В ICQ ако някой, на друг компютър по някакъв начин успее да се "логне" с вашето потребителско име и парола, то на ваият компютър ICQ ще се изключи и вие ще получите съобщение, което ще ви предупреди за това!

Ако това се случи в Skype то вие няма да разберете нищо, абсолютно нищо! Нито ще ви "дропне", нито ще ви изкара съобщение - нищо! Не само това, но всички съобщения, които пишете на на своите контакти освен да достигнат до техните компютри ще достигнат и до компютъра където е включен вторият ваш акаунт!

Това разбира се е крайно неприятно и онези, които имат какво да крият от комуникацията си със Skype, няма да е зле да пазят паролите си внимателно. Дори бих казал, че е необходимо през известен период да си сменяте паролата! Примерно веднъж месечно :) Да толкоз често.

Аз например няма какво да крия и съм си забравил паролата, защото съм я запазил и съм се оставил на автоматично включване (няма да ви кажа акаунта си) и хич не ме тревожи, че някой например половинката ми ще чете братвежите :)

Поздрави пазете си личната информация лична :)

Има доста програми, които дебнат за такива 'лесни' пароли , за да влязат и да ви направят поразии по блога. Ето на каква програма попаднах докато събирах материалите за този блог:

Тя започва атака с потребителско име admin и речник от често-срещани лесни пароли, както и думи, които са литературно правилни. Най-добре е да избирате за парола дума, която я няма в речника и има поне една цифра и/или специален символ, например '@'.

Eто и още една такава програма, която върши подобна работа:

Знам, че повечето от вас са го направили, но доста хора не са и може да ги насочите към този материал.

Хм. Помните ли, когато преди известно време контейнерите за смет в столицата започнаха да се препълват, боклукът нямаше къде да се извозва, понеже живеещите близо до сметището бяха препречили пътя на камионите на "Чистота" и прочие, а на корицата на Капитал се появи ликът на Софиянски и вярната му дружина, придружени от телефонните им номера, и красноречивото заглавие "Те вмирисаха София"?

Ужасно се изкефих на тази корица, но така и не се обадих на никого. Не вярвах, че обаждането ми ще допринесе с нещо за разчистване на свинщината. 

*

Сега работата е друга. И ме засяга не по-малко. Повече дори. Едно балонче с жълт тригълник и черна удивителна в средата, съпътствано от надписа "low disk space" натрапващо ми мига всеки път, когато затворя очи. 

*

Аз съм крайно зле с организацията на личното си пространство и време.  

Отдавна съм свикнала помещенията в които работя, спя, или просто се размотавам да са потънали в невиждан хаос. Даже се чувствам много уютно в него. Винаги намирам точно каквото ми е нужно сред купчините от всевъзможни вещи. Не знам как става. Всъщност, не ме интересува как става. Важното е, че става.

С времето е същото. Винаги. Аха-аха нещо да се издъни, но по някакъв непонятен за мен начин успявам да се впиша в графиците и нещата се нареждат, макар и в последния момент.  Не знам как става. Важното е, че става.

С работата, да, пак е същото. Аха-аха да изпусна всичко от контрол, но нещата се нареждат, макар и в последния момент. Нямам ни най-малка представа как се получава, но както вече отбелязах, това не е от значение. Важното е, че става. 

*

Напоследък обаче започнах да сдавам багажа. По-точно, аз съм окей. Паметта ми явно е започнала да сдава багажа. 

Все още успявам да се сетя кога какво трбва да се свърши, независимо от пренебрегнатите римайндъри и неотворените тефтери с "ту ду" списъци, въргалящи се по почти всяка хоризонтална повърхност, до която имам достъп.

Драмата обаче е друга. Хъм.

*

Помня редица думи, имена, поредици от цифри и букви, свързани и несвързани, означаващи нещо или произволни. Помня всякакви простотии. Пиновете на телефоните, някои важни номера, акаунтите си на безброй места и прилежащите им пароли. Кодовете на разни аларми. Какви ли не кодове. Пиновете на кредитните и дебитните си карти. Помня си дори номера и паролата на icq-то, ебаси! 

Нооо, драмата е друга.

*

Винаги съм се присмивала на колегите и познатите ми, които не поддържат хигиената на компютрите си и през известно време пропищяват, че са се задръстили и всичко им забива. Пропищяват от онова балонче с жълт тригълник и черна удивителна в средата, съпътствано от надписа "low disk space", което нагло изскача долу вдясно на таскбара, точно когато не трябва.

Сега ми се присмиват на мен. 

*

Любезен служител на еди-коя-си банка тържествено в офиса с новата ми кредитна карта, и договор, който да подпишем. Хъм. 

Изпаднах в крайно неудобна ситуация. Хаха! :)

Нямам навика да си нося лични документи. И когато се стигна до полето с номера на личната ми карта, който трябваше да попълня в една бланка... Зациклих. Личните карти имали номер? Започнах да се червя. Какво по дяволите беше това лична карта? 

Добре, каза служителят, това може и друг път да го кажете, попълнете си ЕГН-то. Гордо изписах първите 6 цифри, тях трудно мога да ги забравя. Но, дотук. Блокаж. Още едно изчервяване.

Извинете, господине, не може ли просто да си напиша номера на другата карта, или пък номера на айсикюто? Човекът се разсмя. Всички се разсмяха.

Low disk space.

Disk cleanup needed.

Какво по дяволите ми беше шибаното ЕГН?