 180 градуса около 40 минути, докато стане златиста и хрупкава на вид.

Тъй като лазанята си е тежко ястие, е добре да бъде сервирана с нещо малко и свежо, пречистващо вкусът между отделните хапки. Идеално за това е малка салата с възкисел дресинг.

Самата салата, която използвах, носи странното название "Лолло" и съвсем не знам какъв и е случая. Прилича на къдрава маруля с червеникави краища. Прибавих и малко рукола. Относно дресинга, обичам да експериментирам с дресингите за салата и този, който използвах този път е съвсем простичък, но много вкусен:

Продукти за дресинг:

1/2 малка или 1/4 голяма глава лук
1/3 ч.ч. балсамов оцет (може и лимон)
1/3 ч.ч. зехтин
малк сол

Лукът се настъргва на най-дребното на рендето, така че да стане на пюре. Слага се заедно с останалите продукти в малко бурканче, бурканчето се затваря плътно :)) и се разтърсва добре, за да се смесят продуктите. Поръсва се върху измитите и накъсани на дребно продукти за салата.

В заключение мога да кажа само, че това за мен лично е формулата за един идеален обяд. А ако се прибавят и чаша хубаво вино и хубава музика, обядът става несравним.

К.